Вечното и свято съперничество ♥ Дора ГАБЕ и Елисавета БАГРЯНА
„ Изглежда съперничеството сред тези две антични дами не им позволяваше да остареят. Сякаш се бяха обзаложили - коя по-дълго ще живее. Така и не стана ясно коя победи. “
~ Стефан ЦАНЕВ, „ Сънят на сенките - книга за мъртвите “.
Дора Габе (1888-1983),© ДА „ Архиви “
Елисавета Багряна (1893-1991),© Институт за литература
♥ Вечното и свято съревнование
Краят на юни, 1927 година. След ковчега на загадъчния естет Боят Пенев вървят две още по-загадъчни дами, потънали задачите в печал, вървят те една до друга и отдолу под черните воали си хвърлят свирепи погледи. Едната е брачната половинка на покойника Дора Габе, а другата - любовницата му Елисавето Багряна.
37 години по-късно, през октомври 1964 година, на Яворовите тържества в Чирпан по случай 50 години от гибелта на поета, кавалкадата от живи поети тържествено дефилира по основната улица. От двете ми страни, хванали ме на разположение вървят Дора Габе и Багряна. По едно време Дора Габе се огледа и вика на Багряна:
– Лиииза!
– Кажи, Дора?
– А пък ний сме с нааай-младия!
И двете изпъчиха осанки...
С Дора Габе се бях срещнал две години преди Яворовите тържества. Дали беше в Добрич или в Шумен, не помня. Ще четем стихове пред деца. Излиза Дора Габе на сцената и се обръща към аудиторията с напевния си глас:
– Децааа, коеее за човееека е нааай-блииизкото, нааай-мииилото, нааай-скъъъпото...
От залата децата се надпреварват да викат:
– Партията! Партията!
Дора Габе изчака да стихнат виковете на децата и без да й трепне ни едно мускулче на мраморното лице, сподели:
– Дааа, децааа. Но аз в този момент ще ви прочета стихове за майката.
Тогава, през 1964 година в Чирпан, Дора Габе за пръв път призна за любовта си с Яворов и прочете от сцената няколко негови писма, писани преди половин век, през 1905 година: „ Аз Ви обикнах от първото виждане и се уплаших за Вас. Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкоз повече се усещам задължен да Ви направя едно предизвестие – додето съм с мозъка си най-малко! – Вие би трябвало да се пазите от мене, би трябвало да се пазите да не ме обикнете! “ Шок! Тук би трябвало да кажа нещо прекомерно недискретно: в случай че обърнете внимание, в другите енциклопедии рождената дата на Дора Габе е друга: ту 1886, ту 1883, ту 1888. Злите езици говореха, че тя поправила в паспорта си 3 на 8, щото било елементарно. По-късно при следващата промяна на паспортите, твърдеше, че преди време сбъркали – вместо 9 писали 8 и искаше да я пишат, че е родена през 1898. Но към този момент нямаше по какъв начин – щеше да излезе, че Яворов е либил 7-годишното Дорче...
Била е тя удивително красива и изящна като статуетка от фарфор. Не единствено чирпанлията Яворов е лудеел по нея, Йовков след нея се запилява в Добруджа, а и 50-60-годишният Вазов много хищно е заничал в деколтето й. Яворов не на вятъра й написа: „ Недейте се демонстрира скоро в София – да не стане някоя безредица зарад Вас! “ Когато детето знамение Смирненски умира на 23 години, тя е била в разцвета си, би могла да му бъде майка. Доживя тя 100 години, само че не го призна. Хем й се искаше да й провеждат невиждан празник, на който щяха да участват поети от целия свят, хем се опасяваше, че прекрачи ли стоте, няма по какъв начин да не признае, че е остаряла. Прехвърляше към този момент деветдесетте, а викаше:
– Че какво ми е? Я вижте – и запретваше полата си: бедро на шейсетгодишно момиче!
(А някои дами на 60 години смятат себе си за безнадеждни бабички.)
Старостта като че ли се боеше да допре и Багряна. Винаги елегантна, постоянно гримирана, една и съща – от 1956-а, когато я видях за пръв път, до 1990 година, когато я видях за финален път: ослепително бялата шемизетка с дантелена яка трептеше като жива на раменете й, бледосиният изтънчен шарф, завит към врата й, се развяваше от прозореца на автомобила. „ Отивам на панаира в Пловдив! “ – извика ми тя, сияеща от възбуденост, и автомобилът запраши по Цариградското шосе...
На 97 години – и вървиш по панаири!? Изглежда съперничеството сред тези две антични дами не им позволяваше да остареят. Сякаш се бяха обзаложили – коя по-дълго ще живее. Така и не стана ясно коя победи. Багряна живя 98 години, а Дора Габе (зависи на коя дата вярваме) живя 95, 97 или 100.
И цялостен живот те се дебнеха: коя първа ще се съобщи.
През 1980 година, по случай 100-годишнината на Ленин, театрите бяха длъжни да слагат пиеси за вожда. В спектакъл „ София “ взехме решение да отбием номера с необикновен рецитал на поети със 70-годишен възрастен диапазон – като се стартира с съвсем връстничката на Ленин – 90 и незнайно какъв брой годишната Дора Габе, 87-годишната Елисавета Багряна, 77-годишния Христо Радевски, нататък – по-младите Младен Исаев, Александър Геров, Валери Петров, Добри Жотев, Давид Овадия, Иван Динков, Караангов, Левчев и най-после - 30-годишната Миряна Башева.
Отивам да доведа Багряна, тя чака, облечена в публична черна рокля. Подкрепям я надолу по стълбището, ох, вика, едвам вървя – и в действителност, едвам пристъпва от ходило на ходило, олюлява се...
В кабинета на шефа са към този момент Дора Габе и другите. Какво ще пийнете, пита шефът. Дора споделя: коняк. Елисавета прави презрителна мимика и споделя: водка. Ако Габе беше споделила водка, Багряна щеше да каже коняк. Никога същото!
Дора Габе вади листчето със стихотворението, което ще чете, напечатано е то с огромни букви, да порепетирам, вика и вади лупа, протяга ръка и стартира да срича: „ Ленин, ти който осъс...осъщ...осъщещви... “
След още три-четири опита отмахва лупата и въздъхва:
– Ох, таз дума не мога да я кажа.
Багряна това и чака, произнася разчленено и язвително:
– Ами да не си я писала ма, Доро!
Тя великодушно предлага „ първа да чете Дора – като най-възрастна “. Конферансието афишира името й, само че Дора Габе не го чува, галантният Сашо Геров изтича към нея, подава й ръка, оказа помощ й да стане от стола и подкрепяйки я, заведе я до трибуната. Тя вади отново лупата, само че отново засича на думичката „ реализира “. Веднага влиза в деяние избавителният вид – иззад кулисите изскача една актриса и прочита стихотворението. Иде ред на Багряна. Сашо Геров и на нея понечва да подаде ръка, Багряна обаче пламенно отблъсква с лакът ръката му, става отривисто от стола и с бодра стъпка отива на трибуната, отмята глава обратно и с явен алтов глас издекламирва „ Потомката “. Овации. Багряна се кланя предизвикателно и рисковано ниско, реверанс доземи. Още по-силни аплодисменти. Връща се гордо на стола си. Хвърля взор към Дора Габе. Съперничката е съкрушена.
Хем съпернички цялостен живот, хем цялостен живот неразделни. В колата, до момента в който я адресирам назад до тях, Багряна ми споделя по какъв начин през трийсетте години двете дружно с Дора създали поетическо турне из България – Пловдив, Стара Загора, Сливен, Бургас, Варна, Шумен, Велико Търново, Русе, Плевен, София.
– Плащахме си – вика – наем за салоните, за осветяване, отопление и с парите, които бяхме спечелили, аз отпътувах за Париж и живях там една година, а Дора отпътува за Полша ли, за Германия ли...
(Какви са били тез пари – от 10 рецитала да живееш цяла година в Париж?!)
Спираме пред входа й, протягам ръка да й оказа помощ да се изкачи по стълбището до горния етаж.
– Благодаря, благодаря! – каза бодро тя. – Няма потребност, няма потребност!
И потегли нагоре по стъпалата пъргаво – като момиче.
Из: „ Сънят на сенките - книга за мъртвите “, Стефан Цанев, изд. Жанет 45
Снимки: Дора Габе (1888-1983), ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org
Елисавета Багряна (1893-1991), Институт за литература, dictionarylit-bg.eu
