Планината Хуашан – най-опасният планински преход
Издигайки се високо в небесата, планината Хуашан се намира на към 120км от китайската провинция Шънси. Петте й върха, когато бъдат погледнати от избран ъгъл, наподобяват венчелистчетата на красиво цвете. Въпреки хубостта си, планината се смята за една от най-стръмните на планетата, което я слага измежду най-опасните за нанагорнище в света.
Хуашан е една от петте велики свещени планини в Китай и е най-известната от тях, най-много поради сложния маршрут. Планината Хуашан се счита за една от най-свещените и даоистките храмове в подножието й са били честа дестинация за поклоненията на античните владетели. Много от тези храмове са непокътнати до през днешния ден и са посещавани от туристи, младежи, пилигрими и монаси.
Както споменахме преди, Хуашан има пет ясно различими върха. Източният, прочут като Слънчевия връх, е висок 2090м и е известно място за посетителите, които стопират там и следят изгрева на слънцето.
Средният връх се назовава Невярната принцеса. Легендата споделя, че дъщерята на крал Мугонг не харесвала двореца и избягала в планината Хуашан, където заживяла със брачна половинка си на върха.
На височина 2086м. е западният връх или Лотоса. Той е с най-уникалната форма и е едно от най-стръмните и рискови места от планината.
Северният връх е именуван Небесната тераса и е висок 1613м. Три от страните му са прекомерно рискови за катерене, а четвъртата е толкоз рискова, че на някои места би трябвало да притискаш тялото си до скалата, с цел да не паднеш.
Южният връх е най-високият във всичките пет свещени планини със своите 2160м. Въпреки, че изкачването на върха е доста рисково, панорамните гледки, обилната зеленина и неповторимото предизвикателство притеглят туристи от целия свят.
За да разберем какъв брой рискова е планината Хуашан, значимо е да създадем разлика сред планинското катерене и туристическия планински преход. Катерачите нормално са добре тренирани и с доста богат опит. Те носят тежки раници с предпазни въжета и особено облекло, което им оказва помощ да се изкачват по скалните стени. При планинския преход нещата са разнообразни. Обикновено това са туристи, които посещават Хуашан без нищо друго, с изключение на облеклата на гърба си и поемат по прехода без да са наясно с заплахите, които им предстоят.
Може да се каже, че е по-безопасно да изкатериш планината, в сравнение с да я извървиш. По билото Черния змей да вземем за пример планинарите ще открият 15 километра стъпала, които се изкачват съвсем отвесно. Макар да са обезопасени, човек може да се държи единствено за дребната верига в профил и стъпалата са толкоз доста и стръмни, че единствено физически най-издръжливите съумяват да ги минат.
Ако това не ви се коства задоволително рисково, има места където туристите би трябвало да преминат край отвесна канара, вървейки по необятни 30см дъски над пропастта, до момента в който се държат единствено за верига пред тях. Много от тези пътеки са издигнати с калпави дъски, които се клатят, пукат и чупят. Препоръчва се човек да притиска тялото си допустимо най-плътно до планината и да се вкопчват във веригата с цената на живота си. Ако паднеш, си жертван.
Условията са даже по-лоши през зимните месеци, когато туристическите преходи са към момента позволени. На южния връх има стъпала, които повече наподобяват на стълба, с 20-метрови отвесни изкачвания. През най-студеното време от годината, тези стъпала постоянно се покриват с незабележим лед, което кара доста туристи да размислят дали концепцията е добра.
Ужасът става цялостен, когато човек стигне до местата, където няма пътеки и стъпала. Вместо това има единствено дупки за краката по ската на върха. Единственият метод да преминеш, е като се държиш крепко за веригите над теб, до момента в който вървиш доста постепенно, диагонално, малко по малко.
Има доста клюки по отношение на броя на смъртните случаи в планината Хуашан. Някои споделят, че 100 души умират всяка година, падайки в пропастта под върховете. Въпреки че това е една от най-опасните планини в света, липсват документирани случаи на избавителни интервенции и смъртни случаи. Едно е несъмнено обаче – хората не престават да вървят там и да рискуват живота си към върха.
