Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bgКаква е визията

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg

Каква е визията на Бил Гейтс за светлото бъдеще? Защото той има такава, както стана ясно. Светлото бъдеще за положителния остарял Бил е простичко – до 10 години, с помощта на Изкуствения разсъдък (леле, почнал съм да го пиша с основна писмен знак!) индивидът ще може да се любува на двудневна работна седмица . Пък и какво друго му би трябвало на човек с изключение на да директория, без да работи. Всъщност, трябват му хиляди други неща и то не с цел да се почувства благополучен, а с цел да се почувства още по-нещастен. Уви, това съставлява венецът на еволюцията.

Вече са вършат опити в тази тенденция. Такава е концепцията за категоричен базов приход . Според нея всеки жител получава от време на време закрепена сума пари от страната, без оглед на приходите, имуществото или заетостта му. Целта е да се подсигурява най-малък стандарт на живот и да се понижи бедността, като в същото време се обезпечи по-голяма персонална и икономическа независимост. В няколко страни вършиха опити, само че по този начин си и останаха. В момента безусловният базов приход не е въведен на никое място. Защото не може да бъде.

Нещо сходно е и двудневната работна седмица. Разбира се, без значение от това дали работи два или пет дни, човек яде по един и същи метод, затова това, което би изкарал в отпадащите работни дни, би трябвало да му се заплати от някъде другаде – тоест, категоричен базов приход.

Каква е концепцията? Не е нова. Идеята е, че когато човек не е заставен да блъска за насъщния, ще се занимава с нещо по-така, ще развива гениите си (които явно всеки има в изобилие), ще способства за развиването на обществото и за богатството на ближните си. Само му дайте свободно време!

Всъщност какво прави и в този момент индивидът в свободното си време? Има си изследвания в тая посока.

В България, да вземем за пример, съгласно едно изследване от 2015 година на Министерството на младежта и спорта, 67% от младежите на възраст сред 15 и 29 години имат свободно време, само че множеството от тях не го употребяват за развиване. Около 69% не четат книги, 63% не спортуват, а 77% не възнамеряват да получават нови умения посредством курсове или образования. Тези данни сочат към ниска интензивност в посока личностно и професионално развиване измежду младите българи. Очевиден минус на проучването е, че споделя какво НЕ вършат в свободното си време младежите, само че не споделя какво вършат . Може би тъй като ще ни се изправят косите.

В съединените щати пък Американското проучване за потребление на времето (American Time Use Survey) от 2023 година демонстрира, че за 94% от хората най-популярната активност е гледането на телевизия, което заема към 2.7 часа на ден. Следват потреблението на компютър за забавление (вкл. 18+) и обществени мрежи, всяко от които лишава към 34 минути на ден, т.е. общо повече от час или дружно с малкия екран – към 4 часа.

Ако вземем единствено TikTok (бързам да кажа, че нямам регистрация там и не го ползвам), ще забележим че потребителите прекарват приблизително близо час (58:24 минути) на ден в него, което е повече от двойно нарастване по отношение на 2019 година Средното месечно време, прекарано в приложението, е към 34 часа, което е съвсем еквивалент на цялостна работна седмица . Потребителите отварят приложението приблизително 19 пъти дневно , като всяка сесия продължава към 11 минути .

А в този момент си представете всички тези хора с два пъти повече свободно време, че и от горната страна. И страшното е, че няма просто по екстензивен път да се усили времето на досегашните наслаждения, а ще се изобретят нови, евентуално по-извратени и безсмислени. Когато дадем на Венеца на еволюцията двудневна работна седмица, какво ще прави той в останалите 5 дни? Ще пие ли, ще се друса ли, секс ли ще прави по нови и причудливи способи, ще се пъчи в обществените мрежи ли, ще плюска ли, до момента в който му се прекършат краката от угоеност? Или пък ще развива гениите си – ще свири на роял и арфа, ще написа незабравими стихове, ще вае изящни фигури от алабастър, ще разисква метафизичен тематики с наборите си или по научната метода ще разгадава тайните на мирозданието за персонално наслаждение и занимание?

Някой ще се сети да каже: ами най-вероятно един ще пие и ще се друса,  а различен ще свири на роял и арфа. Ето го проблема- рано или късно ще стигнем до такава степен да признаем,  че хората се разделят на нужни и ненужни. Поне съгласно властващите сега идеология, която мери потребността на индивида съгласно приноса му към общото богатство. 

Всичко това е едно от доста лица на прегрешението „ горделивост “ – да тръгнеш да създаваш парадайс на земята. Това е вавилонският грях, прегрешението на Вавилонската кула. А за какво да е грях? Ами тъй като, в случай че индивидът е кадърен самичък да реализира съвършенство и безусловно благополучие на земята, то не е имало смисъл Христос да се ражда, да страда, да умира и да възкръсва. Да мислиш по този начин, несъмнено, е грях, който има своите последствия, както прочее демонстрира цялата човешка история чак до неуспеха на комунизма, чак до неуспеха на химерата на левите либерали за обществената страна, част от която може би е и двудневната работна седмица.

Каква е теоретичната разлика сред развития социализъм и комунизма? Ще ви кажа. Принципът на развития социализъм е „ от всекиго съгласно качествата, всекиму съгласно труда “. Тоест аз ще работя това, за което ставам (или за което партията реши, че ставам) и ще получавам съгласно това какво съм изработил. При комунизма към този момент, когато индустриалните средства са се развили неудържимо, ще стартира да работи правилото „ от всекиго съгласно опциите, всекиму съгласно потребностите “, т.е. аз съм обущар и опциите ми са да произведа един чифт обувки, обаче имам 10 деца, които се нуждаят от 10 чифта обувки и някак си ги получавам, тъй като такива са потребностите ми. А кой дефинира потребностите? Как кой! Партията, несъмнено!

– Ама аз имам нужда да отида в библиотеката на Ватикана и да чета антични ръкописи…

– Престани да се лигавиш, другарю – с присвити очи ще ме огледа Партията.

Но да речем, че всички хора имат някакво предопределение в една и съща степен – предопределение, което непрекъснато ги влече. Ето, моето предопределение, да вземем за пример, е да съм рентгенолог. Ако Бил Гейтс ме уреди с двудневна седмица, с цел да имам време да последвам фантазиите си, по какъв начин ще се отдам на призванието си през останалите дни, рентген ли ще би трябвало да си купя у дома? И в случай че не съумея, каква ще е изгодата ми за обществото – по-голяма или по-малка? Ама ще кажете: ИИ ще се занимава с това! А по какъв начин ИИ ще носи отговорност за диагнозата? Какво ще му се случи, в случай че сбърка (засега го прави прекомерно често) и ми отрежат левия вместо десния крайник? Какво ненавижда един програмен продукт, та да го накажеш с него? Ами моето предопределение? Ами личностната ми реализация?

Заместването (или изместването?) на индивида от ИИ може би в действителност е замислено като стъпка към окончателния парадайс на трасхуманистите, когато ще прехвърлим съзнанието си в информативен облак и там ще живеем постоянно и щастливо в непознати досега наслаждения. Обаче другарят Гейтс не споделя каква ще е числеността на човечеството в настъпващия до 10 години парадайс. По оценки на Организация на обединените нации и Habitat for Humanity за 2024 изцяло бездомните са 150 милиона души. В гета, бараки и кашони живеят 1.6 милиарда души.  Хора отвън всякаква система (NEET – Not in Employment, Education or Training) – такива, които не работят, не учат, не търсят работа и не са стопански дейни, – са сред 600 и 800 милиона души. Какво вършим с тези хора, другарю Гейтс? Как ги включваме в общия Рай на земята? Болшевиките пробваха с ГУЛАГ, вие имате някаква друга концепция? Или първо да ги въдворим всички в Картаген, а след това както си знаем? 

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.