ИЗАБЕЛ МАРИНА е родена в град Авилес, Испания, през 1968

ИЗАБЕЛ МАРИНА е родена в град Авилес, Испания, през 1968 година Тя е публицист и управлява от 2019 година списанието за лирика " Итака ". Създател и водещ на програмата за изявленията " Поет на месеца ", провеждани в Асоциация " Културиак " посредством ежемесечни срещи с видни поети. Автор е на стихосбирките " Желязо върху устните " (2016), " Пиано в снега " (2018, 2022), " Дърво, което трепери " (2022), " Където постоянно е ден " (2024). Участва дружно с поети и художници в изданието в памет на Хосе Йеро " Моето време без мен " (2022), както и в редица други антологии. Нейни стихове се разгласяват в списанията " Тетрадки от пушек ", " Анафора ", " Маремагнум ", " Арете ", " Поетри Стейшън ", " 142 списание за просвета ", " Зенда книги " и други Редовен помощник е на списанията " Анафора ” и " Кларин ". Била е шеф по връзките на университета " Карлос III " в Мадрид и основен редактор на университетското списание, както и персонален консултант по въпросите на пресата на Грегорио Песес-Барба Мартинес, татко на испанската Конституция.

Повтаряйки

Преминаваме живота си
повтаряйки
думи, музика, цветове.

Преминаваме живота си в игра
с тези занимания,
в очакване на крайната спирка.

Някои, като Филип Глас,
намерено признават, че тяхното изкуство
се основава на повтарящи се структури.

Други не смеят да кажат, че основават
с думи, с музика, с цветове,
вариации на все същите тематики.

Всъщност всички се молят:
Молитвите постоянно успокояват
макар че никой Бог не слуша.

Което няма име

Помни:
ти си това, което се лее,
което не съумява да се изрече,
което пипайки се търси,
което за момент се долавя
и незабавно се губи още веднъж.

Ти си това, което няма име,
това вътрешно безпокойствие,
това предпочитание да умреш,
с цел да не страдаш,
а също и неосъзнатата наслада,
която какъв да е ден те облива,
насладата да познаеш различен човек,
висшата привилегия.

Ти си това, което не успяваш да наблюдаваш,
тази скулптура на глинен фундамент,
тази трагикомична кукла
която търси на кого да наподобява,
и намира в страниците на други
спомен и разтуха.

Си,
което няма име,
което е забягнало към този момент
към своето несъвършено небе.

Празник

В този празничен ден
покоят също е
празник на живота,
и усещам умерено
пулса на загубите,
т.е. на сънищата,
забравяйки несигурността
която се трансформира в пушек, до момента в който се написа,
разбирайки нашата орис
на море, което резонира в паметта.

Опитвам се да упражнявам тази тишина
като метод за оцеляване,
за влизане в света
където става забележима
другата страна на монетата,
в тази тишина,
в това мое пространство,
което нищо и никой
не може да ми отнеме.

Химн на свободата

Ние сме пластична материя
която се приспособява
към другите хронологии,
към степените светлина
която гледаме с изумени, невярващи
очи.

Ние сме пазителите
на избрани забравени секрети,
които не си признаваме даже
когато сме сами
в къщи.

Дори времето да боли
и някои мемоари да ни натъжават,
знаем какъв брой доста оказват помощ написаните редове,
знаем по какъв начин ни пазят
от настъпващите карти на бурята,
по какъв начин ни подаряват прегръдката и разбирането
които животът не може да ни даде.

Знаем, че слънцето отваря
стените на нашия затвор
като някой отваря меда в пчелната пита
и през писалката тече
насладата, тече и пее като птица
която е не запомнил клетката.

Ние знаем, че можем
да докоснем слънцето с пръсти
и да достигнем химна,
в стиховете съществува
цялата независимост допустима,
цялото благополучие.

Жена пред огледалото

Просто спри тук,
пробвай се да се събудиш, в случай че е допустимо,
и в случай че не, няма значение,
спи на брега
на твоите петдесет и пет години,
само че разбери, към този момент се случи
по-голямата част от живота ти,
и това е неопровержимо.

Тогава целуна лицето в огледалото,
погали контурите му,
ти си тази, от която се опита да избягаш,
само че стигна дотук,
и се оказва, че си красива,
че историята, която ти разказваха
беше единствено една неистина,
проклета вълшебна приказка.

Превод от испански Живка Балтаджиева