Интервю | Енергетиката е козът на България в битката за AI гигафабрика
Изкуственият разсъдък е гореща тематика за размисъл, стратегическо поле за бизнес и яростна сцена за геополитическа конкуренция. AI технологиите се развиват с невиждано бързи темпове и това отвори въпроса за нуждата от така наречените гигафабрики за изкуствен интелект. Гигантите ще налеят стотици милиарди в такива уреди през идните няколко години, а България може да се окаже, че има късмет да притегли такава инвестиция – в случай че страната си изиграе добре картите. Засега най-малко дава сигнал, че е седналата на масата.
Защо привличането на AI гигафабрика е опция за промяна на цялата стопанска система? Какви са възможностите да притегли подобен вложител и по какъв начин се оправя към този момент в тази конкуренция? Защо силата е основна значима? По тези и още въпроси беседваме с Доброслав Димитров, софтуерен бизнесмен, член на Консултативните препоръки на БРАИТ и БАСКОМ.
Темата за енергетиката, ресурсите и основното им значение за трансформиращата се стопанска система ще е водеща в идното събитие на Economic.bg – IN Sofia.
Г-н Димитров, преди дни излезе новината, че държавното управление води публични договаряния с IBM за инвестиция в AI гигафабрика. Как в действителност се оправя страната в опитите си да притегли подобен вложител, изключително на фона на изглеждащата по-готова Румъния?
Изглежда радостно оптимистично. От август месец има междуведомствена работна група в Министерския съвет, която работи целеустремено за приготовление на предложение към вложители с терени, информация за тях, инфраструктурна осигуреност и всички условия, на които би трябвало да се отговори, с цел да се осъществя подобен огромен план. Държавата е впрегнала сериозен запас и работи фокусирано.
Не бих споделил, че Румъния е по-напред. Тя просто реагира преди нас на поканата от Европейския съюз. Според информацията, никой от в началото деклариралите интерес участници няма добър план, защото времето е било малко. Тук би трябвало да се разделят нещата на две: едната е европейската линия за финансиране, а другата – привличането на така наречен Hyperscalers (американски компании, реализиращи огромни милиардни инвестиции), които единствени дефакто могат да създадат подобен план в действителния смисъл на думата.
Каква е ролята на страната в привличането на подобен вложител?
Такъв план не може да бъде осъществен от страната. България би трябвало да обезпечи условия, инфраструктура, разрешителни режими, гаранция за сигурност, електричество – всичко, което страната обезпечава на един вложител, с цел да построи своята фабрика. Ролята на страната е да помогне и да даде целия административен инструментариум за бързо реализиране на плана.
С какво можем да изпъкнем в очите на един подобен хай-тек Hyperscaler?
Можем да им спестим време. Много места по света, по на запад от нас, са доста симпатични – като Германия разгласи, че OpenAI вероятно ще прави Stargate Europe там. Само че Германия няма нужното електричество и електропреносна мрежа. Германия в действителност ще ги има, само че ще отнеме време да ги построи, до момента в който ние имаме всички тези налични неща тук, в този момент и незабавно. Когато става дума за състезание в технологиите за изкуствен интелект, да спестиш на някого няколко години време се трансформира в голямо конкурентно преимущество.
България има това преимущество – имаме налична електропреносна мрежа и подстанции с доста свободен потенциал. По две аргументи: едната е, че в миналото сме имали доста енергоемка промишленост, която към този момент нямаме, и другата е, че сме директна страна и действително сме траяли да влагаме в тези преносни мрежи.
Колко е свободният потенциал на електропреносната мрежа?
По информация на Министерството на енергетиката елестропреносната мрежа на България може да понесе към 20 гигавата, а в пика употребяваме 6. Имаме доста свободен потенциал. Една Нидерландия, една Ирландия сега имат мораториум над строителството на нови дейта центрове, тъй като последните 35 години там са се строили всички такива и безусловно няма къде да ги сложат повече в електропреносната мрежа.
Ние пък имаме подстанциите на няколко места, където биха могли да се ситуират. Имаме нуклеарна енергетика, която е единствената зелена сила, на която може да се разчита 24/7 в големи количества. Всички тези неща ги имаме от през днешния ден за през днешния ден.
Енергията ли е огромният въпрос в уравнението?
Да, твърдо. Ако погледнете новината, че OpenAI подписаха контракт да закупят изчислителна мощност за 6 гигавата – Компанията към този момент споделя: „ Ще купим 6 гигавата сървъри “ – не споделя какъв брой калкулации вършат, а какъв брой ток употребяват.
Освен нас, Франция разполага с потенциал, а и наподобява като по-привлекателна дестинация.
Франция към този момент работи по подобен план с Обединените арабски емирства. Обяви го Макрон още преди оповестяването на европейското финансиране за гигафабрики. Става дума за 50-милиарден план с вложения от Обединените арабски емирства с Nvidia, Oracle, Mistral. И да, това е с помощта на съществуването на нуклеарна сила и доста свободен потенциал. Франция е единствената страна сега в Европа, която може да се каже, че е доста напред в това отношение.
Румъния обаче също има нуклеарна енергетика...
Да, само че тук ключът е следният – България е позиционирана по-добре, тъй като сме балансьор на Балканския полуостров. Можем да разчитаме на румънската нуклеарна електроцентрала, Турция на юг от нас също строи нуклеарни електроцентрали, можем да предоставим ток от всички тези места. В дълготраен проект в някакъв миг и от Украйна, защото тя постоянно е била експортьор преди войната. Ние сме свързани към всички тези центрове на сила и това още веднъж ни дава преимущество.
Споменахте бързите процедури и подпомагане от страната, само че политическата неустановеност в България е бомба със закъснител. Каква е заплахата това да провали един подобен евентуален план?
За да се случи сходно нещо, всички би трябвало да са на борда и да работят като един – изпълнителна власт, законодателна власт, локална власт, президентска институция. Ако има бъркотия, това отстрани шанса ни напълно.
Говорейки за Румъния и съответно за европейското финансиране за AI гигафабрика, има ли аргумент да се допусне опцията за две такива уреди с такава географска непосредственост?
По принцип е допустимо. Но действително тези четири... пробвам се да бъда позитивен, само че действително това е толкоз дребен и нечестолюбив проект на Европейски Съюз, че е тъжно. Какви четири гигафабрики за 20 милиарда евро? В момента OpenAI единствено в Тексас прави 100-милиардна инвестиция, която възнамерява да усили до 500 милиарда $. И това е една компания. Отделно имаме xAI на Илон Мъск, настрана имаме Гугъл, настрана имаме Фейсбук. А Nvidia създава на месец чипове, измерени през електричество, за един гигават всеки месец. Това, което създава Nvidia, се причислява към електропреносната мрежа и употребява един гигават всеки месец. Но ние ще създадем четири на целия континент и то след известно време, кой знае по кое време.
Как стои въпросът с фрагментите и имаме ли задоволително квалифицирани – от една страна такива, които биха работили в AI гигафабрика, и от друга – такива, които да построят сходно високотехнологично оборудване?
България е IT водач в Югоизточна Европа, тъй че имаме извънредно мощна софтуерна екосистема. От позиция дали можем да усъвършенстваме, дали има кой да работи, дали има кой да помогне – ние имаме хората за това. Една такава инвестиция ще сътвори голяма екосистема от други компании, които ще идват и действително ще преобразят цялата стопанска система на България.
За строителството на сходно нещо сигурно нямаме експертизата. Добрата-лоша вест е, че на никое място няма тази експертиза в огромната си степен. В Европа няма гигафабрика. Има дейта центрове, само че за едно такова изпитание, както за новите реактори в АЕЦ „ Козлодуй “, просто ще докараме експерти от целия свят.
Ще изтъквам създателя на Nvidia – „ един подобен план е инженерингов героизъм “. Затова съм водил диалог със Строителната камара, тъй като на хората, които се занимават с това, би трябвало да осъзнаят нуждата от такива умения. Всички тръгваме от нулева позиция, само че който е по-адаптивен и можещ, нормално се оправя по-добре, в сравнение с тези, които разчитат на предходни познания.
Какви експерти биха работили в гигафабриката и за какъв брой работни места става дума?
Това не е най-ключовото. Дейта центровете нямат доста чиновници – каквито има за дейта центрове, такива би имало и за AI фабриката, просто в по-голямо количество. Но още веднъж няма да става дума за голямо число.
По-важното е друго: един гигават мощ сървъри е на стойност към 20 – 30 милиарда $. Ако Гугъл, Amazon или Фейсбук се доверят на България за сървъри за 30 милиарда $, това завършва въпроса вечно дали България е добра дестинация за бизнес. Второ, слага ни в един доста къс лист от страни, които имат сходно нещо, което в софтуерния свят още веднъж изстрелва България в челните редици – където се случват технологиите. Трето, една такава инфраструктура към себе си неизбежно ще стартира да притегля екосистема от ползващи тази инфраструктура, защото има значение дистанцията за скоростта на връзка. Това би привлякло доста други вложения, които биха преобразили напълно парадигмата на българската стопанска система – безусловно ще я сложи на различен вектор на развиване.
Как една AI гигафабриката ще надгради към този момент съществуващите тук: институти INSAIT и GATE, дружно със суперкомпютъра Discoverer и бъдещата дребна AI фабрика в Sofia Tech Park?
Това е радикално друг план. Хубаво е, че сме привлекли AI фабриката и суперкомпютъра в Техпарка, защото заставаме на европейската карта. Но, забележете, те се намират в една постройка. Гигафабриката се простира на един-два квадратни километра повърхност – това е мини град. Няма база за съпоставяне като обсег и мащаб.
Това, което е в Техпарка, може да бъде доста потребно за локалната екосистема и за образование на дребни модели, за дребни разработки в институтите и университетите. Гигафабриката е това нещо, което образова идващото потомство технологии.
Какви са икономическите изгоди за България и какво ще загубим, в случай че не притеглим такава инвестиция?
Какво ще загубим? Ще си останем в 18-ти век, до момента в който другите са в 22-ри. Цялата международна стопанска система се развива експоненциално вследствие на изкуствения разсъдък. Ако не участваме, значи, че изоставаме експоненциално.
Тук става дума за екзистенциална опасност. Всички страни, които са изпуснали индустриалната гражданска война, не им се е получило доста добре по-късно. Бъдещето сега е на тъкмо подобен вододел – сред пред- и слединдустриалното общество. От коя страна на барикадата ще се намираш зависи единствено и само от бързите дейности. Между другото, това важи и в персонален проект. Ако не прескочиш тази бариера, просто оставаш в едно друго време. Това е огромната опасност. А опциите са необозрими. В момента има залагания в Силициевата котловина по кое време ще се появи първата милиардна компания с един чиновник – създателят и всички други длъжности да са заети от AI сътрудници.
Какви са наблюденията Ви по отношение на възприемането на AI от българския бизнес?
В софтуерната сфера в България нещата се случват същински, всеобщо се преобразяват процесите, самите фирмите се преобразяват фундаментално. До огромна степен роля изигра и БАСКОМ – като проводник и свързващо звено за шерване на информация сред фирмите. Така че софтуерните компании са извънредно добре позиционирани и ползват този инструментариум. Компаниите, които са го проспали, няма да са компании още дълго. За останалите бизнеси доста зависи каква е активността им, само че процесът ще продължи да се популяризира бързо.
Как се промени софтуерният отрасъл и процесите за последните две-три години, след появяването на ChatGPT?
Първото доста неприятно нещо е изгубването на младшите (Junior) позициите, което е много недалновидно от страна на фирмите, защото от кое място ще дойдат идващите старши чиновници, в случай че не вземеш младши? Но това е международна наклонност и е непосредствено разследване от навлизането на AI. В момента действително с доста дребен екип от хора може да направиш в действителност доста огромен план. Това ще стартира да има доста съществено отражение върху аутсорсинг фирмите.
Ако разтеглим рамката, целият свят сега се върти към това. Геополитиката се върти към това – безусловно се диктува от това кой има достъп до чиповете, кой ще строи фабриките, кой ще има технологията. Китай и Съединените щати си оповестиха своите доктрини за международна доминация при изкуствения разсъдък: американците със своя екшън проект за AI международна доминация и планове като Stargate, китайците – посредством отворените модели, с които се опитат да наложат стандарт на останалата част от света.
Споменавайки геополитика, по какъв начин се отразява на инвеститорския интерес продължаващата война в Украйна, която е единствено на няколкостотин километра от тук?
Дали е част от уравнението? Да, несъмнено, само че и – замислете се – местата по света, където няма война на няколкостотин километра, не са чак толкоз доста. Израел, да вземем за пример, не съм чувал да е дестинация, която вложителите да са заобикаляли, макар че там непрекъснато има война на 20 км. А и дали е на няколкостотин или на 1000 км, няма чак такова значение. Освен това нападението по такава инфраструктура не е наложително да бъде физическо и действително няма безвредни места.
По-скоро причините би трябвало да са в посока на нуждата от децентрализация – гигафабрики би трябвало да има и в Западна Европа, и в Средна Европа, и в Източна – с цел да се предотврати тоталното заличаване при възможен случай.
А какво се случва с технологиите в подтекста на войната?
Ако погледнем съответно войната в Украйна – и преди 2 години имаше някакви дронове, само че сега войната е напълно дрон-базирана. И стават все по-автономни. До края на тази година единствено Украйна ще създаде 6 – 8 милиона дрона. Правят се три едновременни пробива във всяка вертикала. Все по-голямата самостоятелност на тези дронове, цялостната им логистична система и всички тези неща се случват в безумни периоди.
Военните технологии сега са доста зад цивилните заради дългото неявяване на тази тематика във фокуса на топ инженерите и фирмите. Време е да си пренаредим целите. Високотехнологичната промишленост би трябвало да откри мостове с откритата отбранителна промишленост, с цел да стартираме да произвеждаме защита от ново потомство. Центърът за нововъведения в защитата е стъпка в вярната посока. Тази тематика би трябвало да стане централна и основна за софтуерните компании.
AI гигафабрика може да преобрази стопанската система на БългарияБългария влиза в 20-милиардната конкуренция за AI гигафабрикаДоброслав Димитров изкуствен интелект AI AI гигафабрика Гигафабрика изкуствен интелект енергетика
Защо привличането на AI гигафабрика е опция за промяна на цялата стопанска система? Какви са възможностите да притегли подобен вложител и по какъв начин се оправя към този момент в тази конкуренция? Защо силата е основна значима? По тези и още въпроси беседваме с Доброслав Димитров, софтуерен бизнесмен, член на Консултативните препоръки на БРАИТ и БАСКОМ.
Темата за енергетиката, ресурсите и основното им значение за трансформиращата се стопанска система ще е водеща в идното събитие на Economic.bg – IN Sofia.
Г-н Димитров, преди дни излезе новината, че държавното управление води публични договаряния с IBM за инвестиция в AI гигафабрика. Как в действителност се оправя страната в опитите си да притегли подобен вложител, изключително на фона на изглеждащата по-готова Румъния?
Изглежда радостно оптимистично. От август месец има междуведомствена работна група в Министерския съвет, която работи целеустремено за приготовление на предложение към вложители с терени, информация за тях, инфраструктурна осигуреност и всички условия, на които би трябвало да се отговори, с цел да се осъществя подобен огромен план. Държавата е впрегнала сериозен запас и работи фокусирано.
Не бих споделил, че Румъния е по-напред. Тя просто реагира преди нас на поканата от Европейския съюз. Според информацията, никой от в началото деклариралите интерес участници няма добър план, защото времето е било малко. Тук би трябвало да се разделят нещата на две: едната е европейската линия за финансиране, а другата – привличането на така наречен Hyperscalers (американски компании, реализиращи огромни милиардни инвестиции), които единствени дефакто могат да създадат подобен план в действителния смисъл на думата.
Каква е ролята на страната в привличането на подобен вложител?
Такъв план не може да бъде осъществен от страната. България би трябвало да обезпечи условия, инфраструктура, разрешителни режими, гаранция за сигурност, електричество – всичко, което страната обезпечава на един вложител, с цел да построи своята фабрика. Ролята на страната е да помогне и да даде целия административен инструментариум за бързо реализиране на плана.
С какво можем да изпъкнем в очите на един подобен хай-тек Hyperscaler?
Можем да им спестим време. Много места по света, по на запад от нас, са доста симпатични – като Германия разгласи, че OpenAI вероятно ще прави Stargate Europe там. Само че Германия няма нужното електричество и електропреносна мрежа. Германия в действителност ще ги има, само че ще отнеме време да ги построи, до момента в който ние имаме всички тези налични неща тук, в този момент и незабавно. Когато става дума за състезание в технологиите за изкуствен интелект, да спестиш на някого няколко години време се трансформира в голямо конкурентно преимущество.
България има това преимущество – имаме налична електропреносна мрежа и подстанции с доста свободен потенциал. По две аргументи: едната е, че в миналото сме имали доста енергоемка промишленост, която към този момент нямаме, и другата е, че сме директна страна и действително сме траяли да влагаме в тези преносни мрежи.
Колко е свободният потенциал на електропреносната мрежа?
По информация на Министерството на енергетиката елестропреносната мрежа на България може да понесе към 20 гигавата, а в пика употребяваме 6. Имаме доста свободен потенциал. Една Нидерландия, една Ирландия сега имат мораториум над строителството на нови дейта центрове, тъй като последните 35 години там са се строили всички такива и безусловно няма къде да ги сложат повече в електропреносната мрежа.
Ние пък имаме подстанциите на няколко места, където биха могли да се ситуират. Имаме нуклеарна енергетика, която е единствената зелена сила, на която може да се разчита 24/7 в големи количества. Всички тези неща ги имаме от през днешния ден за през днешния ден.
Енергията ли е огромният въпрос в уравнението?
Да, твърдо. Ако погледнете новината, че OpenAI подписаха контракт да закупят изчислителна мощност за 6 гигавата – Компанията към този момент споделя: „ Ще купим 6 гигавата сървъри “ – не споделя какъв брой калкулации вършат, а какъв брой ток употребяват.
Освен нас, Франция разполага с потенциал, а и наподобява като по-привлекателна дестинация.
Франция към този момент работи по подобен план с Обединените арабски емирства. Обяви го Макрон още преди оповестяването на европейското финансиране за гигафабрики. Става дума за 50-милиарден план с вложения от Обединените арабски емирства с Nvidia, Oracle, Mistral. И да, това е с помощта на съществуването на нуклеарна сила и доста свободен потенциал. Франция е единствената страна сега в Европа, която може да се каже, че е доста напред в това отношение.
Румъния обаче също има нуклеарна енергетика...
Да, само че тук ключът е следният – България е позиционирана по-добре, тъй като сме балансьор на Балканския полуостров. Можем да разчитаме на румънската нуклеарна електроцентрала, Турция на юг от нас също строи нуклеарни електроцентрали, можем да предоставим ток от всички тези места. В дълготраен проект в някакъв миг и от Украйна, защото тя постоянно е била експортьор преди войната. Ние сме свързани към всички тези центрове на сила и това още веднъж ни дава преимущество.
Споменахте бързите процедури и подпомагане от страната, само че политическата неустановеност в България е бомба със закъснител. Каква е заплахата това да провали един подобен евентуален план?
За да се случи сходно нещо, всички би трябвало да са на борда и да работят като един – изпълнителна власт, законодателна власт, локална власт, президентска институция. Ако има бъркотия, това отстрани шанса ни напълно.
Говорейки за Румъния и съответно за европейското финансиране за AI гигафабрика, има ли аргумент да се допусне опцията за две такива уреди с такава географска непосредственост?
По принцип е допустимо. Но действително тези четири... пробвам се да бъда позитивен, само че действително това е толкоз дребен и нечестолюбив проект на Европейски Съюз, че е тъжно. Какви четири гигафабрики за 20 милиарда евро? В момента OpenAI единствено в Тексас прави 100-милиардна инвестиция, която възнамерява да усили до 500 милиарда $. И това е една компания. Отделно имаме xAI на Илон Мъск, настрана имаме Гугъл, настрана имаме Фейсбук. А Nvidia създава на месец чипове, измерени през електричество, за един гигават всеки месец. Това, което създава Nvidia, се причислява към електропреносната мрежа и употребява един гигават всеки месец. Но ние ще създадем четири на целия континент и то след известно време, кой знае по кое време.
Как стои въпросът с фрагментите и имаме ли задоволително квалифицирани – от една страна такива, които биха работили в AI гигафабрика, и от друга – такива, които да построят сходно високотехнологично оборудване?
България е IT водач в Югоизточна Европа, тъй че имаме извънредно мощна софтуерна екосистема. От позиция дали можем да усъвършенстваме, дали има кой да работи, дали има кой да помогне – ние имаме хората за това. Една такава инвестиция ще сътвори голяма екосистема от други компании, които ще идват и действително ще преобразят цялата стопанска система на България.
За строителството на сходно нещо сигурно нямаме експертизата. Добрата-лоша вест е, че на никое място няма тази експертиза в огромната си степен. В Европа няма гигафабрика. Има дейта центрове, само че за едно такова изпитание, както за новите реактори в АЕЦ „ Козлодуй “, просто ще докараме експерти от целия свят.
Ще изтъквам създателя на Nvidia – „ един подобен план е инженерингов героизъм “. Затова съм водил диалог със Строителната камара, тъй като на хората, които се занимават с това, би трябвало да осъзнаят нуждата от такива умения. Всички тръгваме от нулева позиция, само че който е по-адаптивен и можещ, нормално се оправя по-добре, в сравнение с тези, които разчитат на предходни познания.
Какви експерти биха работили в гигафабриката и за какъв брой работни места става дума?
Това не е най-ключовото. Дейта центровете нямат доста чиновници – каквито има за дейта центрове, такива би имало и за AI фабриката, просто в по-голямо количество. Но още веднъж няма да става дума за голямо число.
По-важното е друго: един гигават мощ сървъри е на стойност към 20 – 30 милиарда $. Ако Гугъл, Amazon или Фейсбук се доверят на България за сървъри за 30 милиарда $, това завършва въпроса вечно дали България е добра дестинация за бизнес. Второ, слага ни в един доста къс лист от страни, които имат сходно нещо, което в софтуерния свят още веднъж изстрелва България в челните редици – където се случват технологиите. Трето, една такава инфраструктура към себе си неизбежно ще стартира да притегля екосистема от ползващи тази инфраструктура, защото има значение дистанцията за скоростта на връзка. Това би привлякло доста други вложения, които биха преобразили напълно парадигмата на българската стопанска система – безусловно ще я сложи на различен вектор на развиване.
Как една AI гигафабриката ще надгради към този момент съществуващите тук: институти INSAIT и GATE, дружно със суперкомпютъра Discoverer и бъдещата дребна AI фабрика в Sofia Tech Park?
Това е радикално друг план. Хубаво е, че сме привлекли AI фабриката и суперкомпютъра в Техпарка, защото заставаме на европейската карта. Но, забележете, те се намират в една постройка. Гигафабриката се простира на един-два квадратни километра повърхност – това е мини град. Няма база за съпоставяне като обсег и мащаб.
Това, което е в Техпарка, може да бъде доста потребно за локалната екосистема и за образование на дребни модели, за дребни разработки в институтите и университетите. Гигафабриката е това нещо, което образова идващото потомство технологии.
Какви са икономическите изгоди за България и какво ще загубим, в случай че не притеглим такава инвестиция?
Какво ще загубим? Ще си останем в 18-ти век, до момента в който другите са в 22-ри. Цялата международна стопанска система се развива експоненциално вследствие на изкуствения разсъдък. Ако не участваме, значи, че изоставаме експоненциално.
Тук става дума за екзистенциална опасност. Всички страни, които са изпуснали индустриалната гражданска война, не им се е получило доста добре по-късно. Бъдещето сега е на тъкмо подобен вододел – сред пред- и слединдустриалното общество. От коя страна на барикадата ще се намираш зависи единствено и само от бързите дейности. Между другото, това важи и в персонален проект. Ако не прескочиш тази бариера, просто оставаш в едно друго време. Това е огромната опасност. А опциите са необозрими. В момента има залагания в Силициевата котловина по кое време ще се появи първата милиардна компания с един чиновник – създателят и всички други длъжности да са заети от AI сътрудници.
Какви са наблюденията Ви по отношение на възприемането на AI от българския бизнес?
В софтуерната сфера в България нещата се случват същински, всеобщо се преобразяват процесите, самите фирмите се преобразяват фундаментално. До огромна степен роля изигра и БАСКОМ – като проводник и свързващо звено за шерване на информация сред фирмите. Така че софтуерните компании са извънредно добре позиционирани и ползват този инструментариум. Компаниите, които са го проспали, няма да са компании още дълго. За останалите бизнеси доста зависи каква е активността им, само че процесът ще продължи да се популяризира бързо.
Как се промени софтуерният отрасъл и процесите за последните две-три години, след появяването на ChatGPT?
Първото доста неприятно нещо е изгубването на младшите (Junior) позициите, което е много недалновидно от страна на фирмите, защото от кое място ще дойдат идващите старши чиновници, в случай че не вземеш младши? Но това е международна наклонност и е непосредствено разследване от навлизането на AI. В момента действително с доста дребен екип от хора може да направиш в действителност доста огромен план. Това ще стартира да има доста съществено отражение върху аутсорсинг фирмите.
Ако разтеглим рамката, целият свят сега се върти към това. Геополитиката се върти към това – безусловно се диктува от това кой има достъп до чиповете, кой ще строи фабриките, кой ще има технологията. Китай и Съединените щати си оповестиха своите доктрини за международна доминация при изкуствения разсъдък: американците със своя екшън проект за AI международна доминация и планове като Stargate, китайците – посредством отворените модели, с които се опитат да наложат стандарт на останалата част от света.
Споменавайки геополитика, по какъв начин се отразява на инвеститорския интерес продължаващата война в Украйна, която е единствено на няколкостотин километра от тук?
Дали е част от уравнението? Да, несъмнено, само че и – замислете се – местата по света, където няма война на няколкостотин километра, не са чак толкоз доста. Израел, да вземем за пример, не съм чувал да е дестинация, която вложителите да са заобикаляли, макар че там непрекъснато има война на 20 км. А и дали е на няколкостотин или на 1000 км, няма чак такова значение. Освен това нападението по такава инфраструктура не е наложително да бъде физическо и действително няма безвредни места.
По-скоро причините би трябвало да са в посока на нуждата от децентрализация – гигафабрики би трябвало да има и в Западна Европа, и в Средна Европа, и в Източна – с цел да се предотврати тоталното заличаване при възможен случай.
А какво се случва с технологиите в подтекста на войната?
Ако погледнем съответно войната в Украйна – и преди 2 години имаше някакви дронове, само че сега войната е напълно дрон-базирана. И стават все по-автономни. До края на тази година единствено Украйна ще създаде 6 – 8 милиона дрона. Правят се три едновременни пробива във всяка вертикала. Все по-голямата самостоятелност на тези дронове, цялостната им логистична система и всички тези неща се случват в безумни периоди.
Военните технологии сега са доста зад цивилните заради дългото неявяване на тази тематика във фокуса на топ инженерите и фирмите. Време е да си пренаредим целите. Високотехнологичната промишленост би трябвало да откри мостове с откритата отбранителна промишленост, с цел да стартираме да произвеждаме защита от ново потомство. Центърът за нововъведения в защитата е стъпка в вярната посока. Тази тематика би трябвало да стане централна и основна за софтуерните компании.
AI гигафабрика може да преобрази стопанската система на БългарияБългария влиза в 20-милиардната конкуренция за AI гигафабрикаДоброслав Димитров изкуствен интелект AI AI гигафабрика Гигафабрика изкуствен интелект енергетика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ