Накъде води опасният флирт на Тбилиси с Москва
Иван Преображенски, Дойче веле
След изборите през октомври Грузия може да възвърне дипломатическите си връзки с Русия. Има ли рискстраната да се трансформира в прокремълски спътник?
Грузинските управляващи се занимават с " опита за прелом ", който опозиционери, симпатизиращи на Украйна,уж били подготвени да извършат в страната. Премиерът ИраклиКобахидзе плаши с война с Русия, в случай че партията му загуби властта. В съветското външно министерство Мария Захарова, въпреки Грузия да не е молила за това, приказва за вероятното присъединение на страната към Организацията на Договора за групова сигурност, а сенаторът Андрей Климов споделя, чеРусияможе да окаже военна помощ на грузинските управляващи.
Как кореспондира всичко това с събитието, че дипломатическите връзки сред двете страни бяха скъсани още през 2008година поради войната, а съветските военни не престават окупацията на Абхазия и Северна Осетия?
Избори по съветски модел
На 26октомври вГрузияще се проведат парламентарни избори и ръководещата партия „ Грузинска фантазия " искрено показва готовността си да удържи властта по всевъзможен начин. През тази година, да вземем за пример, макар многочислените митинги в страната бе приетзакон за „ задграничните сътрудници ", подобен на съветския.
Наскоро пък грузинските управляващи оповестиха, че е предотвратено нападение против основния спонсор и неофициален водач на ръководещата партияБидзина Иванишвили- бизнесмен, който от дълго време има бизнес връзки с Русия. Кремъл побърза да осъди този „ опит за нападение ", за който са упреквани някогашни съратници на Михаил Саакашвили, в това число някогашни представители на службите за сигурност, които в този момент оказват помощ на Украйна.
На фона на несполучливите покушения против премиера на Словакия Роберт Фицо и против кандидат-президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп новините от Грузия не е наподобяват толкоз необикновено. Премиерът Кобахидзе дори реши да си поиграе на конспирология и съобщи, че атентатът против Иванишвили бил квалифициран от същите сили, които организирали и нападенията в Словакия и Съединени американски щати - без ненужно да се концентрира върху това, че причинителите на тези два опита за атентат са работили независимо. По-съществената разлика обаче е в това, че в Грузия не е имало никакво нападение, респективно опозицията естествено приказва за измислени закононарушения и действителни предизборни репресии.
Дипломатическите връзки може и да се възстановят
Що се отнася до Организацията на Договора за групова сигурност, в който господства Русия, той да вземем за пример въобще не оказа помощ на Армения нито да резервира контрола надНагорни Карабах, нито в граничния ѝ спор с Азербайджан.
Въпреки това в този момент съветските публични лица недвусмислено канят Грузия да се причисли към контракта. В подобен случай Русия, съгласно тяхната логичност, ще окаже на грузинските управляващи помощ против тези тайнствени сили, които били организирали покушенията против Фицо и Тръмп, а в този момент - и против Иванишвили.
Грузия разбираемо мълчи - схемата е изцяло нереална, каквото и да и мислят в Москва. Най-малкото до тогава, до момента в който Русия продължава да окупира грузинска територия и да държи свои бойци в Абхазия и Южна Осетия.
Има обаче и различен път за нормализация - обновяване на дипломатическите връзки макар окупацията. Грузинският министър председател ИраклиКобахидзе споделя, че страната му желае да възвърне териториалната си целокупност по кротичък път. А за това са нужни договаряния, за които са нужни дипломати. При това състояние слуховете, че след парламентарните избори „ Грузинска фантазия " ще възвърне дипломатическите си връзки с Русия наподобяват изцяло правдоподобно.
Грузия не е Киргизстан
Руските опозиционери, които всеобщо отпътуваха за Грузия след началото навойната против Украйна, в този момент също толкоз всеобщо си стягат багажа и търсят по-сигурно леговище. Грузия към този момент не ги пуска назад на своя територия, а в този момент има и опасения, че може също толкоз всеобщо да стартира да ги връща в Русия, където ги чакат наказателни каузи за дискредитация на армията, а може би даже и за измяна на родината. Грузинската съпротива, чиито шансове да победи на идните избори не са огромни, явно ще се изправи пред нови репресии.
Ако не тази година, то идната нищо не пречи на партията на Иванишвили, която е монополизирала властта в страната, да възвърне дипломатическите връзки с Русия. И изглеждасякашГрузия стремглаво се трансформира в съветски спътник -подобно на Киргизстан, където под съветско въздействие интензивно се лимитират гражданските права и свободи.
Но окупираните територии остават непреодолимо затруднение за Иванишвили или за всеки различен политик, които изиска да се опре на Кремъл. Руските управляващи в никакъв случай няма да върнат превзетото непринудено. Грузинският народ също няма да се съгласи с такава отстъпка, което прави всеки прорускиавторитарен режим да наподобява нестабилен в дълготрайна вероятност.
След изборите през октомври Грузия може да възвърне дипломатическите си връзки с Русия. Има ли рискстраната да се трансформира в прокремълски спътник?
Грузинските управляващи се занимават с " опита за прелом ", който опозиционери, симпатизиращи на Украйна,уж били подготвени да извършат в страната. Премиерът ИраклиКобахидзе плаши с война с Русия, в случай че партията му загуби властта. В съветското външно министерство Мария Захарова, въпреки Грузия да не е молила за това, приказва за вероятното присъединение на страната към Организацията на Договора за групова сигурност, а сенаторът Андрей Климов споделя, чеРусияможе да окаже военна помощ на грузинските управляващи.
Как кореспондира всичко това с събитието, че дипломатическите връзки сред двете страни бяха скъсани още през 2008година поради войната, а съветските военни не престават окупацията на Абхазия и Северна Осетия?
Избори по съветски модел
На 26октомври вГрузияще се проведат парламентарни избори и ръководещата партия „ Грузинска фантазия " искрено показва готовността си да удържи властта по всевъзможен начин. През тази година, да вземем за пример, макар многочислените митинги в страната бе приетзакон за „ задграничните сътрудници ", подобен на съветския.
Наскоро пък грузинските управляващи оповестиха, че е предотвратено нападение против основния спонсор и неофициален водач на ръководещата партияБидзина Иванишвили- бизнесмен, който от дълго време има бизнес връзки с Русия. Кремъл побърза да осъди този „ опит за нападение ", за който са упреквани някогашни съратници на Михаил Саакашвили, в това число някогашни представители на службите за сигурност, които в този момент оказват помощ на Украйна.
На фона на несполучливите покушения против премиера на Словакия Роберт Фицо и против кандидат-президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп новините от Грузия не е наподобяват толкоз необикновено. Премиерът Кобахидзе дори реши да си поиграе на конспирология и съобщи, че атентатът против Иванишвили бил квалифициран от същите сили, които организирали и нападенията в Словакия и Съединени американски щати - без ненужно да се концентрира върху това, че причинителите на тези два опита за атентат са работили независимо. По-съществената разлика обаче е в това, че в Грузия не е имало никакво нападение, респективно опозицията естествено приказва за измислени закононарушения и действителни предизборни репресии.
Дипломатическите връзки може и да се възстановят
Що се отнася до Организацията на Договора за групова сигурност, в който господства Русия, той да вземем за пример въобще не оказа помощ на Армения нито да резервира контрола надНагорни Карабах, нито в граничния ѝ спор с Азербайджан.
Въпреки това в този момент съветските публични лица недвусмислено канят Грузия да се причисли към контракта. В подобен случай Русия, съгласно тяхната логичност, ще окаже на грузинските управляващи помощ против тези тайнствени сили, които били организирали покушенията против Фицо и Тръмп, а в този момент - и против Иванишвили.
Грузия разбираемо мълчи - схемата е изцяло нереална, каквото и да и мислят в Москва. Най-малкото до тогава, до момента в който Русия продължава да окупира грузинска територия и да държи свои бойци в Абхазия и Южна Осетия.
Има обаче и различен път за нормализация - обновяване на дипломатическите връзки макар окупацията. Грузинският министър председател ИраклиКобахидзе споделя, че страната му желае да възвърне териториалната си целокупност по кротичък път. А за това са нужни договаряния, за които са нужни дипломати. При това състояние слуховете, че след парламентарните избори „ Грузинска фантазия " ще възвърне дипломатическите си връзки с Русия наподобяват изцяло правдоподобно.
Грузия не е Киргизстан
Руските опозиционери, които всеобщо отпътуваха за Грузия след началото навойната против Украйна, в този момент също толкоз всеобщо си стягат багажа и търсят по-сигурно леговище. Грузия към този момент не ги пуска назад на своя територия, а в този момент има и опасения, че може също толкоз всеобщо да стартира да ги връща в Русия, където ги чакат наказателни каузи за дискредитация на армията, а може би даже и за измяна на родината. Грузинската съпротива, чиито шансове да победи на идните избори не са огромни, явно ще се изправи пред нови репресии.
Ако не тази година, то идната нищо не пречи на партията на Иванишвили, която е монополизирала властта в страната, да възвърне дипломатическите връзки с Русия. И изглеждасякашГрузия стремглаво се трансформира в съветски спътник -подобно на Киргизстан, където под съветско въздействие интензивно се лимитират гражданските права и свободи.
Но окупираните територии остават непреодолимо затруднение за Иванишвили или за всеки различен политик, които изиска да се опре на Кремъл. Руските управляващи в никакъв случай няма да върнат превзетото непринудено. Грузинският народ също няма да се съгласи с такава отстъпка, което прави всеки прорускиавторитарен режим да наподобява нестабилен в дълготрайна вероятност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ