Изложба сценография и живопис на Лора Маринова и Димитър Борисов за 75-годишнината на Варненската опера
Изложбата на сценографката Лора Маринова, основала дружно със своя брачен партньор художник - декоратора Димитър Борисов забележителни сценографии и костюми за Варненската опера в продължение на 42 години, е есенният акцент 2022 в богатата стратегия за 75-годишния празник на Държавната опера във Варна.
Подготвена в партньорство сред ТМПЦ – Държавна опера - Варна и ГХГ „ Борис Георгиев “, изложбата ще продължи от 14 октомври до 3 ноември 2022 година
На откриването - 14 октомври от 18.00 в Градската изложба, сценографията ще бъде показана от Виолета Тончева, а живописта - от Доротея Павлова.
Мащабната експозиция, ситуирана в три от залите на партнерния етаж на ГХГ, наблюдава в ретроспекция творчеството на артистичния и житейски тандем посредством 65 пана с определени планове и декори за костюми от разнообразни постановки, измежду които: операта „ Брачната лавица “ от Росини (1977), балетът „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев (1978), оперите „ Цар Калоян “ от П. Хаджиев (1978), „ Евгений Онегин “ от Чайковски (1979), балетът “Ecce Homo ” по музика на Бетовен и Пиацола (1980), оперетата „ Прилепът “ от Й. Щраус (1981), „ Просяшка опера “ от Б. Бритън (1982), „ Дон Карлос “ от Верди (1984), „ Травиата “ от Верди (1986), „ Кармен “ от Бизе (1989), „ Аида “ от Верди (1989, 1999), „ Севилският бръснар “ от Росини (1990, 2007), „ Любовен балсам “ от Доницети (1993), „ Риголето “ от Верди (1998), „ Дон Карлос “ от Верди (2002), балетите „ Доктор Живаго “ по Б. Пастернак (2007), „ Пепеляшка “ от С. Прокофиев (2007), „ Анна Каренина “ по Л. Толстой (2008) и още доста други.
Дори единствено изброяването на заглавията и годините респектират с броя на постановките, многообразието на създатели, жанрове и стилове, които характеризират голямото по мащаб творчество на Лора Маринова. От 1977 година до през днешния ден, общо над 70 постановки. Най-новите от тях са костюмите за операта „ Княз Игор “ от Бородин (2019), сценографията и костюмите за балетите „ Копелия “ от Л. Делиб и „ Жизел “ от Адам (2022), като с тези два балета и още няколко други от своя репертоар, интернационалната балетна натрупа на Държавна опера Варна се готви за обичайното си тримесечно турне във Англия в края на тази и началото на идната година.
След Асен Попов, първия художник на основаната през 1947 година Варненската национална опера, своя диря в нейната история оставят и други именити сценографи и костюмографи, а Мариана Попова, Ангел Атанасов и Лора Маринова обвързват целия си креативен път с Варна. Тримата са великото художническо трио, което прави чест на Варненската опера и има своите неоспорими заслуги за развиването й като един от водещите оперни театри в България.
Визията на огромна част от оперните, оперетните и балетни постановки на Държавна опера Варна носи почерка на Лора Маринова към този момент над 4 десетилетия. Един ерудиран създател, който се откроява с безкомпромисна хармония, изискан жанр и внимание към най-малкия подробност. „ Сценографът е художник, който с цел да съобщи образните послания на творбата, би трябвало да се обърне на първо време към фактологията, към книгите. Човек в никакъв случай не знае задоволително, тъй че за мен допитването до професионалната литература е наложителна първа стъпка. Трябва да мине време, с цел да пресееш насъбраното в съзнанието си и едвам тогава да отделиш най-хубавото, най-същественото. Това е пътят да доведеш нещата до дъно и да постигнеш филигранна направа “, обобщава артистичното си верую Лора Маринова.
Тя го отстоява поредно в работата си с разнообразни постановъчни екипи, а единомислието с режисьора Кузман Попов води до върхови достижения в продукцията на Варненската опера: „ Неведнъж съм работила с режисьора Кузман Попов. Дебютът ми във Варненската опера с изящната камерна творба „ Брачната лавица “ от Росини беше резултат от първата ни креативна среща. Колективното изкуство има своите компликации, тъй като всеки в това партньорство влиза със личен интелектуален и прочувствен багаж, друга от време на време позиция, другояче казано – със личен свят. Но дружно те би трябвало да основат едно неразривно цяло. Смея да кажа, че в годините с Кузман постигнахме креативно единодушие. И двамата сме уверени, че операта е лирика – красива, от време на време брутална, и че тя не трябва да бъде детронирана от своя връх “.
Неслучайно постановките, белязани с музи знак на Кузман Попов и Лора Маринова, се радват на дълготраен театрален живот. Най-емблематични измежду тях са „ Аида “ от 1989 година и „ Трубадур “ от 1990 година,к които не престават да се играят с триумф и до през днешния ден - 2022 година И още един финален щрих в ярката биография на Лора Маринова - костюмите в „ Княз Игор “ от 2019 година, последният й взаимен прочит с Кузман Попов, самата тя дефинира за най-хубавото си достижение. Когато сходно самопризнание идва от една толкоз взискателна към себе си персона като Лора Маринова, то свидетелства, с изключение на за нейната неизчерпаема креативност, и за силата на оперното изкуство, което живее посредством определените да се занимават с него.
Подготвена в партньорство сред ТМПЦ – Държавна опера - Варна и ГХГ „ Борис Георгиев “, изложбата ще продължи от 14 октомври до 3 ноември 2022 година
На откриването - 14 октомври от 18.00 в Градската изложба, сценографията ще бъде показана от Виолета Тончева, а живописта - от Доротея Павлова.
Мащабната експозиция, ситуирана в три от залите на партнерния етаж на ГХГ, наблюдава в ретроспекция творчеството на артистичния и житейски тандем посредством 65 пана с определени планове и декори за костюми от разнообразни постановки, измежду които: операта „ Брачната лавица “ от Росини (1977), балетът „ Ромео и Жулиета “ от Прокофиев (1978), оперите „ Цар Калоян “ от П. Хаджиев (1978), „ Евгений Онегин “ от Чайковски (1979), балетът “Ecce Homo ” по музика на Бетовен и Пиацола (1980), оперетата „ Прилепът “ от Й. Щраус (1981), „ Просяшка опера “ от Б. Бритън (1982), „ Дон Карлос “ от Верди (1984), „ Травиата “ от Верди (1986), „ Кармен “ от Бизе (1989), „ Аида “ от Верди (1989, 1999), „ Севилският бръснар “ от Росини (1990, 2007), „ Любовен балсам “ от Доницети (1993), „ Риголето “ от Верди (1998), „ Дон Карлос “ от Верди (2002), балетите „ Доктор Живаго “ по Б. Пастернак (2007), „ Пепеляшка “ от С. Прокофиев (2007), „ Анна Каренина “ по Л. Толстой (2008) и още доста други.
Дори единствено изброяването на заглавията и годините респектират с броя на постановките, многообразието на създатели, жанрове и стилове, които характеризират голямото по мащаб творчество на Лора Маринова. От 1977 година до през днешния ден, общо над 70 постановки. Най-новите от тях са костюмите за операта „ Княз Игор “ от Бородин (2019), сценографията и костюмите за балетите „ Копелия “ от Л. Делиб и „ Жизел “ от Адам (2022), като с тези два балета и още няколко други от своя репертоар, интернационалната балетна натрупа на Държавна опера Варна се готви за обичайното си тримесечно турне във Англия в края на тази и началото на идната година.
След Асен Попов, първия художник на основаната през 1947 година Варненската национална опера, своя диря в нейната история оставят и други именити сценографи и костюмографи, а Мариана Попова, Ангел Атанасов и Лора Маринова обвързват целия си креативен път с Варна. Тримата са великото художническо трио, което прави чест на Варненската опера и има своите неоспорими заслуги за развиването й като един от водещите оперни театри в България.
Визията на огромна част от оперните, оперетните и балетни постановки на Държавна опера Варна носи почерка на Лора Маринова към този момент над 4 десетилетия. Един ерудиран създател, който се откроява с безкомпромисна хармония, изискан жанр и внимание към най-малкия подробност. „ Сценографът е художник, който с цел да съобщи образните послания на творбата, би трябвало да се обърне на първо време към фактологията, към книгите. Човек в никакъв случай не знае задоволително, тъй че за мен допитването до професионалната литература е наложителна първа стъпка. Трябва да мине време, с цел да пресееш насъбраното в съзнанието си и едвам тогава да отделиш най-хубавото, най-същественото. Това е пътят да доведеш нещата до дъно и да постигнеш филигранна направа “, обобщава артистичното си верую Лора Маринова.
Тя го отстоява поредно в работата си с разнообразни постановъчни екипи, а единомислието с режисьора Кузман Попов води до върхови достижения в продукцията на Варненската опера: „ Неведнъж съм работила с режисьора Кузман Попов. Дебютът ми във Варненската опера с изящната камерна творба „ Брачната лавица “ от Росини беше резултат от първата ни креативна среща. Колективното изкуство има своите компликации, тъй като всеки в това партньорство влиза със личен интелектуален и прочувствен багаж, друга от време на време позиция, другояче казано – със личен свят. Но дружно те би трябвало да основат едно неразривно цяло. Смея да кажа, че в годините с Кузман постигнахме креативно единодушие. И двамата сме уверени, че операта е лирика – красива, от време на време брутална, и че тя не трябва да бъде детронирана от своя връх “.
Неслучайно постановките, белязани с музи знак на Кузман Попов и Лора Маринова, се радват на дълготраен театрален живот. Най-емблематични измежду тях са „ Аида “ от 1989 година и „ Трубадур “ от 1990 година,к които не престават да се играят с триумф и до през днешния ден - 2022 година И още един финален щрих в ярката биография на Лора Маринова - костюмите в „ Княз Игор “ от 2019 година, последният й взаимен прочит с Кузман Попов, самата тя дефинира за най-хубавото си достижение. Когато сходно самопризнание идва от една толкоз взискателна към себе си персона като Лора Маринова, то свидетелства, с изключение на за нейната неизчерпаема креативност, и за силата на оперното изкуство, което живее посредством определените да се занимават с него.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ