Игра на котка и мишка с бежанците
Иван Тропанкев*
Не единствено репортерите, само че и ръководещите останаха сюрпризирани от неприятния старт на тържествено прокламираното пренасяне на бежанците от хотелите на морето. То не бяха репортажи за прелестните условия на базите, проявление на влакови композиции, изявленията с шефове, уредници и с признателни, към този момент намиращи се там украинци, в това число и известия какъв брой милиона са заделени за това. И най-после, каква изненада - към двете бази в Паничище и Рибарица, от Варна, съвсем всички от записалите, се отхвърлиха, та се наложи да се откачат вагони, а от Бургас на влака се качиха единствено 50 бежанци.
Всъщност, случилото се е неуспех, който демонстрира, че устройването на бежанците не е единствено логистичен проблем и асимилиране на европари. А и набелязаните за разселване украинци не желаят да бъдат третирани единствено като курортисти, пребиваващи краткотрайно. Те доста бързо схванаха, че към двете бази няма построена инфраструктура – нито за работа, нито свързани с нея магазини, аптеки, болнични пунктове.
И никакъв обществен живот, с изключение на между тях
Не е несъмнено, че и пенсионерите биха издържали в тях дълго време.
Изобщо няма да разясняваме фамозното “българско гостоприемство”, нито разрастващата се акция против “претенциозните” и “нежелаещи” да работят имигранти, нито кирките, забити по скъпите украински коли. Само ще отбележим, че в европейски страни като Германия, украинците, притежаващи коли за над 6000 евро, не получават нито заслон, нито помощи. Но за останалите системата за житейско устройване работи безотказно, като първо се стартира с консолидираното на децата в детски градини и учебни заведения.
Фактът, че към този момент повече украинци напущат страната ни, в сравнение с влизат, демонстрира,
че те не желаят да играят на “котка и мишка” с нашите институции
Петнадесет лв. са спане и храна дневно си е насмешка. Не може лекарка гинеколог до момента да не бъде устроена в някоя от многочислените лечебни заведения, в които липсва личен състав, а да бъде пращана да бере рози. Само тъй като дипломата и към момента не е приравнена. Трябваше до момента да бъде променено законодателството ни, тъй че да може да се подписват контракти с имащите нужни за страната ни специалности, че ще останат да работят най-малко пет години, след формалното приравняване на дипломите им.
Но да не навлизаме във всички детайлности, като че ли не сме се срещали с чиновническо безсърдечие и липса на съответни дейности. Нека не се заблуждаваме, ясно е че ставаме очевидци на следващата политическа дъвка, зад която се крият воюващи за трапезата на властта добре облажили се през годините. Ужасно е, несъмнено, украинците да предпочетат да се върнат по родните места, подлагайки на риск живота си. Но също по този начин е несъмнено, че тези, които се вълнуват от тази покруса у нас са малцинство. Народът добре го е споделил: на непознат тил 100 тояги са малко. Въпросът е по кое време ние ще се събудим, че да избираме управленци, които да се равняват и имат духа на първопроходците, запазили и обединили българската нация в доста по-тежки времена.
* Текстът е оповестен на Facebook страницата на автора
Не единствено репортерите, само че и ръководещите останаха сюрпризирани от неприятния старт на тържествено прокламираното пренасяне на бежанците от хотелите на морето. То не бяха репортажи за прелестните условия на базите, проявление на влакови композиции, изявленията с шефове, уредници и с признателни, към този момент намиращи се там украинци, в това число и известия какъв брой милиона са заделени за това. И най-после, каква изненада - към двете бази в Паничище и Рибарица, от Варна, съвсем всички от записалите, се отхвърлиха, та се наложи да се откачат вагони, а от Бургас на влака се качиха единствено 50 бежанци.
Всъщност, случилото се е неуспех, който демонстрира, че устройването на бежанците не е единствено логистичен проблем и асимилиране на европари. А и набелязаните за разселване украинци не желаят да бъдат третирани единствено като курортисти, пребиваващи краткотрайно. Те доста бързо схванаха, че към двете бази няма построена инфраструктура – нито за работа, нито свързани с нея магазини, аптеки, болнични пунктове.
И никакъв обществен живот, с изключение на между тях
Не е несъмнено, че и пенсионерите биха издържали в тях дълго време.
Изобщо няма да разясняваме фамозното “българско гостоприемство”, нито разрастващата се акция против “претенциозните” и “нежелаещи” да работят имигранти, нито кирките, забити по скъпите украински коли. Само ще отбележим, че в европейски страни като Германия, украинците, притежаващи коли за над 6000 евро, не получават нито заслон, нито помощи. Но за останалите системата за житейско устройване работи безотказно, като първо се стартира с консолидираното на децата в детски градини и учебни заведения.
Фактът, че към този момент повече украинци напущат страната ни, в сравнение с влизат, демонстрира,
че те не желаят да играят на “котка и мишка” с нашите институции
Петнадесет лв. са спане и храна дневно си е насмешка. Не може лекарка гинеколог до момента да не бъде устроена в някоя от многочислените лечебни заведения, в които липсва личен състав, а да бъде пращана да бере рози. Само тъй като дипломата и към момента не е приравнена. Трябваше до момента да бъде променено законодателството ни, тъй че да може да се подписват контракти с имащите нужни за страната ни специалности, че ще останат да работят най-малко пет години, след формалното приравняване на дипломите им.
Но да не навлизаме във всички детайлности, като че ли не сме се срещали с чиновническо безсърдечие и липса на съответни дейности. Нека не се заблуждаваме, ясно е че ставаме очевидци на следващата политическа дъвка, зад която се крият воюващи за трапезата на властта добре облажили се през годините. Ужасно е, несъмнено, украинците да предпочетат да се върнат по родните места, подлагайки на риск живота си. Но също по този начин е несъмнено, че тези, които се вълнуват от тази покруса у нас са малцинство. Народът добре го е споделил: на непознат тил 100 тояги са малко. Въпросът е по кое време ние ще се събудим, че да избираме управленци, които да се равняват и имат духа на първопроходците, запазили и обединили българската нация в доста по-тежки времена.
* Текстът е оповестен на Facebook страницата на автора
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ