Роман – TikTok сензация
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
БЕЗ С ИЛЕН
от Елси Силвър
Обем: 456 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978-954-26-2402-8
Превод: Стоянка Карачанова
Книга трета от еротичната поредност „ Честнът Спрингс “, трансформирала се в TikTok сензация!
Очаквайте на 22 октомври!
За авторката
Елси Силвър реализира международен триумф с поредицата „ Честнът Спрингс “, която се трансформира в TikTok сензация. В свободното си време обича да готви, дегустира екзотични храни, пътува и да прекарва време със фамилията си измежду природата. Признава, че в последно време е последовател на ставането в пет сутринта, с цел да изпие първото си кафе на мира и необезпокоявано да се потопи в света на думите.
За книгата
Двама неразделни другари от детството. Две разрушени сърца. Едно неподготвено пътешестване из канадските планини, с цел да се откъснат от света. И нищо повече, или най-малко те по този начин си мислят…
Джаспър Джървис е суперзвезда на канадския хокей и любим на публиката. Но за красивата примабалерина Слоун той постоянно е бил момчето с тъжни очи и златно сърце, изоставено от родителите си, само че приютено и отгледано от чичо ѝ Харви като един от личните му синове. Момчето, трансформирало се в мощен мъж, в който тя е скрито влюбена от години. Но тъй като той по този начин и не отвръща на възприятията ѝ, тя се сгодява за различен. В деня на сватбата им обаче научава за изневярата на бъдещия си брачен партньор. Слоун взема решение да избяга от всичко и всички… дружно с Джаспър. Двамата се насочат на пътешестване по планинските пътища до фермата на братовчедка ѝ Вайълет. Но колкото повече време прекарват дружно, толкоз по-трудно става да се управляват. Джаспър към този момент не гледа на Слоун като на по-малка сестра. И не я допира по оня почтен метод, а явно копнее да бъде с нея.
След като я е пренебрегвал с години обаче, в този момент ще би трябвало да потвърди, че възприятията му са същински. Преди да я изгуби вечно.
Откъс
Слоун
Слоун: Там ли си?
Джаспър: Къде другаде бих могъл да бъда?
Слоун: Реших, че може би си ми сърдит. Моля те, не ме ненавижда.
Джаспър: Никога не бих могъл да те ненавиждам, Слънчице.
~~~
Чувствах, че ми се гади.
Денят, за който мечтаех от дребна, най-сетне беше настъпил, само че нямаше нищо общо с това, което си бях представяла.
Валеше сняг. А аз постоянно съм желала пролетна женитба.
Намирах се в богато украсена черква в центъра на града, а бях желала уютна и неофициална конюнктура.
Събитието представляваше театър със стотици посетители, а аз бях желала нещо малко и интимно.
Най-лошото от всичко обаче беше това, че щях да мина по пътеката в църквата, отивайки към мъж, който не си представях, когато затворех очи. Той не беше този, който бях желала през по-голямата част от живота си.
Напълно се бях предала пред концепцията, че се задомявах с мъж, който не обичах. Но от това, че и не го харесвах, напряко ми се гадеше.
Не, този ден въобще не приличаше на това, което си бях представяла.
Братовчедка ми Вайълет се суетеше с фуркетите в косата ми, до момента в който седях изправила тил върху лакираната дървена скамейка с ръце, вкопчени една в друга в скута ми. Опитвах се да скрия солидния елмаз на безименния си пръст. Ако стисках юмруци, до момента в който дланите ми започнеха да болят, можеше и да не заплача.
Или да направя нещо неуместно като това да избягам.
– Нямам визия къде е. Нищо не виждам от метода, по който са ти вързали и прибрали прическата.
– Там е някъде. Усещам, че ме скубе. Много е опънато и боли.
Вайълет въздъхна и долови погледа ми в огледалото.
– Сигурна ли си, че е от косата, Слоун?
Повдигнах леко брадичка и изпънах шия, когато се загледах в придвижването на гърлото си.
– Да – насилих се да кажа аз, само че гласът ми прозвуча по-сигурно, в сравнение с се усещах, и мозъкът ми се изпразни от всевъзможни мисли, както се случваше, когато излизах на сцена. Когато скачах и се въртях в пирует, а светлините грееха блестящо към мен, криейки публиката в тъмнината. Така се усещах комфортно.
С тежка въздишка и кахърен тип Вайълет продължи да претърсва косата ми за фуркета, който се беше забил в скалпа ми, макар че не беше сигурна, че той въобще съществува. И тя смяташе, че неуместната ми прическа е просто отражение на живота ми.
Можех задоволително добре да чета сред редовете.
Вайълет не беше споделила доста за Стърлинг. Никой не го споменаваше… с изключение на Джаспър.
Джаспър.
Дори не можех да си помисля за името му, без да ми прилошее. А виновността поради думите, които му бях наговорила предходната вечер, към момента ме ядеше от вътрешната страна и не ми даваше покой. Същото се отнасяше и до към този момент невъзможния късмет да бъда с него, откакто се омъжвах за някого, който в никакъв случай не бе карал сърцето ми да потрепне.
Ние с Джаспър Джървис бяхме другари. Добри другари. Той към този момент на два пъти ми го беше заявявал ясно. А аз не бях чак такава мазохистка, че да се стремя към хеттрик.
Сигурна съм, че всички смятаха, че съм го преодоляла, само че това беше по този начин единствено тъй като се бях трансформирала в специалист по прикриването на възприятията си. Той беше закътан във всяко ъгълче на съзнанието ми, още откогато го бях зърнала за първи път, а той в никакъв случай не беше гледал на мен като на освен това от по-малка сестра.
Намръщих се, когато усетих нещо мокро по дланите си. Обърнах ги към себе си и сведох взор. Напуши ме маниакален смях, до момента в който се вглеждах надолу – кръвта образуваше идеално кръгла лъскава капчица в средата на дланта ми. Сякаш се противопоставяше на гравитацията просто по обстоятелството на самото си битие.
Раничката на мястото, където заостреният борд на годежния ми пръстен се беше впил в кожата ми, ме болеше, като че ли цялата галактика знаеше, че този брак ще ме кара да кървя по способи, които никой различен нямаше да види или разбере.
Стърлинг не би ме докоснал с ръка, само че всичко друго у него – в целия му живот – безусловно ме изцеждаше.
– О, по дяволите! Слоун! Внимавай да не си изцапаш роклята – извика Вайълет. Трескаво отдръпна ръце от косата ми и се втурна към прилежащата тоалетна, а черната ѝ сатенена рокля изшумоля след нея.
Черно. Отново се разсмях. Никога не бих избрала черни рокли за сватбата си. Бих предпочела нещо ярко и нежно, някакъв празничен цвят.
Но това не беше сватбата ми в същинския смисъл, нито пък можеше да се одобри за празник. Може би погребалните цветове си бяха напълно намясто.
Така и не ми беше останала сила да се окайвам от нещата, които не желаех. Разбирах го едвам в този момент, гледайки дребната капка кръв, която последователно нарастваше в средата на дланта ми. И всичко това се дължеше на обстоятелството, че въобще не желаех тази женитба.
– Ето – върна се Вайълет и притисна няколко пласта тоалетна хартия към пророческата рана, до момента в който ме гледаше с ужасяващ взор. – Добре ли си?
– Да, да, не е като да съм изгубила крак или нещо сходно – отпуснах затаения си мирис аз.
В мозъка ми ненадейно изскочи обликът на животно, което прегризва личния си крак, с цел да избяга от клопката, в който е попаднало.
– Слушай – стартира Вайълет и сбърчи вежди, – не желая да приемаш думите ми неправилно, само че би трябвало да ти го кажа най-малко един път, или в никакъв случай няма да си го простя.
– Добре, чувам те – отвърнах аз и устните ми се извиха в усмивка при сериозния ѝ звук.
Тя отметна трагично плещи и се взря в мен. Изгледа ме в действителност упорито. Искаше ми се да отместя взор настрана, само че не го направих.
– Ако не искаш всичко това – стартира тя и направи неустановен жест със свободната си ръка, – в случай че се нуждаеш от бягство, в случай че ти би трябвало кола, с която да се измъкнеш, знай, че аз съм на твоя страна. Няма да кажа безусловно нищо. Няма да те осъждам. Но всичко това не е вярно, нали? Ако би трябвало да избягаш например… – Тя погледна настрана и сви устни, като че ли деликатно преценяваше идващите си думи. – Просто мигни два пъти или нещо такова, става ли?
Не примигнах, само че от очите ми бликнаха сълзи, които се плъзнаха по бузите ми.
– По дяволите! – изсумтя братовчедка ми. – Ето, разплаках те. Съжалявам. Просто трябваше да ти го кажа.
– Обичам те, Вайълет. Не съм сигурна дали в миналото съм ти го казвала. Но ти, фамилията ви и тези седмици, които прекарвах в ранчото всяко лято, са едни от най-хубавите дни в живота ми.
Нейните очи също се насълзиха, тя запримигва трескаво и обхвана дланите ми в своите.
– Но днешният ден е още по-хубав, нали?
Очите ѝ се вгледаха в моите с толкоз откровеност, синьо към синьо. Успях само да я даря с една тъжна усмивка. Днешният ден би трябвало да е най-щастливият в живота ми, само че не беше и не ми се искаше да я неистина.
Устните ми се разтвориха напълно леко, без даже да знаех какво да ѝ кажа, само че тъкмо в този миг дисплеят на телефона ми светна. Той издаде къс, само че мощен тон, който отекна от дървената тоалетка пред нас. Буквално „ звънецът ме избави “.
Отклоних очи от нейните и посегнах към телефона си, облекчена, че не е в чантата ми. Бях получила известие от „ прикрит номер “ и когато натиснах върху него, с цел да го отворя, текстът гласеше само:
„ Сметнах, че би трябвало да видиш това “.
Под него следваше видео. Първият кадър ми се стори извънредно прочут.
Натиснах бутона за начало.
– Какво е това, по дяволите? – Вайълет отпусна ръка върху коляното ми и се притисна по-близо до мен, с цел да вижда по-добре екрана.
На него се появи зърнест видеозапис. На заден декор се чуваше мощна музика, а протичащото се тъкмо начело в центъра би трябвало да ме разтревожи. Все отново гледах познатото лице на годеника си, облечен със същата поло блуза, която бе носил във вечерта на ергенското си празненство.
– Вайълет, може ли да ми доведеш Стърлинг, апелирам те?
Би трябвало да се усещам смазана. Но единственото, което се въртеше в мозъка ми, до момента в който гледах по какъв начин голата жена подскача върху члена на Стърлинг, беше, че въпреки всичко няма да ми се наложи да си отхапя някой крак.
п редставя
БЕЗ С ИЛЕН
от Елси Силвър
Обем: 456 стр.
Цена: 19,95 лева
ISBN: 978-954-26-2402-8
Превод: Стоянка Карачанова
Книга трета от еротичната поредност „ Честнът Спрингс “, трансформирала се в TikTok сензация!
Очаквайте на 22 октомври!
За авторката
Елси Силвър реализира международен триумф с поредицата „ Честнът Спрингс “, която се трансформира в TikTok сензация. В свободното си време обича да готви, дегустира екзотични храни, пътува и да прекарва време със фамилията си измежду природата. Признава, че в последно време е последовател на ставането в пет сутринта, с цел да изпие първото си кафе на мира и необезпокоявано да се потопи в света на думите.
За книгата
Двама неразделни другари от детството. Две разрушени сърца. Едно неподготвено пътешестване из канадските планини, с цел да се откъснат от света. И нищо повече, или най-малко те по този начин си мислят…
Джаспър Джървис е суперзвезда на канадския хокей и любим на публиката. Но за красивата примабалерина Слоун той постоянно е бил момчето с тъжни очи и златно сърце, изоставено от родителите си, само че приютено и отгледано от чичо ѝ Харви като един от личните му синове. Момчето, трансформирало се в мощен мъж, в който тя е скрито влюбена от години. Но тъй като той по този начин и не отвръща на възприятията ѝ, тя се сгодява за различен. В деня на сватбата им обаче научава за изневярата на бъдещия си брачен партньор. Слоун взема решение да избяга от всичко и всички… дружно с Джаспър. Двамата се насочат на пътешестване по планинските пътища до фермата на братовчедка ѝ Вайълет. Но колкото повече време прекарват дружно, толкоз по-трудно става да се управляват. Джаспър към този момент не гледа на Слоун като на по-малка сестра. И не я допира по оня почтен метод, а явно копнее да бъде с нея.
След като я е пренебрегвал с години обаче, в този момент ще би трябвало да потвърди, че възприятията му са същински. Преди да я изгуби вечно.
Откъс
Слоун
Слоун: Там ли си?
Джаспър: Къде другаде бих могъл да бъда?
Слоун: Реших, че може би си ми сърдит. Моля те, не ме ненавижда.
Джаспър: Никога не бих могъл да те ненавиждам, Слънчице.
~~~
Чувствах, че ми се гади.
Денят, за който мечтаех от дребна, най-сетне беше настъпил, само че нямаше нищо общо с това, което си бях представяла.
Валеше сняг. А аз постоянно съм желала пролетна женитба.
Намирах се в богато украсена черква в центъра на града, а бях желала уютна и неофициална конюнктура.
Събитието представляваше театър със стотици посетители, а аз бях желала нещо малко и интимно.
Най-лошото от всичко обаче беше това, че щях да мина по пътеката в църквата, отивайки към мъж, който не си представях, когато затворех очи. Той не беше този, който бях желала през по-голямата част от живота си.
Напълно се бях предала пред концепцията, че се задомявах с мъж, който не обичах. Но от това, че и не го харесвах, напряко ми се гадеше.
Не, този ден въобще не приличаше на това, което си бях представяла.
Братовчедка ми Вайълет се суетеше с фуркетите в косата ми, до момента в който седях изправила тил върху лакираната дървена скамейка с ръце, вкопчени една в друга в скута ми. Опитвах се да скрия солидния елмаз на безименния си пръст. Ако стисках юмруци, до момента в който дланите ми започнеха да болят, можеше и да не заплача.
Или да направя нещо неуместно като това да избягам.
– Нямам визия къде е. Нищо не виждам от метода, по който са ти вързали и прибрали прическата.
– Там е някъде. Усещам, че ме скубе. Много е опънато и боли.
Вайълет въздъхна и долови погледа ми в огледалото.
– Сигурна ли си, че е от косата, Слоун?
Повдигнах леко брадичка и изпънах шия, когато се загледах в придвижването на гърлото си.
– Да – насилих се да кажа аз, само че гласът ми прозвуча по-сигурно, в сравнение с се усещах, и мозъкът ми се изпразни от всевъзможни мисли, както се случваше, когато излизах на сцена. Когато скачах и се въртях в пирует, а светлините грееха блестящо към мен, криейки публиката в тъмнината. Така се усещах комфортно.
С тежка въздишка и кахърен тип Вайълет продължи да претърсва косата ми за фуркета, който се беше забил в скалпа ми, макар че не беше сигурна, че той въобще съществува. И тя смяташе, че неуместната ми прическа е просто отражение на живота ми.
Можех задоволително добре да чета сред редовете.
Вайълет не беше споделила доста за Стърлинг. Никой не го споменаваше… с изключение на Джаспър.
Джаспър.
Дори не можех да си помисля за името му, без да ми прилошее. А виновността поради думите, които му бях наговорила предходната вечер, към момента ме ядеше от вътрешната страна и не ми даваше покой. Същото се отнасяше и до към този момент невъзможния късмет да бъда с него, откакто се омъжвах за някого, който в никакъв случай не бе карал сърцето ми да потрепне.
Ние с Джаспър Джървис бяхме другари. Добри другари. Той към този момент на два пъти ми го беше заявявал ясно. А аз не бях чак такава мазохистка, че да се стремя към хеттрик.
Сигурна съм, че всички смятаха, че съм го преодоляла, само че това беше по този начин единствено тъй като се бях трансформирала в специалист по прикриването на възприятията си. Той беше закътан във всяко ъгълче на съзнанието ми, още откогато го бях зърнала за първи път, а той в никакъв случай не беше гледал на мен като на освен това от по-малка сестра.
Намръщих се, когато усетих нещо мокро по дланите си. Обърнах ги към себе си и сведох взор. Напуши ме маниакален смях, до момента в който се вглеждах надолу – кръвта образуваше идеално кръгла лъскава капчица в средата на дланта ми. Сякаш се противопоставяше на гравитацията просто по обстоятелството на самото си битие.
Раничката на мястото, където заостреният борд на годежния ми пръстен се беше впил в кожата ми, ме болеше, като че ли цялата галактика знаеше, че този брак ще ме кара да кървя по способи, които никой различен нямаше да види или разбере.
Стърлинг не би ме докоснал с ръка, само че всичко друго у него – в целия му живот – безусловно ме изцеждаше.
– О, по дяволите! Слоун! Внимавай да не си изцапаш роклята – извика Вайълет. Трескаво отдръпна ръце от косата ми и се втурна към прилежащата тоалетна, а черната ѝ сатенена рокля изшумоля след нея.
Черно. Отново се разсмях. Никога не бих избрала черни рокли за сватбата си. Бих предпочела нещо ярко и нежно, някакъв празничен цвят.
Но това не беше сватбата ми в същинския смисъл, нито пък можеше да се одобри за празник. Може би погребалните цветове си бяха напълно намясто.
Така и не ми беше останала сила да се окайвам от нещата, които не желаех. Разбирах го едвам в този момент, гледайки дребната капка кръв, която последователно нарастваше в средата на дланта ми. И всичко това се дължеше на обстоятелството, че въобще не желаех тази женитба.
– Ето – върна се Вайълет и притисна няколко пласта тоалетна хартия към пророческата рана, до момента в който ме гледаше с ужасяващ взор. – Добре ли си?
– Да, да, не е като да съм изгубила крак или нещо сходно – отпуснах затаения си мирис аз.
В мозъка ми ненадейно изскочи обликът на животно, което прегризва личния си крак, с цел да избяга от клопката, в който е попаднало.
– Слушай – стартира Вайълет и сбърчи вежди, – не желая да приемаш думите ми неправилно, само че би трябвало да ти го кажа най-малко един път, или в никакъв случай няма да си го простя.
– Добре, чувам те – отвърнах аз и устните ми се извиха в усмивка при сериозния ѝ звук.
Тя отметна трагично плещи и се взря в мен. Изгледа ме в действителност упорито. Искаше ми се да отместя взор настрана, само че не го направих.
– Ако не искаш всичко това – стартира тя и направи неустановен жест със свободната си ръка, – в случай че се нуждаеш от бягство, в случай че ти би трябвало кола, с която да се измъкнеш, знай, че аз съм на твоя страна. Няма да кажа безусловно нищо. Няма да те осъждам. Но всичко това не е вярно, нали? Ако би трябвало да избягаш например… – Тя погледна настрана и сви устни, като че ли деликатно преценяваше идващите си думи. – Просто мигни два пъти или нещо такова, става ли?
Не примигнах, само че от очите ми бликнаха сълзи, които се плъзнаха по бузите ми.
– По дяволите! – изсумтя братовчедка ми. – Ето, разплаках те. Съжалявам. Просто трябваше да ти го кажа.
– Обичам те, Вайълет. Не съм сигурна дали в миналото съм ти го казвала. Но ти, фамилията ви и тези седмици, които прекарвах в ранчото всяко лято, са едни от най-хубавите дни в живота ми.
Нейните очи също се насълзиха, тя запримигва трескаво и обхвана дланите ми в своите.
– Но днешният ден е още по-хубав, нали?
Очите ѝ се вгледаха в моите с толкоз откровеност, синьо към синьо. Успях само да я даря с една тъжна усмивка. Днешният ден би трябвало да е най-щастливият в живота ми, само че не беше и не ми се искаше да я неистина.
Устните ми се разтвориха напълно леко, без даже да знаех какво да ѝ кажа, само че тъкмо в този миг дисплеят на телефона ми светна. Той издаде къс, само че мощен тон, който отекна от дървената тоалетка пред нас. Буквално „ звънецът ме избави “.
Отклоних очи от нейните и посегнах към телефона си, облекчена, че не е в чантата ми. Бях получила известие от „ прикрит номер “ и когато натиснах върху него, с цел да го отворя, текстът гласеше само:
„ Сметнах, че би трябвало да видиш това “.
Под него следваше видео. Първият кадър ми се стори извънредно прочут.
Натиснах бутона за начало.
– Какво е това, по дяволите? – Вайълет отпусна ръка върху коляното ми и се притисна по-близо до мен, с цел да вижда по-добре екрана.
На него се появи зърнест видеозапис. На заден декор се чуваше мощна музика, а протичащото се тъкмо начело в центъра би трябвало да ме разтревожи. Все отново гледах познатото лице на годеника си, облечен със същата поло блуза, която бе носил във вечерта на ергенското си празненство.
– Вайълет, може ли да ми доведеш Стърлинг, апелирам те?
Би трябвало да се усещам смазана. Но единственото, което се въртеше в мозъка ми, до момента в който гледах по какъв начин голата жена подскача върху члена на Стърлинг, беше, че въпреки всичко няма да ми се наложи да си отхапя някой крак.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ