Иван Коцинов прави вино и ракия от киви в село Беласица
Иван Коцинов, някогашният кинезитерапевт на футболен тим „ Локомотив София “, направи черешови градини за знамение и приказ. Те се намират в село Беласица, Петричко, до границата със СР Македония и са по 5 дка.
Около дръвчетата с плода на любовта цъфтят и зреят типичните за Южна България киви, праскови, смокини и божествен ябълки. За да защищити овошките от слани, проливни дъждове и заболяванията от тях, Иван Коцинов счита да покрие градината си с мембрани.
Така ще ги избави от априлските снегове и слани, само че и когато вали, ще може да бере от плодовете, чиято годишна продукция не трябва да се прибира при дъжд, тъй като плодовете стартират да гният, написа " Телеграф ".
Заплати
Иван Коцинов напуща футболния тим, когато се наложило да си заплаща, с цел да върви на работа, нагледно се изрази той за времето, когато „ Локомотив София “ бе изпаднал във финансова рецесия.
Първоначално фамилията отваря сладкарница в кв. „ Младост “ в София, за която с трогване и до през днешния ден приказват нейни клиенти. До ден сегашен никой не е не запомнил сладкишите, тортите и кексовете, които като че ли били излезли от кухнята на баба, направени с същинска захар, брашно и яйца, а не от кремчета от прахуляк. Точно по време на този интервал научих доста за хранителната промишленост, показа кинезитерапевтът овощар. Най-голямата изненада за него била, когато притежател на склад му разкрил, че съществува и миризма на говежди изпражнения. Те се употребявали като съставна част към миризливите сирена. Оттогава мнението му за индустриалните скъпи и миризливи сирена радикално се трансформирало.
Бизнесът с домашните сладкиши в сладкарницата завършил, когато намирането на служащи ставало все по-трудно и мъчно. Въпреки интереса към заведението Коцинов и брачната половинка му решили да го прекратят, тъй като не можели да си разрешат напълно да се посветят на него.
Така пристигнал ред на черешовата градина, на която той посвещава главно почивните дни, когато не се прибира реколтата, а през останалото време практикува нашумялата юмейхо терапия в София.
Канадски
Тази година за финален път ще виждам от старите сортове череши, показа Николай Коцинов. Те са останали още от времето на социализма, наследени от тогавашното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Когато раздавали земите, в доста от тях останали от черешовите насаждения, изясни овощарят.
Според него тези сортове не са толкоз апетитни за нашия пазар, по-бързо се скапват, а и едрината не е подобаваща, а усетът е на „ кантар “, стимулира решението си той.
Според него новите сортове, които има, по-дълго устоят на дървото, по-твърди са и и подобаващи за превоз. Коцинов разкри, че всеки плод, в случай че го оставиш на дървото задоволително дълго, с цел да узрее, усетът му става прелестен. Като цяло сортовете, които се отглеждат у нас, са канадски, даже и известните като остарели. За търговците е значимо плодовете да са издръжливи на превоз, да са едри и твърди, напомни остарялата истина, че това, което е хубаво за търговците, не всеки път съответствува с мнението за вкусно на клиентите.
Прекупвачите ги желаят такива твърди, неумиращи, без червеи, засмя се притежателят на черешови градини.
Бяла
Той описа, че е съхранил от времето на комунизма остарелия вид Черна ранна, тъй като в профилираната литература пишело, че е един от най-хубавите опрашители за череши. По същата причина засял и 10 корена бяла череша, тъй като е отличен опрашител. Той изясни, че в Кюстендилско гледат бяла череша поради изкупвач от Италия, който търси бели и розови плодове евентуално поради пазара на Ботуша. Кинезитерапевтът описа случай от началото на 90-те години, когато в Петричко пристигнал италианец, който желал розови череши или да са по-бледи. След това ги сипвал в бидони, пълнел ги с вода и някакъв препарат, след което черешите побелявали.
Черешовите насаждения на Иван Коцинов са от сортовете, които плододават от първи май доникъде на юли. Така той покрива целия сезон. Не мога да си разреша да отглеждам единствено ранни да вземем за пример, тъй като не мога да намеря толкоз доста работна ръка, която да прибере реколтата, сподели той. Плодовете продава главно на борсата в Карналово. Растителната отбрана, която организира, е главно през пролетта и наесен, като пръска най-вече със наследник камък и вар.
Огньове
Дръвчетата избавят от заледяване с помощта на племенника, който е в селото и следи метеопрогнозите, които към този момент са на часове. Досега пазехме овошките с трици, подредени през няколко междуредия. Като звънне алармата в 12 през нощта, че е паднала температурата, отиваш и палиш огньовете, описа стопанинът.
Затова новите насаждения ще ги покрие с мембрана, тъй че да стане като оранжерия, която има единствено покрив, а в профил е без стени. По този метод ще е намерено за достъп на пчели и пресен въздух.
Вино и ракия от киви
Насажденията с киви в Петричко са останали от времето на Тодор Живков, когато през 1988 година е имало цели блокове с скъпите плодове в региона. Отляво, тъкмо преди ЖП гарата на Петрич, всичко е било засадено с киви. Отглеждали са го на редове като лозя, само че в селските къщи на асми.
Той си има към черешите единично дърво във тип на асма, а изпод пуска саморасляци. Една от годините не е имал опция да го изреже и всичко се било отрупало с плодове. Някъде към 300 кг. Давал на съседи, само че плодовете останали. Така направил ракия, която се оказала същински шедьовър. От кивито ставало и доста хубаво вино, което в случай че се пресече в точния момент, може да остане сладко. Това, в случай че домакините по този начин го обичат.
300 кг в действителност са нищо, тъй като в региона са прибирали тонове от скъпия плод, който преди 1989 година отивал главно за вътрешния пазар.
По-късно насажденията били унищожени, а когато раздали земята през деветдесетте години на 20 в., върху земята към Петрич изникнали офиси, описа Николай Коцинов.
Въпреки това множеството от къщите в региона имат си имат асми с киви.
Поничките имат необикновен мирис
Някои хора в село Беласица и региона отглеждат и маслини. „ Аз пробвах с маслини няколко пъти, само че все ми измръзваха и се отхвърлих “, показа кинезитерапевтът. За това дръвче е нужен завет и по-студоустойчиви сортове, тъй като мръзнат при ниски температури, добави той.
От прасковите има екзотичния вид, прочут като поничка.„ Тази праскова е дребна, плоска и наподобява къдрава, с дребна костилка, ароматът е неповторим, вътре плодовете са бели. Като я хванеш, се чупи и е сладка “, обрисува прасковите понички Коцинов. Той предизвести, че тя не става за компот, а единствено за прясна консумация./Агро Телеграф
