70-те нови мъченици на дипломацията
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
Ако изгонването на 70 съветски чиновници от дипломатическата задача – било истински дипломати, било синекурни тунеядци или почтени водачи и готвачи, – е радостно събитие, то Кирил Петков съумя да помрачи и него. Ако разобличаването на 70 съветски шпиони е ликвидиране и облекчение за България, то се случи по един прекомерно безрадостен и несвоевременен метод. Един неустрашим и съдбоносен министър-председател подхваща сходни дейности в зората на мандата си, те са първата му работа, а не последната в миг, когато е неодобрен от Парламента и даже Президентът – неговият политически бащица – не желае да чуе за него.
Така и не разбрахме има ли данни за шпионаж или няма. Но даже и да няма заради незадоволителна успеваемост на нашите служби, сходни дейности сигурно са осъществявани. Навсякъде по света чиновниците в дипломатическите служби са се отчитали и се регистрират на родните си разузнавания, всички консулски отдели са на процедура публични резидентури на съответните страни и това не е загадка за никого. Ако някой си мисли, че българските дипломати по света, пък и всички други труженици на дипломатическия ни фронт – служители, секретарки, радисти и прочие – не се регистрират на разузнаването, горчиво се лъже. И по този начин би трябвало да бъде, би трябвало да се регистрират. Да не мислите, че хепънингите на русофилите на язовир Копринка се провеждат сами? Да не мислите, че сами се провеждат гражданските охранители на МОЧА? Това са все неща, които се знаят от времената на граф Игнатиев, а не са станали известни сред отстраняването на Никола Минчев и вота на съмнение.
Реакциите към дръзкия ентусиазъм на Кирил Петков бяха занимателни. „ Това ще блокира за дълги години връзките с Руската федерация – проплака Вигенин. – Това е ход, който коства ми се, никой не си е разрешавал досега в такива мащаби “. Всъщност даже и самите руснаци не го одобряват толкоз трагично. Те споделиха, че дълбокият Запад ни е принудил да постъпим по този начин и че се държим като капризни деца, които желаят да привлекат вниманието на родителите си. Интересно, дали в тази метафора ролята на родителите се извършва от самите руснаци? Така или другояче руснаците считат, че действието на Петков е нелегитимно, не дава отговор на мнението на народа, най-малкото тъй като е взето в положение на оставка на кабинета. В началото техните медии бяха меки, оповестиха случката и споделиха, че в този момент следва да се назначат нови хора на мястото на изгонените. Чак по-късно, когато никой от нашите политически субекти не поддържа Кирчо и той остана самичък сам в своята невротична и небрежно спонтанна пиар акция, Митрофанова се одързости да приказва за късане на дипломатическите връзки. Не че това зависи от нея. Да забележим дали ще ги скъсат, откакто към този момент изтèче срокът на реципрочната им вербална нота през днешния ден по пладне. Но и да не ги скъсат, коства ми се прекомерно хигиенично от наша страна Митрофанова да бъде изгонена. Само тя. Никой различен. За наставление. Пък след това ще гледаме кой е шпионирал и кой не е шпионирал.
Както споделих първоначално, Петков провали хубавото начинание и е естествено, че руснаците няма да пропуснат да го поясняват точно по този начин: кой си ти, какъв се явяваш, от чие име приказваш? Щом си в оставка, значи, че даже и парламентарна поддръжка нямаш, да не приказваме за електорална! Вместо да съкруши руснаците, Кирил Петков единствено ги разсмя. Нещо повече, подвигна им топката, тъй като в случай че неговата теза е слабата, то мощна остава да е противоположната. В този смисъл Петков постъпи като интелигентен съветски сътрудник, колкото и да му се щеше да излезе друго. Но пък и руснаците в никакъв случай не са били същинска му цел. Публиката, в която той се прицелва, е тук, в България, в София, на жълтите павета пред Народното събрание. Нито крачка по-нататък.
Дефицитът на легитимност посочи и Илияна Йотова от името на президентството: „ Безпрецедентно е кабинет без доверие в Народно събрание да пристъпва към такова деяние “, сподели тя. Костадин Костадинов (който ненавижда да го назовават „ Костя Копейкин “ и ние се съобразяваме с това) пък сподели, че Кирил Петков би трябвало да бъде подложен под забраняване и да бъде освидетелстван – мнение, което се споделя, прочее, и от неколцина психолози. Лена Бориславова пък издигна уединен глас в отбрана на тезата, че изгонването на 70-те не е акт на Министерски съвет, а в частност на Министерство на външните работи, с което наподобява се опита да трансферира горещия картоф в полето на Станислав Трифонов. Играли ли сте тенис с горещи картофи? Аз не съм опитвал.
От Корнелия Нинова пристигна предстоящата реакция – Българска социалистическа партия стопира всевъзможни договаряния за сформиране на държавно управление с ПППП, което прави съставянето на държавно управление в границите на настоящия парламент на практика (а и теоретически) невероятно. Корнелия Нинова не може да не се застъпи за Матушка Русь, само че пък и не напусна държавното управление в оставка, както направи Слави, до момента в който държавното управление още не беше в оставка. Както някой духовито беше споделил: даже и душата на Корнелия да напусне тялото, тялото ще остане вкопчено в бюрото и няма да напусне. По това Корнелия Нинова и Кирил Петков си наподобяват – министър председател и вицепремиер, – и двамата не желаят този чудноват сън да свърши. Заради това Сега Корнелия най-безсрамно ще се прегърне с Асен Василев, което е все едно да кажеш (когато още се връткаха двамата), че няма да преговаряш с Путин, само че с Медведев може.
А пък демократичната общественост (или градската десница – не знам по какъв начин им е по-приятно да ги наричат) изпадна в възторг: ГЕРБ и Движение за права и свободи онемяха! Затъкнаха им се устите! Няма какво да кажат при типа на този исторически ход на този самоуверен, съдбоносен и надарен общественик! Сякаш борбата не е с съветските шпиони, а с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Какво да правиш: всякакви хора – всякакви отзиви. Всеки си има своята истина. Бяха в възторг, до момента в който Борисов не сподели, че нотата не трябва да се отдръпва и не трябва да се отхвърляме от изгонването на 70-те. И напълно нямаше тип на мълчалив...
Какво реализира Кирил Петков с изгонването на 70-те? Вдигна рейтинга на „ Възраждане “. Развали връзките с Българска социалистическа партия, единствено и единствено да угоди на умнокрасивитета (те също ненавиждат да ги назовават по този начин, както и Костадинов ненавижда да го назовават „ Копейкин “, нищо че на времето, още на митингите срещу Орешарски, сами се дефинираха като „ умни и красиви “). В резултат към този момент е невероятно Кирил Петков да бъде още веднъж министър-председател, даже и партията му да се спогоди с останалите парчета от Четворната коалиция в името на гювеча. Това реализира. Сега ще предложат Асен Василев, само че какво от това. За хората няма никаква разлика дали ще е Макс или Мориц, Кирчо или Кокорчо. Управлението е същото. Просто единият беше подложен в лъча на прожектора с единствената задача да се държи обичайно, до момента в който останалите шумолят на мира зад кулисите, само че той не съумя да извърши даже и това. И в този момент по неотложност излиза другият от тандема.
А за какво Кирил Петков го направи това, както знаеше, че от него се изисква единствено да си трае и да наподобява пристойно? Има два метода към отговора на този въпрос, наречени надлежно „ Теория на конспирацията “ и „ Бръснача на Окам “. Според тайната доктрина Кирил Петков за последно е обслужил
Ако изгонването на 70 съветски чиновници от дипломатическата задача – било истински дипломати, било синекурни тунеядци или почтени водачи и готвачи, – е радостно събитие, то Кирил Петков съумя да помрачи и него. Ако разобличаването на 70 съветски шпиони е ликвидиране и облекчение за България, то се случи по един прекомерно безрадостен и несвоевременен метод. Един неустрашим и съдбоносен министър-председател подхваща сходни дейности в зората на мандата си, те са първата му работа, а не последната в миг, когато е неодобрен от Парламента и даже Президентът – неговият политически бащица – не желае да чуе за него.
Така и не разбрахме има ли данни за шпионаж или няма. Но даже и да няма заради незадоволителна успеваемост на нашите служби, сходни дейности сигурно са осъществявани. Навсякъде по света чиновниците в дипломатическите служби са се отчитали и се регистрират на родните си разузнавания, всички консулски отдели са на процедура публични резидентури на съответните страни и това не е загадка за никого. Ако някой си мисли, че българските дипломати по света, пък и всички други труженици на дипломатическия ни фронт – служители, секретарки, радисти и прочие – не се регистрират на разузнаването, горчиво се лъже. И по този начин би трябвало да бъде, би трябвало да се регистрират. Да не мислите, че хепънингите на русофилите на язовир Копринка се провеждат сами? Да не мислите, че сами се провеждат гражданските охранители на МОЧА? Това са все неща, които се знаят от времената на граф Игнатиев, а не са станали известни сред отстраняването на Никола Минчев и вота на съмнение.
Реакциите към дръзкия ентусиазъм на Кирил Петков бяха занимателни. „ Това ще блокира за дълги години връзките с Руската федерация – проплака Вигенин. – Това е ход, който коства ми се, никой не си е разрешавал досега в такива мащаби “. Всъщност даже и самите руснаци не го одобряват толкоз трагично. Те споделиха, че дълбокият Запад ни е принудил да постъпим по този начин и че се държим като капризни деца, които желаят да привлекат вниманието на родителите си. Интересно, дали в тази метафора ролята на родителите се извършва от самите руснаци? Така или другояче руснаците считат, че действието на Петков е нелегитимно, не дава отговор на мнението на народа, най-малкото тъй като е взето в положение на оставка на кабинета. В началото техните медии бяха меки, оповестиха случката и споделиха, че в този момент следва да се назначат нови хора на мястото на изгонените. Чак по-късно, когато никой от нашите политически субекти не поддържа Кирчо и той остана самичък сам в своята невротична и небрежно спонтанна пиар акция, Митрофанова се одързости да приказва за късане на дипломатическите връзки. Не че това зависи от нея. Да забележим дали ще ги скъсат, откакто към този момент изтèче срокът на реципрочната им вербална нота през днешния ден по пладне. Но и да не ги скъсат, коства ми се прекомерно хигиенично от наша страна Митрофанова да бъде изгонена. Само тя. Никой различен. За наставление. Пък след това ще гледаме кой е шпионирал и кой не е шпионирал.
Както споделих първоначално, Петков провали хубавото начинание и е естествено, че руснаците няма да пропуснат да го поясняват точно по този начин: кой си ти, какъв се явяваш, от чие име приказваш? Щом си в оставка, значи, че даже и парламентарна поддръжка нямаш, да не приказваме за електорална! Вместо да съкруши руснаците, Кирил Петков единствено ги разсмя. Нещо повече, подвигна им топката, тъй като в случай че неговата теза е слабата, то мощна остава да е противоположната. В този смисъл Петков постъпи като интелигентен съветски сътрудник, колкото и да му се щеше да излезе друго. Но пък и руснаците в никакъв случай не са били същинска му цел. Публиката, в която той се прицелва, е тук, в България, в София, на жълтите павета пред Народното събрание. Нито крачка по-нататък.
Дефицитът на легитимност посочи и Илияна Йотова от името на президентството: „ Безпрецедентно е кабинет без доверие в Народно събрание да пристъпва към такова деяние “, сподели тя. Костадин Костадинов (който ненавижда да го назовават „ Костя Копейкин “ и ние се съобразяваме с това) пък сподели, че Кирил Петков би трябвало да бъде подложен под забраняване и да бъде освидетелстван – мнение, което се споделя, прочее, и от неколцина психолози. Лена Бориславова пък издигна уединен глас в отбрана на тезата, че изгонването на 70-те не е акт на Министерски съвет, а в частност на Министерство на външните работи, с което наподобява се опита да трансферира горещия картоф в полето на Станислав Трифонов. Играли ли сте тенис с горещи картофи? Аз не съм опитвал.
От Корнелия Нинова пристигна предстоящата реакция – Българска социалистическа партия стопира всевъзможни договаряния за сформиране на държавно управление с ПППП, което прави съставянето на държавно управление в границите на настоящия парламент на практика (а и теоретически) невероятно. Корнелия Нинова не може да не се застъпи за Матушка Русь, само че пък и не напусна държавното управление в оставка, както направи Слави, до момента в който държавното управление още не беше в оставка. Както някой духовито беше споделил: даже и душата на Корнелия да напусне тялото, тялото ще остане вкопчено в бюрото и няма да напусне. По това Корнелия Нинова и Кирил Петков си наподобяват – министър председател и вицепремиер, – и двамата не желаят този чудноват сън да свърши. Заради това Сега Корнелия най-безсрамно ще се прегърне с Асен Василев, което е все едно да кажеш (когато още се връткаха двамата), че няма да преговаряш с Путин, само че с Медведев може.
А пък демократичната общественост (или градската десница – не знам по какъв начин им е по-приятно да ги наричат) изпадна в възторг: ГЕРБ и Движение за права и свободи онемяха! Затъкнаха им се устите! Няма какво да кажат при типа на този исторически ход на този самоуверен, съдбоносен и надарен общественик! Сякаш борбата не е с съветските шпиони, а с ГЕРБ и Движение за права и свободи. Какво да правиш: всякакви хора – всякакви отзиви. Всеки си има своята истина. Бяха в възторг, до момента в който Борисов не сподели, че нотата не трябва да се отдръпва и не трябва да се отхвърляме от изгонването на 70-те. И напълно нямаше тип на мълчалив...
Какво реализира Кирил Петков с изгонването на 70-те? Вдигна рейтинга на „ Възраждане “. Развали връзките с Българска социалистическа партия, единствено и единствено да угоди на умнокрасивитета (те също ненавиждат да ги назовават по този начин, както и Костадинов ненавижда да го назовават „ Копейкин “, нищо че на времето, още на митингите срещу Орешарски, сами се дефинираха като „ умни и красиви “). В резултат към този момент е невероятно Кирил Петков да бъде още веднъж министър-председател, даже и партията му да се спогоди с останалите парчета от Четворната коалиция в името на гювеча. Това реализира. Сега ще предложат Асен Василев, само че какво от това. За хората няма никаква разлика дали ще е Макс или Мориц, Кирчо или Кокорчо. Управлението е същото. Просто единият беше подложен в лъча на прожектора с единствената задача да се държи обичайно, до момента в който останалите шумолят на мира зад кулисите, само че той не съумя да извърши даже и това. И в този момент по неотложност излиза другият от тандема.
А за какво Кирил Петков го направи това, както знаеше, че от него се изисква единствено да си трае и да наподобява пристойно? Има два метода към отговора на този въпрос, наречени надлежно „ Теория на конспирацията “ и „ Бръснача на Окам “. Според тайната доктрина Кирил Петков за последно е обслужил
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ