След инцидента в Антоново: Безопасността на атракционите остава под въпрос
Инцидентът с татко и дете, потърпевши при рухване от атракционна люлка по време на панаира в Антоново, още веднъж слага въпроса до каква степен безвредни са увеселителните уреди и кой носи отговорност, когато заниманието се трансформира в покруса.
Преди ден 42-годишен мъж и 9-годишното му дете паднаха от към два метра височина, откакто по време на работа на оборудването се скъсала железна тръба, към която била закрепена двуместната седалка. Двамата са настанени в болница в Търговище, като по първични данни няма заплаха за живота им. По случая е формирано досъдебно произвеждане, което би трябвало да откри аргументите за случая и възможна отговорност.
Случаят надалеч не е изолиран. Само през последните две години в България и Европа бяха регистрирани редица тежки произшествия с атракциони, като аргументите варират – от механически повреди и неприятна поддръжка до човешки неточности.
Поредица от произшествия
На 2 юни тази година 12-годишно момче падна от атракцион в столичния квартал „ Младост “ 3. Последвалата инспекция откри, че оборудването е било механически изправно и с всички нужни разрешителни. Според проверяващите повода е, че детето е направило опит да слезе от атракциона, до момента в който той към момента се движел.
През април във виенския Пратер петима души пострадаха, откакто вагон на известното детско влакче „ Влакчето на джуджетата “ дерайлира. Разследването уточни като причина неточност на лидера и несъобразена скорост, а не техническа нередовност.
В Гърция съдът към този момент произнесе присъди по трагичния случай от 2024 година, при който почина 19-годишен юноша на атракциона „ Crazy Dance “ в Халкидики. Прокуратурата откри, че оборудването е било в извънредно неприятно техническо положение, със сериозна разяждане, без нужните стандарти за сигурност и без съответна поддръжка. Осъдени бяха притежателят, неговата брачна половинка, операторът и инженерът, сертифицирал атракциона.
Случаите от миналото лято по българското Черноморие
През април 2025 година двама мъже пострадаха при щета на въртележка в лунапарк в Ямбол. Единият получи тежка черепно-мозъчна контузия и беше с заплаха за живота, а другият се размина със счупено ребро. По случая беше формирано досъдебно произвеждане.
През август 2025 година 16-годишен юноша беше признат в болница след случай с воден атракцион вид „ плаващ дюшек “ в Слънчев бряг, откакто паднал при внезапна маневра на лодката. Разследването трябваше да откри дали са спазени разпоредбите за сигурност.
Най-тежкият случай остава нещастието от 18 август 2025 година, когато 8-годишно момче почина след рухване от парасейлинг край Южния плаж в Несебър. По данни от следствието по време на полета се е скъсал детайл от оборудването и детето е паднало от към 50 метра височина.
Кой носи отговорност?
Отговорността зависи от повода за съответния случай.
Когато произшествието е в резултат на техническа нередовност, липса на поддръжка или неспазване на нормативните условия, отговорност могат да носят притежателят на оборудването, операторът, компанията, която го стопанисва, както и лицата, удостоверили неговата техническа валидност. Именно такава беше и констатацията по трагичния случай в Гърция.
Когато оборудването е механически изправно, само че разпоредбите не са спазени от ползвателя, както при случая в столичния квартал „ Младост “, повода може да бъде човешко държание, а не недостатък на атракциона.
При водните атракциони отговорността е споделена сред операторите и клиентите. Операторите са длъжни да обезпечат механически изправно съоръжение, инструктаж, избавителни средства и квалифицирани водачи, а ползвателите би трябвало да извършват напътствията за сигурност.
Засилен надзор, само че и нерешени проблеми
След нещастието в Несебър бяха признати законодателни промени, предвиждащи по-строг надзор върху водните атракциони. Изпълнителната организация „ Морска администрация “ към този момент прави засилени инспекции, които обгръщат техническата редовност на оборудването, положението на въжетата, карабинерите, избавителните жилетки, квалификацията на водачите и спазването на разпоредбите за сигурност. При първите инспекции не са открити нарушавания.
При лунапарковете всяко оборудване би трябвало да разполага с механически паспорт и годишно да минава прегледи от инженер-конструктори, които правят оценка неговата валидност за употреба. В същото време представители на сектора предизвестяват, че новият закон може да докара до административен вакуум поради неналичието на упълномощени компании, които да правят нужните инспекции по новите правила.
Инцидентът в Антоново демонстрира, че въпросът за сигурността на атракционите остава извънредно настоящ. Всяко ново произшествие слага на тестване освен техническата надеждност на оборудванията, само че и успеваемостта на контрола, качеството на поддръжката и спазването на разпоредбите както от операторите, по този начин и от посетителите.
