Изложбата Български рейв архив в Националния студентски дом не е

...
Коментари Харесай

Когато рейвът беше млад

Изложбата " Български рейв списък " в Националния студентски дом не е просто носталгично странствуване. " Клубната сцена не е мода, тя е по-скоро метод на живот и философия. В този ред на мисли добре е да се отнасяме към нея с това почитание, с което се отнасяме към религията или към други обществени пластове в обществото ", споделя кураторът на изложбата Владислав Илиев - Vladzen. Роден в София през 1986 година, той има богата биография като сценограф и виджей, създател е на студиото за интерактивен дизайн и 3D мапинг Phormatik Visual Lab.

Проектът стартира със шерване на архивни фотоси в, в последно време стилизирани като рамкирани в дребен найлонов плик - дискретно мигане към използването на вещества в този интервал, съвсем наложителен обред. С началото на есента и по-смелото отваряне на клубовете рейв архивът в този момент се материализира в галерия, която демонстрира фотоси, видео, добавена действителност, всичко това съпроводено с книжно издание (zine).

Събитието демонстрира и забавно поколенческо разбъркване в мисленето за близкото минало. За човек на възраст сред 40 и 50 години тийнейджърството към този момент не е нужно да значи мемоари от тоталитаризма или първите огромни митинги, а тонове гел, грим, пиърсинги, пиратски дискове и едно цялостно потапяне в ранната клубна сцена у нас, която през 90-те естествено стартира лудо наваксване към западните трендове. В обсега на Илиев попада и въпросът по какъв начин тази вълна е документирана, до момента в който набира скорост - репортажи от първия Love Parade в София, първите тематични излъчвания по малките екрани, изявленията с минувачи и танцуващи по улиците, облечени по метод, който сигурно би привлякъл погледите и две десетилетия по-късно. В по-широк подтекст опитите 90-те и първите години на ХХ век в България да бъдат " архивирани " са все по-чести - по-рано тази година старт беше даден и на ", план, отдаден на мил пърформанса и клубната просвета у нас.

Друг вероятен прочит е по какъв начин този интервал става причина и за изяви на известни диджеи и реализатори, които са на върха на славата и по време на гостуванията си в България. В този интервал клишето за раздаващата се българска аудитория е мълва, само че задоволителна, с цел да притегли международни имена. " Сто пъти по-интересно е, в сравнение с допусках. Тук просто е, както би трябвало да бъде ", споделя английският електронен актьор Люк Слейтър след празненство в Созопол през 2000 година, в един от видеоматериалите, включени в плана. В едно от особено записаните за плана видеа DJ Стивън от Metropolis си спомня за цялостните празненства в средата на седмицата и какъв брой всеобщо е вълнението при гостувания на имена като Свен Вет. " Ние демонстрираме един различен свят ", споделя момиче в архивен тв репортаж от 2000 година

Ако този интервал синхронизира електронната сцена у нас и по света, какво въпреки всичко е самостоятелното в българския случай? " Беше нещо ново, нечувано и забавно ", споделя Илиев, за който интервалът съответствува с ранните му тийнейджърски години, изцяло отдадени на рейв събитията. " Това беше съвършената среда за доста младежи, които желаят да показват свободата си. " Какво разбираме под това? " Тази независимост беше друга от свободата през днешния ден. Важно беше междучовешкото отношение, а това в този момент сякаш е най-дефицитната стока. "

За резултата е спомогнало и всеобщото естество на жанра: " Доминиращата музика значително беше електронната, а това направи и сцената толкоз богата, разнообразна и цветна. Любопитно е да се огледа на тази ера като на мост сред поколенията, а на самата галерия - като на средство за пробуждане на паметта. Имаме склонността да забравяме елементарно и да подминаваме историята, посредством която ние сме тук, такива каквито сме. "
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР