Ивицата Газа – В Ивицата Газа възрастта на децата се

Ивицата Газа – В Ивицата Газа възрастта на децата се мери съгласно това през какъв брой израелски набези са минали.

Около половината от 2,3-милионното население на Газа е под 18 години и актуалната атака е петата огромна атака на Израел за 15 години.

Продължавайте да четете

листата на 3 продукта Палестинци опаковат „ незабавни “ чанти, до момента в който израелските бомби валят над Газа Снимки: Хиляди се стачкуват по целия свят против израелските удари по Газа Израелска заповед за евакуация за Газа „ смъртна присъда “ за пациенти, споделя СЗО завършек на списъка

Постоянната контузия е довела до това, че четири от пет деца в Газа живеят с меланхолия, тъга и боязън, съгласно отчет от 2022 година на Save the Children.

Повече от половината се борят с мисли за самоубийство и контузията да станат очевидци на гибелта на други деца.

С повишаването на броя на смъртните случаи – към 500 деца са били убити до момента за седем дни – родителите се пробват да основат чувство за нормалност, с цел да оказват помощ на децата си да се оправят.

Непрекъснатото нахлуване на сегашната офанзива е умъртвило общо над 1500 палестинци, сподели палестинското министерство на опазването на здравето.

Самах Джабр, 35-годишна майка на четири деца в град Газа, се тревожи за най-големия си наследник, Кусай, на 13 години.

„ Той е доста разчувствуван и атакува доста тези дни. Той скача при всеки тон “, сподели тя. „ Той не понася някой да приказва високо, даже и да се майтапи. Опитвам се да му кажа, че тази война ще свърши. “

Джабр прегръща Кусай толкоз постоянно, колкото може, притискайки го към себе си и говорейки успокояващо какво ще вършат след войната. Тя се надява, че това ще му даде сили да преживее този път.

„ Звукът на ракетите е отблъскващ, а къщата ни се тресе толкоз мощно “, сподели Джабр.

Тя научи децата си, които в никакъв случай не я оставят, по какъв начин да виждат светлината, която съпровожда ракета, тъй че да са готови за оглушителния тон, който ще последва.

В южния град Рафа Ахлам Уади споделя, че синът й Омар, на 10 години, спи със запушени уши с ръце.

„ Притеснявам се за него “, сподели 30-годишният мъж. „ Страхувам се, че той ще бъде ощетен в дълготраен проект. Опитвам се да го разсея, като му приказвам непрестанно, само че той чува единствено бомбите и ракетите. “

Уади и децата й стоят дружно в една стая, а брачният партньор й се пробва да ги разсее, като им споделя за личното си детство.

„ Той им споделя, че е претърпял тези събития, преди да се ожени и че е бил доста мощен и не се е страхувал “, сподели тя.

„ Вторият ми наследник Саид, който е на седем, ме пита дали и аз съм бил мощен и смел. Казвам му, че се пробвах доста да бъда самоуверен.

„ Притеснявам се, че той ще има тези пристъпи на суматоха до края на живота си “, сподели тя за офанзивите, които обгръщат нейното малко момче.

Страх от загуба

Манал Салем, която живее в град Газа, сподели, че кара трите си деца да приказват с бабите и дядовците си всеки ден, с цел да им кажат какво са чули през нощта и дали това ги е уплашило или са се почувствали смели.

„ Баба им им споделя, че би трябвало да устоят тези сложни дни, тъй като е единствено краткотрайно и че ще преминат през тази война и ще бъдат още веднъж щастливи дружно “, сподели Салем.

„ Те дават отговор, като споделят на своите баби и дядовци да се пазят, тъй като ги обичат толкоз доста и желаят да ги видят още веднъж. “

Дъщерята на Салем, Май, която е на шест години, изпитва безпокойствие от разлъка, тъй като татко й, доктор, който работи в незабавното поделение на болница Ал-Шифа, не се прибира всяка вечер.

„ Мей счита, че татко й ще бъде ударен от ракета, когато не е вкъщи с нея “, сподели Салем. „ Продължавам да я убеждавам, че той е добре, че би трябвало да остане мощна.

„ Също по този начин се пробвам да я успокоя, като я оставям да приказва с татко си по телефона, само че от време на време той не може да отговори, тъй като идват толкоз доста жертви. “

В Khan Younis Рауанд Халаф се пробва да разсее петте си деца, на възраст от девет до 14 години, посредством игра.

„ Седя с всички тях в една стая и изобретявам игри с техните играчки, тъй че да не се концентрират прекалено много върху звуците от детонации “, сподели Халаф.

„ Децата ми носят играчките си от самото начало за улеснение и аз им дублирам, че всичко ще бъде наред. “

Нейният максимален наследник, Ааед, споделя пред Ал Джазира, че не може да изхвърли от главата си облиците на деца, убити или под руините, още по-малко облиците на ранени деца, крещящи от болежка.

„ Не мога да си показва по какъв начин деца с толкоз дребни тела могат да понесат тези големи ракети “, сподели той. „ Не мога да схвана по какъв начин никой не прави нищо, с цел да им помогне. Децата на Газа имат право на живот.

„ Взеха ни всичко. “

Разселени деца

Всяко възприятие за сигурност на едно дете във война е опустошено – и би трябвало да избяга от познатия дом измежду нощ, до момента в който съседите плачат и крещят от боязън, а ракетите валят натрупа контузия върху контузия.

Наима Фарес, която живее в мощно засегнатия Бейт Ханун в северната част на Ивицата Газа, е минала през това с шестте си деца.

„ Преди казвахме на децата си, че няма по-безопасно място от вкъщи “, сподели тя. „ Но тази война наруши всички правила. На втория ден избягахме от къщата си без нищо, даже без облекла за промяна. “

Фарес съумя да вземе незабавна чанта с документите на фамилията.

„ Децата ми са в подобен потрес от онази нощ “, сподели тя, говорейки от учебно заведение на Организация на обединените нации, в което са намерили леговище.

Според Службата на Организация на обединените нации за съгласуваност на филантропичните въпроси (OCHA) в петък повече от 400 000 души са напуснали домовете си в Газа.

„ Без значение какво върша, с цел да успокоя децата си, това, че съм тук, не оказва помощ “, сподели Фарес. „ Училищата са препълнени. Има толкоз доста фамилии. Звукът от ракети към момента е непрекъснат, а децата крещят по през целия ден и нощ. Не можем да получим нито минута успокоение или отмора. “

Палестинците в Газа постоянно се приютяват в учебни заведения, ръководени от Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне и работа на палестинските бежанци (UNRWA), когато избухнат боеве, само че дъщерята на Фарес Ханин споделя, че животът в едно не я кара да се усеща сигурна.

„ При всяка война би трябвало да идваме в учебните заведения на UNRWA, само че те не са безвредни. Ракетни шрапнели могат да паднат на всички места “, сподели 16-годишният юноша.

„ Плаках, тъй като оставих спомените си и всичко, което обичах вкъщи “, сподели тя. „ Плаках, тъй като се опасявах да не изгубя фамилията си, до момента в който бягахме в тъмнината.

„ Беше ужасяващо. Убиха детството и фантазиите ми. Вече нямам нищо, което да ме прави щастлива. “

Източник: Ал Джазира