Изключително разнопосочни мнения предизвика изменението в Закона за ветеринарномедицинската дейност

Изключително разнопосочни отзиви провокира изменението в Закона за ветеринарномедицинската активност и пристрастеностите към проблема не стихват към този момент дни наред. Зоозащитници и притежатели да домашни любимци се опълчват на измененията. Други пък, които се опасяват от кучета, поддържат законопроекта. Actualno.com организира анкета измежду няколко асеновградчани, някои от които отглеждат четириноги в домовете си, а друга част не са последователи на концепцията.
" Според мен би трябвало единствено огромните кучета от нападателни породи да са наложително с намордник. Не може на куче от порода " коли ", да вземем за пример, да му наложат това, единствено тъй като е огромно ", споделя притежател на куче.
" Смятам, че намордник би трябвало да се поставя на куче, което е рисково, нападателно или се спуска към други животни или хора, без значение от килограмите му. Ако кучето е възпитано и доброжелателно считам, че не е належащо да се поставя намордник. От друга страна, би било добре за сигурността на кучето, тъй като постоянно се хвърля отрова ", изяснява асеновградчанка също отглеждаща четириного у дома.
" Лично мен ме е боязън от кучета. Едрите пък отдалече ги заобикалям. Трябва човек, пуснал куче без намордник, да заплаща физическите и психологичните контузии, в случай че животното му ухапе някого ", показва жена, която няма домакински любим.
" От хуманна позиция, не би трябвало никое куче да се разхожда с намордник. През лятото те се охлаждат посредством езика. Носенето на намордник затруднява този развой. Да не приказваме, че има и породи, които с намордник не могат да дишат изобщо. По различен метод стои въпросът за мотива или каишката. Всички кучета, разхождани в градска среда, е наложително да се държат на мотив от притежателите. Единствено без мотив би трябвало да могат да се пускат в особено обособени кучешки паркове, които обаче, в доста градове липсват. Съгласна съм и да се поставят санкции на стопани, които си разхождат любимците тук-там, неразрешени за кучета, само че единствено при изискване, че има специфична зона, позволена за животни. Повечето проблеми идват от бездомните кучета или от домашните любимци, чиито притежатели не са положили задоволително време за възпитанието им. Кучетата няма по какъв начин да се разделят на огромни, дребни или на породи. Има възпитани и подготвени кучета, а другите са в рубрика бездомни. Защото домашните любимци, на които не се обръща задоволително внимание при възпитанието, рано или късно, стават улични ", показва мнението си жена, която също отглежда куче.
" Да е наложително с мотив съм склонен, само че да е с намордник не съм. Мисля, че ръководещите би трябвало да се извърнат към способени хора по този въпрос. Този закон ми наподобява формиран ето по този метод:
" -Ся... Над какъв брой кг да пишем?
- Ми, не знам... Ай, 5, да вземем за пример?
- Добре, 5 кг го пишем! " .
Съгласен съм и с това, че кучето се охлажда главно през устата. Лятото, в случай че не си изплези езика, може да загине ", споделя асеновградчанин притежател на куче.
По проблема потърсихме и мнението на експерти в региона, по отношение на рисковете за здравето и изгодата от носене на намордник от четириногото. Попитахме и по кое време едно животно може да прояви експанзия против човек. Ето какво изясни от професионална позиция Явор Гечев от фондация " Четири лапи ".
Каква е изгодата и каква е вредата от непрекъснатото слагане на намордник на кучетата?
Ползите са, че се лимитира опцията животното да нанесе пострадвания на друго животно или човек като го захапе. Индиректна изгода от носенето на намордник е сигналът, че кучето е рисково, заради което му е комплициран намордник. Вредите - не всички животни могат да носят намордник по здравословни аргументи. Единственият метод кучето да се охлажда е през устата. Ако достъпът на въздух бъде стеснен по един или различен метод, то това би основало усложнения при избрани животни (възрастни или от породи, които кардинално имат затруднено дишане) и би изложило на риск здравето им. Също по този начин, намордникът лимитира опцията кучето да пие вода. А в дни с високи температури едно животно може да се обезводни извънредно бързо и по този метод да бъде изложено на риск. Не на последно място, като се изключи че защищава от захапване, намордникът лимитира редица прояви на естественото държание на кучето и непрекъснатото му носене би имало по-скоро отрицателен резултат върху държанието му. Индиректно - всеобщото носене на намордници би основало ненужно напрежение и боязън измежду хората, които не са привикнали с наличието на куче към себе си и би вкарало всички животни в категорията " рискови " . Също по този начин, би трябвало да се има поради, че не за всяка порода има подобаващи намордници.
В случай на експанзия, от страна на друго животно, кучето по какъв метод би могло да се отбрани, в случай че е с намордник?
При пораждане на обстановка, при която животно без намордник нападне животно с намордник, то второто няма по какъв начин да се отбрани, изключително в случай че е и по-дребно като размер. От друга страна, носенето на намордник не е гаранция за отбрана в обстановки, в които едно доста по-едро куче, въпреки и с намордник, нападне по-дребно куче или дете .
По какъв метод може да бъде от изгода сходно решение при проявена експанзия от домашно куче към човек?
Нараняванията от захапката на куче могат да бъдат доста тежки и даже да имат съдбовен резултат. В обстановка, при която притежателят не може да удържи домашния си любим и изключително, в случай че този домакински любим е от едрите породи, намордникът би предпазил значително, само че не и напълно, жертвата. В такива обстановки слагането на намордник, както и възпрепятстването на нападателно държание, е напълно отговорност на притежателя. При настъпване на междинни или тежки телесни повреди на човек в резултат на оставено без контрол домашно животно (независимо дали куче или друго, да вземем за пример кон), както и на гибел, притежателят носи и наказателна отговорност.
Кога едно домашно куче може да прояви експанзия против човек?
Агресията може да бъде в следствие от доста фактори. От една страна, в случай че животното е предизвикано по някакъв метод или се усеща застрашено. От друга - в случай че е било възпитавано да демонстрира експанзия по отношение на хора или други животни. От трета - в случай че изпитва мощна болежка . Във всички сходни случаи притежателят би могъл да предотврати агресивното държание на своя домакински любим, в случай че поставя задоволително положителни грижи за неговото здраве и образование.
По какъв метод би трябвало да бъде отглеждано домашното куче, с цел да не стане нападателно?
На първо място всеки, който реши да си вземе домашно куче, би трябвало да е наясно дали разполага с нужното време за другарство и работа с това куче. Липсата на вярно образование и обезпечаване на естествени условия на живот за кучето са най-общо казано в основата на това то да развие асоциално държание, в това число и експанзия. Не може да чакаме, че едно куче, което прекарва по-голямата част от денонощието вързано на синджир или затворено в празно помещение, без контакт с хора или себеподобни, ще развие обикновено държание. На второ място неналичието на съответни ветеринарномедицински грижи би довела до развиването на заболявания или увреждания, които да предизвикват дискомфорт и болежка на животното . В този случай то ще бъде доста по-изнервено и надлежно - с доста по-нисък предел на толерантност по отношение на хора и животни.
Слагането на намордници на огромните домашни кучета, съгласно Вас, ще реши ли казуса със случаите на хора, нападнати от такива животни?
Не мисля, че ще има коренна смяна, тъй като предвижданите наказания и ограничавания вървят след казуса, а не търсят аргументите за възникването му. Инцидентите с домашни кучета са вследствие на безотговорното развъждане, което пък е разследване от неналичието на какъвто и да било надзор върху развъждането, търговията и придобиването на кучета. С други думи, всеки, изцяло безотговорно може да развъжда и продава кучета и също по този начин всеки може да придобие куче против невисока сума, а целият развой остава непроследим. Резултатът е, че хора, които нямат обикновена визия за това, по какъв начин се отглежда и възпитава едно куче, стават притежатели на животни, за които не са в положение да поставят грижи или върху които да упражняват надзор. Същите тези хора са доста по-склонни с лека ръка да се отърват от домашния си любим, вместо да влагат време, старания и даже средства за вярната му социализация и образование. Това условието за слагане на намордник няма по какъв начин да ограничи и в този смисъл пострадали от препоръчаните промени ще бъдат по-скоро кучетата на по-отговорните притежатели, а безотговорните ще не престават да нарушават законите, както са го правели и до момента . Смисъл от слагане на намордници има само в обстановки, когато домашният любим е подложен в нетипична за него обстановка, която може да провокира инцидентен спор. Например, в градския превоз или тук-там, където има по-голямо скупчване на хора и опция за инцидентно нахлуване в персоналното пространство на кучето.