Из поучителното Евангелие на Софроний Епископ Врачански - първaтa бългaрскa

Из поучителното Евангелие на Софроний Епископ Врачански - първaтa бългaрскa пeчaтнa книгa, оповестена прeз 1806 година в гр. Римник.

(The monk at prayer, 1865 - Edouard Manet)

╫ Велики Понеделник. За молитвата.

Бъдете будни и се молете,
с цел да не паднете в прелъщение. (Мат. 26:41)
Благослови, отче!

Християни, знаете ли по какъв начин моряците, като наближат с цялостен транспортен съд някое пристанище, поставят огромни старания и внимават да не ударят кораба в някоя канара, с цел да не изгубят целия си предходен труд. Така и ние, колкото повече наближаваме края на поста, през тази велика и последна седмица, която се назовава велика поради великите Божии чудеса, които се случиха през нея, когато Христос победи дявола и сдобри хората с Бога, би трябвало да се трудим още повече с пост, молебствия, лепта, истина, благост и други добродетели. За това и ние, веднага като сме получили през тази седмица толкоз богатства, би трябвало в символ на признателност към Бога да прекараме цялата тази седмица в пост, бдение, молебствия и лепта, всеки съгласно силата си. Както вършат и православните царе, които през тази седмица затварят съдилищата, преустановяват всяко правосъдно дело и пускат пандизчиите. Така би трябвало и ние, през тази седмица да проявим благосклонност, към сиромасите и да тичаме в църквата да слушаме Божието слово, и да се молим за греховете си, както споделя деятел Павел: Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17) и внимавайте с мозъка в молитвите си. За това дано не ни мързи, а постоянно да бъдем будни и да се молим на Бога за греховете си през деня и нощем, когато е най-голямата тишина откъм домашни разстройства. Така правел и цар Давид, който, въпреки да бил декориран с багреница и корона, и да е имал толкоз доста всемирски отговорности, отново ставал измежду нощ, и се молел на Бога (вж. Пс. 118:62, 55, 6:7, 62:7, 87:2 и др.). Денем от доста всемирски грижи нямал време да се помоли на Бога, само че когато всички хора спели на дебели постелки и се обръщали от една страна на друга, тогава цар Давид отправял към Бога горещите си молебствия, за които получил амнистия от Бога и помощ срещу враговете си по време на война. И веднага като той бил цар и се молел толкоз доста, ние неверните, какво да създадем? Той бил цар, а живеел по-свято от монасите, тъй като храна му били неговите денонощни сълзи (вж. Пс. 41:4), с които всяка нощ измивал леглото си и се уморявал от въздишки (вж. Пс. 6:7), очите му постоянно били украсени със сълзи, като с бисери и осъмвал с рев и молитва. Така се молел на Бога и деятел Павел, когато бил затворен в тъмницата. Така да вършим и ние постоянно и на всяко място. Защото, когато имаме чисто сърце, тогава можем на всички места да се молим на Бога и в къщи, и на път, и в съда, и в морето, и на всяко място постоянно можем да получим амнистия, щом се молим с чисто сърце. А най-много тази седмица би трябвало да прекараме в пост, лепта и смирение, с които тук ще получим всички богатства, а там ще наследим Небесното царство благодарение на нашия Господ Иисус Христос. Нему популярност във безконечните епохи, амин.

„ Из: „ Софроние. Поучително Евангелие “, Софроний Епископ Врачански, 1806 година, издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и подреди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г. 
Картина: The monk at prayer, 1865 - Edouard Manet; chinaoilpaintinggallery