Силвия Авдала: ДС опитва да вербува главния прокурор по делото „Бекерле“, за да смачка ролята на Царя за спасените евреи
Изфабрикуван е митът за ролята на „ другаря Янко “, даже са подготвяли кандидатурата му за Нобелова премия за мир
Над българските евреи в Израел не тегне драмата с „ политическото решение “ кой ги е избавил, споделя пред Faktor.bg един от най-сериозните откриватели на трагичния интервал от историята ни
Силвия Авдала е историк, откривател на българското присъединяване във Втората международна война. Управител на Независимо историческо сдружение, уредник на експедиции в Политически списък на Министерство на външните работи - Берлин, Бундесархив - Берлин, Централен хесенски списък - Висбаден, Архив на Международния червен кръст - Женева, Централен ционистки списък - Йерусалим, Национален списък на Англия и други
Интервю на Мая Георгиева
- Г-жо Авдала, означаваме 80 години от спасяването на българските евреи, само че дълги години се мълчеше за ориста на спасителите – да вземем за пример Владо Куртев – погубен, Димитър Пешев – репресиран. Какво не знаем за тези хора?
- Историята за спасяването на евреите е цялостна с полуистини, множеството от тях свързани тъкмо със спасителите, натоварени със спомагателни функционалности в тази задача. Драмата е, че даже когато стават известни, за тях не се споделя всичко. Димитър Пешев е късно приет, тъй като е наказан от така наречен „ Народен съд “ и грубо репресиран и откакто излиза от пандиза. Днес тези, които първи са го номинирали за избавител, премълчават обстоятелството, че той в никакъв случай не е бил в съпротива на държавното управление. Напротив, бил е от ръководещото болшинство, както и всички останали взели участие в подписката на Пешев. Те от своя страна половината са наказани на гибел за съпричастност към режима и оповестени за фашисти. Премълчава се и също че подписката е проведена цяла седмица откакто Царя е отменил депортацията. Ситуацията е сходна и с Владо Куртев, който поради участието във Вътрешна македонска революционна организация е също бил умишлен за фашист. Нищо че по това време Вътрешна македонска революционна организация има касиер – евреин – Рафаел Камхи от Солун, на който Царя персонално дава българско поданство, с цел да не бъде депортиран.
Ето ви още един случай, на другояче безусловно елементарно приет избавител – праведник - Младен Иванов. През 1942 г подправял документи на евреи, мобилизирани в трудовата тегоба, с цел да им обезпечи свободно напредване. Съден е за тази си активност от военно-полеви съд и лежал в пандиза. На процедура безстопанствен живот не е избавил, само че саботирал държавните старания да бъдат избавени евреите с претекста, че ще служат като трудоваци в България и по тази причина няма да заминат за Полша. Така че историята за спасяването на евреите е колкото красива, толкоз и задръстена от легенди и по тая причина сложна за схващане.
- Десетилетия се внушаваше, че Българска комунистическа партия избавя евреите и даже персонално Живков имал огромни заслуги, каква е истината?
- Така е тъй като всички овреме схващат, че тази страница от българската история носи голям честен капитал. Не върви обаче хем да разправяш същинската история, хем да си избил брутално спасителите. В годините даже, когато наследниците им - доколкото ги е имало - са си мълчали, е изфабрикуван митът за ролята на „ другаря Янко “. Дори е готова кандидатурата му за Нобелова премия за мир, издигната от евреи в България. Истината е, че по време на най-драматичната част от тези събития Живков въобще не е бил в София.
- С съображение можем да сложим и въпроса за какво избавените евреи всеобщо напуснаха България след идването на комунистическата власт, която по-късно скъса за дълги години дипломатически връзки с страната Израел?
- Ето това е най-нормален и натурален ход. Защото стандартът им внезапно пада в изискванията на руска окупация. Защото всеобщо губят бизнесите си и не могат да се приспособят към новите условия. За да разреши България заминаването едновременно на всички претенденти за емиграция – общо 43 000 от Сохнута /Еврейската агенция/, са платени за всеки човек по настрана 25 $ за възрастен и 15 - за дете. Цената е контрактувана от Георги Димитров. В страната остават най-вече тези, които са прегърнали комунистическите хрумвания.
- Работите по делото „ Бекерле “, какво откривате, какво е недоизказано до в този момент?
- Неочаквано и за нас – като откриватели. Делото „ Бекерле “ се оказа колосален развой. Провеждан е през 1967-68 във Франкфурт на Майн против някогашния немски дипломат в София. Той е скъп източник за българската историография, тъй като обрисува в елементи цялата картина на българското присъединяване във Втората международна война. Приложените по процеса документи, дружно със свидетелските показания са най-голямата колекция дипломатически свидетелства, свързани с България от този интервал. По същия развой е съден и легационния секретар Фриц декор Хан - с обвиняване за образуване на депортацията от така наречен „ нови земи “. Присъдата е забавна за нас с обстоятелството, че съдът особено се произнася по въпроса за отговорността и на България: „ Българските управляващи – Цар и държавно управление – не носят никаква виновност, не са инициирали, не са организирали и провели депортацията на евреите от Беломорието и Македония “.
- Каква е ролята на Държавна сигурност за фабрикуването на легенди и неистини за спасяването на евреите?
-Държавна сигурност се намесва още първоначално – през 1967, тъй като процесът набира бързо публичност в Европа, а и в България ще стане известна главната роля на Цар Борис в спасяването на българските евреи. Още повече, че при първия разпит Бекерле твърди, че той е дал концепция на Царя евреите от старите лимити да работят по градежи и по този начин да бъде избегнато изселването. Твърди даже че имали „ джентълменско съглашение “. Защитата на някогашния дипломат - нали си дава ясна сметка какво в действителност е запазило евреите през войната. Изпратените от България солидарни ищци имат задачата да вкарат страната в режим на виновността. Те носят копия на документи, само че в никакъв случай не дават оригиналите за експертиза. Появява се и един на никого незнаен до тогава документален филм, за който бързо излиза наяве, че няма по какъв начин да е достоверен. Измежду солидарните ищци има и един същински призрак – евреин от Драма, който твърди че до момента в който работил по железопътната линия при Св. Врач с трен по линията минали евреите от неговия град и схванал че вътре е и цялото му семейство – родители, двама братя, три сестри, едната омъжена с три деца и така нататък Изброил рождените дати на всички разказани родственици, образованието и датите на венчавки. Същата седмица посолството на Федерална Република Германия в Атина пуска информация в регистъра на еврейската консистория в Драма. Оказва се че за нито едно от цитираните лица няма данни.
Две съвещания по делото се организират и в София, тъй като България отхвърля да пусне във Франкфурт някои очевидци – например вдовицата на някогашния министър-председател Евдокия Филова. Главният прокурор, дошъл за делото в София споделя че в ресторант в Панчарево е имал среща с „ виновни приятели “, които са опитвали да го вербуват и са му обяснявали какъв брой е значимо за всички след войната да се промотира тезата че „ прогресивната лява интелигенция и народът са избавили евреите в България, а Цар Борис и неговото държавно управление за били врагове “.
- Как приемате обвиняванията на някои представители на еврейската общественост, живеещи и до в този момент тук, че Царство България носи главната виновност за изпращането на евреите от Беломорието и Македония в лагерите на гибелта? Защо и през днешния ден по тази тежка тематика не престават да се фабрикуват откровени измислици и операции?
-Вече споменахме, кои евреи останаха в България след 1948. Те, същите разпространиха версията за избавителната роля на народа и виновността на Царя. Днешните са същите или техните наследници. Най-голямата им организация твърди от години, че има политическо решение кой е избавител и кой не. Звучи идиотско да се приказва за политическо решение за историческата истина, само че най-вероятно комунистическите хрумвания се предават елементарно и по генетичен път. Освен това версията за ролята на народа беше легитимирана в годините през държавни институции, тайно и в цялостна щета за България. Защото това прави извънредно елементарно активирането на обвинителния режим в Северна Македония.
Историците от своя страна са същински длъжници на тая тематика. Те в годините не посягаха съвсем към тази тематика, с цел да не си основават спорове. Когато с моя екип тръгнахме по експедиции, с цел да събираме този пъзел парче по парче, всички бяха доста сюрпризирани от документите, които откриваме.
- Защо еврейската общественост у нас мълчи за съпричастността и виновността на евреи, членове на Българска комунистическа партия към всеобщия гнет след 9 септември 1944 година и тежките присъди на по този начин наречения Народен съд?
-Документите от Народния съд от дълго време са обществени, даже са цифровизирани значително. Не всички евреи са били съгласни и съпричастни и мисля, че това леке не би трябвало да се лепва на цялата общественост. И за разлика от събратята си в Европа евреите в България постоянно и при всички условия са избирали да са лоялни към страната, без значение кой я ръководи. И по време на войната е било по този начин – има сведения че равините Хананел и Даниел Цион са посещавали Двореца „ Врана “ през 1943 г, освен това нееднократно. Не мога да си показва в коя друга страна от зоната на Тристранния пакт това е било постижимо.
След 9-ти включването като обвинители и съдии в Народния съд е първият симптом за преданост към новата власт. Но несъмнено има и изключения – евреи от Беломорието, включени в трудови групи в „ старите лимити “ и по този метод избавени от депортация, се застъпват за полк. Цветан Мумджиев и по този начин той е оневинен. Нищо че през днешния ден някои представители на общността афишират, че еврейските мъже са били трудоваци с концепцията страната да ги тормози. Така че в тази тематика, с изключение на легенди има и прекалено много измама.
-Живяла сте дълги години в Израел, по какъв начин там в този момент възприемат България и българските евреи?
-Израел е едно от ония места по света, където българите имат добър имидж. Освен това там за ролята на Цар Борис като избавител се приказва още от 60-те години – след делото „ Айхман “, което предстоящо също избистря този въпрос. А и би трябвало да отчетем, че над българските евреи в Израел не тегне драмата с „ политическото решение “ кой ги е избавил. Всеки е свободен да афишира, каквото мисли. Интересно, че през последните години се отвори вълна за градеж на монументи на спасението, даже се появиха и два, които да са близнаци – в София и Тел Авив. Срамното е, че се издигнаха, с цел да пазят спасителите анонимни, също така – да внушават виновност. Спасението, обаче, като събитие има единствено един същински и жив монумент, който никой няма по какъв начин да отхвърли – това са самите избавени, техните деца и внуци, които всячески се пробват да пазят България в сърцата си.
Над българските евреи в Израел не тегне драмата с „ политическото решение “ кой ги е избавил, споделя пред Faktor.bg един от най-сериозните откриватели на трагичния интервал от историята ни
Силвия Авдала е историк, откривател на българското присъединяване във Втората международна война. Управител на Независимо историческо сдружение, уредник на експедиции в Политически списък на Министерство на външните работи - Берлин, Бундесархив - Берлин, Централен хесенски списък - Висбаден, Архив на Международния червен кръст - Женева, Централен ционистки списък - Йерусалим, Национален списък на Англия и други
Интервю на Мая Георгиева
- Г-жо Авдала, означаваме 80 години от спасяването на българските евреи, само че дълги години се мълчеше за ориста на спасителите – да вземем за пример Владо Куртев – погубен, Димитър Пешев – репресиран. Какво не знаем за тези хора?
- Историята за спасяването на евреите е цялостна с полуистини, множеството от тях свързани тъкмо със спасителите, натоварени със спомагателни функционалности в тази задача. Драмата е, че даже когато стават известни, за тях не се споделя всичко. Димитър Пешев е късно приет, тъй като е наказан от така наречен „ Народен съд “ и грубо репресиран и откакто излиза от пандиза. Днес тези, които първи са го номинирали за избавител, премълчават обстоятелството, че той в никакъв случай не е бил в съпротива на държавното управление. Напротив, бил е от ръководещото болшинство, както и всички останали взели участие в подписката на Пешев. Те от своя страна половината са наказани на гибел за съпричастност към режима и оповестени за фашисти. Премълчава се и също че подписката е проведена цяла седмица откакто Царя е отменил депортацията. Ситуацията е сходна и с Владо Куртев, който поради участието във Вътрешна македонска революционна организация е също бил умишлен за фашист. Нищо че по това време Вътрешна македонска революционна организация има касиер – евреин – Рафаел Камхи от Солун, на който Царя персонално дава българско поданство, с цел да не бъде депортиран.
Ето ви още един случай, на другояче безусловно елементарно приет избавител – праведник - Младен Иванов. През 1942 г подправял документи на евреи, мобилизирани в трудовата тегоба, с цел да им обезпечи свободно напредване. Съден е за тази си активност от военно-полеви съд и лежал в пандиза. На процедура безстопанствен живот не е избавил, само че саботирал държавните старания да бъдат избавени евреите с претекста, че ще служат като трудоваци в България и по тази причина няма да заминат за Полша. Така че историята за спасяването на евреите е колкото красива, толкоз и задръстена от легенди и по тая причина сложна за схващане.
- Десетилетия се внушаваше, че Българска комунистическа партия избавя евреите и даже персонално Живков имал огромни заслуги, каква е истината?
- Така е тъй като всички овреме схващат, че тази страница от българската история носи голям честен капитал. Не върви обаче хем да разправяш същинската история, хем да си избил брутално спасителите. В годините даже, когато наследниците им - доколкото ги е имало - са си мълчали, е изфабрикуван митът за ролята на „ другаря Янко “. Дори е готова кандидатурата му за Нобелова премия за мир, издигната от евреи в България. Истината е, че по време на най-драматичната част от тези събития Живков въобще не е бил в София.
- С съображение можем да сложим и въпроса за какво избавените евреи всеобщо напуснаха България след идването на комунистическата власт, която по-късно скъса за дълги години дипломатически връзки с страната Израел?
- Ето това е най-нормален и натурален ход. Защото стандартът им внезапно пада в изискванията на руска окупация. Защото всеобщо губят бизнесите си и не могат да се приспособят към новите условия. За да разреши България заминаването едновременно на всички претенденти за емиграция – общо 43 000 от Сохнута /Еврейската агенция/, са платени за всеки човек по настрана 25 $ за възрастен и 15 - за дете. Цената е контрактувана от Георги Димитров. В страната остават най-вече тези, които са прегърнали комунистическите хрумвания.
- Работите по делото „ Бекерле “, какво откривате, какво е недоизказано до в този момент?
- Неочаквано и за нас – като откриватели. Делото „ Бекерле “ се оказа колосален развой. Провеждан е през 1967-68 във Франкфурт на Майн против някогашния немски дипломат в София. Той е скъп източник за българската историография, тъй като обрисува в елементи цялата картина на българското присъединяване във Втората международна война. Приложените по процеса документи, дружно със свидетелските показания са най-голямата колекция дипломатически свидетелства, свързани с България от този интервал. По същия развой е съден и легационния секретар Фриц декор Хан - с обвиняване за образуване на депортацията от така наречен „ нови земи “. Присъдата е забавна за нас с обстоятелството, че съдът особено се произнася по въпроса за отговорността и на България: „ Българските управляващи – Цар и държавно управление – не носят никаква виновност, не са инициирали, не са организирали и провели депортацията на евреите от Беломорието и Македония “.
- Каква е ролята на Държавна сигурност за фабрикуването на легенди и неистини за спасяването на евреите?
-Държавна сигурност се намесва още първоначално – през 1967, тъй като процесът набира бързо публичност в Европа, а и в България ще стане известна главната роля на Цар Борис в спасяването на българските евреи. Още повече, че при първия разпит Бекерле твърди, че той е дал концепция на Царя евреите от старите лимити да работят по градежи и по този начин да бъде избегнато изселването. Твърди даже че имали „ джентълменско съглашение “. Защитата на някогашния дипломат - нали си дава ясна сметка какво в действителност е запазило евреите през войната. Изпратените от България солидарни ищци имат задачата да вкарат страната в режим на виновността. Те носят копия на документи, само че в никакъв случай не дават оригиналите за експертиза. Появява се и един на никого незнаен до тогава документален филм, за който бързо излиза наяве, че няма по какъв начин да е достоверен. Измежду солидарните ищци има и един същински призрак – евреин от Драма, който твърди че до момента в който работил по железопътната линия при Св. Врач с трен по линията минали евреите от неговия град и схванал че вътре е и цялото му семейство – родители, двама братя, три сестри, едната омъжена с три деца и така нататък Изброил рождените дати на всички разказани родственици, образованието и датите на венчавки. Същата седмица посолството на Федерална Република Германия в Атина пуска информация в регистъра на еврейската консистория в Драма. Оказва се че за нито едно от цитираните лица няма данни.
Две съвещания по делото се организират и в София, тъй като България отхвърля да пусне във Франкфурт някои очевидци – например вдовицата на някогашния министър-председател Евдокия Филова. Главният прокурор, дошъл за делото в София споделя че в ресторант в Панчарево е имал среща с „ виновни приятели “, които са опитвали да го вербуват и са му обяснявали какъв брой е значимо за всички след войната да се промотира тезата че „ прогресивната лява интелигенция и народът са избавили евреите в България, а Цар Борис и неговото държавно управление за били врагове “.
- Как приемате обвиняванията на някои представители на еврейската общественост, живеещи и до в този момент тук, че Царство България носи главната виновност за изпращането на евреите от Беломорието и Македония в лагерите на гибелта? Защо и през днешния ден по тази тежка тематика не престават да се фабрикуват откровени измислици и операции?
-Вече споменахме, кои евреи останаха в България след 1948. Те, същите разпространиха версията за избавителната роля на народа и виновността на Царя. Днешните са същите или техните наследници. Най-голямата им организация твърди от години, че има политическо решение кой е избавител и кой не. Звучи идиотско да се приказва за политическо решение за историческата истина, само че най-вероятно комунистическите хрумвания се предават елементарно и по генетичен път. Освен това версията за ролята на народа беше легитимирана в годините през държавни институции, тайно и в цялостна щета за България. Защото това прави извънредно елементарно активирането на обвинителния режим в Северна Македония.
Историците от своя страна са същински длъжници на тая тематика. Те в годините не посягаха съвсем към тази тематика, с цел да не си основават спорове. Когато с моя екип тръгнахме по експедиции, с цел да събираме този пъзел парче по парче, всички бяха доста сюрпризирани от документите, които откриваме.
- Защо еврейската общественост у нас мълчи за съпричастността и виновността на евреи, членове на Българска комунистическа партия към всеобщия гнет след 9 септември 1944 година и тежките присъди на по този начин наречения Народен съд?
-Документите от Народния съд от дълго време са обществени, даже са цифровизирани значително. Не всички евреи са били съгласни и съпричастни и мисля, че това леке не би трябвало да се лепва на цялата общественост. И за разлика от събратята си в Европа евреите в България постоянно и при всички условия са избирали да са лоялни към страната, без значение кой я ръководи. И по време на войната е било по този начин – има сведения че равините Хананел и Даниел Цион са посещавали Двореца „ Врана “ през 1943 г, освен това нееднократно. Не мога да си показва в коя друга страна от зоната на Тристранния пакт това е било постижимо.
След 9-ти включването като обвинители и съдии в Народния съд е първият симптом за преданост към новата власт. Но несъмнено има и изключения – евреи от Беломорието, включени в трудови групи в „ старите лимити “ и по този метод избавени от депортация, се застъпват за полк. Цветан Мумджиев и по този начин той е оневинен. Нищо че през днешния ден някои представители на общността афишират, че еврейските мъже са били трудоваци с концепцията страната да ги тормози. Така че в тази тематика, с изключение на легенди има и прекалено много измама.
-Живяла сте дълги години в Израел, по какъв начин там в този момент възприемат България и българските евреи?
-Израел е едно от ония места по света, където българите имат добър имидж. Освен това там за ролята на Цар Борис като избавител се приказва още от 60-те години – след делото „ Айхман “, което предстоящо също избистря този въпрос. А и би трябвало да отчетем, че над българските евреи в Израел не тегне драмата с „ политическото решение “ кой ги е избавил. Всеки е свободен да афишира, каквото мисли. Интересно, че през последните години се отвори вълна за градеж на монументи на спасението, даже се появиха и два, които да са близнаци – в София и Тел Авив. Срамното е, че се издигнаха, с цел да пазят спасителите анонимни, също така – да внушават виновност. Спасението, обаче, като събитие има единствено един същински и жив монумент, който никой няма по какъв начин да отхвърли – това са самите избавени, техните деца и внуци, които всячески се пробват да пазят България в сърцата си.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ