Нов бестселър от Джейн Ан Кренц
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ЦВЕТОВЕТЕ НА НОЩТА
от
Джейн Ан Кренц
размер: 320 стр.
Цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2144-7
Превод Дафина Янева-Китанова
Очаквайте на 19 април!
За създателя
Авторка на над 50 следващи бестселъра на „ Ню Йорк Таймс “, Джейн Ан Кренц употребява три разнообразни псевдонима за всеки от трите поджанра на сантименталния паранормален съспенс, в които твори: Джейн Ан Кренц – за модерни четива, Аманда Куик – за историческите и Джейн Касъл – и за футуристичните. Общият тираж на книгите й надвишава 30 милиона екземпляра.
Джейн Ан Кренц е приключила компетентност „ История “ в Калифорнийския университет и има магистърска степен по „ Библиотечни науки “. Тя е първата носителка на премията „ Джейн Остин “ на Romantic Times, основана да „ уважи представителите на сантименталната общественост, които са повлияли доста на жанра “.
За книгата
Норт Частейн има необикновена заложба – паранормално нощно зрение, с което наблюдава най-опасните психо нарушители. Той научава, че татко му е изпаднал в кома след нахлуване поради артефакт, принадлежал на дядо му, който е работил за загадка държавна лаборатория. За да избави живота на татко си, той би трябвало да откри въпросния артефакт. И да потвърди честността на дядо си, считан за изменник от мнозина от членовете на тайната организация Фондацията.
Дарбата му обаче отслабва с всеки минал ден и Норт осъзнава, че не може да се оправи самичък. Обръща се за помощ към посредничката Сиера Рейнс, която познава подземния свят на колекционерите на антики и реликви. Двамата се впускат в търсене на артефакта и не след дълго се озовават на мястото на случая от преди няколко десетилетия в градчето Фог Лейк. Инцидент, който белязва цели генерации и трансформира живота им вечно.
Норт и Сиера ще разкрият шокиращи истини за случилото се през онази съдбоносна нощ. Някой обаче ги следи и ще направи всичко по силите си тайните от предишното да останат заровени завинаги…
Откъс
– Защо желаете да ме убиете? – попита Сиера Рейнс. – Аз съм просто медиатор.
– Съжалявам, мис Рейнс. – Паркър Кийгън насочи револвера към нея. Оръжието леко потрепваше в ръката му. В очите на Кийгън гореше същинска пристрастеност – не полова, а различен тип полуда, не по-малко рискова. – Опасявам се, че това е краят на нашите настоятелен връзки.
Поредният вманиачен, захласнат, параноичен колекционер, намерения си Сиера. Трябваше да го предвидя. Проблемът беше, че множеството от клиентите й можеха да бъдат избрани като луди, захласнати или параноични – нормално някаква злокобна композиция от трите. Ако избягваше всички колекционери и дилъри в бизнеса с горещи артефакти, които попадаха в една или повече от тези три категории, щеше да остане без работа единствено след един ден.
Кийгън обаче се оказа по-голям проблем от множеството й клиенти. Първо, имаше револвер. За благополучие малко от колекционерите и дилърите, с които работеше, бяха стигнали до такава степен, че да я заплашват с револвер, макар че двама бяха вадили ножове, а един вид се бе опитал да я заключи в багажника на кола, която възнамеряваше да избута от кея в езерото Вашингтон. Повечето колекционери се въодушевяваха от сключването на сполучлива договорка и горяха от неспокойствие да продължат да вършат бизнес с нея. Бавно, само че несъмнено тя си създаваше известност на благонадежден и предпазлив сътрудник.
Не би трябвало да е изненада, че в новия й бизнес имаше и някои усложнения. При всичките си предходни опити да открие призванието си беше срещала проблеми и бе преживявала провали. Започваше да мисли за себе си като за сериен палач в кариерата си.
Намираха се в частната изложба на Кийгън. Подобно на галериите на множеството колекционери, захласнати от паранормални артефакти, помещението беше преустроен партер. В огромната къща нямаше никой различен, а най-близките съседи бяха на километър разстояние. Ако Кийгън я простреля, никой нямаше да чуе изстрела.
– Не ме разбирайте неправилно, мис Рейнс – сподели Кийгън. – Много съм ви признателен, че открихте артефакта и го доставихте толкоз бързо и по този начин дискретно. Проблемът е, че в този момент знаете прекалено много за моята сбирка и за моите бизнес каузи.
Кийгън не изглеждаше изключително рисков. Слаб, невисок, на междинна възраст, той имаше излъчването на претенциозен академик. Но през последните няколко месеца Сиера беше разкрила, че когато става въпрос за колекционери и дилъри, външният тип непроменяемо заблуждаваше.
Огледалата обаче в никакъв случай не лъжеха, не и човек с нейните качества. А тук, на стената тъкмо зад Кийгън, беше окачено едно огромно огледало от деветнайсети век в претенциозна рамка. Като задейства качествата си, тя можеше да види отражението на неговото енергийно поле. Единственият метод, по който можеше да го опише, беше неустойчив.
Не че й беше нужно огледало, с цел да стигне до тази диагноза, намерения си тя.
– Аз съм сътрудник на „ Трезора “, мистър Кийгън – сподели тя, като резервира тона си вежлив, само че корав. – Знаете не по-зле от мен, че мистър Джоунс няма да бъде удовлетворен, в случай че някой от медиаторите му бъде погубен по време на работа.
– Обмислих казуса с мистър Джоунс. Не се тормозете, мис Рейнс, тялото ви в никакъв случай няма да бъде намерено. Възнамерявам да кажа на Джоунс, че не сте съумели да доставите артефакта. Той ще реши, че сте го откраднали и сте изчезнали с него.
– Не – сподели Сиера. – Той няма да повярва. Не бихте желали да ядосате мистър Джоунс.
– Не се опасявам от Джоунс – отсече Кийгън.
Но звучеше по този начин, като че ли се опитваше да убеди себе си, а не нея.
– Няма причина да ме убиете – повтори тя деликатно. – Получихте артефакта. Репутацията, която си е построил Мистър Джоунс, се основава на цялостна конфиденциалност. Докато клиентите му не се пробват да го излъгват, той пази тайните им. Агентите му – също.
– За страдание, аз имам проблеми с доверяването – сподели Кийгън.
– Сериозно? Оказва се, че и аз имам някои проблеми. – Тя му се усмихна ослепително и повърхностно смъкна едната от елегантните черни кожени ръкавици. – Затова, несъмнено, вземам защитни ограничения на всеки стадий от доставката.
Кийгън се намръщи.
– Какво би трябвало да значи това?
Сиера подвигна ръката си към дребния медальон, който носеше. Отвори го, с цел да разкрие огледалото в него. Това не беше общоприетоо огледало, а по-скоро плосък кръг от мощно отразяващ кристал.
– Няма да ви омръзвам с в детайли пояснение по какъв начин става това – сподели тя. – Това би включвало малко комплицирана физика. Единственото, което в действителност би трябвало да знаете, е, че ще припаднете.
– Да припадна? Вие сте луда. Защо ще примирам? В чудесно здраве съм. Аз съм веган.
Тя бързо откри фокуса и насочи малко топлота през огледалния кристал, отразявайки потоците от енергийното поле на Кийгън назад към него. Отразените талази изпратиха еквивалента на токов удар към аурата му, като на процедура провокираха късо съединяване.
Кийгън се скова. Клепачите му трепнаха и се затвориха. Пистолетът падна от ръката му и той се свлече на пода без вопъл.
Чу се изострен тон и красивото огледало от деветнайсети век на стената се покри с паяжина от пукнатини.
Главното е контролът, подсети си Сиера. Тя беше много добра, когато ставаше въпрос за ориентиране на сила през кристала, само че когато беше нервна, от време на време нещата се объркваха. В този случай беше тъпо, тъй като старинното огледало несъмнено имаше паранормално лъчение. В положително положение щеше да коства доста пари на черния пазар.
Тя обаче имаше по-сериозни проблеми. Пръстите й пареха. Размаха няколко пъти ръката си в несъзнателен, само че изцяло ненужен опит да облекчи чувството за изгаряне. Бързо нахлузи кожената ръкавица.
Сиера затвори медальона и се втурна през галерията. Приклекна до Кийгън, само че не й се искаше да смъква ръкавицата си, с цел да допре шията му и да ревизира пулса му. За благополучие гърдите му се повдигаха и спускаха обикновено. Той беше жив, само че в безсъзнание. Нямаше по какъв начин да разбере какъв брой дълго ще остане в това положение или какво ще си спомня, когато се разсъни.
Нямаше значение. Що се отнася до нея, договорката беше завършена. Беше си свършила работата. Купувачът не беше съумял да извърши своята част от договорката. Достатъчно неприятно беше, че се опита да я убие.
п редставя
ЦВЕТОВЕТЕ НА НОЩТА
от
Джейн Ан Кренц
размер: 320 стр.
Цена 16,95 лева
ISBN 978-954-26-2144-7
Превод Дафина Янева-Китанова
Очаквайте на 19 април!
За създателя
Авторка на над 50 следващи бестселъра на „ Ню Йорк Таймс “, Джейн Ан Кренц употребява три разнообразни псевдонима за всеки от трите поджанра на сантименталния паранормален съспенс, в които твори: Джейн Ан Кренц – за модерни четива, Аманда Куик – за историческите и Джейн Касъл – и за футуристичните. Общият тираж на книгите й надвишава 30 милиона екземпляра.
Джейн Ан Кренц е приключила компетентност „ История “ в Калифорнийския университет и има магистърска степен по „ Библиотечни науки “. Тя е първата носителка на премията „ Джейн Остин “ на Romantic Times, основана да „ уважи представителите на сантименталната общественост, които са повлияли доста на жанра “.
За книгата
Норт Частейн има необикновена заложба – паранормално нощно зрение, с което наблюдава най-опасните психо нарушители. Той научава, че татко му е изпаднал в кома след нахлуване поради артефакт, принадлежал на дядо му, който е работил за загадка държавна лаборатория. За да избави живота на татко си, той би трябвало да откри въпросния артефакт. И да потвърди честността на дядо си, считан за изменник от мнозина от членовете на тайната организация Фондацията.
Дарбата му обаче отслабва с всеки минал ден и Норт осъзнава, че не може да се оправи самичък. Обръща се за помощ към посредничката Сиера Рейнс, която познава подземния свят на колекционерите на антики и реликви. Двамата се впускат в търсене на артефакта и не след дълго се озовават на мястото на случая от преди няколко десетилетия в градчето Фог Лейк. Инцидент, който белязва цели генерации и трансформира живота им вечно.
Норт и Сиера ще разкрият шокиращи истини за случилото се през онази съдбоносна нощ. Някой обаче ги следи и ще направи всичко по силите си тайните от предишното да останат заровени завинаги…
Откъс
– Защо желаете да ме убиете? – попита Сиера Рейнс. – Аз съм просто медиатор.
– Съжалявам, мис Рейнс. – Паркър Кийгън насочи револвера към нея. Оръжието леко потрепваше в ръката му. В очите на Кийгън гореше същинска пристрастеност – не полова, а различен тип полуда, не по-малко рискова. – Опасявам се, че това е краят на нашите настоятелен връзки.
Поредният вманиачен, захласнат, параноичен колекционер, намерения си Сиера. Трябваше да го предвидя. Проблемът беше, че множеството от клиентите й можеха да бъдат избрани като луди, захласнати или параноични – нормално някаква злокобна композиция от трите. Ако избягваше всички колекционери и дилъри в бизнеса с горещи артефакти, които попадаха в една или повече от тези три категории, щеше да остане без работа единствено след един ден.
Кийгън обаче се оказа по-голям проблем от множеството й клиенти. Първо, имаше револвер. За благополучие малко от колекционерите и дилърите, с които работеше, бяха стигнали до такава степен, че да я заплашват с револвер, макар че двама бяха вадили ножове, а един вид се бе опитал да я заключи в багажника на кола, която възнамеряваше да избута от кея в езерото Вашингтон. Повечето колекционери се въодушевяваха от сключването на сполучлива договорка и горяха от неспокойствие да продължат да вършат бизнес с нея. Бавно, само че несъмнено тя си създаваше известност на благонадежден и предпазлив сътрудник.
Не би трябвало да е изненада, че в новия й бизнес имаше и някои усложнения. При всичките си предходни опити да открие призванието си беше срещала проблеми и бе преживявала провали. Започваше да мисли за себе си като за сериен палач в кариерата си.
Намираха се в частната изложба на Кийгън. Подобно на галериите на множеството колекционери, захласнати от паранормални артефакти, помещението беше преустроен партер. В огромната къща нямаше никой различен, а най-близките съседи бяха на километър разстояние. Ако Кийгън я простреля, никой нямаше да чуе изстрела.
– Не ме разбирайте неправилно, мис Рейнс – сподели Кийгън. – Много съм ви признателен, че открихте артефакта и го доставихте толкоз бързо и по този начин дискретно. Проблемът е, че в този момент знаете прекалено много за моята сбирка и за моите бизнес каузи.
Кийгън не изглеждаше изключително рисков. Слаб, невисок, на междинна възраст, той имаше излъчването на претенциозен академик. Но през последните няколко месеца Сиера беше разкрила, че когато става въпрос за колекционери и дилъри, външният тип непроменяемо заблуждаваше.
Огледалата обаче в никакъв случай не лъжеха, не и човек с нейните качества. А тук, на стената тъкмо зад Кийгън, беше окачено едно огромно огледало от деветнайсети век в претенциозна рамка. Като задейства качествата си, тя можеше да види отражението на неговото енергийно поле. Единственият метод, по който можеше да го опише, беше неустойчив.
Не че й беше нужно огледало, с цел да стигне до тази диагноза, намерения си тя.
– Аз съм сътрудник на „ Трезора “, мистър Кийгън – сподели тя, като резервира тона си вежлив, само че корав. – Знаете не по-зле от мен, че мистър Джоунс няма да бъде удовлетворен, в случай че някой от медиаторите му бъде погубен по време на работа.
– Обмислих казуса с мистър Джоунс. Не се тормозете, мис Рейнс, тялото ви в никакъв случай няма да бъде намерено. Възнамерявам да кажа на Джоунс, че не сте съумели да доставите артефакта. Той ще реши, че сте го откраднали и сте изчезнали с него.
– Не – сподели Сиера. – Той няма да повярва. Не бихте желали да ядосате мистър Джоунс.
– Не се опасявам от Джоунс – отсече Кийгън.
Но звучеше по този начин, като че ли се опитваше да убеди себе си, а не нея.
– Няма причина да ме убиете – повтори тя деликатно. – Получихте артефакта. Репутацията, която си е построил Мистър Джоунс, се основава на цялостна конфиденциалност. Докато клиентите му не се пробват да го излъгват, той пази тайните им. Агентите му – също.
– За страдание, аз имам проблеми с доверяването – сподели Кийгън.
– Сериозно? Оказва се, че и аз имам някои проблеми. – Тя му се усмихна ослепително и повърхностно смъкна едната от елегантните черни кожени ръкавици. – Затова, несъмнено, вземам защитни ограничения на всеки стадий от доставката.
Кийгън се намръщи.
– Какво би трябвало да значи това?
Сиера подвигна ръката си към дребния медальон, който носеше. Отвори го, с цел да разкрие огледалото в него. Това не беше общоприетоо огледало, а по-скоро плосък кръг от мощно отразяващ кристал.
– Няма да ви омръзвам с в детайли пояснение по какъв начин става това – сподели тя. – Това би включвало малко комплицирана физика. Единственото, което в действителност би трябвало да знаете, е, че ще припаднете.
– Да припадна? Вие сте луда. Защо ще примирам? В чудесно здраве съм. Аз съм веган.
Тя бързо откри фокуса и насочи малко топлота през огледалния кристал, отразявайки потоците от енергийното поле на Кийгън назад към него. Отразените талази изпратиха еквивалента на токов удар към аурата му, като на процедура провокираха късо съединяване.
Кийгън се скова. Клепачите му трепнаха и се затвориха. Пистолетът падна от ръката му и той се свлече на пода без вопъл.
Чу се изострен тон и красивото огледало от деветнайсети век на стената се покри с паяжина от пукнатини.
Главното е контролът, подсети си Сиера. Тя беше много добра, когато ставаше въпрос за ориентиране на сила през кристала, само че когато беше нервна, от време на време нещата се объркваха. В този случай беше тъпо, тъй като старинното огледало несъмнено имаше паранормално лъчение. В положително положение щеше да коства доста пари на черния пазар.
Тя обаче имаше по-сериозни проблеми. Пръстите й пареха. Размаха няколко пъти ръката си в несъзнателен, само че изцяло ненужен опит да облекчи чувството за изгаряне. Бързо нахлузи кожената ръкавица.
Сиера затвори медальона и се втурна през галерията. Приклекна до Кийгън, само че не й се искаше да смъква ръкавицата си, с цел да допре шията му и да ревизира пулса му. За благополучие гърдите му се повдигаха и спускаха обикновено. Той беше жив, само че в безсъзнание. Нямаше по какъв начин да разбере какъв брой дълго ще остане в това положение или какво ще си спомня, когато се разсъни.
Нямаше значение. Що се отнася до нея, договорката беше завършена. Беше си свършила работата. Купувачът не беше съумял да извърши своята част от договорката. Достатъчно неприятно беше, че се опита да я убие.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ