Иван Николов: Щастието от великосръбските бесове
Иван Николов*
На срещата на ОССЕ в Скопие съветският външен министър Сергей Лавров, който едва-едва съумя да кацне в Скопие, напряко разголи съветската позиция за Западните Балкани – Русия няма нищо срещу Велика Сърбия и размяната на територии на Балканите, стига това да направи сърбите и техните съседи щастливи!?
Неведнъж сме гледали какво благополучие сполита освен сърбите и техните съседи, само че и Европа и целия свят щом ги прихванат техните великосръбски бесове.
Първата международна война по този начин обърка границите и омеша народите на Балканите и в Европа, че Втората международна война стана неизбежна, а върху нерешените проблеми след нея избухна десетгодишната революция в Югославия. Тъкмо си помислихме, че илюзията за Велика Сърбия претърпя историческо проваляне и ни следва интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз, в който ще приемем европейския модел за решение на етническите разногласия и ще получим глътка въздух за мир и икономическо развиване на района, не щеш ли още веднъж се появиха доктрините за „ Руский мир “ и „ Сръбски свят “ с техните
нови войни за възобновяване на старите империи, руската и сърбославската
Вучич светна от благополучие при думите на Лавров и добави, че „ всъщност всичко казано от Лавров е истина “. Щом това може да го каже обществено, можем единствено да допускаме какво са си говорили на четири очи при двайсетината досегашни срещи с Путин. За техните диалози и проекти можем да съдим от взаимните им дейности на Косово, в Черна Гора, Босна и Херцеговина и в Северна Македония.
За всеки, който помни по какъв начин стартира и по какъв начин приключи войната в някогашна Югославия, е ясно какво значи „ щастието “, за което ни загатва Лавров – милиони разселени, стотици хиляди убити и ранени и тежки материални разорения сходни на ония, с които „ ощастливиха “ хората в Украйна.
Никаква война и никакви нови граници няма да донесат благополучие на Балканите. Всяка война се води за непознати територии, всяка граница носи злощастие и опозиция, във всяко спокойно съглашение е заложено семето на нова война.
Всяка година към 50 000 сръбски жители потеглят да дирят щастието си в свободния свят. Там, където има работа и почтено възнаграждение, ред и дисциплинираност, здрава околна среда, опазване на здравето и обучение за техните деца. Това е реализирано тъй като вековните европейски врагове са съумели да преодолеят враждите си и да се посветят на вътрешното си устройство и благосъстоянието на жителите.
Това не го ли научиха Лавров и Вучич?
За тях елементарните човешки ориси явно нямат никакво значение. За тях е значима единствено тяхната победа. Дали обаче се замислят за цената на възможното проваляне? И дали и тогава ще бъдат подготвени да платят цената на „ Велика “ или „ Малка “ Сърбия и чия земя ще оферират в „ размяната на териториите “?
Сърбия се устоя от Европейски Съюз, само че чака успеха на Русия
Абсурдът е, че Сърбия към момента се устоя с европейски средства, само че несъмнено не организира европейска политика, т.е. не възприема европейските полезности. От 2014 година са отворени единствено три глави. Сърбия безусловно спря преговорния развой с Европейски Съюз. Виждаме доближаване с Русия и Китай. Очевидно се залага на нещо друго. Четейки сръбските медии разбираме, че тук се чака успеха на Русия над Украйна, приближаването на Русия към сръбските граници и опити за прекрояване на границите на този декор.
Неотдавнашният поклон на Ивица Дачич към неговия наставник Слободан Милошевич по време на избирателен протест още един път оголва истината, че сърбите се стремят към основаването на етнически чиста страна върху територии, които са си набелязали за сръбски, в които малцинствата са прочистени. В този смисъл в Сърбия нищо не се е трансформирало от 90-те години насам. На въоръжение е консервативната националистическа идеология на сръбските радикали, които от началото на предишния век организират сериозна политика за преодоляването на Македония и на български територии.
„ Българският въпрос “
Българският въпрос се отваря в Сърбия, тъй като властта е сменила метода си към българските деятели от Западните околности. Вече имаме пет заведени каузи против деятели, свързани със отбраната на човешките права и екологията. Сред тях са моя благосклонност, Драголюб Иванчов като водач на партия, Даниела Михайлович и Бранко Митов като екоактивисти, Кирил Костов. Това са хора, които по някакъв метод се пробваха да приказват освен за проблемите на българското национално малцинство, само че и за обществените проблеми на община Босилеград. Срещу всички тях бяха заведени каузи.
Решаващата акция стана на 8 ноември, когато беше обискиран Културно-информационният център „ Босилеград “, конфискуваха книгите на Едвин Сугарев „ Елегия за краището “ и започнаха авансово произвеждане против мен за предизвикателство на национална, расова, религиозна ненавист и непоносимост. Затова се планува наказване от 2 до 10 години затвор.
Самото конфискуване на книги припомня за нацистка Германия от 30-те години на предишния век. Ако забранявате някоя книга, съдът би трябвало да се произнесе или някой различен държавен орган – Министерство на вътрешните работи, министерство на културата. На мен най-малко не ми е известно да има нещо сходно.
Изключително съм признателен, че българското Министерство на външните работи извика сръбския дипломат и изрази остра реакция. По същия мотив българският дипломат бе в сръбското Министерство на външните работи с протестна нота, в която се желае пояснение и опрощение за всичко това. Става дума за невиждан случай в най-новото време. Оттук нататък изискванията за всякаква социална активност в Босилеград стават много несигурни. /БГНЕС
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено на Агенция БГНЕС.
На срещата на ОССЕ в Скопие съветският външен министър Сергей Лавров, който едва-едва съумя да кацне в Скопие, напряко разголи съветската позиция за Западните Балкани – Русия няма нищо срещу Велика Сърбия и размяната на територии на Балканите, стига това да направи сърбите и техните съседи щастливи!?
Неведнъж сме гледали какво благополучие сполита освен сърбите и техните съседи, само че и Европа и целия свят щом ги прихванат техните великосръбски бесове.
Първата международна война по този начин обърка границите и омеша народите на Балканите и в Европа, че Втората международна война стана неизбежна, а върху нерешените проблеми след нея избухна десетгодишната революция в Югославия. Тъкмо си помислихме, че илюзията за Велика Сърбия претърпя историческо проваляне и ни следва интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз, в който ще приемем европейския модел за решение на етническите разногласия и ще получим глътка въздух за мир и икономическо развиване на района, не щеш ли още веднъж се появиха доктрините за „ Руский мир “ и „ Сръбски свят “ с техните
нови войни за възобновяване на старите империи, руската и сърбославската
Вучич светна от благополучие при думите на Лавров и добави, че „ всъщност всичко казано от Лавров е истина “. Щом това може да го каже обществено, можем единствено да допускаме какво са си говорили на четири очи при двайсетината досегашни срещи с Путин. За техните диалози и проекти можем да съдим от взаимните им дейности на Косово, в Черна Гора, Босна и Херцеговина и в Северна Македония.
За всеки, който помни по какъв начин стартира и по какъв начин приключи войната в някогашна Югославия, е ясно какво значи „ щастието “, за което ни загатва Лавров – милиони разселени, стотици хиляди убити и ранени и тежки материални разорения сходни на ония, с които „ ощастливиха “ хората в Украйна.
Никаква война и никакви нови граници няма да донесат благополучие на Балканите. Всяка война се води за непознати територии, всяка граница носи злощастие и опозиция, във всяко спокойно съглашение е заложено семето на нова война.
Всяка година към 50 000 сръбски жители потеглят да дирят щастието си в свободния свят. Там, където има работа и почтено възнаграждение, ред и дисциплинираност, здрава околна среда, опазване на здравето и обучение за техните деца. Това е реализирано тъй като вековните европейски врагове са съумели да преодолеят враждите си и да се посветят на вътрешното си устройство и благосъстоянието на жителите.
Това не го ли научиха Лавров и Вучич?
За тях елементарните човешки ориси явно нямат никакво значение. За тях е значима единствено тяхната победа. Дали обаче се замислят за цената на възможното проваляне? И дали и тогава ще бъдат подготвени да платят цената на „ Велика “ или „ Малка “ Сърбия и чия земя ще оферират в „ размяната на териториите “?
Сърбия се устоя от Европейски Съюз, само че чака успеха на Русия
Абсурдът е, че Сърбия към момента се устоя с европейски средства, само че несъмнено не организира европейска политика, т.е. не възприема европейските полезности. От 2014 година са отворени единствено три глави. Сърбия безусловно спря преговорния развой с Европейски Съюз. Виждаме доближаване с Русия и Китай. Очевидно се залага на нещо друго. Четейки сръбските медии разбираме, че тук се чака успеха на Русия над Украйна, приближаването на Русия към сръбските граници и опити за прекрояване на границите на този декор.
Неотдавнашният поклон на Ивица Дачич към неговия наставник Слободан Милошевич по време на избирателен протест още един път оголва истината, че сърбите се стремят към основаването на етнически чиста страна върху територии, които са си набелязали за сръбски, в които малцинствата са прочистени. В този смисъл в Сърбия нищо не се е трансформирало от 90-те години насам. На въоръжение е консервативната националистическа идеология на сръбските радикали, които от началото на предишния век организират сериозна политика за преодоляването на Македония и на български територии.
„ Българският въпрос “
Българският въпрос се отваря в Сърбия, тъй като властта е сменила метода си към българските деятели от Западните околности. Вече имаме пет заведени каузи против деятели, свързани със отбраната на човешките права и екологията. Сред тях са моя благосклонност, Драголюб Иванчов като водач на партия, Даниела Михайлович и Бранко Митов като екоактивисти, Кирил Костов. Това са хора, които по някакъв метод се пробваха да приказват освен за проблемите на българското национално малцинство, само че и за обществените проблеми на община Босилеград. Срещу всички тях бяха заведени каузи.
Решаващата акция стана на 8 ноември, когато беше обискиран Културно-информационният център „ Босилеград “, конфискуваха книгите на Едвин Сугарев „ Елегия за краището “ и започнаха авансово произвеждане против мен за предизвикателство на национална, расова, религиозна ненавист и непоносимост. Затова се планува наказване от 2 до 10 години затвор.
Самото конфискуване на книги припомня за нацистка Германия от 30-те години на предишния век. Ако забранявате някоя книга, съдът би трябвало да се произнесе или някой различен държавен орган – Министерство на вътрешните работи, министерство на културата. На мен най-малко не ми е известно да има нещо сходно.
Изключително съм признателен, че българското Министерство на външните работи извика сръбския дипломат и изрази остра реакция. По същия мотив българският дипломат бе в сръбското Министерство на външните работи с протестна нота, в която се желае пояснение и опрощение за всичко това. Става дума за невиждан случай в най-новото време. Оттук нататък изискванията за всякаква социална активност в Босилеград стават много несигурни. /БГНЕС
*Иван Николов е стихотворец, публицист и държавник. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и виновен редактор на списание „ Бюлетин “. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници ”. Анализът на Иван Николов е написан особено на Агенция БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ