Издател събира пари да съди журналист, защото е казал нещо

" Издател събира пари да съди публицист, тъй като е споделил нещо за Народния съд. Процеси на насъскване. Реванш. Те ни клаха, ние ги разстрелвахме, в този момент отново те ще ни колят. Иначе всичко минава през съда, прелестно е. " С тези патриотични слова журналистът Мартин Карбовски стартира оправдателния си коментар във връзка делото против путиноида Петър Петров (Волгин), заведено от 102-годишна дама, чийто брачен партньор е разстрелян от болшевишките превратаджии през 1944 година

И, несъмнено, бързо сменя тематиката, защото идиотската позиция на Петърчо е очевидно незащитима:

А страната се разпада. 60-те литра дъжд, които унищожават живота на остарелите и обеднели европейци от Северозапада на територията България. Но това не е за гледка. То не се случва, малките екрани го отразяват като доста дъжд. А казусът е в хроничността на безконечния небрежен политически дъжд.

Да се усмихваме, споделят в панорамата, приказват за положителния усет. 
Ще ви залее и вас. Дано положителният усет, с който лъжехте в репортажите си ви избави.

Доктор Тупавичаров написа, че страната се ръководи от бъдещи пандизчии. Единственото безумно и правилно нещо през днешния ден. Другите неща са единствено безумни. Така се прави и телевизия, само че кои сме ние да ви съдим.

Сякаш към този момент можем единствено да пишем дневника на Ане Франк. Или като Стамболийски в Славовица да изпишем датата на гибелта си. Порой от събития и дати на гибелта на една страна. Порой.