Изданието The Estonian weekly“ се занимава с интервюирането на някои

Изданието „ The Estonian weekly “ се занимава с интервюирането на някои забавни фрагменти от Естонското, Латвийското и Литвийското разузнаване. Логично е, че множеството въпроси са ориентирани към сегашния спор и обстоятелството, че мнозина към момента не виждат края му. Александър Тутс е един от най-интересните фрагменти, който е прекарал повече от 30 години в Естонската Вътрешна работа по сигурност.

Абревиатурата на същата е КАПО, а той самият наподобява доста млад и привлекателен, в сравнение с е в този момент в действителност. Ееро Епнер се пробва да разчупи изявлението и задава няколко свободни въпроса като „ Коя е обичаната ви книга? “ и получава един от най-точните отговори „ Нека не се пробвате да ме профилирате. “. Тутс желае цялата история да остане ориентирана повече за самото обръщение, в сравнение с за него.

През последните 15 до 30 години, неговата работа е да се занимава с Русия. Преследвал e съветски шпиони и няколко пъти е изненадвал и себе си, когато осъзнава, че такива има даже измежду сътрудниците му. Не е подготвен да дава отговор незабавно на въпросите и си спомня, че е трябвало да внимава доста с Алексей Дресен – някогашен негов шеф и по-късно негов зависещ.

Двамата прекарват доста време в службата, приказват си, събират фамилиите си, от време на време стоят до късно, само че всичко се трансформира, когато Дресен се оказва съветски сътрудник и изменник на родината си. Детайлите са били това, което издава неговия сътрудник. На последната им среща, единият от положителните другари е с белезници. Разговорът е забавен, само че създателят показва, че получава най-суровото оръжие от арсенала на Тутс при всеки един миг, когато задава въпроси. Един подобен е, дали може да се приказва с Естон Кохвер, който е бил похитен от съветското разузнаване. Проблемът на съветското разузнаване, най-малко по думите на остарелия сътрудник е, че не могат да схванат идентичното равнище в Естония.

Дресен се надява, че ще успее да разсъни симпантии в своя сътрудник, само че такива не са показани. Руските сътрудници не знаят по какъв начин да поддържат едно равнище. Те стават прочувствени, нерационални, комплицирани и слаби. В някакви моменти съветският сътрудник може да изгуби надзор и почва да работи необичайно и да се издава. Мотото на Тутс е, че Русия не може да бъде победена с логичност или с диалог. Агентът към този момент е срещал доста и най-различни играчи и всички се пречупват, когато би трябвало да се преструват, че всичко е наред, а действително нищо не е. Хаосът е най-хубавото качество на съветската просвета, декларира Александър. Винаги е имало потребност от овчари, които да водят стадото, както той самият осъзнава, откакто израства в град с съветско болшинство в Източна Естония.

В цялото изявление в никакъв случай не назовава руснаците – врагове, счита ги единствено за съперници. Боят с тях може да бъде извънредно прочувствен, само че и тъкмо толкоз безсърдечен. Те са съществени, амбициозни, безмилостни и жестоки. Тутс не е сюрпризиран от обстоятелството, че Буча се е трансформирала в това, което в този момент изумява целия свят. Нито един различен контра-разузнавач не е сюрпризиран от стореното там. Всички припознават същите осъществени зверства от руснаците по време на Втората Световна война. По думите на Александър, никой няма визия какво тъкмо е тяхното държание, изключително на запад. Той е безапелационен, че това е най-голямата им благословия. Разузнавачът е на мнение, че Русия не е като другите страни и Путин не е единственият им проблем:

„ Когато войната стартира, ние се притеснявахме доста от обстоятелството, че хората смятаха този акт на експанзия единствено на Путин. “ – шеф на Латвийската Национална сигурност Нормунд Мезвьетс.

Нормунд твърди, че се сблъсква с съветската идеология всеки ден. Неговият сътрудник от Естонската Вътрешна сигурност – Арнолд Синасалу ще е на още по-далечен полюс:

„ Очевидно е, че не може да се упреква нереално една цяла нация, само че обществото и нацията постоянно са едно цяло. Държавният уред може да промие мозъка им, само че може да сложи и някои микроби на шовинизма, които да цъфтят в другите единици. “

Нормунд Мезьетс си спомня, че когато е служил в Съветската войска е трябвало да бъде постоянно към съветски бойци и всеки ден би трябвало да се бори с тях, тъй като колкото по-бързо се съобщи на тях, скоро ще стане и техен плебей. Ако обаче отвърнеш и ги накажеш уместно, тогава одобряват доверието на по-старшия. Ключът, по думите на същия човек, е да успееш да накараш руснака да те признае и да види силата ти. Никой не се обръща към Русия като страна, а като множествено число „ тях “. Ето за какво и всички сътрудници признават, че войната в Украйна не е на Путин. Жестокостта също не е на Путин.

Всички убийства, изнасилвания, измъчвания, бесения, изгорени трупове не са специфични тактики на съветския водач, а на Русия като едно цяло. Синисалу е на мнение, че цялата страна носи своята отговорност за протичащото се. Някои от неговите западни сътрудници преглеждат думите му с съмнение. Ето за какво Синасалу е на мнение, че са наивни и оптимистични. Именно той неведнъж е посочвал на своите сътрудници, че Русия не е страна, на която може да се има доверие, само че това кара другите единици от разузнаването да не имат вяра и да не одобряват тези обстоятелства. Логично е, че след Грузия и Крим няма никаква смяна. След 2022 година всички сътрудници не престават да припомнят едно и също, многократното повторение на западните сътрудници, че са прекомерно наивни и си мислят, че могат да предскажат придвижването на Русия.

Тутс отхвърля да уточни западното разузнаване като отговорно за протичащото се, те също познават Русия, само че казусът се корени другаде – в политиците и шефовете на външните разузнавания. Именно те отхвърлят и отхвърлят отчетите. Те показват, че всичко е роля напълно на Путин и неговия затворен кръг. Те отхвърлят да одобряват, че руснаците имат присъединяване и въобще не преглеждат националните им характерности. Повечето показват, че главното схващане в цялата обстановка е обвързано с обстоятелството, че Русия е точната диаметралност на запада. Истината е, че Русия употребява кода на насилието и Украйна не е изненада, а логическа градация, а в някакъв миг не е изключено да се повтори.

Еро Епнер, журналистът, който съумява да се срещне с представители от разузнаването, избира хора, които са родени през 60-те и 70-те години на предишния век. Те израстват с руснаци към себе си, приказват съветски без акцент и са били част от Червената войска. Синасалу разказва своите офицери като безспорни идиоти, до момента в който Тутс ги разказва като изверги, които обичат да се гаврят с младите бойци. Епнер припомня на своите читатели, както ще създадем и ние, че Русия може да показа интелигентни, надарени и топли хора, които обаче не могат да победят голямата маса на съветското общество.

Тутс е посещавал Русия и е прекарвал време в Санкт Петербург и Москва, там са същинските хора, само че за образец дава и Кронстадт, където никой няма никаква визия от етикет и ще срещне доста разнообразни хора. Никой не си смъква шапката, когато седне на маса, не знае по какъв начин да употребява принадлежности. Всичко там е загниващо от столовете до самият човек. Именно той показва, че съветското общество е привикнало със страданието и още по-лошо – мизерията. Ако една неправда може да изкара Париж на улицата, в Новосбирк няма да има даже един човек, който да се почеше по врата и да намерения.

Единственият метод да се разбере Русия и нейния нрав, това може да се случи в случай че човек поживее малко там. Нито един от шефовете на разузнаването не е посещавал Русия, най-малко не го споделят публично, само че всички са имали опцията да видят селата и неналичието на електричество, асфалтирани улици и даже вътрешни тоалетни. Вярно е, че никой няма работа в такива зони, само че там даже храната е минимална.

Един от сътрудниците разказва по какъв начин наподобява историческия музей в малко село, което е посещавал. Една стая за цивилизацията до 1941 година и към 5 стаи, които покриват войната от 1941 до 1945 година Втората Световна война е велика горделивост, която акцентира успеха над нацистите. Това е единственият им мотив за горделивост, само че очевидно е задоволителен за блатото, което се простира пред вратите на самия музей. А от време на време човек би трябвало да срита някоя от месните пияници, която се събира там, тъй като понякога работи и лампата на табелата.

Никой не може да не помни и зверствата на руснаците по време на същата война. Синасалу не се изненадва от всеобщите гробове в Украйна, той е виждал същите в своята лична страна. Неговите прабаба и прародител са изпратени в Сибир, а по-късно никой не може да ги откри. Дядото на Синасилу навършва 96 години и негов другар от Русия изпраща фотография на повиквателните, които се изпращат, както и на неразрешените термини, които са участвали и по време на Съветския режим.

Нищо не се е трансформирало, като че ли 90 години се завъртат още веднъж и повтарят. По думите на различен шпионин от Балтийските страни, руснаците употребяват експанзията като обществена норма. Те са изменени ментално след войната и одобряват същата като някаква норма. Поради обстоятелството, че никой не им търси сметка за стореното след края на Втората Световна война, Русия приема посоката на цялостна неуязвимост и на практика не приема безусловно никакви други мнения по тематиката.

Агент, чието име за материала ще бъде, Петер е показал, че до момента в който западът се усеща отговорен за нацистите и Германия, Съюз на съветските социалистически републики има други забавни проекти, които включват депортация и активирането на партизаните „ Горските братя “, които да преследват, убиват и унищожават оживели фрагменти от остарялата интелигенция. Именно той е търсил и изследвал секретни Комитет за Държавна сигурност (на СССР) гробници, с цел да потвърди стореното и да откри доказателства, които да показват стореното по време на окупацията. По негово мнение, историята се повтаря доста по-сериозно, в сравнение с мнозина даже подозират.

Историкът е безапелационен, че Руската федерация изоставя някои от тактиките си, само че продължава да употребява същата форма на ръководство. Той е един от дребното, които не се изненадват, когато войната с Украйна стартира. Единствената разлика сред предишното и сегашното е, че сега Русия към този момент се занимава с изселването и отвличането на деца.

По думите на Мезвьетс, Русия желае да върне своя имперски статус непременно, а идеологията е забележима от доста години, Русия би трябвало да свършва там, където е почнала. Другите разузнавачи също не са толкоз ласкави, изключително откакто пропагандата се е постарала да промие малко съзнанието и да подсети, че Русия е обградена от врагове на всички места. Литовският шеф на държавна сигурност Дариус Жаунискис показва същите претекстове и твърди, че още като деца са научавани, че идват с неверни обвинявания и в този момент търсят реванш.

Съветският хабитат продължава да стои и да се развива, въпреки и режимът от дълго време да го няма. Желанието на всеобщото общество да стои в кухнята, да пие водка и да се жалва от мизерията, само че щом напусне дома си, отива на работното си място и е зависещ и прави всичко до вечерта. Коренът или най-малко моделът на Русия, по мнение на разузнавачите, идва непосредствено от ядрото на историята им.

Всичко се взима от Иван Грозни, който води безмилостни акции за разширение на империята с най-крути ограничения. Русия употребява историята за агитация и с нейна помощ продължава да оправдава всички свои дейности. Това е тяхната рецепта за опрощение на експанзията, с което ясно може да се подчертае, че Русия продължава да живее в предишното и отхвърля някои специфични космополитен процеси като еволюцията.

Липсата на развиване кара някои от руснаците да изберат дали да изоставен потъващия транспортен съд или просто да станат по-агресивни към всички останали. Те постоянно носят възприятието, че са били ограбени от запада, само че не се интересуват и от истината, за тях е по-важна справедливостта, изкована на неуместни исторически обстоятелства. Впрочем тъкмо затова има и съветски поданици, които считат, че Аляска би трябвало да се върне назад на Русия, въпреки и да е продадена изцяло законно.

Злокобната съветска войска е изкована в предишното по време на лагерите на Сталин. Тя е задоволително добре систематизирана и постоянно се управлява от автократи. Освен Путин и неговата безумна упоритост, не би трябвало да забравяме, че сходни маневри могат да бъдат открити и при Петър Велики, който в предишното подрежда всички съветски симпатизанти на Швеция да бъдат екзекутирани. Насилието, съгласно Синасалу е, е закодирано в тяхното ДНК. Клането в Буча не е нещо неповторимо, а просто още един прочит на Катинското кръвопролитие. Детонацията на пандиза Оленивка е копие на детонациите в Самбир, които убиват повече от 1200 затворнички през 1941 година Нищо от Украйна не е изненада за тези, които познават историята на Русия.

Идеологията е една и съща освен във войната, а даже в бизнеса. Те не могат да одобряват, че побеждават, за тях това ще е загуба и противоположното. Те постоянно би трябвало да бъдат спечелили и губещи, даже когато се приказва за договаряния. И в случай че не са обсъждани като първенци, обстановката постоянно ескалира. Дипломацията, споделя Мезвьетс, е най-слабата им страна. Това не е инструмент, който е опознат и употребен през последните десетилетия. Петер не желае да е краен в своите разбори и желае да има вяра, че има и някаква по-благородна линия, само че вярването не се оправдава със съществуването. Самият Достоевски споделя, че руснакът може да действа в радикалните крайности – коренно злобен или коренно добър.

За Синасалу е било изненада, че авторката Людмила Улитская продължава да води една по-сериозна агитация против войната, само че с експлоадирането на същата, Людмила в никакъв случай не напуща страната и продължава своята акция. Най-интересното в този случай е, че дамата просто не е рускиня, а еврейка. Странното е, че даже хората, които не поддържат Путин и войната, на практика виждат някаква справедливост в окупирането на Крим, а украинците не се преглеждат като хора. Истината е, че това също е една доста добра техника, която се употребява още от Втората Световна война и неин създател е Хитлер и неговата агитация. Основната цел на тази задача е да се обезличи врага, единствено по този начин, споделят немските пропагандисти, човек може да изиска война.

И всичко стартира през цялото време, детето се учи на империализъм, национализъм, грубост и по-късно идва надграждането в обществото. И тъкмо това, най-малко по думите на всички разузнавачи, не е детайл, който може да се промени. През 1991 година всички са оптимистични за Русия и обстоятелството, че стартират да се организират демократични избори, само че в следствие това се трансформира фрапантно. Петерс показва, че в съветското учебно заведение се учи по какъв начин Балтийските страни са изгубели своята еднаквост и скоро би трябвало да се върнат назад в територията на Русия. Най-важното е, че просветителната система се старае ясно да възпита една беззащитност и послушание в държавния уред. Тази пословична процедура разрешава на Русия да отстрани желанието за митинги, действието и търсенето на акт на смяна.

Никой не може да даде рецепта за мощ, която да популяризира демокрацията в Русия, те желаят да бъдат уважавани от всички и то посредством бруталните си способи. По думите на всички шефове, Русия няма да се промени със гибелта на Путин, това просто е образование, което се тренира от най-ранна възраст. Тутс е на мнение, че Русия не може да води война на всички места, само че ще се опита да влезе в образователната стратегия и ще се опита да завладява предприемачите, които към момента не са могли да бъдат обвързани с съветската промишленост.

По негово мнение, никой не би трябвало да чака, че руснакът е идентичен с европеецът, сходни вярвания ще доведат единствено до едно голямо отчаяние. То

тс си спомня, че когато е бил в армията на Съюз на съветските социалистически републики, трябвало да построи ракетен силоз, само че без никакви материали. Липсва трошляк, липсва асфалт и даже съоръжение. Не е предоставена водка, която да се употребява за замяна на тези материали. Въпреки всички упования, групата приключва своята задача за 2 дни, като съумява да открадне машините и да ощети други обекти със своите материали.

Руснаците са изобретателни, споделя Тутс, само че бързо съумява да откри и доста положително лекуване за въздействието им в Естония и то единствено няколко седмици след стартирането на войната. Вади старите пропагандистки съветски плакати от Втората Световна война, трансформира посланията и ги разлепя на всички гранични постове на страната. Там показва, че съветските сътрудници ще се опитат по всякакъв начин да призоват естонците да се бият за тях и да бъдат вербувани в същата война. Резултатът е в действителност добър, въпреки и този човек да е перфекционист и да желае доста повече. Понякога се майтапи, че неговото изявление може да е постоянно последното, изключително откакто се движи с цел на гърба.

За своята дейна специалност е съумял да залови повече от 21 съветски сътрудника на територията на Естония. Жаунискис е на мнение, че един ден Русия ще се разсъни от своя нечовечен призрачен сън и тогава ще би трябвало да разбере какъв брой отговорна е пред Европа и Украйна. Ееро Епнер споделя, че след тази намира се прибира, с цел да чества 100-я рожден ден на баба си в Естония. Жената е била в положително здраве, само че не спи добре, тъй като се тормози, че изнасилвачите могат да се върнат.