Проблеми на приложната епидемиология, проститутките и германските антиваксъри
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Още през ноември предходната година виенски бардак половин час безвъзмездна курва (или по желание ваучер за 40 € в сауната) против имунизация. В бардака бил открит специфичен имунизационен център и нищо чудно, в случай че на посетителите са желали зелен документ за навлизане в храма на насладите. Все съм си мислил, че страхът от смъртоносния коронавирус и желанието да се предпазиш от него е част от инстинкта за самозапазване, а не нещо, което се нуждае от реклама и навивки. Представете си потъващ транспортен съд, на който скъпи рекламни организации и пиар консултанти организират нападателна акция за разпространение на изгодата от избавителните лодки и поясите. „ Вземете си пояс! – крещят акциите. – Вземете си избавителна жилетка и ще получите безвъзмездна продажница или 75 лв., в случай че сте пенсионер! “. Който пък не се възползва от лодка, пояс или жилетка, завчас бива заклеймяван като безконтролен примитив, антисейвър , грозящ естествените хора, които са взели лодка, пояс или жилетка.
Интелектуалецът Тео Ушев, добил гражданственост в последно време като Тхеодоре Ушев и с това, че таман се имунизира и взе, че се разболя, написа някъде, че прости на всички, които се ебават с него, и ги прегръща, даже и антиваксърите, единствено че тях ги прегръща от разстояние. Как един неимунизиран се оказва опасност за един имунизиран? Заплаха ли е надълбоко православният антиваксър Ноле Джокович за всички имунизирани на „ Аустрелиън оупън “, ще натръшка ли той всички в смисъл че ще ги болести, а не че ще ги попилее на корта, което е отвън подозрение? Тук нещо не е наред, „ о, има нещо гнило в Дания “, както споделя епизодичният офицер Марцел (а не Хамлет) в онази пиеса на Бил Шекспир.
Най-дразнещото е, че българите не са кой знае какъв брой имунизирани, само че не са кой знае какъв брой по-зле от нации, които са поголовно имунизирани за образец и наставление на всички останали. Високата неваксинираност на Българина (позволете да се изразя така) е обвързвана с проблемите на приложната епидемиология. Сайтът „ Дневник “, че „ огромният проблем в приложната епидемиология е това, че е мъчно да убедиш обществото, а с насила не става “. Оказва се мъчно да дадеш на давещия се избавителен пояс. Защо бе, мама му остаряла?! Логиката подсказва, че в тази обстановка или давещият се не е давещ се, или поясът не е избавителен. Статията е отдадена и на това, че даже маски още не сме се научили да употребяваме както би трябвало, ами си оставяме носовете на открито – българска му работа! Правилната използването е маските да бъдат доста по-плътни от хирургическите (да се чуди човек за какво въобще ги поставят в операционните зали!) и да се изхвърлят през час и половина. Да не би Прокопиев да е приватизирал цех за маски?
В последните дни се оказа, че високата неваксинираност на българите може да бъде и туристическа атракция. По Черноморието сред Бургас и Варна се били образували колонии от германци антиваксъри, бягащи от медицинския гнет в родината си, „ СЕГА “. Тук ще отворя една скоба, с цел да се запитам редно ли е да бъде именуван „ антиваксър “ човек, който отхвърля да одобри нещо, което не е ваксина, и защото не мога да си отговоря, бързо ще затворя скобата. Ако не ви мързи, прочетете публикацията, само че общата концепция е, че хиляди германци са видели в България остров на нормалността, което несъмнено е едно от преимуществата на нейната трагична назадничавост по отношение на общия напредък на постмодерната цивилизация. А дали са го видели или единствено им се е привидяло, това е различен въпрос.
Не знам до каква степен психолозите и философите учат всеобщия скепсис във връзка с имунизациите и имунизирането, само че в случай че го учат, несъмнено са забелязали, че неговите корени са в опитите да се отнеме на индивида правото да се съмнява. А индивидът е изключително сензитивен към правото да се съмнява, тъй като подозрението е инструмент на свободната воля и първа стъпка към осведомения избор и взимането на отговорно решение. Може би най-характерната линия на тоталитаризма е, че първо протяга ръка към правото на подозрение, на друго мнение, на друга позиция. Съвременният тоталитаризъм ужким освен позволява, само че и насърчава другите гледни точки, само че в случай че се вгледате, ще видите, че насърчава единствено безобидните от тях, тези, които не го заплашват като да вземем за пример това да седнеш в кофа багра, след това да седнеш върху платно и да обявиш резултата за ново течение в живописта. Съвременният тоталитаризъм в безочието си стига даже до такава степен, че назовава личната си генерална линия „ друга позиция “ и „ се бори “ за правото ѝ на битие. Що се отнася до гледните точки, които слагат под подозрение идеологията му, към тях той е безмилостен. Питайте, в случай че желаете, Джоан Роулинг.
Та такива ми ти работи. Не ѝ е леко на приложната епидемиология, когато желае да сътвори в мозъците на хората свят, баснословен като света на Хари Потър. Не ѝ е леко и изобщо не желая да съм на нейно място. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен или имунизиран най-малко 6-7 пъти.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Още през ноември предходната година виенски бардак половин час безвъзмездна курва (или по желание ваучер за 40 € в сауната) против имунизация. В бардака бил открит специфичен имунизационен център и нищо чудно, в случай че на посетителите са желали зелен документ за навлизане в храма на насладите. Все съм си мислил, че страхът от смъртоносния коронавирус и желанието да се предпазиш от него е част от инстинкта за самозапазване, а не нещо, което се нуждае от реклама и навивки. Представете си потъващ транспортен съд, на който скъпи рекламни организации и пиар консултанти организират нападателна акция за разпространение на изгодата от избавителните лодки и поясите. „ Вземете си пояс! – крещят акциите. – Вземете си избавителна жилетка и ще получите безвъзмездна продажница или 75 лв., в случай че сте пенсионер! “. Който пък не се възползва от лодка, пояс или жилетка, завчас бива заклеймяван като безконтролен примитив, антисейвър , грозящ естествените хора, които са взели лодка, пояс или жилетка.
Интелектуалецът Тео Ушев, добил гражданственост в последно време като Тхеодоре Ушев и с това, че таман се имунизира и взе, че се разболя, написа някъде, че прости на всички, които се ебават с него, и ги прегръща, даже и антиваксърите, единствено че тях ги прегръща от разстояние. Как един неимунизиран се оказва опасност за един имунизиран? Заплаха ли е надълбоко православният антиваксър Ноле Джокович за всички имунизирани на „ Аустрелиън оупън “, ще натръшка ли той всички в смисъл че ще ги болести, а не че ще ги попилее на корта, което е отвън подозрение? Тук нещо не е наред, „ о, има нещо гнило в Дания “, както споделя епизодичният офицер Марцел (а не Хамлет) в онази пиеса на Бил Шекспир.
Най-дразнещото е, че българите не са кой знае какъв брой имунизирани, само че не са кой знае какъв брой по-зле от нации, които са поголовно имунизирани за образец и наставление на всички останали. Високата неваксинираност на Българина (позволете да се изразя така) е обвързвана с проблемите на приложната епидемиология. Сайтът „ Дневник “, че „ огромният проблем в приложната епидемиология е това, че е мъчно да убедиш обществото, а с насила не става “. Оказва се мъчно да дадеш на давещия се избавителен пояс. Защо бе, мама му остаряла?! Логиката подсказва, че в тази обстановка или давещият се не е давещ се, или поясът не е избавителен. Статията е отдадена и на това, че даже маски още не сме се научили да употребяваме както би трябвало, ами си оставяме носовете на открито – българска му работа! Правилната използването е маските да бъдат доста по-плътни от хирургическите (да се чуди човек за какво въобще ги поставят в операционните зали!) и да се изхвърлят през час и половина. Да не би Прокопиев да е приватизирал цех за маски?
В последните дни се оказа, че високата неваксинираност на българите може да бъде и туристическа атракция. По Черноморието сред Бургас и Варна се били образували колонии от германци антиваксъри, бягащи от медицинския гнет в родината си, „ СЕГА “. Тук ще отворя една скоба, с цел да се запитам редно ли е да бъде именуван „ антиваксър “ човек, който отхвърля да одобри нещо, което не е ваксина, и защото не мога да си отговоря, бързо ще затворя скобата. Ако не ви мързи, прочетете публикацията, само че общата концепция е, че хиляди германци са видели в България остров на нормалността, което несъмнено е едно от преимуществата на нейната трагична назадничавост по отношение на общия напредък на постмодерната цивилизация. А дали са го видели или единствено им се е привидяло, това е различен въпрос.
Не знам до каква степен психолозите и философите учат всеобщия скепсис във връзка с имунизациите и имунизирането, само че в случай че го учат, несъмнено са забелязали, че неговите корени са в опитите да се отнеме на индивида правото да се съмнява. А индивидът е изключително сензитивен към правото да се съмнява, тъй като подозрението е инструмент на свободната воля и първа стъпка към осведомения избор и взимането на отговорно решение. Може би най-характерната линия на тоталитаризма е, че първо протяга ръка към правото на подозрение, на друго мнение, на друга позиция. Съвременният тоталитаризъм ужким освен позволява, само че и насърчава другите гледни точки, само че в случай че се вгледате, ще видите, че насърчава единствено безобидните от тях, тези, които не го заплашват като да вземем за пример това да седнеш в кофа багра, след това да седнеш върху платно и да обявиш резултата за ново течение в живописта. Съвременният тоталитаризъм в безочието си стига даже до такава степен, че назовава личната си генерална линия „ друга позиция “ и „ се бори “ за правото ѝ на битие. Що се отнася до гледните точки, които слагат под подозрение идеологията му, към тях той е безмилостен. Питайте, в случай че желаете, Джоан Роулинг.
Та такива ми ти работи. Не ѝ е леко на приложната епидемиология, когато желае да сътвори в мозъците на хората свят, баснословен като света на Хари Потър. Не ѝ е леко и изобщо не желая да съм на нейно място. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен или имунизиран най-малко 6-7 пъти.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ