Изчезването на вестниците променя не само навиците за четене, но и начина на живот, коментират американски културолози
Изчезването на вестниците трансформира освен навиците за четене, само че и метода на живот, написа Асошиейтед прес. Агенцията цитира изследване на Ephemera Society of America, група от учени, културолози, откриватели, търговци и колекционери, които се концентрират върху това, което назовават „ скъпа информация от първоначални източници “.
Само преди няколко години фамилиите мъчно успяваха да си разделят вестника, който ги очакваше пред вратата на дома. Децата желаеха комиксите, татко искаше спорта, а майката – кръстословицата или различен ребус. Вестникът обаче имаше доста по-голямо значение за всекидневието. Когато някое дете спечелеше олимпиада по математика или баскетболен мач, появяването на информация за това в локалния щемпел правеше достижението по-реално, напомня АП.
Хиляди хладилници в Съединени американски щати бяха окичени с вести за някой член на фамилията, написа Асошиейтед прес и дава образец с „ Монтана стандарт”, който е понижил броевете си до три дни в седмицата, съкращавайки разноските за щемпел, както направиха 1200 американски вестника през последните две десетилетия. През същия интервал затвориха към 3500 вестника. През 2025 година приблизително по два вестника на седмица са спускали кепенците.
Оказва се, че това постепенно изгубване значи освен това от смяна в навиците за четене на вести, тъй като вестникът е и физически обект с доста други приложения.
„ Вестниците се използваха за пакетиране на риба. Измиваха прозорци. Появяваха се във външните тоалетни “, споделя Даян ДеБлоис, една от основателките на Ephemera Society of America.
Спадът в медийния бизнес промени американската народна власт през последните две десетилетия – някои считат, че към по-добро, а доста други – към по-лошо, напомня Асошиейтед прес.
Неоспоримо е, че последователното изгубване на печатната хартия безшумно трансформира текстурата на всекидневието. Хората използваха вестниците, с цел да предпазят подовете и мебелите си, опаковаха дарове, облицоваха клетките за домашни любимци и палеха огън. Сега вестникът се причислява към телефонните кабини, касетофоните, телефонните секретари и банковите чекове, чието изгубване бележи отминаването на годините.
Вестник „ Хюстън хроникъл “ се изчерпваше, когато някой от локалните тимове спечелеше шампионата, тъй като доста хора желаеха вестника като сувенир, спомня си Ник Матюс. И двамата му родители са работили във вестник, а по-късно той става състезателен редактор на „ Хюстън хроникъл “. Сега е асистент-професор в Училището по публицистика на Университета на Мисури.
Преди четири години Матюс интервюира 19 души в окръг Каролайн, Вирджиния, за закриването през 2018 година на „ Каролайн напредък “, седмичен вестник с 99-годишна история, който бе закрит месеци преди своята 100-годишнина. Някои си спомнят по какъв начин портретът им от гимназията или фотографията на щерка им в сватбена рокля са били оповестени в него. Освен това, един от тях споделя на Матюс: „ Пръстите ми са прекомерно чисти в този момент. Чувствам се печален без петна от мастило. “
Вестникът като физически обект липсва и на Nebraska Wildlife Rehab – център за мигриращи водолюбиви птици, блатни птици, влечуги, лисици, рисове, койоти, норки и бобри.
„ Всяка година одобряваме над 8000 животни и използваме вестници за съвсем всички тях “, споделя изпълнителният шеф Лаура Стастни. Набавянето на остарели вестници в никакъв случай не е било проблем в този град в Средния Запад, само че Стастни се тревожи за бъдещето.
„ Ако загубим този източник на хартия и се наложи да купуваме, това би ни коствало над 10 000 $ годишно “, разяснява тя.
Ярък образец е вестникът Atlanta Journal-Constitution, който спря да излиза в края на 2025 година и трансформира Атланта в най-големия метрополис в Съединени американски щати без печатен всекидневник.
„ Децата, израсли в домове с печатни вестници и списания, инцидентно се натъквали на забавни вести и придобивали навика да четат. С мобилните телефони това не се случва “, разяснява Ан Каун, професор по медийни и информационни науки в университета Сьодерторн в Стокхолм.
„ Изчезването на вестниците и списанията доста трансформира метода, по който се отнасяме един към различен, метода, по който се отнасяме към новините. Това преобразува вниманието и връзките “, счита Сара Васерман, културен критик и помощник-декан в Дартмутския лицей в Ню Хемпшир, профилирана в изменящите се форми на връзка.
Само преди няколко години фамилиите мъчно успяваха да си разделят вестника, който ги очакваше пред вратата на дома. Децата желаеха комиксите, татко искаше спорта, а майката – кръстословицата или различен ребус. Вестникът обаче имаше доста по-голямо значение за всекидневието. Когато някое дете спечелеше олимпиада по математика или баскетболен мач, появяването на информация за това в локалния щемпел правеше достижението по-реално, напомня АП.
Хиляди хладилници в Съединени американски щати бяха окичени с вести за някой член на фамилията, написа Асошиейтед прес и дава образец с „ Монтана стандарт”, който е понижил броевете си до три дни в седмицата, съкращавайки разноските за щемпел, както направиха 1200 американски вестника през последните две десетилетия. През същия интервал затвориха към 3500 вестника. През 2025 година приблизително по два вестника на седмица са спускали кепенците.
Оказва се, че това постепенно изгубване значи освен това от смяна в навиците за четене на вести, тъй като вестникът е и физически обект с доста други приложения.
„ Вестниците се използваха за пакетиране на риба. Измиваха прозорци. Появяваха се във външните тоалетни “, споделя Даян ДеБлоис, една от основателките на Ephemera Society of America.
Спадът в медийния бизнес промени американската народна власт през последните две десетилетия – някои считат, че към по-добро, а доста други – към по-лошо, напомня Асошиейтед прес.
Неоспоримо е, че последователното изгубване на печатната хартия безшумно трансформира текстурата на всекидневието. Хората използваха вестниците, с цел да предпазят подовете и мебелите си, опаковаха дарове, облицоваха клетките за домашни любимци и палеха огън. Сега вестникът се причислява към телефонните кабини, касетофоните, телефонните секретари и банковите чекове, чието изгубване бележи отминаването на годините.
Вестник „ Хюстън хроникъл “ се изчерпваше, когато някой от локалните тимове спечелеше шампионата, тъй като доста хора желаеха вестника като сувенир, спомня си Ник Матюс. И двамата му родители са работили във вестник, а по-късно той става състезателен редактор на „ Хюстън хроникъл “. Сега е асистент-професор в Училището по публицистика на Университета на Мисури.
Преди четири години Матюс интервюира 19 души в окръг Каролайн, Вирджиния, за закриването през 2018 година на „ Каролайн напредък “, седмичен вестник с 99-годишна история, който бе закрит месеци преди своята 100-годишнина. Някои си спомнят по какъв начин портретът им от гимназията или фотографията на щерка им в сватбена рокля са били оповестени в него. Освен това, един от тях споделя на Матюс: „ Пръстите ми са прекомерно чисти в този момент. Чувствам се печален без петна от мастило. “
Вестникът като физически обект липсва и на Nebraska Wildlife Rehab – център за мигриращи водолюбиви птици, блатни птици, влечуги, лисици, рисове, койоти, норки и бобри.
„ Всяка година одобряваме над 8000 животни и използваме вестници за съвсем всички тях “, споделя изпълнителният шеф Лаура Стастни. Набавянето на остарели вестници в никакъв случай не е било проблем в този град в Средния Запад, само че Стастни се тревожи за бъдещето.
„ Ако загубим този източник на хартия и се наложи да купуваме, това би ни коствало над 10 000 $ годишно “, разяснява тя.
Ярък образец е вестникът Atlanta Journal-Constitution, който спря да излиза в края на 2025 година и трансформира Атланта в най-големия метрополис в Съединени американски щати без печатен всекидневник.
„ Децата, израсли в домове с печатни вестници и списания, инцидентно се натъквали на забавни вести и придобивали навика да четат. С мобилните телефони това не се случва “, разяснява Ан Каун, професор по медийни и информационни науки в университета Сьодерторн в Стокхолм.
„ Изчезването на вестниците и списанията доста трансформира метода, по който се отнасяме един към различен, метода, по който се отнасяме към новините. Това преобразува вниманието и връзките “, счита Сара Васерман, културен критик и помощник-декан в Дартмутския лицей в Ню Хемпшир, профилирана в изменящите се форми на връзка.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ