Възпоменателна вечер за Западните покрайнини събра в София българи от двете страни на границата
Иван Николов:„ Опазването на дребното останали българи в Западните околности или най-малко на историческата памет за тях не е въпрос, който касае единствено нас, той касае българите от двете страни на границата. Защото нападателният великосръбски шовинизъм още веднъж протяга ръце към България, а българските политици, историци, публицисти са потънали в европейските си сънища “
В навечерието на 103-ата годишнина от една от най-черните дати в българската история – 27 ноември 1919 година, когато в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан несправедливият Ньойски контракт, според клаузите на който от страната ни са отнети изконни територии, а близо 2 млн. наши сънародници остават отвън рамките на Отечеството, в Камерната зала на НЧ „ Славянска беседа-1880 “ в София се състоя възпоменателна вечер за Западните околности. Организатор на събитието беше Кръг „ Слово “ при най-старото столично читалище.
Патриотичната демонстрация събра голям брой българи от двете страни на границата. Водещи на събитието бяха Зденка Тодорова – публицист, публицист и правозащитник, ръководител на Хелзинкския комитет за отбрана правата и свободите на българите в Сърбия, и Иван Николов – стихотворец, журналист и държавник, ръководител на Културно-информационния център на българско национално малцинство „ Босилеград “.
„ 103 години по-късно Ньойският контракт отново ни събира, с цел да изкажем нашето противоречие с него, да се чуе нашият глас против него, пък все някой от политиците ни ще подочуе нещо за него “, съобщи в словото си Зденка Тодорова, която очерта последствията за България от Ньойския диктат и приноса на българските интелектуалци в предишното за отбрана на българите в Западните околности – „ всичките ярки, мощни, безкомпромисни персони, интелектуалци и стратези, каквито през днешния ден ни липсват “.
„ Причината за мълчанието на политиците виждам в две неща, акцентира Зденка Тодорова. Едното е, тъй като не знаят историята, другото е – тъй като считат, че в този момент не било комфортно да се загатва този въпрос заради геополитически, добросъседски, търговски, партньорски и още доста други аргументи.
Е, хубаво, никой няма нищо срещу партньорството. Имаме срещу мълчанието и забравата. Защото, както ми написа тези дни художничката от Пловдив Марлена Юрукова: „ Битката е за паметта – тъй като тя е в основата да си човек! “.
„ Равносметката от 103-годишния ни престой във всичките седем югославски формирования до днешна Сърбия е съдбовен за нас по своите стопански, културно-просветни, обществени, духовни, екологични и демографски последици, съобщи Иван Николов – стожер на българщината в Западните околности. Отделно от това, трябваше да изтърпим всичката ненавист, злопаметност и пренебрежение, насъбрани към българите за всичките нанесени им от българите провали.
В историята на Западните околности ние сме губили приблизително по 1 000 души на година. Със свито сърце чакаме резултатите от последното броене на популацията, което се организира през месец октомври. Няма никакво подозрение, че в този момент сме още по-малко от преброяването през 2011 година, когато бяхме единствено 18 300 души.
Цифрите демонстрират всичката свирепост на сръбската асимилаторска политика, на която сме били подложени през миналия век и всичкото изтощение на българската външна политика да ни отбрани.
Основният проблем на всеки поробител е по какъв начин да задържи и трайно да „ усвои “ окупираната територия и население. През миналия век върху нас бяха приложени всички известни в международната история способи за отродяване и национална асимилация.
Ние също използвахме всички известни способи на битка за оцеляване – от въоръжена опозиция до всички типове културно-просветна активност и политическа агитация, както и илюзиите, че можем да осъществяваме правата си в границите на политическата система на някогашна Югославия и днешна Сърбия.
Накрая претърпяхме поражение пред очите на България и пред очите на цивилизована Европа. На нашия образец се срина цялата европейска идея за правата на индивида и правата на малцинствата. Видяхме, че цялата тази идея не коства нищо, в случай че страните нямат политическа воля да я приложат на процедура.
България и до през днешния ден няма ясно дефинирана и поредна политика нито към Западните околности, нито към Македония. Опасявам се, че тия нерешени проблеми от предишното ще ги платим в бъдещето на двойна цена и с рента от горната страна.
Българската външна политика за отбрана на правата на българите в Западните околности е непоследователна и неефикасна. От 1920 година до края на Втората международна война тя упорства за проверка на Ньойския контракт и връщане на Западните околности към България. С Директива №19 от 19 април 1939 година държавното управление на Кьосеиванов и обществено обявява задачите на тази политика. По време на Втората международна война Западните околности са върнати и се управляват от България.
С възобновяване на предвоенното статукво и утежняването на връзките сред Югославия и България по линия на Коминформбюро през 1948 година българите в Западните околности стават заложници на югославската/ сръбската теза за македонско малцинство в Пиринския край.
Едва към края на 1970 година външните министри Иван Башев и Петър Младенов стартират страхливо да слагат основите на една по-конструктивна позиция както по въпроса за „ македонското малцинство “ в Пиринския край, по този начин и по проблемите на българското малцинство в Западните околности.
След разпадането на Югославия България не сложи въпроса за решаването на казуса за Западните околности като част от югославската рецесия. Тогава българските външнополитически цели бяха участието на България в НАТО и Европейския съюз, а мълчанието по Западнопокрайнинския въпрос наивно беше наречена „ инвестиция в бъдещето “, с наивното очакване, че когато Сърбия се демократизира и стартира преговорния развой за присъединение към Европейски Съюз, тя ще оцени българския принос и ще реши проблемите на българите в Западните околности.
Въпреки всичко, България и изключително българското общество в никакъв случай не са преставали да се интересуват от ситуацията на българите в Западните околности. През последните 20 години България даде обучение на стотици млади българи от Западните околности по 103 Постановление на Министерски съвет, подпомагаше културните центрове и други цивилен организации в битката за запазване и развиване на българската просвета, даде българско поданство на всички, които го желаеха и оказваше филантропична и здравна помощ на популацията.
Равносметката демонстрира, че това не беше задоволително да се резервира българският темперамент и да се задържи българското население по родните си места. Към днешна дата имаме потребност от изцяло преосмисляне на българската политика към Западните околности и търсене на други незабавни способи и средства за тяхното избавяне.
Недопустимо е по времето, когато интернационалното състояние на България като членка на Европейски Съюз в никакъв случай не е било по-добро, българското малцинство в Западните околности да бъде застрашено от заплахата вечно да изчезне под натиска на отречената и пора̀зена великосръбска политика.
Много сме говорили за методите, с които над 100 000 българи в Западните околности бяха изгонени от родните си краища, претопени на първо време в „ югославяни “, а по-късно и в „ сърби “, освен това антибългарски настроени и изправени едни против други. Много сме говорили за методите, по които се подменя езика, писмеността, историческата памет, идентичността, културата и вярата.
Икономическата злополука в последна сметка ни докара и до демографска злополука.
Тоя път желая да предупредя българската общност, акцентира Иван Николов, за надигащата се антибългарска вълна, която кипи в Сръбската православна черква, научно-историческите среди, медиите и учебните заведения. Непрекъснато се тиражират и преувеличават „ сръбските жертви, избити от българската войска по време на Първата и Втората международна войни “ и към този момент достигнахме до чудовищни размери 30-50 000 жертви. От 2008 година в Сурдулица и Враня, под патронажа на Президента, Сръбската православна черква и Сръбската академия на науките, се организират научно-исторически конференции, на които се фалшифицира историята и се основава отрицателна социална настройка към българите като окупатори, предатели и врагове, с което измежду младите сърби се насаждат усеща на ненавист и възмездие към българите, а измежду младите българи – възприятие на виновност и позор от това, че са българи. Стигна се до такава степен в учебните заведения да се организират състезания за есета и ликовни произведения с антибългарска тема.
Националните малките екрани в най-гледаното телевизионно време още веднъж чертаят карти върху днешната територия на България в устрема си да основат някакво сръбско малцинство или най-малко нещо междинно – сърбошопски етнос. Известни имена на сръбската просвета още веднъж приказват по сръбските малките екрани, че сръбският блян е да основат Велика Сърбия, която да простира на 40 км до Загреб и на 20 км до София. Сръбската чалга, сръбските малките екрани и други форми на сръбско културно въздействие рисково наближават София при цялостно безмълвие от българска страна.
От друга страна, през 2017 година, според публично заявеното предпочитание на Сърбия за участие в Европейски Съюз и изхождайки от европейската процедура, българските цивилен организации в Босилеград – „ ГЛАС “, КИЦ „ Босилеград “ и ДСБ (б. а. Демократичен съюз на българите), желаеха да се отбележат и почетат паметта на цивилните жертви от Босилеградския разгром на 15-16 май 1917 година и да се инициира развой на национално помиряване сред двете страни в полза на малцинството, в полза на добросъседските връзки сред двете страни и участието на Сърбия в Европейски Съюз. За страдание, кметът на Босилеград (б. а. Владимир Захариев) на 15 май 2017 година отхвърли да одобри българския вицепрезидент госпожа Илияна Йотова, а паметните плочите бяха иззети от локалната полиция. След намесата на Президента Румен Радев паметните плочи бяха върнати, само че и в този момент си стоят в КИЦ-а.
През последните 7 години Босилеградско е изправено пред екологична злополука. Международните рудодобивни компании „ Минеко “ и „ Дънди Прешъс “, както и безконтролното създаване на мини ВЕЦ-ове, отровиха речните води с галенит и арсенопирит и безусловно унищожиха биоразнообразието. Въпрос на време е по кое време отровната вода ще премине границата и ще заплаши Кюстендилската долина и долината на река Струма. Както мината в Бор и безконтролното изтичане на отровни води в река Тимок токсини стотици хектари обработваема земя при Брегово при съвсем цялостно безмълвие от българска страна.
Ето за какво опазването на дребното останали българи в Западните околности или най-малко на историческата памет за тях не е въпрос, който касае единствено нас, той касае българите от двете страни на границата. Защото нападателният великосръбски шовинизъм още веднъж протяга ръце към България, а българските политици, историци, публицисти са потънали в европейските си сънища “, сподели в умозаключение Иван Николов.
За патриотичната атмосфера на възпоменателна вечер способстваха също стихотворенията на Емануил Попдимитров „ Граница “, „ Старият дом “ и „ Родина “, изпълнени от артиста Емил Марков, музикалните осъществявания на пиано на ученици на Детската музикална школа при НЧ „ Славянска беседа-1880 “, стихотворението „ Браздата “ на столичната поетеса Петя Йотова и „ Писмо на босилеградчани до Иван Вазов “, прочетено от родената в Босилеград Ивана Бочева – учебен психолог в 128 СУ „ Алберт Айнщайн “.
В знак на поддръжка и почитание към нашите сънародници от Западните околности общинският консултант от Вътрешна македонска революционна организация в Столичния общински съвет и теоретичен секретар на Македонския теоретичен институт Владимир Митов подари на Зденка Тодорова и на Иван Николов портрет на Апостола на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринска Тракия Гоце Делчев (1872-1903 г.).
Преди възпоменателната вечер пред най-старото столични читалище беше сложено началото на Общобългарската самодейност на Национално придвижване „ Бащино огнище “ с ръководител Ивайло Шопски „ Да запалителен 103 свещи в символ на митинг против нелегитимния Ньойски контракт “. Освен от София, към патриотичната самодейност се причислиха също родолюбиви българи от Благоевград, Варна, Елин Пелин, Копривщица, Плевен, Пловдив, Първомай, Русе, Самоков, Сливен, с. Сопица (Брезнишко) и други
Мирослав Гетов
В навечерието на 103-ата годишнина от една от най-черните дати в българската история – 27 ноември 1919 година, когато в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан несправедливият Ньойски контракт, според клаузите на който от страната ни са отнети изконни територии, а близо 2 млн. наши сънародници остават отвън рамките на Отечеството, в Камерната зала на НЧ „ Славянска беседа-1880 “ в София се състоя възпоменателна вечер за Западните околности. Организатор на събитието беше Кръг „ Слово “ при най-старото столично читалище.
Патриотичната демонстрация събра голям брой българи от двете страни на границата. Водещи на събитието бяха Зденка Тодорова – публицист, публицист и правозащитник, ръководител на Хелзинкския комитет за отбрана правата и свободите на българите в Сърбия, и Иван Николов – стихотворец, журналист и държавник, ръководител на Културно-информационния център на българско национално малцинство „ Босилеград “.
„ 103 години по-късно Ньойският контракт отново ни събира, с цел да изкажем нашето противоречие с него, да се чуе нашият глас против него, пък все някой от политиците ни ще подочуе нещо за него “, съобщи в словото си Зденка Тодорова, която очерта последствията за България от Ньойския диктат и приноса на българските интелектуалци в предишното за отбрана на българите в Западните околности – „ всичките ярки, мощни, безкомпромисни персони, интелектуалци и стратези, каквито през днешния ден ни липсват “.
„ Причината за мълчанието на политиците виждам в две неща, акцентира Зденка Тодорова. Едното е, тъй като не знаят историята, другото е – тъй като считат, че в този момент не било комфортно да се загатва този въпрос заради геополитически, добросъседски, търговски, партньорски и още доста други аргументи.
Е, хубаво, никой няма нищо срещу партньорството. Имаме срещу мълчанието и забравата. Защото, както ми написа тези дни художничката от Пловдив Марлена Юрукова: „ Битката е за паметта – тъй като тя е в основата да си човек! “.
„ Равносметката от 103-годишния ни престой във всичките седем югославски формирования до днешна Сърбия е съдбовен за нас по своите стопански, културно-просветни, обществени, духовни, екологични и демографски последици, съобщи Иван Николов – стожер на българщината в Западните околности. Отделно от това, трябваше да изтърпим всичката ненавист, злопаметност и пренебрежение, насъбрани към българите за всичките нанесени им от българите провали.
В историята на Западните околности ние сме губили приблизително по 1 000 души на година. Със свито сърце чакаме резултатите от последното броене на популацията, което се организира през месец октомври. Няма никакво подозрение, че в този момент сме още по-малко от преброяването през 2011 година, когато бяхме единствено 18 300 души.
Цифрите демонстрират всичката свирепост на сръбската асимилаторска политика, на която сме били подложени през миналия век и всичкото изтощение на българската външна политика да ни отбрани.
Основният проблем на всеки поробител е по какъв начин да задържи и трайно да „ усвои “ окупираната територия и население. През миналия век върху нас бяха приложени всички известни в международната история способи за отродяване и национална асимилация.
Ние също използвахме всички известни способи на битка за оцеляване – от въоръжена опозиция до всички типове културно-просветна активност и политическа агитация, както и илюзиите, че можем да осъществяваме правата си в границите на политическата система на някогашна Югославия и днешна Сърбия.
Накрая претърпяхме поражение пред очите на България и пред очите на цивилизована Европа. На нашия образец се срина цялата европейска идея за правата на индивида и правата на малцинствата. Видяхме, че цялата тази идея не коства нищо, в случай че страните нямат политическа воля да я приложат на процедура.
България и до през днешния ден няма ясно дефинирана и поредна политика нито към Западните околности, нито към Македония. Опасявам се, че тия нерешени проблеми от предишното ще ги платим в бъдещето на двойна цена и с рента от горната страна.
Българската външна политика за отбрана на правата на българите в Западните околности е непоследователна и неефикасна. От 1920 година до края на Втората международна война тя упорства за проверка на Ньойския контракт и връщане на Западните околности към България. С Директива №19 от 19 април 1939 година държавното управление на Кьосеиванов и обществено обявява задачите на тази политика. По време на Втората международна война Западните околности са върнати и се управляват от България.
С възобновяване на предвоенното статукво и утежняването на връзките сред Югославия и България по линия на Коминформбюро през 1948 година българите в Западните околности стават заложници на югославската/ сръбската теза за македонско малцинство в Пиринския край.
Едва към края на 1970 година външните министри Иван Башев и Петър Младенов стартират страхливо да слагат основите на една по-конструктивна позиция както по въпроса за „ македонското малцинство “ в Пиринския край, по този начин и по проблемите на българското малцинство в Западните околности.
След разпадането на Югославия България не сложи въпроса за решаването на казуса за Западните околности като част от югославската рецесия. Тогава българските външнополитически цели бяха участието на България в НАТО и Европейския съюз, а мълчанието по Западнопокрайнинския въпрос наивно беше наречена „ инвестиция в бъдещето “, с наивното очакване, че когато Сърбия се демократизира и стартира преговорния развой за присъединение към Европейски Съюз, тя ще оцени българския принос и ще реши проблемите на българите в Западните околности.
Въпреки всичко, България и изключително българското общество в никакъв случай не са преставали да се интересуват от ситуацията на българите в Западните околности. През последните 20 години България даде обучение на стотици млади българи от Западните околности по 103 Постановление на Министерски съвет, подпомагаше културните центрове и други цивилен организации в битката за запазване и развиване на българската просвета, даде българско поданство на всички, които го желаеха и оказваше филантропична и здравна помощ на популацията.
Равносметката демонстрира, че това не беше задоволително да се резервира българският темперамент и да се задържи българското население по родните си места. Към днешна дата имаме потребност от изцяло преосмисляне на българската политика към Западните околности и търсене на други незабавни способи и средства за тяхното избавяне.
Недопустимо е по времето, когато интернационалното състояние на България като членка на Европейски Съюз в никакъв случай не е било по-добро, българското малцинство в Западните околности да бъде застрашено от заплахата вечно да изчезне под натиска на отречената и пора̀зена великосръбска политика.
Много сме говорили за методите, с които над 100 000 българи в Западните околности бяха изгонени от родните си краища, претопени на първо време в „ югославяни “, а по-късно и в „ сърби “, освен това антибългарски настроени и изправени едни против други. Много сме говорили за методите, по които се подменя езика, писмеността, историческата памет, идентичността, културата и вярата.
Икономическата злополука в последна сметка ни докара и до демографска злополука.
Тоя път желая да предупредя българската общност, акцентира Иван Николов, за надигащата се антибългарска вълна, която кипи в Сръбската православна черква, научно-историческите среди, медиите и учебните заведения. Непрекъснато се тиражират и преувеличават „ сръбските жертви, избити от българската войска по време на Първата и Втората международна войни “ и към този момент достигнахме до чудовищни размери 30-50 000 жертви. От 2008 година в Сурдулица и Враня, под патронажа на Президента, Сръбската православна черква и Сръбската академия на науките, се организират научно-исторически конференции, на които се фалшифицира историята и се основава отрицателна социална настройка към българите като окупатори, предатели и врагове, с което измежду младите сърби се насаждат усеща на ненавист и възмездие към българите, а измежду младите българи – възприятие на виновност и позор от това, че са българи. Стигна се до такава степен в учебните заведения да се организират състезания за есета и ликовни произведения с антибългарска тема.
Националните малките екрани в най-гледаното телевизионно време още веднъж чертаят карти върху днешната територия на България в устрема си да основат някакво сръбско малцинство или най-малко нещо междинно – сърбошопски етнос. Известни имена на сръбската просвета още веднъж приказват по сръбските малките екрани, че сръбският блян е да основат Велика Сърбия, която да простира на 40 км до Загреб и на 20 км до София. Сръбската чалга, сръбските малките екрани и други форми на сръбско културно въздействие рисково наближават София при цялостно безмълвие от българска страна.
От друга страна, през 2017 година, според публично заявеното предпочитание на Сърбия за участие в Европейски Съюз и изхождайки от европейската процедура, българските цивилен организации в Босилеград – „ ГЛАС “, КИЦ „ Босилеград “ и ДСБ (б. а. Демократичен съюз на българите), желаеха да се отбележат и почетат паметта на цивилните жертви от Босилеградския разгром на 15-16 май 1917 година и да се инициира развой на национално помиряване сред двете страни в полза на малцинството, в полза на добросъседските връзки сред двете страни и участието на Сърбия в Европейски Съюз. За страдание, кметът на Босилеград (б. а. Владимир Захариев) на 15 май 2017 година отхвърли да одобри българския вицепрезидент госпожа Илияна Йотова, а паметните плочите бяха иззети от локалната полиция. След намесата на Президента Румен Радев паметните плочи бяха върнати, само че и в този момент си стоят в КИЦ-а.
През последните 7 години Босилеградско е изправено пред екологична злополука. Международните рудодобивни компании „ Минеко “ и „ Дънди Прешъс “, както и безконтролното създаване на мини ВЕЦ-ове, отровиха речните води с галенит и арсенопирит и безусловно унищожиха биоразнообразието. Въпрос на време е по кое време отровната вода ще премине границата и ще заплаши Кюстендилската долина и долината на река Струма. Както мината в Бор и безконтролното изтичане на отровни води в река Тимок токсини стотици хектари обработваема земя при Брегово при съвсем цялостно безмълвие от българска страна.
Ето за какво опазването на дребното останали българи в Западните околности или най-малко на историческата памет за тях не е въпрос, който касае единствено нас, той касае българите от двете страни на границата. Защото нападателният великосръбски шовинизъм още веднъж протяга ръце към България, а българските политици, историци, публицисти са потънали в европейските си сънища “, сподели в умозаключение Иван Николов.
За патриотичната атмосфера на възпоменателна вечер способстваха също стихотворенията на Емануил Попдимитров „ Граница “, „ Старият дом “ и „ Родина “, изпълнени от артиста Емил Марков, музикалните осъществявания на пиано на ученици на Детската музикална школа при НЧ „ Славянска беседа-1880 “, стихотворението „ Браздата “ на столичната поетеса Петя Йотова и „ Писмо на босилеградчани до Иван Вазов “, прочетено от родената в Босилеград Ивана Бочева – учебен психолог в 128 СУ „ Алберт Айнщайн “.
В знак на поддръжка и почитание към нашите сънародници от Западните околности общинският консултант от Вътрешна македонска революционна организация в Столичния общински съвет и теоретичен секретар на Македонския теоретичен институт Владимир Митов подари на Зденка Тодорова и на Иван Николов портрет на Апостола на националноосвободителното придвижване в Македония и Одринска Тракия Гоце Делчев (1872-1903 г.).
Преди възпоменателната вечер пред най-старото столични читалище беше сложено началото на Общобългарската самодейност на Национално придвижване „ Бащино огнище “ с ръководител Ивайло Шопски „ Да запалителен 103 свещи в символ на митинг против нелегитимния Ньойски контракт “. Освен от София, към патриотичната самодейност се причислиха също родолюбиви българи от Благоевград, Варна, Елин Пелин, Копривщица, Плевен, Пловдив, Първомай, Русе, Самоков, Сливен, с. Сопица (Брезнишко) и други
Мирослав Гетов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ