Душ Сантуш с роман за концлагера Аушвиц
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ФОКУСНИКЪТ ОТ АУШВИЦ
от Жозе Родригеш душ Сантуш
размер: 336 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2295-6
Превод Дарина Миланова
Нова дилогия от обичания португалски публицист
Очаквайте на 03 октомври!
За книгата
Прага, 1939 г. Нацистка Германия нахлува в Чехословакия и не след дълго известният магьосник Херберт Левин и фамилията му последват ориста на хиляди други евреи. Те са депортирани в гетото Терезиенщат, а по-късно – в концлагера „ Аушвиц “.
Съветски съюз, 1943 г. Португалският легионер Франсишко Латино се бие на страната на испанската Синя дивизия против Червената войска. Докато бойците подсигуряват тила на Вермахта при обсадата на Ленинград, Франсишко среща красивата рускиня Таня и се влюбва в нея. Двамата се сгодяват, само че Секретен сътрудник я арестуват заради подозрения за еврейски генезис. За да избави обичаната си от разстрел, португалецът приема да бъде назначен като надзорник в концлагера, където ще изпратят Таня.
Макар и по разнообразни пътища, еврейският магьосник, португалският легионер и красивата рускиня се озовават в комплекс „ Аушвиц-Биркенау “, именуван още „ фабриката на гибелта “ поради нечовешките условия на живот и труд и непрекъснато пушещите комини на крематориумите. Но дали можеш да се надяваш на избавление, когато си попаднал в пъкъла на земята?
За създателя
Водещ на централните вести, боен кореспондент, бестселъров създател и академични учител, Жозе Родригеш душ Сантуш се подрежда измежду най-популярните и уважавани персони в Португалия.
Той става прочут като публицист с романа „ Кодекс 632 “, който се трансформира в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 година в Португалия.
С „ Божията формула “ Сантуш се утвърждава като водещо име в актуалния европейски интелектуален трилър. На изключителен интерес се радват и романите му „ Седмият щемпел “, „ Последната загадка “, „ Ръката на сатаната “, „ Ключът на Соломон “, „ Божият яд “, „ Сигнал за живот “, „ Ватиканът “, „ Безсмъртния “, „ Мъжът от Константинопол “, „ Милионерът в Лисабон “, „ Героичната арка “ и „ Любовницата на губернатора “.
Авторът е гостувал в България няколко пъти.
Откъс
Отмереният тътен на ботушите по асфалта създаваше усещането, че морето бе стигнало до Прага. И какво море единствено! Крачката им ехтеше като гневни и настойчиви талази, човек би споделил, че унищожават цели скали. Херберт Левин бе решил да не гледа. Отказваше да мисли за протичащото се навън; не приемаше хода на историята. Искаше да има вяра, че щом не го вижда с очите си, светът към момента си е същият, а не това, в което се трансформира. Само че действителността не зависеше от неговите стремежи. Неохотно надникна през прозореца на втория етаж с негодуванието на отегчен фен. Долу на улицата, необезпокоявани от прехвърчащите снежинки, под строй маршируваха бойци. Строени в идеален правоъгълник – седмина мъже крачат един до различен по платното в двайсет редици; малко след тях марширува различен подобен правоъгълник, още празно място и трети правоъгълник с бойци. Краката им по този начин изпънати, като че ли нямат колене, подвигат и спускат крайник в отмерена като стрелките на часовник крачка – ляв, десен – в съвършен синхрон, до момента в който снегът постепенно се натрупа. Бял сняг и черни сърца. Със стоманени каски, с пушки с проблясващи щикове, преметнати на тил. Само краката се движат, ботушите се подвигат и спускат – ляв, десен – не са хора, а машини; правоъгълниците минават един след различен в роботизиран марш. Те не се стремят да бъдат елегантни, те желаят резултати, ред, великолепие. Въоръжените сили.
Значи, това е прословутият Вермахт, чиито бойци бяха окупирали Австрия и Судетите предходната година. Сега те маршируваха върху това, което бе останало от чешките земи. Войската, която тормозеше Европа и бе изправила Англия на нокти, най-накрая се беше появила; заканите за смазването на единствената демократична страна в района бяха станали действителност. Онова, което смути Левин, бе, че във бойците, които се възприемаха като бъдещето на човечеството, нямаше нищо човешко; назоваха се „ висша раса “, само че повече му приличаха на роботите на Карел Чапек – чешкия публицист, който се бе споминал таман в точния момент, с цел да не бъде очевидец на погребването на родината си.
– Берти! – повика го Герда, която се бе затворила в ателието, с цел да не гледа. – Бъди деликатен.
Не й отвърна. Взираше се във бойците като замаян, като че ли отхвърляше да повярва. Формациите нямаха край; отминеше ли един правоъгълник, след него незабавно идваше различен, сетне трети. Така беше минал цялостен час. Сякаш цяла Германия маршируваше пред дома му, с цел да му покаже голямата власт на Хитлер.
– Искам тате.
– Берти, ела да ми окажеш помощ за Петер.
– Тате! Петер желае да играе на топка.
На отсрещната постройка се развяваше алено платно с бял кръг и свастика в средата и бойците, без даже да забавят крачка, като един изпънаха дясната си ръка за привет. Маршируваха с вдигната ръка и изпънати крайници – ляв, десен; токовете на ботушите им отмерено чаткаха по асфалта. Крачеха в унисон, като че ли не бойците, а ботушите им задаваха ритъма.
Някой се вкопчи в левия му крайник и това го извади от вцепенението; той потрепери и погледна надолу. Петер, с миловидното изражение на четиригодишно дете, го дърпаше за крачола.
– Тате, да играем на топка.
Херберт разсеяно погали къдриците му.
– Не в този момент, Петер. Татко е ангажиран и не може да играе с топката.
– Ама на мен ми се играе!
Хвърли взор към кухнята, търсейки помощ.
– Иванка!
Домашната помощница чехкиня се появи на вратата. Беше с престилка, а в ръцете си държеше нож и купа с недообелени картофи.
– Да, господин Левин.
– Би ли разказала приказка на Петер?
– Ами… Добре, господин Левин.
– Берти, Иванка не може да се грижи за детето – чу се гласът на Герда от ателието. – Тя готви.
Престилката, ножът и купата с картофи потвърждаваха думите на брачната половинка му.
Обърна се към сина си.
– Искаш ли бисквитка?
Петер ококори очички.
– Искам!
– Иванка, заведи го в кухнята и му дай бисквитка.
Прислужницата подвигна момчето и го отнесе. Оставен на мира, Левин още веднъж отиде до прозореца. По терасите и тротоарите се тълпяха от ден на ден хора. Виждаха се и доста немски флагове. Мнозина отвръщаха на поздрава на бойците, провиквайки се „ Хайл Хитлер! “ и „ Зиг Хайл! “. Изглежда, Прага посрещаше Вермахта с отворено сърце. Нима чехите бяха удовлетворени? Невъзможно. Откакто преди година беше избухнал спорът в Германия, страхът и паниката бяха повсеместни. Тези хора вероятно бяха германци от Чехословакия, които копнееха да се причислят към райха. Левин се взираше в преминаващата през града войска, изумен от бързината, с която се бяха случили толкоз радикални промени. През 1933 година той към момента живееше в Германия, само че след идването на Хитлер на власт бе уволнен от Берлинската борса и се бе преместил в Прага. Но Германия не бе спряла дотук. Миналата година, по силата на Мюнхенското споразумение*, Чехословакия бе раздрана и през днешния ден германците довършваха започнатото. Бяха пресекли границата предходната вечер и от този момент на всеки половин час пражкото радио призоваваше популацията да резервира успокоение. И те го бяха създали. Бяха толкоз спокойни, че единствено следиха по какъв начин немската войска триумфално навлиза в Прага. Ето до какво води спокойствието. За по-малко от година германците бяха завладели Австрия, Судетите, Бохемия и Моравия, без армията им да създаде нито един изстрел. Така се прави.
– Берти! – повика го Герда. – Чуй новините!
След вчерашните нелепи апели за успокоение цяла заран на 16 март 1939 година от радиото се разнасяше класическа музика, с други думи, реквием за една умираща страна. Но щом имаше вести, явно умиращият още дишаше. Или пък беше заупокойна молитва. Левин забърза към ателието, където жена му създаваше театралните костюми за магическите спектакли. Герда довършваше позлатената рокля на принцеса Карнак – превъзходен номер, който Левин планираше за новия сезон. Той седна до брачната половинка си пред големия радиоприемник, от който се носеше гласът на чешкия представител. Двамата бяха почнали да учат езика едвам след преместването си в страната и трябваше да се съсредоточат, с цел да схванат казаното.
… откакто президентът Хаха* е подписал в Берлин молба немската войска да сложи ориста на чешката страна и нейния народ в ръцете на Фюрера – заяви представителят с равния звук на човек, който не желае да се забърква в неприятности, – господин Хитлер се приготвя да разгласи превръщането на страната ни в протекторат на Германия – Протекторат Бохемия и Моравия. Британският министър-председател Невил Чембърлейн съобщи от Лондон, че не е имало демонстрация на експанзия от страна на Германия, защото окупацията се реализира със единодушието на Чехословакия. Все отново господин Чембърлейн означи, че Германия за първи път окупира територии, чието население не е немско. Неколцина членове на Британския парламент попитаха дали министър-председателят Чембърлейн има намерение да резервира политиката на омиротворяване по отношение на Полша, наблягайки, че събитията могат да подбуден немското малцинство в Данциг** да последва образеца на сънародниците си в Судетите и това…
Семейство Левин слушаха новините и мненията по отношение на геостратегическия ход на събитията, само че това, което същински ги тревожеше, бяха последствията от тях за личния им живот. Като евреи те добре познаваха националсоциалистическата концепция. Затова бяха напуснали Берлин и се бяха открили в единствената останала демократична страна в Централна Европа. А в този момент същите тези хора ги бяха последвали и тук. Опитваха се да се убедят, че преследването на евреите се случва единствено в Германия; в другите страни нямаше проблем, тъй като нацистите не желаеха евреи единствено в личната си страна. Нима ги засягаха евреите в Чехословакия или в която и да е друга страна?
Всичко щеше да бъде наред.
п редставя
ФОКУСНИКЪТ ОТ АУШВИЦ
от Жозе Родригеш душ Сантуш
размер: 336 стр.
цена 19,95 лева
ISBN 978-954-26-2295-6
Превод Дарина Миланова
Нова дилогия от обичания португалски публицист
Очаквайте на 03 октомври!
За книгата
Прага, 1939 г. Нацистка Германия нахлува в Чехословакия и не след дълго известният магьосник Херберт Левин и фамилията му последват ориста на хиляди други евреи. Те са депортирани в гетото Терезиенщат, а по-късно – в концлагера „ Аушвиц “.
Съветски съюз, 1943 г. Португалският легионер Франсишко Латино се бие на страната на испанската Синя дивизия против Червената войска. Докато бойците подсигуряват тила на Вермахта при обсадата на Ленинград, Франсишко среща красивата рускиня Таня и се влюбва в нея. Двамата се сгодяват, само че Секретен сътрудник я арестуват заради подозрения за еврейски генезис. За да избави обичаната си от разстрел, португалецът приема да бъде назначен като надзорник в концлагера, където ще изпратят Таня.
Макар и по разнообразни пътища, еврейският магьосник, португалският легионер и красивата рускиня се озовават в комплекс „ Аушвиц-Биркенау “, именуван още „ фабриката на гибелта “ поради нечовешките условия на живот и труд и непрекъснато пушещите комини на крематориумите. Но дали можеш да се надяваш на избавление, когато си попаднал в пъкъла на земята?
За създателя
Водещ на централните вести, боен кореспондент, бестселъров създател и академични учител, Жозе Родригеш душ Сантуш се подрежда измежду най-популярните и уважавани персони в Португалия.
Той става прочут като публицист с романа „ Кодекс 632 “, който се трансформира в литературна сензация и бестселър № 1 на 2005 година в Португалия.
С „ Божията формула “ Сантуш се утвърждава като водещо име в актуалния европейски интелектуален трилър. На изключителен интерес се радват и романите му „ Седмият щемпел “, „ Последната загадка “, „ Ръката на сатаната “, „ Ключът на Соломон “, „ Божият яд “, „ Сигнал за живот “, „ Ватиканът “, „ Безсмъртния “, „ Мъжът от Константинопол “, „ Милионерът в Лисабон “, „ Героичната арка “ и „ Любовницата на губернатора “.
Авторът е гостувал в България няколко пъти.
Откъс
Отмереният тътен на ботушите по асфалта създаваше усещането, че морето бе стигнало до Прага. И какво море единствено! Крачката им ехтеше като гневни и настойчиви талази, човек би споделил, че унищожават цели скали. Херберт Левин бе решил да не гледа. Отказваше да мисли за протичащото се навън; не приемаше хода на историята. Искаше да има вяра, че щом не го вижда с очите си, светът към момента си е същият, а не това, в което се трансформира. Само че действителността не зависеше от неговите стремежи. Неохотно надникна през прозореца на втория етаж с негодуванието на отегчен фен. Долу на улицата, необезпокоявани от прехвърчащите снежинки, под строй маршируваха бойци. Строени в идеален правоъгълник – седмина мъже крачат един до различен по платното в двайсет редици; малко след тях марширува различен подобен правоъгълник, още празно място и трети правоъгълник с бойци. Краката им по този начин изпънати, като че ли нямат колене, подвигат и спускат крайник в отмерена като стрелките на часовник крачка – ляв, десен – в съвършен синхрон, до момента в който снегът постепенно се натрупа. Бял сняг и черни сърца. Със стоманени каски, с пушки с проблясващи щикове, преметнати на тил. Само краката се движат, ботушите се подвигат и спускат – ляв, десен – не са хора, а машини; правоъгълниците минават един след различен в роботизиран марш. Те не се стремят да бъдат елегантни, те желаят резултати, ред, великолепие. Въоръжените сили.
Значи, това е прословутият Вермахт, чиито бойци бяха окупирали Австрия и Судетите предходната година. Сега те маршируваха върху това, което бе останало от чешките земи. Войската, която тормозеше Европа и бе изправила Англия на нокти, най-накрая се беше появила; заканите за смазването на единствената демократична страна в района бяха станали действителност. Онова, което смути Левин, бе, че във бойците, които се възприемаха като бъдещето на човечеството, нямаше нищо човешко; назоваха се „ висша раса “, само че повече му приличаха на роботите на Карел Чапек – чешкия публицист, който се бе споминал таман в точния момент, с цел да не бъде очевидец на погребването на родината си.
– Берти! – повика го Герда, която се бе затворила в ателието, с цел да не гледа. – Бъди деликатен.
Не й отвърна. Взираше се във бойците като замаян, като че ли отхвърляше да повярва. Формациите нямаха край; отминеше ли един правоъгълник, след него незабавно идваше различен, сетне трети. Така беше минал цялостен час. Сякаш цяла Германия маршируваше пред дома му, с цел да му покаже голямата власт на Хитлер.
– Искам тате.
– Берти, ела да ми окажеш помощ за Петер.
– Тате! Петер желае да играе на топка.
На отсрещната постройка се развяваше алено платно с бял кръг и свастика в средата и бойците, без даже да забавят крачка, като един изпънаха дясната си ръка за привет. Маршируваха с вдигната ръка и изпънати крайници – ляв, десен; токовете на ботушите им отмерено чаткаха по асфалта. Крачеха в унисон, като че ли не бойците, а ботушите им задаваха ритъма.
Някой се вкопчи в левия му крайник и това го извади от вцепенението; той потрепери и погледна надолу. Петер, с миловидното изражение на четиригодишно дете, го дърпаше за крачола.
– Тате, да играем на топка.
Херберт разсеяно погали къдриците му.
– Не в този момент, Петер. Татко е ангажиран и не може да играе с топката.
– Ама на мен ми се играе!
Хвърли взор към кухнята, търсейки помощ.
– Иванка!
Домашната помощница чехкиня се появи на вратата. Беше с престилка, а в ръцете си държеше нож и купа с недообелени картофи.
– Да, господин Левин.
– Би ли разказала приказка на Петер?
– Ами… Добре, господин Левин.
– Берти, Иванка не може да се грижи за детето – чу се гласът на Герда от ателието. – Тя готви.
Престилката, ножът и купата с картофи потвърждаваха думите на брачната половинка му.
Обърна се към сина си.
– Искаш ли бисквитка?
Петер ококори очички.
– Искам!
– Иванка, заведи го в кухнята и му дай бисквитка.
Прислужницата подвигна момчето и го отнесе. Оставен на мира, Левин още веднъж отиде до прозореца. По терасите и тротоарите се тълпяха от ден на ден хора. Виждаха се и доста немски флагове. Мнозина отвръщаха на поздрава на бойците, провиквайки се „ Хайл Хитлер! “ и „ Зиг Хайл! “. Изглежда, Прага посрещаше Вермахта с отворено сърце. Нима чехите бяха удовлетворени? Невъзможно. Откакто преди година беше избухнал спорът в Германия, страхът и паниката бяха повсеместни. Тези хора вероятно бяха германци от Чехословакия, които копнееха да се причислят към райха. Левин се взираше в преминаващата през града войска, изумен от бързината, с която се бяха случили толкоз радикални промени. През 1933 година той към момента живееше в Германия, само че след идването на Хитлер на власт бе уволнен от Берлинската борса и се бе преместил в Прага. Но Германия не бе спряла дотук. Миналата година, по силата на Мюнхенското споразумение*, Чехословакия бе раздрана и през днешния ден германците довършваха започнатото. Бяха пресекли границата предходната вечер и от този момент на всеки половин час пражкото радио призоваваше популацията да резервира успокоение. И те го бяха създали. Бяха толкоз спокойни, че единствено следиха по какъв начин немската войска триумфално навлиза в Прага. Ето до какво води спокойствието. За по-малко от година германците бяха завладели Австрия, Судетите, Бохемия и Моравия, без армията им да създаде нито един изстрел. Така се прави.
– Берти! – повика го Герда. – Чуй новините!
След вчерашните нелепи апели за успокоение цяла заран на 16 март 1939 година от радиото се разнасяше класическа музика, с други думи, реквием за една умираща страна. Но щом имаше вести, явно умиращият още дишаше. Или пък беше заупокойна молитва. Левин забърза към ателието, където жена му създаваше театралните костюми за магическите спектакли. Герда довършваше позлатената рокля на принцеса Карнак – превъзходен номер, който Левин планираше за новия сезон. Той седна до брачната половинка си пред големия радиоприемник, от който се носеше гласът на чешкия представител. Двамата бяха почнали да учат езика едвам след преместването си в страната и трябваше да се съсредоточат, с цел да схванат казаното.
… откакто президентът Хаха* е подписал в Берлин молба немската войска да сложи ориста на чешката страна и нейния народ в ръцете на Фюрера – заяви представителят с равния звук на човек, който не желае да се забърква в неприятности, – господин Хитлер се приготвя да разгласи превръщането на страната ни в протекторат на Германия – Протекторат Бохемия и Моравия. Британският министър-председател Невил Чембърлейн съобщи от Лондон, че не е имало демонстрация на експанзия от страна на Германия, защото окупацията се реализира със единодушието на Чехословакия. Все отново господин Чембърлейн означи, че Германия за първи път окупира територии, чието население не е немско. Неколцина членове на Британския парламент попитаха дали министър-председателят Чембърлейн има намерение да резервира политиката на омиротворяване по отношение на Полша, наблягайки, че събитията могат да подбуден немското малцинство в Данциг** да последва образеца на сънародниците си в Судетите и това…
Семейство Левин слушаха новините и мненията по отношение на геостратегическия ход на събитията, само че това, което същински ги тревожеше, бяха последствията от тях за личния им живот. Като евреи те добре познаваха националсоциалистическата концепция. Затова бяха напуснали Берлин и се бяха открили в единствената останала демократична страна в Централна Европа. А в този момент същите тези хора ги бяха последвали и тук. Опитваха се да се убедят, че преследването на евреите се случва единствено в Германия; в другите страни нямаше проблем, тъй като нацистите не желаеха евреи единствено в личната си страна. Нима ги засягаха евреите в Чехословакия или в която и да е друга страна?
Всичко щеше да бъде наред.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ