Гледаме в миналото, “не за да плюем”, а за да имаме бъдеще, различно от комунистическото минало
Иван Сотиров
На такива като Асен Василев би трябвало да им е ясно, че ние гледаме в предишното, “не с цел да плюем ”, както твърди той, а с цел да имаме бъдеще, което е друго от комунистическото минало. Очевидно е, че
за кастата на потомците на Българска комунистическа партия номенклатурата гледането в предишното е неловко
Неудобно е, тъй като генезисът на властващата през днешния ден олигархия е комунистически. Олигархичният модел е незаконно продължение на незаконния комунистически режим и той се наложи, тъкмо тъй като с лозунгът: “дайте да не гледаме в предишното, с цел да градим бъдещето ” не беше осъществена лустрация. Затова вместо промяна на комунистическата система, получихме реформиран комунизъм. Затова голямата сила на милиони българи, вместо за декомунизация на обществото ни беше използвана за опазване на властта на Българска комунистическа партия върхушката, посредством поколенческата ѝ промяна.
Днес, даже и ръководещи партии, които се показват за антикомунистически се ръководят от потомствени комунисти. Потомствената комунистическа аристокрация е уверена в предопределеността да ръководи и надълбоко в себе си
презира „ недоунищожените контри “
или както ги назова един от тях: „ кварталните алкохолици “. Затова получихме настояще, което носи аморалността на комунистическото минало. Тези, които през днешния ден ни приканват да не гледаме предишното, се появиха на политическата сцена и влезнаха във властта с гневно храчене по тези, които управляваха преди тях. Но това за тях е минало, което не би трябвало да гледаме. Минало, което не би трябвало да гледаме, беше и срамната договорка - държавно управление против кремълски президент. Ами да, тя беше просто едно ала-бала с Радев - какво толкоз. И обединението с Българска социалистическа партия беше ала-бала, и чегъртането на Борисов, и заклинанията против Пеевски, и дебаркирането на “Росенец ”,
всичко за тях е ала-бала, всичко е просто бизнес
Може би за тях е ала-бала и въпросът за ликвидираните и тероризирани от Българска комунистическа партия свободомислещи хора и техните потомци. Важното е, че по този начин се разчисти теренът за потомците на АПБФК. Репресираните от националната власт остават в предишното, бъдещето е на децата на националната власт.
Биха ли посмели тези прогресивни носители на новото ярко комунистическо бъдеще да попитат евреите, за какво гледат в предишното, за какво ни занимават с Холокост - та той е преди комунистическия режим? Е, по какъв начин ще посмеят, нали незабавно ще им отрежат квитанциите от Запада, против който бащите им водиха война, само че за чиито благини те драпат с нокти и зъби.
Без смирение и възмездие няма правдивост,
а без правдивост няма цивилизовано общество, а дивашко сборище. Народ без памет е жертван на изгубване, а националната памет е родова, тъй като самото разбиране народ произлиза от думата жанр.
На такива като Асен Василев би трябвало да им е ясно, че ние гледаме в предишното, “не с цел да плюем ”, както твърди той, а с цел да имаме бъдеще, което е друго от комунистическото минало. Очевидно е, че
за кастата на потомците на Българска комунистическа партия номенклатурата гледането в предишното е неловко
Неудобно е, тъй като генезисът на властващата през днешния ден олигархия е комунистически. Олигархичният модел е незаконно продължение на незаконния комунистически режим и той се наложи, тъкмо тъй като с лозунгът: “дайте да не гледаме в предишното, с цел да градим бъдещето ” не беше осъществена лустрация. Затова вместо промяна на комунистическата система, получихме реформиран комунизъм. Затова голямата сила на милиони българи, вместо за декомунизация на обществото ни беше използвана за опазване на властта на Българска комунистическа партия върхушката, посредством поколенческата ѝ промяна.
Днес, даже и ръководещи партии, които се показват за антикомунистически се ръководят от потомствени комунисти. Потомствената комунистическа аристокрация е уверена в предопределеността да ръководи и надълбоко в себе си
презира „ недоунищожените контри “
или както ги назова един от тях: „ кварталните алкохолици “. Затова получихме настояще, което носи аморалността на комунистическото минало. Тези, които през днешния ден ни приканват да не гледаме предишното, се появиха на политическата сцена и влезнаха във властта с гневно храчене по тези, които управляваха преди тях. Но това за тях е минало, което не би трябвало да гледаме. Минало, което не би трябвало да гледаме, беше и срамната договорка - държавно управление против кремълски президент. Ами да, тя беше просто едно ала-бала с Радев - какво толкоз. И обединението с Българска социалистическа партия беше ала-бала, и чегъртането на Борисов, и заклинанията против Пеевски, и дебаркирането на “Росенец ”,
всичко за тях е ала-бала, всичко е просто бизнес
Може би за тях е ала-бала и въпросът за ликвидираните и тероризирани от Българска комунистическа партия свободомислещи хора и техните потомци. Важното е, че по този начин се разчисти теренът за потомците на АПБФК. Репресираните от националната власт остават в предишното, бъдещето е на децата на националната власт.
Биха ли посмели тези прогресивни носители на новото ярко комунистическо бъдеще да попитат евреите, за какво гледат в предишното, за какво ни занимават с Холокост - та той е преди комунистическия режим? Е, по какъв начин ще посмеят, нали незабавно ще им отрежат квитанциите от Запада, против който бащите им водиха война, само че за чиито благини те драпат с нокти и зъби.
Без смирение и възмездие няма правдивост,
а без правдивост няма цивилизовано общество, а дивашко сборище. Народ без памет е жертван на изгубване, а националната памет е родова, тъй като самото разбиране народ произлиза от думата жанр.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ