Ивайло страдал от епилепсия и шизофрения – това била най-дълбоката

Ивайло страдал от епилепсия и шизофрения – това била най-дълбоката и качествена смяна на съзнанието

Медицинска сестра от Бургас твърди, че е пребита от пациент на Центъра за психологично здраве, който е счупил ръката ѝ. След като с дни следи новините за шокиращото ликвидиране, осъществено от пациента на Психодиспансера Георги Генджов, Маргарита Хаджирусева взема решение да потърси Флагман.бг, с цел да опише за пъкъла, през който е минала.

На 13 март предходната година по време на визитация дружно с две лекарки от Центъра за психологично здраве здравната сестра твърди, че е нападната от пациент. По думите ѝ, Ивайло страдал от епилепсия и шизофрения – това била най-дълбоката и качествена смяна на съзнанието.  



Ето нейния роман без редакторска интервенция:

„ Животът ми можеше да замине, а те стояха и ме гледаха. Можеха да го бутнат, да му изкрещят. 13 март предходната година 8,30 часа сутринта тръгваме на визитация. Като стигнахме на 9 етаж – в 906 стая, заварихме Ивайло като починал – разпънат на кръст напречно на леглото. Аз взех решение да направя това, което би направила здравна сестра – обърнах главата му встрани и леко с химикала бутнах езика му.

Изглеждаше наследник, с изблещени очи, скован и разпънат на кръст – както наподобява един мъртвец. Ивайло е получил епилептично-халюцинаторен синдром. Когато е с епилептичен пристъп, той агресира. Аз бях халюцинацията, че желая да го убия.

Извадих езика му, той оживя, стана доста деен, доста нападателен, атакува ме. Обърнах се към двете лекарки, помолих ги за помощ и видях, че няма да получа такава. Хвърлих всичко и започнах да тичам към стълбите. Той бягаше след мен и махаше с юмруци и крещеше: „ ти, ти, какво ми направи “. Аз виках: „ Ивайло, апелирам те, стой “.

Имаше и още веднъж преди този момент, когато ме атакува, тогава с вик съумях да го събудя от халюцинацията.

Втория път обаче не стана, хукнах към стълбите, заклещих се на бравата и застанах зад вратата, с цел да спре да ме бие. Той ме блъсна, стартира да ме рита. Счупи китката на лявата ми ръка на доста места. Излязох в дълъг болничен, с цел да се възстановя.

В момента осъждам ЦПЗ за неимуществени вреди – за породените ми болки и премеждия. Аз два месеца бях жив неработоспособен, племенницата ме обслужваше напълно.

Никой не ми се обади да ме попита дали съм гладна, жадна, по какъв начин си заплащам сметките.

Причината да дойда във Флагман е, че за ей такива като Ивайло и Георги щом психиатърът е споделил, че ще го изпише, никой различен не може да опровергае това. Тяхната дума е закон. Психиатрите се помислиха за богове, за тях човешкият живот и здраве е нищо.

8 години бях чиновник в ЦПЗ, виждала съм всичко, в това число открих и обесен. След случая с Георги дълго си мислех. Трагичното във всичко е, че сме безсилни да променим нещо – ние и институциите. Последната и тежката дума е на психиатъра, той е съдникът, той взема решение дали едно лице може да бъде пуснато на открито и дали е рисково за близките, или не.

Един час след моя случай Ивайло беше изписан – какво повече да кажа от това. Не знам дали повикаха полиция, не ме разпитваха. Инцидентът е приет като трудова акцидент, заради това са ми отворени вратите да повеждам дело.

По Наказателния кодекс има насилствени медицински ограничения, които се желаят от съда и тогава пациентът да се настани в лечебно заведение за избран интервал. Има затвор за психичноболни в Ловеч.

Може да се създадат доста неща, няма предпочитание и господства цялостно неглижиране на второстепенния медицински личен състав. Ако това се случи на доктор, в какви хипотези ще попадне. Една от санитарките беше нападната също, това се потули, на доктор счупиха очила за 1000 лева, на друга колежка счупиха носа… “