Битката за икономиката също е битка за живот
Иво Прокопиев е съиздател на " Дневник " и " Капитал ". Коментарът му е препубликуван от " Капитал ".
Вече живеем в съвършената световна рецесия, сигурно най-знаменателното обществено и икономическо събитие от Голямата меланхолия насам.
Начинът, по който се ръководи рецесията в България, е притеснително едностранен, без отчитане на доста други по-сериозни обществени и стопански измерения, които могат да доведат до пагубен срив на икономическата система, в случай че не се вземат незабавни стопански ограничения. Битката за работните места и стопанската система също е борба на живот. Тази тематика обаче съвсем отсъства от формалната връзка, а е съществена на всички места по света.
Позицията на държавното управление, изразена от премиера Борисов, че няма да употребява бюджета и страната няма да тегли нов дълг за поддръжка на бизнеса и стопанската система, с цел да не натоварва идващите генерации, е доста неправилна и директно поврежда бъдещето на същите тези генерации.
Какви са изходните предпоставки
Между 60 и 70% от българите ще се разболеят от вируса. Смъртността в развити страни като Корея, където има задоволително статистика, е 0.6%. В България смъртността евентуално ще е по-висока, само че не трагично. Това значи, че съгласно другите сюжети ще починат няколко десетки хиляди българи, по-голямата част от които възрастни хора над 60 години с разнообразни други болести.
Отчитайки скоростта на разпространение на болестта в Италия и Испания, най-тежко ще бъде ситуацията в края на април, май и началото на юни. Тогава е допустимо да има обстановка, в която към една трета от работната мощ да е болна.
Смъртността зависи от изглаждане на кривата на повишаване на броя на инфектираните, с цел да може да се вместят в потенциала на здравната система. Ключово за ръководство на рецесията с изключение на хигиената и изолацията е тестването. Тестването разрешава ранно идентифициране на клъстери от инфектирани и тяхната изолираност. Осигуряването на задоволително и налични проби за всеобщо тестване е една от очевидните недостатъци в ръководството на рецесията до момента, тъй като няма задоволително справедлива информация.
Кризата е обществена и икономическа, а освен здравна
Глобалната рецесия, подбудена от вируса COVID-19, надалеч не е единствено здравна. Разкъсани изцяло са световните вериги за търговия и доставки. Цели промишлености като авиопревози, самолетостроене, туризъм, редица услуги са изцяло унищожени. Други като финансов бранш и автомобилостроене са в доста мощен стрес. Капиталовите пазари са сринати. Много водещи международни компании към този момент са изгубили над 50% от цената си.
Допълнителен потрес в международната стопанска система внася ценовата война сред Русия и Саудитска Арабия за пазарен дял при нефта, което докара до невиждано ниски цени на нефта и природния газ. Само по себе си това би било съображение за дефлация и световна рецесия, а в допълнение на вируса прави рецесията в действителност съвършена.
На процедура към този момент е несъмнено, че международната стопанска система ще влезе в криза през второто тримесечие на тази година.
Къде е същинският проблем
Всичко в стопанската система се основава и съществува, с цел да бъде потребено, да задоволи някаква потребност. Мерките, които се ползват при битката с вирусната пандемия, принудително лимитират потреблението. Пазарите на редица артикули и услуги и обвързваните с тях потребителски привички са изцяло разрушени. Социалната изолираност удря грубо съвкупното търсене, а оттова и веригата на добавена стойност. Вторият индиректен резултат в България е насажданият боязън. В доста предприятия служащите просто не се явяват на работа. Стоенето у дома понижава доста съществуването на работна мощ. Като се прибавят нарушените доставки от Китай, Италия и другите проблематични страни, блокираното кредитиране, прогнозите са за най-лошо тримесечие в стопанската система на Европейски Съюз от времето на Втората международна война. Дойчебанк чака спад през второто тримесечие приблизително в европейските стопански системи в размер на 25% от Брутният вътрешен продукт. В България спадът евентуално ще е доста по-голям, тъй като страната ни ползва много корав вид на ограничаващите ограничения против вируса.
Основните сюжети към този момент плануват внезапно възобновяване през трето и четвърто тримесечие (т.нар. V shape recovery).
За да се осъществя това възобновяване обаче, стопанската система би трябвало да запази капацитета си и основните й инфраструктури - финансова, енергийна, транспортна, обществена, както и човешкият капитал, да са в положително положение след ужаса на второто тримесечие.
Към оцеляване по време на второто тримесечие са ориентирани
невижданите ограничения на държавните управления и централните банки на водещите стопански системи.
Англия разгласи 330 милиарда паунда държавни гаранции за отговорностите на компаниите към банките плюс неограничена ликвидност за финансовия бранш от централната банка. Франция разгласи 300 милиарда евро гаранции за фирмените отговорности плюс 45 милиарда евро отстъпени бюджетни доходи от обществени осигуровки и налози. Испания разгласи 100 милиарда евро гаранции за фирмени отговорности плюс пакет директни данъчни тласъци. До момента страните от еврозоната са оповестили финансови тласъци за над 1 трилион евро. Не загатвам Съединени американски щати, Япония и Китай, където ограниченията от дълго време надвишиха няколко трилиона.
Най-важното сега е рецесията да не прерасне във финансова. Ясно е, че нито една компания няма да е в категорията безупречен дебитор през април, както и нито една банка няма да дава отговор прецизно на засегнатите регулации. Затова от държавни управления и централни банки се одобряват радикални координирани ограничения за гарантиране на отговорности, регулаторни облекчения и капитализиране на основни браншове. Целта е стопанският оборот да не стопира и да се избегнат верижни банкрути.
Какво може да направи България
България е страна с валутен ръб и няма функционалност " заемодател от последна инстанция ". Затова централната банка не може да обещае " безграничен ликвиден запас " като в другите страни. У нас тази роля на заемодател от последна инстанция отчасти играе страната посредством своя бюджет. И това е единственият разполагаем мощен инструмент.
Ниският обществен дълг и ниската обща задлъжнялост разрешават на страната да подсигурява всички заплащания на лихви и главници на компаниите и семействата към банките за второто тримесечие. Това би запазило банките в кондиция и би съхранило отчасти и потреблението, и работни места. Банките са основният сътрудник на държавното управление за ограничение разрастването на рецесията и предпазване на капацитета за бързо възобновяване. Те познават стопанската система най-добре и имат нужния потенциал да ползват стопански ограничения.
Чрез емисия на нов дълг бюджетът би могъл да даде
данъчни облекчения в най-чувствителните области - Данък добавена стойност, корпоративен налог и осигуровки.
Облекченията би трябвало да са обвързани с условия компаниите да лимитират оптимално идващите всеобщи съкращения. Справедливо е тежестта на опазване на работните места при на практика спрян бизнес да се разпредели сред страната, служащ и шеф и всеки да поеме част от болката.
Отново посредством емисия на дълг страната би могла да поддържа банковия бранш посредством Българска народна банка. Държавата може да направи спомагателен депозит в ръководство " Банково " на Българска народна банка и посредством него централната банка би могла да даде ликвидност и капитал на банките при положение на потребност. Както банките във връзка с компаниите, във връзка с поддръжката за банките Българска народна банка е верният сътрудник на държавното управление, тъй като познава финансовия бранш в елементи и има нужния потенциал.
Депозитът на страната в ръководство " Емисионно " (валутния борд) би трябвало да остане ненарушим, надлежно ще останат неприкосновени и запасите на борда, което също е основно.
Горните ограничения са надалеч от финансовата базука, която следим в развитите страни, само че са максимумът, който държавното управление може да направи без поддръжка извън. Държавата би могла да активизира сред 10 и 20 милиарда лв. гаранции и нова ликвидност, или към сред 10 и 15% от Брутният вътрешен продукт, което кореспондира, само че е по-скромно от ограниченията, подхванати във Франция и Испания, като % от Брутният вътрешен продукт.
Тази рецесия демонстрира доста ясно какво е преимуществото да си част от еврозоната.
Държавите там към момента не са прибегнали до мощния избавителен механизъм, който беше основан за реакция при рецесии през 2012 година - Европейският механизъм за непоклатимост (European Stability Mechanism, ESM). ESM е фонд, който разполага с 410 милиарда евро свободен предел и който може координирано да задейства стратегия на ЕЦБ за безкрайно инжектиране на ликвидност в затруднена страна.
Ако сега има национална идея, тя е България - даже и с цената на държавно финансиране за проблематичните банки - да извърши изискванията (докато към момента може) и незабавно да стане част от Валутния механизъм и Банковия съюз на Европейски Съюз. Това автоматизирано би й дало достъп до ликвидност от Европейската централна банка и другите избавителни механизми на еврозоната.
Кризата, която ни връхлита, e мощна и всеобхватна. За да я създадем кратковременна, би трябвало доста бързо да се вземат верни решения за доста пари. Нужна е подготвеност, само че и увереност. Не и време за доктрини и идеологии, а за работещи решения. При сходна полемика през 2009 година не бяха взети нужните ограничения за поддръжка на стопанската система и тя в никакъв случай не се върна към равнищата на напредък отпреди финансовата рецесия. Много от притежателите на бизнес банкрутираха през 2009 и 2010 и дружно с хората си потеглиха по света да търсят работа. Сегашната рецесия е по-страшна. Дано сме си научили урока.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (727)
Вече живеем в съвършената световна рецесия, сигурно най-знаменателното обществено и икономическо събитие от Голямата меланхолия насам.
Начинът, по който се ръководи рецесията в България, е притеснително едностранен, без отчитане на доста други по-сериозни обществени и стопански измерения, които могат да доведат до пагубен срив на икономическата система, в случай че не се вземат незабавни стопански ограничения. Битката за работните места и стопанската система също е борба на живот. Тази тематика обаче съвсем отсъства от формалната връзка, а е съществена на всички места по света.
Позицията на държавното управление, изразена от премиера Борисов, че няма да употребява бюджета и страната няма да тегли нов дълг за поддръжка на бизнеса и стопанската система, с цел да не натоварва идващите генерации, е доста неправилна и директно поврежда бъдещето на същите тези генерации.
Какви са изходните предпоставки
Между 60 и 70% от българите ще се разболеят от вируса. Смъртността в развити страни като Корея, където има задоволително статистика, е 0.6%. В България смъртността евентуално ще е по-висока, само че не трагично. Това значи, че съгласно другите сюжети ще починат няколко десетки хиляди българи, по-голямата част от които възрастни хора над 60 години с разнообразни други болести.
Отчитайки скоростта на разпространение на болестта в Италия и Испания, най-тежко ще бъде ситуацията в края на април, май и началото на юни. Тогава е допустимо да има обстановка, в която към една трета от работната мощ да е болна.
Смъртността зависи от изглаждане на кривата на повишаване на броя на инфектираните, с цел да може да се вместят в потенциала на здравната система. Ключово за ръководство на рецесията с изключение на хигиената и изолацията е тестването. Тестването разрешава ранно идентифициране на клъстери от инфектирани и тяхната изолираност. Осигуряването на задоволително и налични проби за всеобщо тестване е една от очевидните недостатъци в ръководството на рецесията до момента, тъй като няма задоволително справедлива информация.
Кризата е обществена и икономическа, а освен здравна
Глобалната рецесия, подбудена от вируса COVID-19, надалеч не е единствено здравна. Разкъсани изцяло са световните вериги за търговия и доставки. Цели промишлености като авиопревози, самолетостроене, туризъм, редица услуги са изцяло унищожени. Други като финансов бранш и автомобилостроене са в доста мощен стрес. Капиталовите пазари са сринати. Много водещи международни компании към този момент са изгубили над 50% от цената си.
Допълнителен потрес в международната стопанска система внася ценовата война сред Русия и Саудитска Арабия за пазарен дял при нефта, което докара до невиждано ниски цени на нефта и природния газ. Само по себе си това би било съображение за дефлация и световна рецесия, а в допълнение на вируса прави рецесията в действителност съвършена.
На процедура към този момент е несъмнено, че международната стопанска система ще влезе в криза през второто тримесечие на тази година.
Къде е същинският проблем
Всичко в стопанската система се основава и съществува, с цел да бъде потребено, да задоволи някаква потребност. Мерките, които се ползват при битката с вирусната пандемия, принудително лимитират потреблението. Пазарите на редица артикули и услуги и обвързваните с тях потребителски привички са изцяло разрушени. Социалната изолираност удря грубо съвкупното търсене, а оттова и веригата на добавена стойност. Вторият индиректен резултат в България е насажданият боязън. В доста предприятия служащите просто не се явяват на работа. Стоенето у дома понижава доста съществуването на работна мощ. Като се прибавят нарушените доставки от Китай, Италия и другите проблематични страни, блокираното кредитиране, прогнозите са за най-лошо тримесечие в стопанската система на Европейски Съюз от времето на Втората международна война. Дойчебанк чака спад през второто тримесечие приблизително в европейските стопански системи в размер на 25% от Брутният вътрешен продукт. В България спадът евентуално ще е доста по-голям, тъй като страната ни ползва много корав вид на ограничаващите ограничения против вируса.
Основните сюжети към този момент плануват внезапно възобновяване през трето и четвърто тримесечие (т.нар. V shape recovery).
За да се осъществя това възобновяване обаче, стопанската система би трябвало да запази капацитета си и основните й инфраструктури - финансова, енергийна, транспортна, обществена, както и човешкият капитал, да са в положително положение след ужаса на второто тримесечие.
Към оцеляване по време на второто тримесечие са ориентирани
невижданите ограничения на държавните управления и централните банки на водещите стопански системи.
Англия разгласи 330 милиарда паунда държавни гаранции за отговорностите на компаниите към банките плюс неограничена ликвидност за финансовия бранш от централната банка. Франция разгласи 300 милиарда евро гаранции за фирмените отговорности плюс 45 милиарда евро отстъпени бюджетни доходи от обществени осигуровки и налози. Испания разгласи 100 милиарда евро гаранции за фирмени отговорности плюс пакет директни данъчни тласъци. До момента страните от еврозоната са оповестили финансови тласъци за над 1 трилион евро. Не загатвам Съединени американски щати, Япония и Китай, където ограниченията от дълго време надвишиха няколко трилиона.
Най-важното сега е рецесията да не прерасне във финансова. Ясно е, че нито една компания няма да е в категорията безупречен дебитор през април, както и нито една банка няма да дава отговор прецизно на засегнатите регулации. Затова от държавни управления и централни банки се одобряват радикални координирани ограничения за гарантиране на отговорности, регулаторни облекчения и капитализиране на основни браншове. Целта е стопанският оборот да не стопира и да се избегнат верижни банкрути.
Какво може да направи България
България е страна с валутен ръб и няма функционалност " заемодател от последна инстанция ". Затова централната банка не може да обещае " безграничен ликвиден запас " като в другите страни. У нас тази роля на заемодател от последна инстанция отчасти играе страната посредством своя бюджет. И това е единственият разполагаем мощен инструмент.
Ниският обществен дълг и ниската обща задлъжнялост разрешават на страната да подсигурява всички заплащания на лихви и главници на компаниите и семействата към банките за второто тримесечие. Това би запазило банките в кондиция и би съхранило отчасти и потреблението, и работни места. Банките са основният сътрудник на държавното управление за ограничение разрастването на рецесията и предпазване на капацитета за бързо възобновяване. Те познават стопанската система най-добре и имат нужния потенциал да ползват стопански ограничения.
Чрез емисия на нов дълг бюджетът би могъл да даде
данъчни облекчения в най-чувствителните области - Данък добавена стойност, корпоративен налог и осигуровки.
Облекченията би трябвало да са обвързани с условия компаниите да лимитират оптимално идващите всеобщи съкращения. Справедливо е тежестта на опазване на работните места при на практика спрян бизнес да се разпредели сред страната, служащ и шеф и всеки да поеме част от болката.
Отново посредством емисия на дълг страната би могла да поддържа банковия бранш посредством Българска народна банка. Държавата може да направи спомагателен депозит в ръководство " Банково " на Българска народна банка и посредством него централната банка би могла да даде ликвидност и капитал на банките при положение на потребност. Както банките във връзка с компаниите, във връзка с поддръжката за банките Българска народна банка е верният сътрудник на държавното управление, тъй като познава финансовия бранш в елементи и има нужния потенциал.
Депозитът на страната в ръководство " Емисионно " (валутния борд) би трябвало да остане ненарушим, надлежно ще останат неприкосновени и запасите на борда, което също е основно.
Горните ограничения са надалеч от финансовата базука, която следим в развитите страни, само че са максимумът, който държавното управление може да направи без поддръжка извън. Държавата би могла да активизира сред 10 и 20 милиарда лв. гаранции и нова ликвидност, или към сред 10 и 15% от Брутният вътрешен продукт, което кореспондира, само че е по-скромно от ограниченията, подхванати във Франция и Испания, като % от Брутният вътрешен продукт.
Тази рецесия демонстрира доста ясно какво е преимуществото да си част от еврозоната.
Държавите там към момента не са прибегнали до мощния избавителен механизъм, който беше основан за реакция при рецесии през 2012 година - Европейският механизъм за непоклатимост (European Stability Mechanism, ESM). ESM е фонд, който разполага с 410 милиарда евро свободен предел и който може координирано да задейства стратегия на ЕЦБ за безкрайно инжектиране на ликвидност в затруднена страна.
Ако сега има национална идея, тя е България - даже и с цената на държавно финансиране за проблематичните банки - да извърши изискванията (докато към момента може) и незабавно да стане част от Валутния механизъм и Банковия съюз на Европейски Съюз. Това автоматизирано би й дало достъп до ликвидност от Европейската централна банка и другите избавителни механизми на еврозоната.
Кризата, която ни връхлита, e мощна и всеобхватна. За да я създадем кратковременна, би трябвало доста бързо да се вземат верни решения за доста пари. Нужна е подготвеност, само че и увереност. Не и време за доктрини и идеологии, а за работещи решения. При сходна полемика през 2009 година не бяха взети нужните ограничения за поддръжка на стопанската система и тя в никакъв случай не се върна към равнищата на напредък отпреди финансовата рецесия. Много от притежателите на бизнес банкрутираха през 2009 и 2010 и дружно с хората си потеглиха по света да търсят работа. Сегашната рецесия е по-страшна. Дано сме си научили урока.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (727)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ