Травмите ни карат да обръщаме гръб на добротата, когато най-силно се нуждаем от нея
Изглежда естествено и разумно доста от нас да се опасяват и заобикалят страсти като яд, тревога и неспокойствие. Някои хора обаче изпитват боязън от положителни усеща като щастието и удовлетворението, а приемането на съчувствието и поддръжката на другите е извънредно мъчно. Ако те сте отраснали в нестабилна и нездравословна среда, характеризирана от прочувствено занемаряване, закани и контузии, проявлението на доверие и изпитването на позитивни страсти евентуално за вас е равнозначно на свалянето на гарда и проявлението на накърнимост.
С други думи, изпитването на наслада, удовлетворение и задоволство се трансформира в разкош – в рисковано начинание с нерешителен триумф.
Пречките, неуспехите и другите източници на стрес от всекидневието ни могат също да допринесат за прекомерното фокусиране върху отрицателните прекарвания и мисли. Предишни проучвания неведнъж демонстрират, че когато индивидите претърпяват интервал на меланхолия или тревога, те имат склонността да обръщат повече внимание на заплашващите тласъци от средата си. Същевременно те не съумяват да разпознаят, обработят и концентрират върху позитивните тласъци, които включват доброжелателни изражения на лицата на непознати хора. Пренебрегването, даже осъществено неумишлено, на позитивните аспекти на живота може да задълбочи отрицателната настройка и да окаже неподходящо въздействие върху междуличностните връзки, които са основни за оцеляването и преуспяването на индивида.
Един от методите, по които можем да следим качеството на връзките ни с останалите и да преценим дали ще бъдем отблъснати или признати, е невербалната връзка, осъществена най-често чрез израженията и мимиките на лицето. Група учени вземат решение да тестват това изказване като употребяват няколко изображения, които демонстрират разнообразни страсти, вариращи от съчувствие до обвиняване.
Те откриват, че колкото по-самокритичен е един човек, толкоз по-малко внимание обръща на лицата, изразяващи добрина и състрадание.
Резултатите от забавното изследване са оповестени в научното онлайн списание PLOS One през февруари 2014 година, а създателите на проучването са Kirsten McEwan, Paul Gilbert, Stephane Dandeneau, Sigrid Lipka, Frances Maratos, Kevin B. Paterson, & Mark Baldwin. Целта на учените е да прегледат в детайли по какъв начин израженията на лицата, показващи съчувствие и осъдителност, се обработват от мозъка. Хипотезата на откривателите, която те в последна сметка удостоверяват, се базира на мнения на пациенти, които споделят, че усмивките и отзивчивото държание на другите от време на време е интерпретирано като враждебно – като че ли останалите им се присмиват или ги съжаляват. Също по този начин пациентите оповестяват, че изпитват възприятие на загуба, заради това че те самите не могат да изпитват позитивните страсти.
Травмите в детските години – евентуално пояснение
Съществуват редица аргументи за обръщането на тил или опълчването на добротата и емпатията, проявени в другите. Често източникът на сходно държание е съществуването на контузия в ранното детство, която довежда до проблеми с привързването. Поради това наблюдаването и приемането на състрадание от останалите води до страдалчество, горест и възприятие за липса, защото ние осъзнаваме, че не можем да се сетим за някого, който ни е давал точно това, когато сме били деца. Джон Боулби – прочут психоаналитик и психолог – вижда, че когато демонстрира добрина и любезност към пациентите си, те постоянно показват нерешителност и се отдръпват от него.
Боулби допуска, че когато демонстрираме вежливост и състрадание към другите хора, ние подтикваме по този начин наречената система на привързаността, както и всички страсти и мемоари, които се съдържат в нея. Така че в случай че някой е претърпял детство, изпълнено с тормоз или занемаряване, техните минали отрицателни прекарвания изплуват още веднъж на повърхността на съзнанието всякога, когато системата на привързаността се задейства.
Прекалената самооценка
Много човеци се опасяват от мисълта да изоставят самокритиката, тъй като са уверени, че точно тя е виновна за поддържането на високите стандарти и предотвратяването на грешките. Ако следваме тази логичност, непрекъснатото анализиране и обмисляне на личните действия може да се схване като водеща причина за повече триумфи и поддържането на скромността. Същевременно обаче самокритиката кара някои хора да се усещат като че ли не заслужават състрадание – че са прекомерно несъвършени и в случай че другите научат този факт, ще спрат да ги харесват. Когато сходен метод на мислене се трансформира в преобладаващия модел на разсъждаване и разбиране на света, за мъжете и дамите се трансформира в невероятно да разпознаят добротата, емпатията и поддръжката, даже когато са разполагаем.
Задълбочаващото се проблематично мислене може да докара до развиването на редица афективни разстройства като меланхолия и тревога. За да се оправят с отрицателната настройка, подбудена от несъразмерна самооценка, откривателите създават по този начин наречената " игра на съчувствието ", в която се употребяват голям брой тласъци, представляващи изражения на лица. Целта на упражнението е да помогне на участниците да се концентрират върху позитивните страсти и да разпознават по-лесно и бързо емпатията и доброжелателността в другите.
Framar.bg
