Това село вече не съществува
" Изгубени под водата " събира и показва по ексцентричен метод архиви за български села, които през ХХ век са заличени поради усиления градеж на язовири у нас. Проектът, към този момент, само че с упоритости скоро да се разгърне на повече платформи, се концентрира върху упоритостите на тоталитарна България да форсира основаването на язовири, което значи и разселване на хиляди хора, загуба на фамилна и общностна история.
Въпреки че тематиката е рядко оценена в дълбочина, към нея има някои известни отправки - писателят Йордан Радичков е роден през 1929 година в заличеното село Калиманица, основно за света на разказите и романите му, а и до през днешния ден известна туристическа дестинация е потопената черква " Свети Иван Рилски ", част от тогавашното село Запалня, пожертвано за построяването на язовир " Жребчево ".
Зад самодейността стоят сестрите Стела и Ралица Каменова, които посредством колажи, съчетаващи фотоси и цитати, възвръщат тази изгубена история. Стела е приключила културология в Софийския университет, а Ралица - Филмов и ефирен монтаж в НАТФИЗ. В момента двете работят на свободна процедура надлежно като куратор и монтажист и са част от екипите на Sofia Graffiti Tour, поредност от опознавателни обиколки с фокус уличното изкуство в столицата, и World of Co, артистична резиденция, която през последните няколко години докара в София и интегрира в локалната сцена десетки модерни актьори от разнообразни елементи на света.
За двете има персонална причина да се захванат с толкоз характерна тематика. Покойният им дядо, инж. Станко Тодоров, както и прабаби и прадядовци по негова линия, са живели в село Живовци - едно от двете села, които са заличени поради градежа на язовир " Огоста ". Те постоянно слушат истории за дейния живот в тогавашното село, когато прекарват летните си ваканции в Монтана, на улица, където живеят доста изселени фамилии от Живовци и Калиманица. " До някакъв миг смятахме, че това е доста типична история - след това осъзнахме, че сходно нещо не се среща на всички места. "
Колаж. Отляво – празненство в с. Живовци; отдясно – фамилията на Стела и Ралица Каменови. Дядо им Станко е прегърнал татко им. Текстът в колажа е взет от публикация във в. " Септемврийско слово ", 1965 година Реклама
Дядо им е бил предан на събирането на архиви и съхраняването на загатна за Живовци. " За страдание, когато умря, бяхме дребни и в този момент нямаме опцията да ни споделя и направлява. Но в прочут смисъл " Изгубени под водата " е продължение и на неговия труд. Макар и през различен прочит, опитваме се да обвържем неговия труд с сходни истории на хора, чиито детство и младост са някъде под язовирите " Искър ", " Пчелина ", " Студена ", " Доспат " и други. За задачата използваме новите технологии, обществените медии, вършим информацията налична и на британски език. "
За сестрите тематиката има доста разнообразни аспекти и тематики, които могат да бъдат оценени по-отблизо. Например хората са изселвани регламентирано по лист, само че не постоянно наоколо до местата, на които до момента са живяли. Част от жителите в региона на настоящия язовир " Искър ", открит през 1954 година, близо до Пасарел, отиват в далечното Сунгурларе, Бургаско, в квартал " Калково " в Търговище, в действителност наименован на потопеното село Калково, като част от тях въпреки всичко попадат в София, най-вече в няколко карета къщи в квартал " Редута ". От Калково остава единствено постройката на тогавашното локално учебно заведение " Христо Ботев ", която държавната компания " Балкантурист " трансформира в ресторант " Щъркелово гнездо ", а църквата " Св. Георги " пустее, до момента в който през 90-те не е дефинитивно разрушена.
Когато Стела и Ралица надграждат оставеното от дядо им, те се сблъскват с предизвикването да отсеят най-важното от административните архиви. " Често посещаваме Централния държавен списък, както и районните му филиали, запасени със скенер, преносим компютър и тетрадки, в които да си водим бележки по откритията. Но доста обичаме да се отбиваме и в Столичната библиотека в отдела на последния етаж, където се съхраняват вестници и списания от разнообразни столетия. "
Прави им впечатлениe контрастът сред гръмките заглавия в пресата по време на тоталитаризма около откриването на язовирите с действителността на времето. " Това е забавен образец на пропагандата в медиите преди 1989 година За страдание част от тези подходи можем да открием и в днешно време. " Дори и във време на мощен държавен надзор личат разлики в това по какъв начин са одобрявани тези промени: " Интересно е и следенето на разликите в представянето на информация, обвързвана с изселване и градежа на язовири, в броевете на столичните " Работническо дело " и " Отечествен фронт " и в изданията в обособените области на страната. "
Реклама
В брой на " Септемврийско слово " от 1965 година градежът на язовири е избран като метод индивидът да е " стопанин на личните си бъднини и поробител на природата ".
Драгата към рудник " Огоста " - оборудването, което дълбае дъното на бъдещия язовир и вади пясък за рандеман на злато
Източник на данни и информация са още трудът на разнообразни краеведи, както и персоналните истории на потомци на изселени фамилии. В " Самоков и покрайнината " от 1913 година краеведът Христо Семерджиев документира духа и предприемчивостта на към този момент несъществуващото село Горни Пасерал, само че отбелязва по какъв начин " по едно време пиянството в селото взело огромни размери. Тогава учителът Никифор П. Филипов провел дамите, които първи в самоковска околия повели битка против пиянството и затворили кръчмите ".
Стела и Ралица споделят, че с всяко посещаване до архивите си дават сметка какъв брой доста неразказани истории има. Изключително им е забавен и животът на инж. Иван Иванов, кмет на София (1934-1944), задържан и наказан на гибел от Народния съд след Деветосептемврийския прелом, с анулирана присъда заради потребността от дипломиран и умел хидроинженер, който да довърши язовир " Искър ". " Мотивация и предизвикателство за нас е да представим един подобен исторически подтекст посредством нелинеарен разказ, който има учебен темперамент, само че и мощно застъпена образна част. "
Колаж. Отляво – къщата на роднините на сестрите Каменови в с. Живовци; отдясно – родственици, които унищожават къщата си в с. Живовци, с цел да вземат материалите и да ги употребяват, с цел да си построят нова на друго място. Текстът в колажа е взет от публикация във в. " Септемврийско слово ", 1965 година
Съвсем скоро те ще издадат зин (артистично без значение печатно издание - бел. авт.), отдаден на селата на дъното на упоменатия язовир " Искър " - Горни Пасарел, Шишманово и Калково. Двете приготвят повсеместен уебсайт, както и галерия през 2023 година, която виждат като " хибрид сред документален и нереален креативен метод ". В бъдещите им проекти са още фотокнига, както и къс документален филм.
Въпреки че тематиката е рядко оценена в дълбочина, към нея има някои известни отправки - писателят Йордан Радичков е роден през 1929 година в заличеното село Калиманица, основно за света на разказите и романите му, а и до през днешния ден известна туристическа дестинация е потопената черква " Свети Иван Рилски ", част от тогавашното село Запалня, пожертвано за построяването на язовир " Жребчево ".
Зад самодейността стоят сестрите Стела и Ралица Каменова, които посредством колажи, съчетаващи фотоси и цитати, възвръщат тази изгубена история. Стела е приключила културология в Софийския университет, а Ралица - Филмов и ефирен монтаж в НАТФИЗ. В момента двете работят на свободна процедура надлежно като куратор и монтажист и са част от екипите на Sofia Graffiti Tour, поредност от опознавателни обиколки с фокус уличното изкуство в столицата, и World of Co, артистична резиденция, която през последните няколко години докара в София и интегрира в локалната сцена десетки модерни актьори от разнообразни елементи на света.
За двете има персонална причина да се захванат с толкоз характерна тематика. Покойният им дядо, инж. Станко Тодоров, както и прабаби и прадядовци по негова линия, са живели в село Живовци - едно от двете села, които са заличени поради градежа на язовир " Огоста ". Те постоянно слушат истории за дейния живот в тогавашното село, когато прекарват летните си ваканции в Монтана, на улица, където живеят доста изселени фамилии от Живовци и Калиманица. " До някакъв миг смятахме, че това е доста типична история - след това осъзнахме, че сходно нещо не се среща на всички места. "
Колаж. Отляво – празненство в с. Живовци; отдясно – фамилията на Стела и Ралица Каменови. Дядо им Станко е прегърнал татко им. Текстът в колажа е взет от публикация във в. " Септемврийско слово ", 1965 година Реклама
Дядо им е бил предан на събирането на архиви и съхраняването на загатна за Живовци. " За страдание, когато умря, бяхме дребни и в този момент нямаме опцията да ни споделя и направлява. Но в прочут смисъл " Изгубени под водата " е продължение и на неговия труд. Макар и през различен прочит, опитваме се да обвържем неговия труд с сходни истории на хора, чиито детство и младост са някъде под язовирите " Искър ", " Пчелина ", " Студена ", " Доспат " и други. За задачата използваме новите технологии, обществените медии, вършим информацията налична и на британски език. "
За сестрите тематиката има доста разнообразни аспекти и тематики, които могат да бъдат оценени по-отблизо. Например хората са изселвани регламентирано по лист, само че не постоянно наоколо до местата, на които до момента са живяли. Част от жителите в региона на настоящия язовир " Искър ", открит през 1954 година, близо до Пасарел, отиват в далечното Сунгурларе, Бургаско, в квартал " Калково " в Търговище, в действителност наименован на потопеното село Калково, като част от тях въпреки всичко попадат в София, най-вече в няколко карета къщи в квартал " Редута ". От Калково остава единствено постройката на тогавашното локално учебно заведение " Христо Ботев ", която държавната компания " Балкантурист " трансформира в ресторант " Щъркелово гнездо ", а църквата " Св. Георги " пустее, до момента в който през 90-те не е дефинитивно разрушена.
Когато Стела и Ралица надграждат оставеното от дядо им, те се сблъскват с предизвикването да отсеят най-важното от административните архиви. " Често посещаваме Централния държавен списък, както и районните му филиали, запасени със скенер, преносим компютър и тетрадки, в които да си водим бележки по откритията. Но доста обичаме да се отбиваме и в Столичната библиотека в отдела на последния етаж, където се съхраняват вестници и списания от разнообразни столетия. "
Прави им впечатлениe контрастът сред гръмките заглавия в пресата по време на тоталитаризма около откриването на язовирите с действителността на времето. " Това е забавен образец на пропагандата в медиите преди 1989 година За страдание част от тези подходи можем да открием и в днешно време. " Дори и във време на мощен държавен надзор личат разлики в това по какъв начин са одобрявани тези промени: " Интересно е и следенето на разликите в представянето на информация, обвързвана с изселване и градежа на язовири, в броевете на столичните " Работническо дело " и " Отечествен фронт " и в изданията в обособените области на страната. "
Реклама
В брой на " Септемврийско слово " от 1965 година градежът на язовири е избран като метод индивидът да е " стопанин на личните си бъднини и поробител на природата ".
Драгата към рудник " Огоста " - оборудването, което дълбае дъното на бъдещия язовир и вади пясък за рандеман на злато
Източник на данни и информация са още трудът на разнообразни краеведи, както и персоналните истории на потомци на изселени фамилии. В " Самоков и покрайнината " от 1913 година краеведът Христо Семерджиев документира духа и предприемчивостта на към този момент несъществуващото село Горни Пасерал, само че отбелязва по какъв начин " по едно време пиянството в селото взело огромни размери. Тогава учителът Никифор П. Филипов провел дамите, които първи в самоковска околия повели битка против пиянството и затворили кръчмите ".
Стела и Ралица споделят, че с всяко посещаване до архивите си дават сметка какъв брой доста неразказани истории има. Изключително им е забавен и животът на инж. Иван Иванов, кмет на София (1934-1944), задържан и наказан на гибел от Народния съд след Деветосептемврийския прелом, с анулирана присъда заради потребността от дипломиран и умел хидроинженер, който да довърши язовир " Искър ". " Мотивация и предизвикателство за нас е да представим един подобен исторически подтекст посредством нелинеарен разказ, който има учебен темперамент, само че и мощно застъпена образна част. "
Колаж. Отляво – къщата на роднините на сестрите Каменови в с. Живовци; отдясно – родственици, които унищожават къщата си в с. Живовци, с цел да вземат материалите и да ги употребяват, с цел да си построят нова на друго място. Текстът в колажа е взет от публикация във в. " Септемврийско слово ", 1965 година
Съвсем скоро те ще издадат зин (артистично без значение печатно издание - бел. авт.), отдаден на селата на дъното на упоменатия язовир " Искър " - Горни Пасарел, Шишманово и Калково. Двете приготвят повсеместен уебсайт, както и галерия през 2023 година, която виждат като " хибрид сред документален и нереален креативен метод ". В бъдещите им проекти са още фотокнига, както и къс документален филм.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ