Изборът на първия американски папа – Лъв XIV, доведе до

Изборът на първия американски папа – Лъв XIV, докара до вълна от реакции оттатък границите на Католическата черква.

В ерата на световните културни и политически конфликти фигурата на един набожен водач елементарно се трансформира в знак на по-широки публични страхове и очаквания. Когато този водач е американец обаче, изключително в подтекста на възходящия шовинизъм в личната му татковина, резултатът е още по-силен, написа The Guardian.

Реакциите в по-дясно съсредоточените кръгове на MAGA придвижването (съкратено от Make America Great Again) не закъсняха. В обществените мрежи се завъртяха голям брой обвинявания, че новоизбраният папа е „ анти Тръмп “, „ за отворени граници “, „ с леви убеждения като Франциск “. Споменаха се негови минали позиции против някои републикански политици, както и поддръжка за по-мека имиграционна политика и обществена правдивост.

От другата страна на разбора обаче стои фактът, че Лъв XIV не е просто правоприемник по убеждения на папа Франциск, а евентуално и стратегически отговор на световната черква към актуалните стопански, обществени и климатични провокации.

Изборът му е изработен от най-разнообразния по география конклав в историята, а самият Лъв даже слага като собствен приоритет оправянето с световните неравенства, климатичните промени и разрушителните резултати на софтуерните и стопански промени върху труда и човешкото достолепие.

И въпреки всичко, напрежението сред американския закостенял католицизъм и папската институция не е нищо ново.

По времето на Франциск това се демонстрира в острите му рецензии към икономическата неправда и екологичната безнаказаност. Част от американските политици – в това число Джей Ди Ванс, Марко Рубио и Стив Банън – постоянно показват неодобрение от сходни послания. Те съставляват течение в американския католицизъм, което залага на традиционализма, националната еднаквост и твърдата външна политика.

През януари тази година Ванс даже употребява Свети Августин, с цел да оправдае ограничение на интернационалната помощ и стягане на миграционната политика – позиция, която Франциск намерено опровергава.

Това обаче не възпря вицепрезидента да посети Рим, да отдаде респект на умрелия папа, или да се срещне с Лъв XIV след първата му меса.

В същото време анализатори като Сохраб Ахмари припомнят, че новият папа не отхвърля изцяло проблемите, подбудени от неконтролираната миграция, и даже самичък е казвал, че „ това е световен проблем “. В същото време той добавя, че „ Независимо дали си роден в Съединени американски щати или на Северния полюс, ти си основан по облик и сходство на Бог, и когато забравим това, забравяме кои сме. “
Продължение на Лъв XIII или нова посока?
Изборът на името му – Лъв – също не е инцидентен. Последният папа с това име – Лъв XIII – е прочут с енцикликата Rerum Novarum от 1891 година, в която жигосва икономическата употреба и в същото време предизвестява за заплахите от тогавашния комунизъм. Тази двойна рецензия – както към дивия капитализъм, по този начин и към идеологическия тоталитаризъм – оформя и метода на Лъв XIV през днешния ден.

Първото обществено изказване на новия папа също беше индикативно: в него той показва войните, климатичните промени, обществените неравенства, насилствената миграция и несигурността на труда като някои от главните провокации. Това е стратегия, която мъчно би се вместила в границите на едно политическо течение – тя визира по едно и също време демократични и консервативни тематики.

Папа Лъв XIV ще би трябвало някак си да открие салдото сред универсалния темперамент на католицизма и възходящите националистически настроения, в това число в личната си татковина. Проблемът е, че десният популизъм в доста от случаите не се лимитира до икономическа рецензия на глобализацията, а отхвърля самите правила на взаимност, съчувствие и интернационално съдействие – някои от най-важните детайли от католическата обществена теория.

Същевременно не могат да бъдат подценени и законната паника на някои консервативни католици, че техните обществени и културни полезности биват изтласквани от посланията на папата, възприемани като политически ангажирани.

Реалният въпрос е дали ще се откри път към градивен разговор, който не свежда вярата до етикети като „ ляв “ или „ десен “.

Изборът на Лъв XIV е нов стадий за Католическата черква – на конфликт не просто сред богословски възгледи, а сред световни визии за бъдещето.

Когато сме заобиколени от голям брой рецесии, които зависят една от друга, както и от възходящо напрежение сред обособени обществени кръгове, новият папа наподобява решен да отстоява нравствен и обществен универсализъм, без да пренебрегва действителните страхове и провокации на своето време.