Из беседите на Аджан Сумейдо върху централното учение на Буда

Из беседите на Аджан Сумейдо върху централното обучение на Буда и Четирите Благородни Истини, изложени за първи път през 528 година пр.н.е. 

♥ Удоволствие и неудоволствие 

Нека изследваме до каква степен ни докара това хедонистично дирене на наслаждение като самоцел? То продължава към този момент няколко десетилетия, само че дали като резултат човечеството е станало по-щастливо? Като че ли в наши дни са ни дадени правото и свободата да вършим каквото искаме… Но дали опцията да следваме личните си импулси ни е направила по-спокойни и удовлетворени? Всъщност тя ни прави доста егоистични; ние не мислим по какъв начин дейностите ни ще се отразят на другите. Мислим единствено за себе си; аз и моето благополучие, моята независимост и моите права. И аз се трансформирам в извънредно стеснение, източник на огромно неспокойствие, гняв и злощастие за хората към мен. Ако мисля, че мога да върша каквото желая или да споделям каквото ми се прище, даже да е на непознат тил, тогава аз съм човек, който е просто стеснение за обществото. 

Когато се надигне възприятието на „ каквото аз желая ” и „ каквото аз считам, че би трябвало или не би трябвало ” и желаеме да се насладим на всички удоволствия на живота, неизбежно се разстройваме, тъй като животът е толкоз обезсърчителен и всичко е толкоз неправилно. Животът ни запраща в разнообразни положения на боязън и предпочитание. И даже когато получим всичко, което желаеме, ще мислим, че нещо липсва, че нещо към момента е ненапълно. Така че даже когато животът е най-прекрасен, отново го има това възприятие на страдалчество – за нещо, което още не е направено, преследва ни някакво подозрение или боязън.

♥ Отричане на страданието 

Страданието е нещо, което нормално не желаеме да познаваме – единствено желаеме да се отървем от него. Появи ли се някакво стеснение или скука, наклонността у непробуденото човешко създание е да го отстрани или потисне. Човек може да разбере за какво актуалното общество е по този начин увлечено в търсенето на удоволствия и наслаждения в това, което е ново, вълнуващо или сантиментално. Склонни сме да акцентираме на хубостите и удоволствията на младостта, до момента в който грозната страна на живота – старостта, заболяването, гибелта, скуката, отчаянието и депресията се избутват настрани. Когато се окажем с нещо, което не харесваме, се опитваме да избягаме от него при нещо, което харесваме. Ако изпитваме досада, отиваме при нещо забавно. Ако се усещаме уплашени, се опитваме да намерим сигурност. Това е напълно естествено държание. Ние сме свързани с този принцип на удоволствие/болка чрез привличане и отбиване. Така че, в случай че мозъкът не е цялостен и схватлив, тогава е изборен – избира каквото харесва и се пробва да потисне каквото не харесва. Много от нашите прекарвания би трябвало да се потискат, тъй като доста от това, в което неизбежно се въвличаме, е в някаква степен неприятно. 

Ако възникне нещо неприятно, ние споделяме „ Бягай! ” Ако някой ни застане на пътя, споделяме „ Убий го! ”. Тази наклонност постоянно е явна в дейностите на държавните управления ни. Плашещо е, нали, като се замислите какви хора ръководят страните ни – тъй като те към момента са доста невежи и непросветлени. Но по този начин стоят нещата. Невежият разум мисли за изтребване.

♥ Изследване на страданието 

Насърчавам ви да се огледате и приемете своето страдалчество. Опитайте се да го разберете, когато изпитвате физическа болежка, обезсърчение или мъчение, или ненавист и злоба – каквато и форма да одобри, каквото и качество да има, каквото и да е по мощ. Това обучение не значи, че с цел да достигнете прояснение би трябвало да сте надълбоко и безусловно нещастни. Не е нужно да ви лишават всичко или да ви подложат на мъчения. То значи да сте способни да погледнете страданието, даже да е едва възприятие на неодобрение, и да го разберете. Лесно е да намерим изкупителна жертва за проблемите си. „ Ако майка ми фактически ме обичаше, в случай че всички към мен бяха същински мъдри и изцяло просветлени в обезпечаването на съвършената среда за мен, тогава нямаше да имам прочувствените проблеми, които имам в този момент. ” Това е доста неуместно! И въпреки всичко има доста хора, които по този начин гледат на света, смятайки, че са комплицирани и нещастни, тъй като животът не е бил почтен с тях. Но с тази формула на първата Благородна Истина, даже да сме имали един в действителност трагичен живот, това, което гледаме, не е страданието, идващо извън, а това, което сътворяваме към него в личните си мозъци. Това е пробуждането в индивида – събуждане за Истината за страданието. И тя е Благородна, тъй като към този момент не упреква страданието, което изпитваме от другите. В този смисъл будисткият метод е неповторим по отношение на другите религии, тъй като ударението е върху изхода от страданието посредством мъдрост и независимост от всички заблуди, а не постигането на някакво блажено положение на единство с Безкрайното. Аз не споделям, че другите в никакъв случай не са източник на раздразнението и яда ни, само че това, към което сочим с това обучение е нашата лична реакция към живота. Ако някой е гнусен към вас или съзнателно и злонамерено се пробва да ви аргументи страдалчество, и вие мислите, че този човек ви кара да страдате, още не сте разбрали Първата Благородна Истина. Дори той да ви изтръгва ноктите или да ви прави други ужасни неща, до момента в който мислите, че страдате поради този човек, не сте разбрали Първата Благородна Истина. Да разберем страданието е ясно да забележим, че то е нашата реакция към индивида, който ни изтръгва ноктите. „ Мразя те. ” – това е страданието. Самото изтръгване на ноктите е мъчително, само че страданието включва „ Мразя те ” и „ Как можеш да ми причиняваш това ” и „ Никога няма да ти простя. ” Както и да е, не чакайте някой да ви изтръгне ноктите, с цел да практикувате с Първата Благородна Истина. Изпробвайте я с дребни неща, с някой, който е несъобразителен или недодялан, или ви подценява. Ако страдате, тъй като този човек ви е нагрубил или засегнал по някакъв метод, можете да работите с това. Има доста моменти в всекидневието, когато можем да бъдем засегнати или смутени. Можем да се разгневим или раздразнителен даже единствено от метода, по който някой върви или наподобява. Поне аз мога. Понякога можете да забележите по какъв начин сте изпитали злост единствено от метода, по който някой върви или тъй като не прави нещо, а би трябвало – такива неща могат доста да ни разстроят или разгневят. Човекът не ви е наранил, нито ви е направил нещо, само че вие отново страдате. Ако не можете да разгледате страданието в тези елементарни случаи, в никакъв случай няма да сте задоволително храбри да го извършите, когато някой фактически ви вади ноктите! Ние работим с дребните неудовлетворения в обичайностите на живота. Ние знаем, че страданието би трябвало да бъде разбрано. Практикуваме, като следим страданието като обект и разбираме: „ Това е страдалчество. ” Така имаме проникновено схващане за страданието. 

Избрано от: „ Четирите благородни Истини “, Аджан Сумейдо
Източник: 
Картини на еквадорския художник Oswaldo Guayasamin (1919-1999)