Тръмп, грантоедите и пропагандната стойност на въпросите „Защо?“ и „Дали?“
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
Манипулацията има както своите тънкости, по този начин и своите „ дебелости “. Една от най-дебелашките дебелости на операцията е тенденциозната приложимост на въпроса „ Защо? “. 
Сайтът „ Дневник “, който продължава да дири третия пол било безплатно по разбиране, било тъй като са останали още малко пари от последния транш (щом приказваме за евтина операция, обърнете внимание на илюстрацията – компютърна визуализация на ДНК – и на заклинанието „ ето какво споделя науката “, които наподобява се чака да отстранен и последните подозрения у лековерната аудитория), уеб сайтът „ Дневник “ използва въпроса „ Защо “ по следния метод: „ Защо Мъск ще се провали в министерство на успеваемостта “. Знае се, че най-малко две трети, в случай че не и повече, от хората, които посещават сходни осведомителни източници, се лимитират да погледнат илюстрацията, да прочетат заглавието и след това не престават нататък – по тази причина заглавията са толкоз значими. Чакайте в този момент, Дневник, по кое време стана ясно че „ Мъск ще се провали “, от кое място стана ясно, съгласиха ли се всички, че е по този начин, та тръгнахме да търсим аргументите, тръгнахме да питаме „ за какво “? Не би трябвало ли въпросът „ Дали? “ да предшества въпроса „ Защо? “. Всъщност задачата е транспарантна: у публиката да се остави убеждението, че Мъск се е провалил, пък дали и за какво – който не го мързи, да чете.
Друго: „ Нали най-големият камшик, сякаш, беше комунизмът, за какво светът стана по-лош след неговото срутване?... “ Проф. Андрей Пантев “. Да, да, знам. Има прекомерно доста запетайки, само че по този начин е в оригинала. Изглежда има хора, за които запетайката е белег на просветеност, а точка и запетайка – това към този момент е изисканост.
В това меме виждаме безусловно същото като при уеб страницата „ Дневник “. Кой сподели, по кое време се откри, че светът е станал по-лош след рухването на комунизма? Да, той продължава да е цялостен със несгоди, само че една от тях – комунизма от болшевишки вид и неговата тоталитарна страна – към този момент я няма. Нищо че не престават да разгласяват таблички за идиоти, в които се споделя какъв брой е коствало обещано нещо при социализма и какъв брой коства в този момент, въпреки че стотици пъти им споделиха, че правилният въпрос не е този, а какво количество от това нещо си можел да купиш със междинна заплата тогава и какво в този момент. Евтина манипулация…
Забележете, че не е пропусната и друга значима графа – престижът, на който се позоваваме. При „ Дневник “ това беше науката и картинката на ДНК, а тек е името на проф. Андрей Пантев, види се, той е някакъв документ за мъдрост и меродавност. Впрочем, нека не го е споделил в действителност, тъй като и това не е изключено.
Също по този начин обичан род от евтината операция е „ пророчеството “. Преди време ви приказвах за едно знамение на Валери Найденов в „ 24 часа “, на което ще се върнем, когато пристигна време да се извърши. Но пък ето едно друго, което трябваше да се извърши този вторник: „ До 11.02 Кримски мост няма да има “ (вероятно се засяга Керченският мост, който назовават и „ кримски “). Тези хора, тези експерти разчитат, че когато пристигна денят на сбъдването, към този момент никой няма да помни пророчеството, само че то ще е изиграло ролята си сега на своето изричане – ще е основало нужните усещания, ще е събудило търсените усеща, ще е подбутнало мирогледа на публиката в мечтаната посока. В случая това знамение беше отправено от експерт, който бълва сходни внушения на шпации сред четвърт до половин час.
Що за специалност е това – да внушаваш на хората следени изводи! Голям рев сега е за „ Свободна Европа “ и „ Гласът на Америка “, по тази причина че щели да им прекратят финансирането. Еми, естествено, че от дълго време трябваше да го прекратят. Още след рухването на Берлинската стена и края на Съветския съюз. С тези събития „ Свободна Европа “ и „ Гласът на Америка “ извършиха на 100% задачата си, реализираха задачата, с която бяха основани. Оставянето им ги трансформира в разплодник на грантоеди, капсулирани в личния си балон.
Пък и за другите. Както някой изобретателно забеляза - Отворено общество скрито и бавно се трансформира в Затворено общество. Групички грантоеди от всевъзможна големина – от приказни планове за стотици милиони до полюции за няколко хиляди – се трансфораха в секрети общества на съзаклятници. Наскоро някакъв жълтопаветник стана областен кмет (после трябваше да го махнат с отвращение, тъй като се беше олял оттатък всякакво приличие) и той незабавно стартира да раздава парички на приятелките си за ужасяващо тъпи планове. Къси парички, по 2-3 хиляди лв., само че значим е правилото – на никого и през разум не може да му минава, че до такива действия ще бъдат позволени външни, инцидентни хора. Самият аз в предходния общински мандат по линия на Българска национална телевизия, която би трябвало да е показана там, бях член на креативния съвет към дирекция „ Култура “ на Столична община. Издържах единствено едно съвещание и то онлайн, тъй като коронавирус тресеше вселената, само че продължиха да ми пращат документи. За такива „ културни “ планове се дават пари, че свят може да ви се извие. И отново се усвояват от верните създатели, общественици и Неправителствени организации. Ето това е „ затвореното общество “.
Не знам дали нещо ще се промени в този отрасъл, в света на грантовете. Вероятно не. Просто ще стартират да се дават пари за нещо друго, само че отново корозивно душата на индивида, сходно на джендър идеологията и уродливите съоръжения и пърформанси на постмодерни некадърници. Но скъпи мои господа донори и спонсори, хората на които плащате да моделират публичния светоглед по ваш облик и сходство, надалеч не са най-кадърните в тази област. Вземете да ги пообучите. Манипулацията също желае ум и подготвеност. Но пък парите са си ваши. Изглежда ви е по-спокойно да ги раздавате на безмозъчни фанатици, че да не вземат да се изкушат и да кажат истината. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
FaceBookTwitterPinterest
