Как превзетите медии освобождават терена за автократите в Източна Европа
Иво Инджов,*
Промени в конституцията и законите, слепване на ръководещата партия с страната, политически клиентелизъм, подчинени медии, репресии или оклеветяване на съперниците. Това е част от инструментариума, с който автократи като Путин, Орбан и Вучич се окопават за дълго във властта. Първият ръководи от 23 години и води няколко завоевателни войни, а другите двама бяха избрани отново с внушително болшинство предходната неделя.
Други сходни съставни елементи на техните режими са общественият, религиозният и омразата към Другия
Въпреки че властта разпределя обществените запаси предпочитано към близки до нея предприемачи и олигарси, тя се легитимира и посредством необикновен набор от ограничения в интерес на потребителите, в това число за омекотяване на ценовия потрес през последните месеци. Подкрепата от по-бедните, пенсионерите и хората от провинцията се обезпечава и посредством пропагандиране на християнските полезности, " славното " минало и подобаващите дози шовинизъм. В Русия и съдружниците й в Източна Европа зачестяват деянията на расизъм, неприязън към правата на дамите и ЛГБТИ общността.
В горепосочената непрестижна националпопулистка компания ръководството на Путин еволюира последователно към завоалирана военна тирания. Младшите му сътрудници нито имат запаси, нито предпочитание за такава промяна. Те осъдиха съветската експанзия в Украйна и даже одобряват украински бежанци. Орбан обаче е изрично срещу изпращането на военна помощ за Украйна. Сърбия съобщи неутралитет в спора, а Вучич не поддържа глобите на Европейски Съюз против Русия.
Разбира се, сред тези три страни има доста по-значими разлики. В авторитетни интернационалните изследвания са класифицирани по друг метод. Според отчета на " Фрийдъм хаус " Nations in Transit 2021 Русия е " консолидиран властнически режим ", до момента в който Унгария и Сърбия " прескачат " едно ходило надолу (това на " полуконсолидирания властнически режим " ) и са " единствено " " преходни или хибридни режими ". Такива ръководства се люшкат сред демокрацията и авторитаризма. Въпреки това и трите могат да бъдат причислени към дефинираната от Орбан още през 2014 година " нелиберална народна власт ". Тя и устойчивостта на харизмата на автократите са немислими без манипулирането на публичното мнение от авторитетни, само че послушни медии.
Обща линия на тези страни е следеният растеж на " завладяването " на медиите,
насилието против публицистите и омразата против избрани групи от обществото. Констатацията на " Фрийдъм хаус ", направена съответно за Сърбия, Унгария, Полша и Словения, е годна в още по-голяма степен за Русия. Особено след началото на експанзията й против Украйна. Атаките против независимостта на медиите в някогашните комунистически страни са изключително тревожни, тъй като тя е значим поръчител за решаването на проблемите на демокрацията, смятат от организацията.
Всъщност медиите в Русия, Унгария и Сърбия са характерно завладени. Ситуацията е по-различна от Латинска Америка да вземем за пример, където е налице " високомерен " от частни и корпоративни ползи демократичен модел на медийните системи и публицистиката, както го разказват Гереро и Маркес-Рамирес (2014). Унгарският социолог Балинт Мадяр (2016) прави разлика сред " превзетата " страна, в която стопански ползи и олигарси превземат някаква част от нея (вкл. медии), и " посткомунистическата мафиотската страна ", както дефинира Унгария в едноименната си книга. Тя е " престъпна страна, където самото държавно управление работи като престъпна организация ", показва Мадяр през " Капитал ". То подчинява стопанската система, като монополизира властта.
Начело на тази страна стои " основен полигарх " ( " полигарх " - от политик и олигарх)
Той " реализира нелегитимното си благосъстояние с помощта на законната политическа власт в границите на политическия бизнес. Но до момента в който неговата политическа власт е обществена, икономическата му власт и благосъстоянието му са скрити от обществото ". В тези рамки на разбор медиите в множеството източноевропейски страни могат да бъдат обсъждани като завладени от полигархични ползи. Пример с български адрес - по какъв начин се решаваше ориста на собствеността на двете огромни частни малките екрани при третото държавно управление на Борисов.
Като за учебник е образецът с медиите в Русия, които в продължение на 20 години бяха наложително въвлечени в поддръжка на режима. Процесът илюстрира доста добре превръщането на Русия от олигархия със слаб президент, каквато беше при Елцин през 90-те години, в полигархия. През 90-те години там имаше две огромни, опозиционни на властта малките екрани - НТВ и ОРТ, въпреки и следени от олигарсите Гусински и Березовски. Двата канала бяха подчинени на Кремъл още при започване на властването на Путин, без да стават напълно държавни (контролът върху НТВ да вземем за пример мина в държавния тръст " Газпром " ).
Процесът на медийно завладяване завърши при започване на войната против Украйна, установи в своя преглед по тематиката немското издание " Шпигел ". Тогава бяха спрени или сами преустановиха работа последните сериозни или умерено опозиционни към властта медии, които отдавна осведомиха главно една нишова, градска аудитория. Краят им настъпи в изискванията на военна цензура, която задължава съветските публицисти да назовават протичащото се в Украйна " профилирана военна интервенция " вместо " война ".
Същевременно беше криминализирана " дезинформацията " за дейностите на експанзията на съветската войска в Украйна - при по-тежки нарушавания наказването може да стигне до 15 години затвор. На този декор
все по-голям брой самостоятелни съветски публицисти бягат от страната си, търсейки протекция в Европа,
както стана ясно от изявление на генералния шеф на " Репортери без граници " Кристоф Делоар за Euractiv. " Миграционната вълна може да се съпостави с тази от 1918 година, по време на болшевишкия режим ", сподели той.
Не е чудно, че при тази медийна среда толкоз доста хора в Русия имат вяра на лъжите на Кремъл за войната, включително нуждата от " денацификация " на Украйна. А рейтингът на Путин скочи на 83% през март. Провинциална и селска Русия, която за разлика от градските елити и междинна класа се осведоми съвсем изяло от квазидържавните малките екрани, стана най-голямата жертва на тяхната дезинформация и агитация. " Централизиран надзор от типа, който Путин и неговите " силовики " в този момент постановиха над съветската гласност, може да се откри в същата форма единствено в Китай и Северна Корея ", проучва " Шпигел ".
И Орбан в Унгария по маниера на съветския самовластник опитоми медиите и управлява, въпреки и не по този начин брутално като него, олигарсите в страната. За медиите стана доста мъчно да разкриват случаите на корупция и да подлагат на критика популистката политика.
На процедура всички радиостанции се другарски настроени към премиера. Обществената телевизия е станала канал за държавна агитация
Близки до Орбан предприемачи изкупиха вестници и онлайн медии, напомня немската социална телевизия Це Де Еф. Стотици редакции бяха вкарани в близка до държавното управление медийна фондация. Особено в провинцията хората виждат и чуват по през целия ден Орбан и неговите възгледи.
Останалите малцина самостоятелни редакции изпитват съществени проблеми с финансирането. За да си нямат главоболие с държавното управление, компаниите, включително интернационалните, отхвърлят да им дават реклама. Не единствено в медиите, само че и в общественото пространство като цяло царува атмосфера на заплашване и автоцензура, установяват наблюдаващи.
Всъщност следените от режима на Орбан медии манипулираха интензивно по тематиката " Украйна ". Създаде се шизофренна обстановка - до момента в който министър председателят поддържаше в общи линии позицията на Европейски Съюз за войната в Украйна, държавните медии заеха проруска позиция. Проправителствени специалисти внушаваха в студиата, че надали не Украйна предизвикала тази война. Подобно " рамкиране " на войната се среща и в други страни в района. В България да вземем за пример, където даже публичните Българска национална телевизия и БНР услужливо дават ефир за " другата позиция ", която се припокрива с тезите на съветската агитация.
В Сърбия пък продължава да има медии, които към момента приказват за съветски триумфи и употребяват пропагандното разбиране " профилирана интервенция "
Президентът Вучич, както и министър председателят Орбан се радват на обществен облик на бранители на нацията в изискванията на надвиснала опасност. Те са представяни от медиите като политици, справили се със сериозна алтернатива - хем да подлагат на критика войната, хем да запазят положителните връзки с Путин като жизненоважни за техните страни. Това се оказа съвършената рецепта за погром на така и така неубедителната съпротива. Тя беше нарочена, че в името на интеграцията със Запада е подготвена да жертва националния интерес.
В Сърбия режимът на Вучич управлява всички малките екрани с национално лъчение, цялата булевардна преса и съвсем всички местни медии. В отчета си за 2019 година " Фрийдъм хаус " сигнализира, че публицистите в тази страна са сплашвани, а политиците постоянно ги назовават " предатели " или " платени от чужбина врагове на народа ". Дори когато останалите няколко съществени сръбски медии разкриват случаи на корупция и разобличават държавни неистини, това бива заглушено от глашатаите на властта.
Сходна медийно-политическа симбиоза имаше в България при режима на Борисов. Той към този момент е минало, само че " превзетите " медии се оказаха с по-дълбоки корени. Някои от тях сменят курса, само че други не престават да саботират смяната, освен това много сполучливо.
* В публикацията са употребявани материали, събрани за задачите на плана " Медийната система и журналистическата просвета в България ". Проектът се осъществя от ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий " и е финансиран от фонд " Научни проучвания ".
Промени в конституцията и законите, слепване на ръководещата партия с страната, политически клиентелизъм, подчинени медии, репресии или оклеветяване на съперниците. Това е част от инструментариума, с който автократи като Путин, Орбан и Вучич се окопават за дълго във властта. Първият ръководи от 23 години и води няколко завоевателни войни, а другите двама бяха избрани отново с внушително болшинство предходната неделя.
Други сходни съставни елементи на техните режими са общественият, религиозният и омразата към Другия
Въпреки че властта разпределя обществените запаси предпочитано към близки до нея предприемачи и олигарси, тя се легитимира и посредством необикновен набор от ограничения в интерес на потребителите, в това число за омекотяване на ценовия потрес през последните месеци. Подкрепата от по-бедните, пенсионерите и хората от провинцията се обезпечава и посредством пропагандиране на християнските полезности, " славното " минало и подобаващите дози шовинизъм. В Русия и съдружниците й в Източна Европа зачестяват деянията на расизъм, неприязън към правата на дамите и ЛГБТИ общността.
В горепосочената непрестижна националпопулистка компания ръководството на Путин еволюира последователно към завоалирана военна тирания. Младшите му сътрудници нито имат запаси, нито предпочитание за такава промяна. Те осъдиха съветската експанзия в Украйна и даже одобряват украински бежанци. Орбан обаче е изрично срещу изпращането на военна помощ за Украйна. Сърбия съобщи неутралитет в спора, а Вучич не поддържа глобите на Европейски Съюз против Русия.
Разбира се, сред тези три страни има доста по-значими разлики. В авторитетни интернационалните изследвания са класифицирани по друг метод. Според отчета на " Фрийдъм хаус " Nations in Transit 2021 Русия е " консолидиран властнически режим ", до момента в който Унгария и Сърбия " прескачат " едно ходило надолу (това на " полуконсолидирания властнически режим " ) и са " единствено " " преходни или хибридни режими ". Такива ръководства се люшкат сред демокрацията и авторитаризма. Въпреки това и трите могат да бъдат причислени към дефинираната от Орбан още през 2014 година " нелиберална народна власт ". Тя и устойчивостта на харизмата на автократите са немислими без манипулирането на публичното мнение от авторитетни, само че послушни медии.
Обща линия на тези страни е следеният растеж на " завладяването " на медиите,
насилието против публицистите и омразата против избрани групи от обществото. Констатацията на " Фрийдъм хаус ", направена съответно за Сърбия, Унгария, Полша и Словения, е годна в още по-голяма степен за Русия. Особено след началото на експанзията й против Украйна. Атаките против независимостта на медиите в някогашните комунистически страни са изключително тревожни, тъй като тя е значим поръчител за решаването на проблемите на демокрацията, смятат от организацията.
Всъщност медиите в Русия, Унгария и Сърбия са характерно завладени. Ситуацията е по-различна от Латинска Америка да вземем за пример, където е налице " високомерен " от частни и корпоративни ползи демократичен модел на медийните системи и публицистиката, както го разказват Гереро и Маркес-Рамирес (2014). Унгарският социолог Балинт Мадяр (2016) прави разлика сред " превзетата " страна, в която стопански ползи и олигарси превземат някаква част от нея (вкл. медии), и " посткомунистическата мафиотската страна ", както дефинира Унгария в едноименната си книга. Тя е " престъпна страна, където самото държавно управление работи като престъпна организация ", показва Мадяр през " Капитал ". То подчинява стопанската система, като монополизира властта.
Начело на тази страна стои " основен полигарх " ( " полигарх " - от политик и олигарх)
Той " реализира нелегитимното си благосъстояние с помощта на законната политическа власт в границите на политическия бизнес. Но до момента в който неговата политическа власт е обществена, икономическата му власт и благосъстоянието му са скрити от обществото ". В тези рамки на разбор медиите в множеството източноевропейски страни могат да бъдат обсъждани като завладени от полигархични ползи. Пример с български адрес - по какъв начин се решаваше ориста на собствеността на двете огромни частни малките екрани при третото държавно управление на Борисов.
Като за учебник е образецът с медиите в Русия, които в продължение на 20 години бяха наложително въвлечени в поддръжка на режима. Процесът илюстрира доста добре превръщането на Русия от олигархия със слаб президент, каквато беше при Елцин през 90-те години, в полигархия. През 90-те години там имаше две огромни, опозиционни на властта малките екрани - НТВ и ОРТ, въпреки и следени от олигарсите Гусински и Березовски. Двата канала бяха подчинени на Кремъл още при започване на властването на Путин, без да стават напълно държавни (контролът върху НТВ да вземем за пример мина в държавния тръст " Газпром " ).
Процесът на медийно завладяване завърши при започване на войната против Украйна, установи в своя преглед по тематиката немското издание " Шпигел ". Тогава бяха спрени или сами преустановиха работа последните сериозни или умерено опозиционни към властта медии, които отдавна осведомиха главно една нишова, градска аудитория. Краят им настъпи в изискванията на военна цензура, която задължава съветските публицисти да назовават протичащото се в Украйна " профилирана военна интервенция " вместо " война ".
Същевременно беше криминализирана " дезинформацията " за дейностите на експанзията на съветската войска в Украйна - при по-тежки нарушавания наказването може да стигне до 15 години затвор. На този декор
все по-голям брой самостоятелни съветски публицисти бягат от страната си, търсейки протекция в Европа,
както стана ясно от изявление на генералния шеф на " Репортери без граници " Кристоф Делоар за Euractiv. " Миграционната вълна може да се съпостави с тази от 1918 година, по време на болшевишкия режим ", сподели той.
Не е чудно, че при тази медийна среда толкоз доста хора в Русия имат вяра на лъжите на Кремъл за войната, включително нуждата от " денацификация " на Украйна. А рейтингът на Путин скочи на 83% през март. Провинциална и селска Русия, която за разлика от градските елити и междинна класа се осведоми съвсем изяло от квазидържавните малките екрани, стана най-голямата жертва на тяхната дезинформация и агитация. " Централизиран надзор от типа, който Путин и неговите " силовики " в този момент постановиха над съветската гласност, може да се откри в същата форма единствено в Китай и Северна Корея ", проучва " Шпигел ".
И Орбан в Унгария по маниера на съветския самовластник опитоми медиите и управлява, въпреки и не по този начин брутално като него, олигарсите в страната. За медиите стана доста мъчно да разкриват случаите на корупция и да подлагат на критика популистката политика.
На процедура всички радиостанции се другарски настроени към премиера. Обществената телевизия е станала канал за държавна агитация
Близки до Орбан предприемачи изкупиха вестници и онлайн медии, напомня немската социална телевизия Це Де Еф. Стотици редакции бяха вкарани в близка до държавното управление медийна фондация. Особено в провинцията хората виждат и чуват по през целия ден Орбан и неговите възгледи.
Останалите малцина самостоятелни редакции изпитват съществени проблеми с финансирането. За да си нямат главоболие с държавното управление, компаниите, включително интернационалните, отхвърлят да им дават реклама. Не единствено в медиите, само че и в общественото пространство като цяло царува атмосфера на заплашване и автоцензура, установяват наблюдаващи.
Всъщност следените от режима на Орбан медии манипулираха интензивно по тематиката " Украйна ". Създаде се шизофренна обстановка - до момента в който министър председателят поддържаше в общи линии позицията на Европейски Съюз за войната в Украйна, държавните медии заеха проруска позиция. Проправителствени специалисти внушаваха в студиата, че надали не Украйна предизвикала тази война. Подобно " рамкиране " на войната се среща и в други страни в района. В България да вземем за пример, където даже публичните Българска национална телевизия и БНР услужливо дават ефир за " другата позиция ", която се припокрива с тезите на съветската агитация.
В Сърбия пък продължава да има медии, които към момента приказват за съветски триумфи и употребяват пропагандното разбиране " профилирана интервенция "
Президентът Вучич, както и министър председателят Орбан се радват на обществен облик на бранители на нацията в изискванията на надвиснала опасност. Те са представяни от медиите като политици, справили се със сериозна алтернатива - хем да подлагат на критика войната, хем да запазят положителните връзки с Путин като жизненоважни за техните страни. Това се оказа съвършената рецепта за погром на така и така неубедителната съпротива. Тя беше нарочена, че в името на интеграцията със Запада е подготвена да жертва националния интерес.
В Сърбия режимът на Вучич управлява всички малките екрани с национално лъчение, цялата булевардна преса и съвсем всички местни медии. В отчета си за 2019 година " Фрийдъм хаус " сигнализира, че публицистите в тази страна са сплашвани, а политиците постоянно ги назовават " предатели " или " платени от чужбина врагове на народа ". Дори когато останалите няколко съществени сръбски медии разкриват случаи на корупция и разобличават държавни неистини, това бива заглушено от глашатаите на властта.
Сходна медийно-политическа симбиоза имаше в България при режима на Борисов. Той към този момент е минало, само че " превзетите " медии се оказаха с по-дълбоки корени. Някои от тях сменят курса, само че други не престават да саботират смяната, освен това много сполучливо.
* В публикацията са употребявани материали, събрани за задачите на плана " Медийната система и журналистическата просвета в България ". Проектът се осъществя от ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий " и е финансиран от фонд " Научни проучвания ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ