Време ли е за създаване на Троянска област?
Изборът на регионален център би трябвало да е повече от явен – това са огромните градове на страната, които концентрират в себе си освен огромна част от популацията, само че и от стопанската интензивност в районите. Докато районната карта рядко търпи промени, през годините демографската и икономическа карта се развива динамично, и вследствие на това в страната има няколко случая на „ дребни “ градове, които последователно се доближават и даже задминават по основни характерности регионалните си центрове. Ще разгледаме един подобен образец – Троян, който вследствие на бързия си стопански растеж през последните години засенчва сегашния регионален център Ловеч.
Нека стартираме от демографията – Ловеч на този стадий остава по-големият град, като записаното му в последното броене население доближава 39 хиляди души, спрямо 27 хиляди в Троян. И двете обаче са в групата по-скоро на приблизително огромните общини[1], и надалеч не могат да се съпоставят с най-големите регионални центрове. Основните индикатори за приръст обаче сочат, че в бъдеще двете общини ще се сближават – до момента в който по последни данни в Ловеч естественият приръст е -15‰, в Троян е -14‰, само че през последните години Троян притегля доста повече население по линия на миграционните процеси, изключително в пандемичните години. Прави усещане и че Троян има малко по-благоприятна конструкция на популацията – с 60% хора в трудоспособна възраст и 29% над 65 години, което дава на общината малко преимущество в капацитета за агресия на заетостта. Очаквано обаче и в двете общини демографското развиване изостава доста зад водещите центрове на юг.
Що се отнася до самия пазар на труда, Троян има очевидно преимущество – съгласно последните налични данни на Агенция по заетостта безработицата в общината е едвам 4,6%, на фона на 6,6% в Ловеч към 2023 година Областният център има и доста повече трайно безработни, което приказва за по-значителни проблеми с включването на огромни уязвими групи. Значителна преднина има Троян при заетостта – 66,6% за популацията на 15-64 години съгласно данните от преброяването от 2021 година, на фона на 60% в Ловеч. Предимството на Ловеч пък е в сензитивно по-високия дял на висшистите и по-нисък при хората с ниско обучение, както и по-високите с към 200 лева приблизително месечно заплати – 1418 лева против 1195 лева месец, което отразява и два пъти по-голямата тежест на публичния бранш в Ловеч (32% от заетите) спрямо Троян (15%). Това е разследване от разполагането в града както на повече държавна администрация, както и здравни и просветителни заведения.
Големите разлики обаче идват в икономическото развиване. Троян показва забележителна преднина при добавената стойност на човек от популацията – 8,9 хиляди лева на човек от популацията против 7,6 хиляди лева в Ловеч. Номиналният размер на общинските стопански системи също е непосредствен – регионалният център основава 287 млн. лева добавена стойност на човек от популацията към 2022 година, по-малката община – 236 млн. лева, а в някои години преди пандемията (2019 година, да речем) местата им даже са били разменени. През последните няколко години в Троян има и доста повече вложения, като разноските за ДМА доближават 2,6 хиляди лева на човек през 2022 година против 2,3 хиляди лева в Ловеч. Областният център от своя страна има лек превес при задграничните вложения, Троян – при използването на средства от европейските фондове.
Включените тук измерения са единствено част от необятния набор, въз основа на който може да се основава диалогът за избор на регионален център (Ловеч, да речем, има превес при индикаторите на локалната просветителна система, Троян – при знаците за общински финанси, и по този начин нататък). Целта на тази илюстрация обаче е друга – най-много да се показва, че икономическите и обществени траектории на районите водят до друго и неравномерно развиване, и е редно административната карта да се обновява през известно време, с цел да отразява измененията в тези действителности.
Източник: Институт за пазарна икономика
Нека стартираме от демографията – Ловеч на този стадий остава по-големият град, като записаното му в последното броене население доближава 39 хиляди души, спрямо 27 хиляди в Троян. И двете обаче са в групата по-скоро на приблизително огромните общини[1], и надалеч не могат да се съпоставят с най-големите регионални центрове. Основните индикатори за приръст обаче сочат, че в бъдеще двете общини ще се сближават – до момента в който по последни данни в Ловеч естественият приръст е -15‰, в Троян е -14‰, само че през последните години Троян притегля доста повече население по линия на миграционните процеси, изключително в пандемичните години. Прави усещане и че Троян има малко по-благоприятна конструкция на популацията – с 60% хора в трудоспособна възраст и 29% над 65 години, което дава на общината малко преимущество в капацитета за агресия на заетостта. Очаквано обаче и в двете общини демографското развиване изостава доста зад водещите центрове на юг.
Що се отнася до самия пазар на труда, Троян има очевидно преимущество – съгласно последните налични данни на Агенция по заетостта безработицата в общината е едвам 4,6%, на фона на 6,6% в Ловеч към 2023 година Областният център има и доста повече трайно безработни, което приказва за по-значителни проблеми с включването на огромни уязвими групи. Значителна преднина има Троян при заетостта – 66,6% за популацията на 15-64 години съгласно данните от преброяването от 2021 година, на фона на 60% в Ловеч. Предимството на Ловеч пък е в сензитивно по-високия дял на висшистите и по-нисък при хората с ниско обучение, както и по-високите с към 200 лева приблизително месечно заплати – 1418 лева против 1195 лева месец, което отразява и два пъти по-голямата тежест на публичния бранш в Ловеч (32% от заетите) спрямо Троян (15%). Това е разследване от разполагането в града както на повече държавна администрация, както и здравни и просветителни заведения.
Големите разлики обаче идват в икономическото развиване. Троян показва забележителна преднина при добавената стойност на човек от популацията – 8,9 хиляди лева на човек от популацията против 7,6 хиляди лева в Ловеч. Номиналният размер на общинските стопански системи също е непосредствен – регионалният център основава 287 млн. лева добавена стойност на човек от популацията към 2022 година, по-малката община – 236 млн. лева, а в някои години преди пандемията (2019 година, да речем) местата им даже са били разменени. През последните няколко години в Троян има и доста повече вложения, като разноските за ДМА доближават 2,6 хиляди лева на човек през 2022 година против 2,3 хиляди лева в Ловеч. Областният център от своя страна има лек превес при задграничните вложения, Троян – при използването на средства от европейските фондове.
Включените тук измерения са единствено част от необятния набор, въз основа на който може да се основава диалогът за избор на регионален център (Ловеч, да речем, има превес при индикаторите на локалната просветителна система, Троян – при знаците за общински финанси, и по този начин нататък). Целта на тази илюстрация обаче е друга – най-много да се показва, че икономическите и обществени траектории на районите водят до друго и неравномерно развиване, и е редно административната карта да се обновява през известно време, с цел да отразява измененията в тези действителности.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ