ИТН: Те танцуваха само едно лято Ивайло Нойзи Цветков брутално помля

Има Такъв Народ: Те танцуваха единствено едно лято

Ивайло Нойзи Цветков брутално помля Слави Трифонов и Има Такъв Народ! От крал на скеча до шут в политиката. Ивайло Цветанов Цветков, прочут като Нойзи, е български публицист и журналист. Българският уебсайт на „ Дойче веле “ разгласява невиждан коментар на Нойзи по адрес на Слави Трифонов и Има Такъв Народ.

SafeNews разгласява текста от обявата без редакторска интервенция:

Вече 4 години имаме достойнството – и неподражаемата наслада – да наблюдаваме Слави Трифонов в политиката. Понякога насладата беше смесена с чиста веселба (за каквато той счита, че е роден и без това), от време на време – с чиста дистимия и печален размисъл за фантазиите на един самобитен шут на голям брой крале, който обаче постоянно е чувствал в себе си сили самичък да стане крал.

Защо не и шут, с който той се опита да нахлуе в публичните каузи след 24 години шоу, само че и това е по-скоро скеч. „ Скеч “ в действителност е малко непотребна чуждица, значи нещо като рисунка-чернова за бъдеща картина (от средновековното италианско „ schizzo “, откъдето и „ схема “), само че у нас я употребяваме за къса пародийна хумореска.

В каквато, уви, един от кралете на скечовете самичък се трансформира – сега, в който нахлу с шут в политиката.

Истината е, че Слави Трифонов, да е жив и здрав още дълги години да ви радостни (вече посредством проксита като Тошко), се готвеше за политиката със своята кукувска свръхамбиция още като продавач на мартеници в някакъв подлез. Всичко – и грубоватата подигравка от първо равнище по bTV, и релативно положителния кошерен разум на сценаристите, към този момент превърнати в депутати, и сълзливата, полу-естрадна, неприятно изпята музика с непремерени гранд-жестове – беше просто ходило към увенчанието на трифоновото дело: неговият анабазис към властта.

Бърз катабазис – за неуспеха на Има Такъв Народ

Който за нула време се трансформира в катабазис, т.е. слизане в Ада на 6-те % и 18-те депутата. Не ми се напомня цялата история, само че напролет на 2021 Има Такъв Народ бяха втори (онова с шахматистката Антоанета Стефанова за министър председател, което и до през днешния ден наподобява като ход под опасността от цуг-цванг), а през лятото на същата година даже станаха първи. И това трябваше да е звездният миг, вид „ с теб (народе) ще си паснем като водка с фреш “: т.е. всичко, референдумите, цялото трифоново рацио е желало таман това. Всяка хумореска на „ Ку-ку “ и „ Каналето “, всяко някак наложително другарство с мутри и „ мулти “, всяко неприятно образовано бумтене по bTV като водещ трябваше да води към този самобитен Еверест на неговата комплицирана, томителна по отношение на избрани спонсори, само че въпреки всичко удивителна кариера.

Слави Трифонов копнееше да бъде един тип Одисей, който с ловкост намушква циклопа Полифем, т.е. системата

Обаче, да ге, би трябвало и от малко малко да си квалифициран социокултурно за подобен миг – „ народът “ ти връчва цялата власт, но ти поставяш непроходими условия, самоомагьосан си, не слушаш най-умните от кошера сценаристи като Ивайло Вълчев, и някак оставяш усещането, че тва политиката е като че ли ще избираш нова балерина за „ Магаданс “. И тъкмо тук десетилетната подигравка завърши. Да се превърнеш от нова бяла акула в дребна и токсична медуза „ ируканджи “ несъмнено не е огромен фън. Но, както ни учи Екслесиаст, никой не ти е отговорен – думите на мъдрите са като остени, нека тъжната „ приказка “ на Има Такъв Народ да ви смушка към рационално гласоподаване.

Не за друго, а тъй като не може цялостен живот полу-смешки (питайте Дилов-син) – в един миг би трябвало и сериозна експертиза, каквато Има Такъв Народ в никакъв случай не са имали, макар обезверения им опит да наемат такива. Слави постави всичко на черно, а то – както нормално у нас – излезе алено.

Сиреч, с едно изречение от Алеко – не си елементарен, но малко аджамия падаш. И още нещо нуминозно, в случай че позволите – „ Слави и съпротива – но де-де! “ („ Нуминозно “ е когато античният римлянин се изправи против непреодолима духовна мощ, най-много против властта.)

Крайно безсрамен метод към политиката

Но неуспехът на Има Такъв Народ в известна степен забавлява – безмилостното конюнктурно преливане от дясно към ляво е показателно. Днес Има Такъв Народ, почнали като подкрепили десни стопански ограничения, към този момент са вид страната да дава, и да дава, и, по дяволите, „ експертно държавно управление “.

Ще си спомнят за единствения пропуснат късмет, тъй като втори няма да има – Има Такъв Народ дават конференция през лятото на 2021 година

Харесвам ненапълно попкултурното ТВ-наследство на Слави (несправедливо именуван „ Чалгаря “), само че не одобрявам извънредно циничния му метод към политиката, надлежно и сърцето ми не кърви ни минимум за свиването на тази партия до „ ще влезем ли в Народното събрание “. И незабавно споделям за какво: в случай че генерално концепцията ти за политика е да я монетизираш, около националистическото, с малко щипка лява шарена сол, заслужаваш да изпаднеш от надпреварата. Яд ме е само за смислените хора, които повярваха на тази трифонова „ скица “, след която няма нищо с изключение на крясъците на Тошко.

Слави копнееше да бъде един тип Одисей, който с ловкост намушква в единственото око циклопа Полифем, т.е. системата, само че в последна сметка си остана заложник в пещерата. И Полифемовците постепенно изядоха всичко, т.е. националната поддръжка още от референдумите и изобщо неговата визия за „ народняшка народна власт “. Но тук няма отговорни в Има Такъв Народ – те, разбирам, просто и наивно имаха вяра, че посредством медийното си въздействие могат да завладяват страната.

А самият Слави Трифонов, когато в действителност беше съветван от умни хора като Ивайло Вълчев и Сиромахов, беше повече от превъзходен през октомври 1999-а, незабавно ви изтъквам нещо от свое изявление с него за „ Егоист “: „ Аз, като свалях Виденов, бях наследник фашист, а в този момент съм червен отпадък. Само „ замърсен българин “ не са ми викали още. А аз съм тъкмо това – аз съм един замърсен, гнусен българин. “ Тук чувате хем някогашния бунтар от „ Хъшове “, хем бъдещите обертонове на твърдоглавия, неук шовинизъм, какъвто Има Такъв Народ от време на време изповядва. Тогава не сме знаели за казуса с Македония (която аз прочее считам за „ мръсна и гадна “ българска, тъй като произлизам от там), само че и най-много не сме предполагали, че този проблем ще стане нещо като политически трамплин за избрани партии. И характерно за Има Такъв Народ.

Тъжно: още веднъж дребен, след като си бил голям

Ако схващаш политиката като тип бъдеща монетизация на групови старания, най-после в огледалото виждаш единствено хората, на които си подчинил огромната си концепция. Помислете върху това.

Но по-важното културно: Има Такъв Народ, т.е. днешното неясно зомби от дивана Слави, идва от социокултурна среда, в която висша полезност е да си оправиш живота през политиката; познавам този граблив ентусиазъм, чувал съм го десетки пъти. Същата тази негова среда е строго и непоклатимо русофилска, градът-герой Плевен, паметникът в Москва на героите против Осман паша и т.н. Самите Има Такъв Народ не смеят да се заявят като непременни русофили, единствено тъй като чакат да видят по какъв начин ще се развият събитията в Украйна след Тръмп. Моето персонално съмнение е, че  зад тях стоят избрани „ червендалести “ олигарси. За кой ли път.

И след фиаското през лятото на 2021 (заглавието горе е отпратка към книгата „ Тя танцува едно лято “ на Пер Улоф Екстрьом), в този момент свитата опция пред Има Такъв Народ е да се включи в нова четворна коалиция като най-късичкия фалос.

Тъжно е. Но не доста.

И светът на Слави, невероятната наша ТВ-персона, не е прелестен – той седи някъде с кожено яке и бълва некви написани от други хора прояви по Фейса; въобразявам си какъв брой е мъчно, някак в действителност тъжно да станеш още веднъж дребен, когато за миг си бил в действителност огромен.

Пък и безусловно да ти се постанова да се поклониш пред най-новия ага. То е като житейската Анаксагорова везна – Има Такъв Народ няма никакъв избор, с изключение на още веднъж да пеят на уше, в кръчмата на бъдещето.

И да си спомнят за единствения пропуснат късмет, тъй като втори няма да има.

А Слави по какъв начин единствено искаше, по какъв начин единствено искаше. Тъжно е, само че не доста.

И тъй наречените

*** Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews Източник: DW Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News