Докато животът ни раздели - изложба на Габор Мате за развода и травмата
Изложбата " Вътрешно небе " сплотява три плана със фотоси от 15 години От развода в фамилиите до контузията на децата и други тематики табу в България Семейна фото работилница с психолози е част от съпътстващата стратегия
" Лошото е, че по Дунав няма по какъв начин да избягаш ", споделя едно от децата, които снима 54-годишният маджарски фотограф Габор Мате. Чувството за капан в едно семейство с проблеми и кавги, на затвор и даже на контузия, която преследва цялостен живот, е част от чувствата, с които остават посетителите на изложбата " Вътрешно небе ".
Тя е ситуирана по едно и също време в изложба Синтезис и Унгарски културен институт до 10 януари, като фотографиите са разнообразни и поддържат връзка по сред си, прекарването е по-богато, когато посетите и двете пространства, има препратки посред им и даже загадки.
Габор Мате е една от знаковите фигури на актуалната унгарска снимка, работил е за интернационалните рекламни организации като McCann Erickson, GGK, Young and Rubicam и други. От 2007 година преподава в Университета по изкуствата " Мохоли Над " (МОМЕ). Петнадесет години посвещава на фрагментите, които показва в България, само че те стартират като една доста по-лека и привлекателна тематика - " тази за привързаността ".
Реклама
Габор беше в София за откриването на изложбата, а ние беседваме с него седмица по-късно, до момента в който пие утринното си кафе, преди да стартира лекцията със студенти в Будапеща. Въпреки ранния час той с подготвеност споделя за дългия път, който го довежда от търсенето на обвързаност до разкриването на проблемите в едно семейство, които нормално стоят надълбоко скрити зад вратите на дома.
" Има една съществена тематика, която ме вълнува и тя е привързаността на човек, чисто психическата потребност да бъдем мощно привързани към една концепция, общественост или друго създание ", споделя Габор Мате. Той стартира тези свои креативен търсения със фотоси в Сърбия и Косово след войната, когато се пробва да разбере по какъв начин е допустимо привързаността към нацията да е толкоз мощна, че да стимулира експанзия и даже война. Следващият му план е обвързван с привързаността към религиите и го води в Куба, където съществува рядката композиция сред католицизъм и вярванията на племето йоруба, по този начин се е образувала религията сантерия.
След тези разнородни фотографски пътешествия Габор Мате насочва вниманието си към най-интимната човешка обвързаност - любовта към сътрудник и деца. " От една страна, имах чисто креативно любознание, а от друга, напълно практична потребност - желаех да схвана по какъв начин да направя връзката със брачната половинка си по-силна и да проучвам какъв е ключът към щастливия брак ", споделя фотографът. И тогава се случва нещо ненадейно - обръщайки се към свои другари и познати, които са изглеждали в щастливи и постоянни взаимоотношения, се оказва, че в действителност имат проблеми или са напът да се разведат.
Унгарският фотограф Габор Мате
Първоначалният потрес е заместен от предпочитание да ги изслуша, да ги разбере, само че и да ги убеди да се снимат, да покажат действителността такава каквото е, а тя е доста друга от радостните фотоси в обществените мрежи, които минават през няколко филтъра, само че най-силен е филтърът на автоцензурата. " Чувствах се като терапевт, стоях с тях часове, изслушвах всичките им огорчения и спънки. "
Реклама
Именно по тази причина и фотографиите са толкоз въздействащи - виждаме една оголена действителност, която доста мъчно може да се види някъде, изключително в България. Тук тематиката за развода, раздялата и проблемите във взаимоотношенията към момента е табу. Дълбоко скрити зад позор и боязън от публичното мнение. Габор работи търпеливо с моделите си, дружно реализират единодушие за всеки кадър. " А фрагментите му са извънредно трудоемки ", изясняват кураторите на изложбата в София - Надежда Павлова и Никола Михов. " Той снима с голямоформатна камера, с цветно RGB осветяване - филтрите са червен, зелен и наследник, демонстрира самичък негативите ", акцентира Никола.
Мате стартира да работи по първата серия от изложбата още през 2007 година - " Сънят на Филемон - идеалът за безконечния брак ". Водещата му концепция е, че " положителният брак е безконечен, само че не всеки път безконечният брак е добър ". Изследва за какво не е би трябвало да се остава в токсична връзка и по какъв начин от време на време това решение е по-добро за децата, вместо да живеят измежду кавги.
" Но има и друга страна - от време на време хората могат да положат старания, в случай че имат задоволително примирение в себе си и предпочитание да търсят път към съгласие ", споделя Габор. Той акцентира, че в случай че човек не работи върху себе си с терапевт, даже и да се разведе, доста е евентуално да придвижи моделите и върху идната си връзка: " Ако не промениш себе си, не е наложително промяната на колегата да даде стремежи резултат. " Втората серия, която фотография, е на към този момент разведените двойки, а в третата виждаме децата, малко пораснали към този момент, минали са годините от фотосите на родителите им и надлежно е забележим резултатът от проблемите в фамилната среда. Габор търси отговор на въпроса " има ли значение дали детето е израснало в семейство на разведени родители или на родители, които са останали дружно макар всички компликации ", само че посетителите на изложбата ще си отговорят сами.
" За мен като родител е доста значимо децата да порастват във допустимо най-хубавите условия ", споделя Габор. А и те самите го осъзнават - до фотографията на момиче, чийто татко е показан единствено през китарата му, само че той отсъства, четем думите ѝ - " съгласно мен е доста значимо детето да се усеща предпазено в фамилията си ". Защитата на най-малките и най-уязвимите е централна тематика за него.
" Лошото е, че по Дунав няма по какъв начин да избягаш ", споделя едно от децата, които снима 54-годишният маджарски фотограф Габор Мате. Чувството за капан в едно семейство с проблеми и кавги, на затвор и даже на контузия, която преследва цялостен живот, е част от чувствата, с които остават посетителите на изложбата " Вътрешно небе ".
Тя е ситуирана по едно и също време в изложба Синтезис и Унгарски културен институт до 10 януари, като фотографиите са разнообразни и поддържат връзка по сред си, прекарването е по-богато, когато посетите и двете пространства, има препратки посред им и даже загадки.
Габор Мате е една от знаковите фигури на актуалната унгарска снимка, работил е за интернационалните рекламни организации като McCann Erickson, GGK, Young and Rubicam и други. От 2007 година преподава в Университета по изкуствата " Мохоли Над " (МОМЕ). Петнадесет години посвещава на фрагментите, които показва в България, само че те стартират като една доста по-лека и привлекателна тематика - " тази за привързаността ".
Реклама
Габор беше в София за откриването на изложбата, а ние беседваме с него седмица по-късно, до момента в който пие утринното си кафе, преди да стартира лекцията със студенти в Будапеща. Въпреки ранния час той с подготвеност споделя за дългия път, който го довежда от търсенето на обвързаност до разкриването на проблемите в едно семейство, които нормално стоят надълбоко скрити зад вратите на дома.
" Има една съществена тематика, която ме вълнува и тя е привързаността на човек, чисто психическата потребност да бъдем мощно привързани към една концепция, общественост или друго създание ", споделя Габор Мате. Той стартира тези свои креативен търсения със фотоси в Сърбия и Косово след войната, когато се пробва да разбере по какъв начин е допустимо привързаността към нацията да е толкоз мощна, че да стимулира експанзия и даже война. Следващият му план е обвързван с привързаността към религиите и го води в Куба, където съществува рядката композиция сред католицизъм и вярванията на племето йоруба, по този начин се е образувала религията сантерия.
След тези разнородни фотографски пътешествия Габор Мате насочва вниманието си към най-интимната човешка обвързаност - любовта към сътрудник и деца. " От една страна, имах чисто креативно любознание, а от друга, напълно практична потребност - желаех да схвана по какъв начин да направя връзката със брачната половинка си по-силна и да проучвам какъв е ключът към щастливия брак ", споделя фотографът. И тогава се случва нещо ненадейно - обръщайки се към свои другари и познати, които са изглеждали в щастливи и постоянни взаимоотношения, се оказва, че в действителност имат проблеми или са напът да се разведат.
Унгарският фотограф Габор Мате
Първоначалният потрес е заместен от предпочитание да ги изслуша, да ги разбере, само че и да ги убеди да се снимат, да покажат действителността такава каквото е, а тя е доста друга от радостните фотоси в обществените мрежи, които минават през няколко филтъра, само че най-силен е филтърът на автоцензурата. " Чувствах се като терапевт, стоях с тях часове, изслушвах всичките им огорчения и спънки. "
Реклама
Именно по тази причина и фотографиите са толкоз въздействащи - виждаме една оголена действителност, която доста мъчно може да се види някъде, изключително в България. Тук тематиката за развода, раздялата и проблемите във взаимоотношенията към момента е табу. Дълбоко скрити зад позор и боязън от публичното мнение. Габор работи търпеливо с моделите си, дружно реализират единодушие за всеки кадър. " А фрагментите му са извънредно трудоемки ", изясняват кураторите на изложбата в София - Надежда Павлова и Никола Михов. " Той снима с голямоформатна камера, с цветно RGB осветяване - филтрите са червен, зелен и наследник, демонстрира самичък негативите ", акцентира Никола.
Мате стартира да работи по първата серия от изложбата още през 2007 година - " Сънят на Филемон - идеалът за безконечния брак ". Водещата му концепция е, че " положителният брак е безконечен, само че не всеки път безконечният брак е добър ". Изследва за какво не е би трябвало да се остава в токсична връзка и по какъв начин от време на време това решение е по-добро за децата, вместо да живеят измежду кавги.
" Но има и друга страна - от време на време хората могат да положат старания, в случай че имат задоволително примирение в себе си и предпочитание да търсят път към съгласие ", споделя Габор. Той акцентира, че в случай че човек не работи върху себе си с терапевт, даже и да се разведе, доста е евентуално да придвижи моделите и върху идната си връзка: " Ако не промениш себе си, не е наложително промяната на колегата да даде стремежи резултат. " Втората серия, която фотография, е на към този момент разведените двойки, а в третата виждаме децата, малко пораснали към този момент, минали са годините от фотосите на родителите им и надлежно е забележим резултатът от проблемите в фамилната среда. Габор търси отговор на въпроса " има ли значение дали детето е израснало в семейство на разведени родители или на родители, които са останали дружно макар всички компликации ", само че посетителите на изложбата ще си отговорят сами.
" За мен като родител е доста значимо децата да порастват във допустимо най-хубавите условия ", споделя Габор. А и те самите го осъзнават - до фотографията на момиче, чийто татко е показан единствено през китарата му, само че той отсъства, четем думите ѝ - " съгласно мен е доста значимо детето да се усеща предпазено в фамилията си ". Защитата на най-малките и най-уязвимите е централна тематика за него.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ