Сдъвкано детство или човечно правосъдие
Издръжката на едно дете в пансион е над 11 000 лева на година
Всяка година над 10 000 деца са наранени от Закона за противообществени прояви на малолетни и малолетни.
Законът, който влезе в пенсионната възраст – 60 години, е обнародван на 14 февруари 1958 година с последвани десетки промени, ремонти и кърпежи, като последните са от 2013 година Тъжната статистика за подрастващите, минали всяка година от този момент през Детска педагогическа стая, са на Национална мрежа за децата, която започва акцията „ За по-човечно детско правораздаване “ в страната. Резултатите при овехтелия закон са пред очите на всички всекидневно – увеличаваща се експанзия и детска престъпност. Само за два месеца във Варна съдът наложи на 4-ма малолетни най-тежката мярка за неотклонение- за опит за ликвидиране, за ликвидиране, обезчестяване и плячкосване на бабичка, за пребит до гибел клошар, писа „ Труд “.
„ За страдание в този момент съществуващият закон, от една страна не работи добре, от друга – не подсигурява правата на децата и още по-важното е, че не предотвратява рецидива, осъществяването на повторна противообществена постъпка, разяснява по време на акцията във Варна Диляна Славкова, програмен координатор в Национална мрежа и участник в работната група в Министерството на правораздаването при правене на новия законопроект.
При посрещане на участниците – родители и деца в огромен търговски център в морската столица, бяха почерпени с бонбони „ Сдъвкано детство “. Разбира се, не всяко дете, което е откраднало бонбон, отива в пансион, само че познаваме случай, в който за кражба на парче торта малко дете под 14 година беше изпратено в социално-педагогическия пансион в Драгоданово, даде образец Славкова. Изследванията на специалистите от Национална мрежа за децата демонстрират, че максимален брой действия и прекрачване на закона са свързани с обири. И това не е инцидентно.Огромна част от децата, които ги правят, живеят в последна беднотия и са жертви на принуждение и тормоз в фамилна среда. Голяма част от ограниченията, планувани в закона, се правят проформа и когато едно дете стартира да прави по-дребни действия, родителите се уведомяват единствено с писмо, диалог по телефона, само че няма същинска работа с тях, тъй че да схванат, че казусът става сериозен и би трябвало да се намесят. И се стига до интернатите и трудово-възпитателните учебни заведения (ТВУ), уредени от 60-годишния закон. „ В тях изискванията са доста тежки.В един от интернатите няма даже топла вода и децата вървят да се къпят един път в седмицата на баня в Ракитово, а самият пансион се намира в гората. Персоналът там не е подсилен и не може да се оправи с толкоз доста деца. Съответно, какъв е ефектът- децата живеят в цялостна бедност там, а като излязат от интерната и като навършат 18 години, нищо не ги стопира да продължат с незаконния си живот и да минат в системата на пандизите за възрастни.
Между другото, пандизите за възрастни са по-добри от в този момент съществуващите интернати, сподели Славкова. Тя даде и различен фрапантен образец за дете преди две години, станало жертва на полово принуждение и което продължава да живее в интерната с насилника си – по-голямо дете, макар че са алармирани за това всички институции. Другият проблем е, че в тези изолирани интернати постъпват деца с душевен премеждия, имат потребност от психиатрична помощ, само че детските психиатри в страната са по-малко от 20 и са в огромните градове, тъй че в тези структури проблемите вместо да се решат, се задълбочават. В такива интернати, които са под шапката на Министерството на образованието, сега са към 200 деца, само че броят им варира непрекъснато. Издръжката на едно дете в пансион е над 11 000 лева на година и тя е най-висока за институционална грижа за дете в страната. За съпоставяне – издръжката на хлапак в домовете за деца, лишени от родителска грижа, е 7-8 хиляди лева Половината деца в интернатите остават необразовани, а 80 на 100 от тях, излизайки от тях, влизат в незаконния свят на огромните, сподели Славкова.
Друго, поради което би трябвало да се промени законът, са локалните комисии за битка с противообществените прояви към всяка община. Една част от хората, ангажирани в тях, работят с душа и сърце да оказват помощ, само че в това време това е съвсем невероятно. Те влизат в ролята си на публичен педагог след работно време и сред останалите си служебни отговорности. Вместо да има 5 възпитатели, които да работят по два часа, дано да има двама, професионално готови, на цялостен работен ден, да се заемат същински с всеки случай-какво прави детето в учебно заведение, на улицата, у дома, счита Славкова. Издръжката на всички общински комисии в страната е към 11 млн. лв. годишно и главното им обвързване е да се занимават с предварителна защита на престъпността в учебно заведение.
Национална мрежа за децата работи по план „ Развиване на центрове за права на децата, които са в контакт със закона “ и към този момент има построени четири такива в страната- във Враца, в Пазарджик, в Русе и София, които са опция на днешните интернати. В тях децата и фамилиите имат достъп до съвещания с психолог, вземат участие в пробационни действия, получават юридическа поддръжка, работи се с родителите за подкрепяне на смяната в държанието на детето, която да бъде трайна, а не основана на репресии, санкции и боязън, които нямат действителен и дълготраен резултат.
Тези нови способи и подходи, които към този момент са процедура в европейските страни, са залегнали и в новия законопроект, който Министерство на правосъдието е подготвило още през 2016 година, минал е на публично разискване, само че поради изборите, промяна на държавното управление, към момента чака ред, с цел да влезе в Народното събрание. „ Като че ли продължава да липсва политическа воля за тази промяна. Има огромна опозиция и от МТСП- обществените служби и отдели за протекция на детето, тъй като децата причинители на противообществени прояви би трябвало да станат тяхна целева група, както е на всички места в страните с работеща система за детско правораздаване. Ролята на обществения служащ е най-ключова и доста по-важна от тази на служителя на реда, съдията, публичния педагог, тъй като коренът на всички тези проблеми с децата, е обществен “, споделят специалистите от Национална мрежа. Според тях общественото министерство се дърпа от вдишване на тази нова отговорност, тъй като няма потенциал и запаси да се занимава с тези деца. Проектът не планува закриване на ТВУ като този в Бойчиновци – има деца, които правят същински закононарушения и тяхната мярка е наложително да мине през наказателната система. Но отклоняването от наказателно произвеждане би трябвало да мине през същинска предварителна защита за деца и задълбочена, професионална работа със фамилията.
По време на акцията на Национална мрежа за децата във Варна беше показана играта „ Не ме съди, дребосъче “, която е метафора на в този момент настоящия Закон за битка против противообществени прояви. Показано беше и видео със обществен опит, изработен с родители, който разкрива жестокостта на системата към „ ничиите “ деца. В клипа питат родители какво ще създадат, в случай че детето им открадне дъвка, в случай че избяга от къщи, в случай че удари друго дете. Показват им същински истории на осъдени от страната деца, изискванията и мизерията в интернатите, които безусловно разплакват и най-непредубедените.
Кампанията е стартирала в София, Варна, Враца, Пазарджик, следва да бъде и в Русе. Тя е подкрепена от Ева Жечева, началник на дирекция „ Права на детето “ към омбудсмана на Република България, както и от Ася Пеева, народен представител от ГЕРБ и член на комисията по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите.
Всяка година над 10 000 деца са наранени от Закона за противообществени прояви на малолетни и малолетни.
Законът, който влезе в пенсионната възраст – 60 години, е обнародван на 14 февруари 1958 година с последвани десетки промени, ремонти и кърпежи, като последните са от 2013 година Тъжната статистика за подрастващите, минали всяка година от този момент през Детска педагогическа стая, са на Национална мрежа за децата, която започва акцията „ За по-човечно детско правораздаване “ в страната. Резултатите при овехтелия закон са пред очите на всички всекидневно – увеличаваща се експанзия и детска престъпност. Само за два месеца във Варна съдът наложи на 4-ма малолетни най-тежката мярка за неотклонение- за опит за ликвидиране, за ликвидиране, обезчестяване и плячкосване на бабичка, за пребит до гибел клошар, писа „ Труд “.
„ За страдание в този момент съществуващият закон, от една страна не работи добре, от друга – не подсигурява правата на децата и още по-важното е, че не предотвратява рецидива, осъществяването на повторна противообществена постъпка, разяснява по време на акцията във Варна Диляна Славкова, програмен координатор в Национална мрежа и участник в работната група в Министерството на правораздаването при правене на новия законопроект.
При посрещане на участниците – родители и деца в огромен търговски център в морската столица, бяха почерпени с бонбони „ Сдъвкано детство “. Разбира се, не всяко дете, което е откраднало бонбон, отива в пансион, само че познаваме случай, в който за кражба на парче торта малко дете под 14 година беше изпратено в социално-педагогическия пансион в Драгоданово, даде образец Славкова. Изследванията на специалистите от Национална мрежа за децата демонстрират, че максимален брой действия и прекрачване на закона са свързани с обири. И това не е инцидентно.Огромна част от децата, които ги правят, живеят в последна беднотия и са жертви на принуждение и тормоз в фамилна среда. Голяма част от ограниченията, планувани в закона, се правят проформа и когато едно дете стартира да прави по-дребни действия, родителите се уведомяват единствено с писмо, диалог по телефона, само че няма същинска работа с тях, тъй че да схванат, че казусът става сериозен и би трябвало да се намесят. И се стига до интернатите и трудово-възпитателните учебни заведения (ТВУ), уредени от 60-годишния закон. „ В тях изискванията са доста тежки.В един от интернатите няма даже топла вода и децата вървят да се къпят един път в седмицата на баня в Ракитово, а самият пансион се намира в гората. Персоналът там не е подсилен и не може да се оправи с толкоз доста деца. Съответно, какъв е ефектът- децата живеят в цялостна бедност там, а като излязат от интерната и като навършат 18 години, нищо не ги стопира да продължат с незаконния си живот и да минат в системата на пандизите за възрастни.
Между другото, пандизите за възрастни са по-добри от в този момент съществуващите интернати, сподели Славкова. Тя даде и различен фрапантен образец за дете преди две години, станало жертва на полово принуждение и което продължава да живее в интерната с насилника си – по-голямо дете, макар че са алармирани за това всички институции. Другият проблем е, че в тези изолирани интернати постъпват деца с душевен премеждия, имат потребност от психиатрична помощ, само че детските психиатри в страната са по-малко от 20 и са в огромните градове, тъй че в тези структури проблемите вместо да се решат, се задълбочават. В такива интернати, които са под шапката на Министерството на образованието, сега са към 200 деца, само че броят им варира непрекъснато. Издръжката на едно дете в пансион е над 11 000 лева на година и тя е най-висока за институционална грижа за дете в страната. За съпоставяне – издръжката на хлапак в домовете за деца, лишени от родителска грижа, е 7-8 хиляди лева Половината деца в интернатите остават необразовани, а 80 на 100 от тях, излизайки от тях, влизат в незаконния свят на огромните, сподели Славкова.
Друго, поради което би трябвало да се промени законът, са локалните комисии за битка с противообществените прояви към всяка община. Една част от хората, ангажирани в тях, работят с душа и сърце да оказват помощ, само че в това време това е съвсем невероятно. Те влизат в ролята си на публичен педагог след работно време и сред останалите си служебни отговорности. Вместо да има 5 възпитатели, които да работят по два часа, дано да има двама, професионално готови, на цялостен работен ден, да се заемат същински с всеки случай-какво прави детето в учебно заведение, на улицата, у дома, счита Славкова. Издръжката на всички общински комисии в страната е към 11 млн. лв. годишно и главното им обвързване е да се занимават с предварителна защита на престъпността в учебно заведение.
Национална мрежа за децата работи по план „ Развиване на центрове за права на децата, които са в контакт със закона “ и към този момент има построени четири такива в страната- във Враца, в Пазарджик, в Русе и София, които са опция на днешните интернати. В тях децата и фамилиите имат достъп до съвещания с психолог, вземат участие в пробационни действия, получават юридическа поддръжка, работи се с родителите за подкрепяне на смяната в държанието на детето, която да бъде трайна, а не основана на репресии, санкции и боязън, които нямат действителен и дълготраен резултат.
Тези нови способи и подходи, които към този момент са процедура в европейските страни, са залегнали и в новия законопроект, който Министерство на правосъдието е подготвило още през 2016 година, минал е на публично разискване, само че поради изборите, промяна на държавното управление, към момента чака ред, с цел да влезе в Народното събрание. „ Като че ли продължава да липсва политическа воля за тази промяна. Има огромна опозиция и от МТСП- обществените служби и отдели за протекция на детето, тъй като децата причинители на противообществени прояви би трябвало да станат тяхна целева група, както е на всички места в страните с работеща система за детско правораздаване. Ролята на обществения служащ е най-ключова и доста по-важна от тази на служителя на реда, съдията, публичния педагог, тъй като коренът на всички тези проблеми с децата, е обществен “, споделят специалистите от Национална мрежа. Според тях общественото министерство се дърпа от вдишване на тази нова отговорност, тъй като няма потенциал и запаси да се занимава с тези деца. Проектът не планува закриване на ТВУ като този в Бойчиновци – има деца, които правят същински закононарушения и тяхната мярка е наложително да мине през наказателната система. Но отклоняването от наказателно произвеждане би трябвало да мине през същинска предварителна защита за деца и задълбочена, професионална работа със фамилията.
По време на акцията на Национална мрежа за децата във Варна беше показана играта „ Не ме съди, дребосъче “, която е метафора на в този момент настоящия Закон за битка против противообществени прояви. Показано беше и видео със обществен опит, изработен с родители, който разкрива жестокостта на системата към „ ничиите “ деца. В клипа питат родители какво ще създадат, в случай че детето им открадне дъвка, в случай че избяга от къщи, в случай че удари друго дете. Показват им същински истории на осъдени от страната деца, изискванията и мизерията в интернатите, които безусловно разплакват и най-непредубедените.
Кампанията е стартирала в София, Варна, Враца, Пазарджик, следва да бъде и в Русе. Тя е подкрепена от Ева Жечева, началник на дирекция „ Права на детето “ към омбудсмана на Република България, както и от Ася Пеева, народен представител от ГЕРБ и член на комисията по взаимоотношението с неправителствените организации и жалбите на жителите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ