В историята нищо не се случва без съзнателно намерение и желана цел ~ Фридрих ЕНГЕЛС
Из записките на немския мъдрец и икономист Фридрих Енгелс (1820 ~ 1895), един от идеолозите на интернационалното работническо придвижване, единомишленик и непосредствен помощник на Карл Маркс, с който пишат „ Комунистически манифест “ (1848). След гибелта на Маркс, Енгелс редактира втори и трети том на епохалното му произведение „ Капиталът “ (Das Kapital).
(1820 ~ 1895)
Решения, взети в разгара на събитията, постоянно ни се костват извънредно благородни и героични, само че по предписание водят до нелепост, в което аз съм се убеждавал стотици пъти от личен опит.
(В писмо до Едуард Бернщайн, Цюрих, 5 юни, 1884 г.)
„ Умът зависи от стомаха “, – казвам го, откакто самичък изпитах до какви върхове на нелепостта и неспособността може да докара индивида хроничният гастрит.
(В писмо до Герман Шлютер, хотел Хотинген, Цюрих, 9 октомври 1885 г.)
В историята нищо не се случва без умишлено желание и мечтана цел.
Не може да има свободен народ, тягостен други нации. Силата, която той използва, с цел да гнети другия народ, в последна сметка постоянно се обръща срещу самия него.
(„ Емигрантска литература “, май 1874 г. – април 1875 г.)
Страхливостта лишава разсъдъка.
Представата за безконечна правдивост се променя… освен според от времето и мястото – тя е друга даже при обособените хора и е част от нещата, с помощта на които „ всеки схваща нещо друго “, както вярно отбелязва Мюлбергер.
(„ По жилищния въпрос “, май 1872 година – януари 1873 г.)
Каквито са хората, такава е и полемиката.
Всяка социална група има собствен личен код на достойнството.
Стремежът към благополучие е присъщ у индивида, по тази причина той би трябвало да бъде основа на морала.
Не можем да избягаме от ориста си, – с други думи, не можем да избегнем неизбежните последици от личните си дейности.
Нека не превъзнасяме до такава степен успехите си над природата. За всяка такава победа, тя ни отмъщава.
(„ Диалектика на природата “, 1873-1883 г.)
Личността се характеризира освен с това, което прави, само че и с това, по какъв начин в действителност го прави.
Куражът, нужен за готовност на духа в сериозна обстановка и вземането на самоуверено решение е напълно друг от оня кураж, който разрешава на човек ослепително да командва дивизия под обстрел.
(„ Бележки за войната “, юли 1870 година – февруари 1871 г.)
Хората, хвалещи се, че са създали гражданска война, на идващия ден постоянно са се убеждавали, че не са знаели какво вършат – че осъществената гражданска война напълно не наподобява на онази, която са желали да сътворят.
(В писмо до Вера Ивановна Засулич, Женева, 23 април 1885 г.)
Човекът престана да бъде плебей на индивида и стана плебей на движимостите.
Да бъдеш академик към момента не значи да бъдеш безусловно интелигентен.
Основен източник: „ Маркс К., Энгельс Ф. Сочинения “, Том 1-50, Государственное издательство политической литературы, 1955-1981
Снимка: Friedrich Engels (1820-1895); imdb.com
