Акрофобията: Причини и влияние върху човешката психика
Излезли сте на балкона или даже просто сте застанали на стол или стълба, с цел да промените изгоряла крушка. Изведнъж стартира да ви се вие свят, изпадате в суматоха и боязън, че ще паднете, ръцете ви изтръпват или краката ви поддават, става ви горещо, усещате, че се задушавате. Искате незабавно да се хванете за нещо, с цел да запазите равновесие, а може би имате ирационално и неустоимо предпочитание да паднете или скочите надолу.
Ако сте осведомени с всички тези чувства, тогава има огромна възможност да страдате от акрофобия - боязън от височини. В тази публикация ще разгледаме по-отблизо какво съставлява акрофобията и какви са аргументите за нея.
Акрофобията е настойчив боязън от височини . Това е много постоянно срещано заболяване измежду хората, което им предизвиква огромно неудобства през целия им живот. Смята се, че до 5-10% от популацията на света е податливо на тази уплаха.
Освен това акрофобията се демонстрира освен в обстановки, в които има действителна заплаха. Поради съществуването на несъизмерим боязън, човек може изцяло да спре да употребява асансьори в многоетажни здания, да не излиза на балкона, а също по този начин да заобикаля ескалатори и високи стълби.
Ако лекуването не стартира навреме, акрофобията доста постоянно може да аргументи частична обществена изолираност при човек, който непрекъснато да изпитва мощен стрес и прочувствени прекарвания от своята уплаха.
Страхът от височини е безусловно естествена реакция на тялото, зародила в хода на
еволюционното развиване на индивида. Съществуват обаче редица аргументи за пораждане на патологични отклонения, които могат да бъдат разграничени на две условни групи.
Първата група включва психологически причини за боязън от височини . Човек, който реагира прекомерно остро и блестящо на всевъзможни събития, последователно стартира да се концентрира върху неприятните си чувства.
В резултат на това той развива уплаха, която се демонстрира под формата на мощен боязън, който се утежнява необратимо в избрани обстановки, които не подлежат на никакво разумно пояснение.
Втората група причини за патогенен боязън от височини включва физиологични фактори , директно свързани с някои органи.
Най-често уплахата може да се следи при хора с нарушавания във вестибуларния уред, който е виновен за ориентацията на тялото в пространството. Факт е, че несъответствието на вестибуларния уред води до мощно зашеметяване, даже в случай че човек е на ниска надморска височина.
В допълнение, неблагоразумен боязън може да възникне вследствие на мощен стрес или психическа контузия. Последиците от разнообразни прекарвания могат да доведат до това човек да бъде преследван от непрекъснато възприятие на боязън. Той усеща нерешителност в качествата си и не може самичък да преодолее страха си от височини.
Фобията може да се появи изцяло ненадейно. Човек може да живее дълго време на висок етаж и в един миг да открие, че това провокира у него безпокойствие и суматоха. Фобиите от хвърчене и затворени пространства се отключват по същия метод. Човек може да открие едвам в зрелост, че се опасява да лети или да се вози в претъпкано метро.
Ако сте осведомени с всички тези чувства, тогава има огромна възможност да страдате от акрофобия - боязън от височини. В тази публикация ще разгледаме по-отблизо какво съставлява акрофобията и какви са аргументите за нея.
Акрофобията е настойчив боязън от височини . Това е много постоянно срещано заболяване измежду хората, което им предизвиква огромно неудобства през целия им живот. Смята се, че до 5-10% от популацията на света е податливо на тази уплаха.
Освен това акрофобията се демонстрира освен в обстановки, в които има действителна заплаха. Поради съществуването на несъизмерим боязън, човек може изцяло да спре да употребява асансьори в многоетажни здания, да не излиза на балкона, а също по този начин да заобикаля ескалатори и високи стълби.
Ако лекуването не стартира навреме, акрофобията доста постоянно може да аргументи частична обществена изолираност при човек, който непрекъснато да изпитва мощен стрес и прочувствени прекарвания от своята уплаха.
Страхът от височини е безусловно естествена реакция на тялото, зародила в хода на
еволюционното развиване на индивида. Съществуват обаче редица аргументи за пораждане на патологични отклонения, които могат да бъдат разграничени на две условни групи.
Първата група включва психологически причини за боязън от височини . Човек, който реагира прекомерно остро и блестящо на всевъзможни събития, последователно стартира да се концентрира върху неприятните си чувства.
В резултат на това той развива уплаха, която се демонстрира под формата на мощен боязън, който се утежнява необратимо в избрани обстановки, които не подлежат на никакво разумно пояснение.
Втората група причини за патогенен боязън от височини включва физиологични фактори , директно свързани с някои органи.
Най-често уплахата може да се следи при хора с нарушавания във вестибуларния уред, който е виновен за ориентацията на тялото в пространството. Факт е, че несъответствието на вестибуларния уред води до мощно зашеметяване, даже в случай че човек е на ниска надморска височина.
В допълнение, неблагоразумен боязън може да възникне вследствие на мощен стрес или психическа контузия. Последиците от разнообразни прекарвания могат да доведат до това човек да бъде преследван от непрекъснато възприятие на боязън. Той усеща нерешителност в качествата си и не може самичък да преодолее страха си от височини.
Фобията може да се появи изцяло ненадейно. Човек може да живее дълго време на висок етаж и в един миг да открие, че това провокира у него безпокойствие и суматоха. Фобиите от хвърчене и затворени пространства се отключват по същия метод. Човек може да открие едвам в зрелост, че се опасява да лети или да се вози в претъпкано метро.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ