Уикенд на тока на Ботуша
Италия постоянно е добър избор за забавна разходка и хубава храна. В нашия случай - и с цел да ознаменуваме свалянето на маските и (уж) края на пандемията.
Дестинацията е Пулия - югоизточният район, който заема " тока на ботуша " на картата на страната. А проектът е да забележим максимума за четири дни. Въоръжени единствено с дребни раници (40/30/20) и ваканционно въодушевление.
Маршрутът
Пристигаме в Пулия през Бари. Често хората избират да нощуват там и да си вършат ежедневни екскурзии до градове и селца в региона. Нашият избор е всеки ден да нощуваме на друго място по кръгообразен маршрут, който стартира и приключва в най-големия град на провинцията, откъдето да се вземе полетът наопаки.
Първият вид е подобаващ, в случай че не ви се занимава с детективско търсене на написания и връзки. В Пулия има. Информацията на уеб страниците нормално е единствено на италиански, написания на място в градчетата постоянно липсват или са неточни, а хората рядко приказват британски (макар че са извънредно сърдечни и постоянно се пробват да помогнат). Долу са нашите спирки, а в случай че решите да експериментирате с различен " бутиков " маршрут - свалете си като най-малко приложението, през което са налични всички жп линии и част от автобусните.
Реклама Матера
Първата спирка е Матера - градче, което на процедура се намира в прилежаща на Пулия област, само че пък за сметка на това е елементарно налично непосредствено от летището в Бари и заслужава да бъде в листата " да се види в този живот ". Старият град е издълбан в каньона на река Гравина. Съвсем безусловно, тъй като къщите и църквите действително са пещери, изкопани във варовитата канара и запушени с изкопания материал. Каменните постройки са известни като sassi (от итал. камък). Градчето е населявано до 1950 година и е било едно от най-бедните в страната, без ток и водоснабдяване. Впоследствие хората са преселени в новия град, а остарелият остава ненаселен до 1980 година, след което е трансфорат в място за туризъм.
Вече в доста малко от пещерите живеят фамилии и множеството са заведения за хранене и магазинчета. Църквите в скалите също са възобновени и доста от тях не престават да действат. През 2019 година Матера беше оповестена за европейска столица на културата дружно с Пловдив.
В подземието на цистерната за събиране и предпазване на вода Фотограф: Дарина Черкезова
Освен разходката в " пещерния град " наложително посетете и градската цистерна за вода (Palombaro Lungo), която се намира под централния площад " Виторио Венето ". Инженерното оборудване, правено в края на XIX в., е внушително - държи се на колони от близо 18 метра и може да побере 5 млн. литра вода, или нещо като шестетажен блок с най-малко три входа, само че подземен. Цистерната е снабдявала града с вода. Миницистерни - кладенци, в които се оттича дъждовна вода, има и в множеството пещерни къщи. Впоследствие някои от тях са превръщани и в камбановидни жилища подземен.
Гроталие
Нощувката е в Гроталие, с цел да се събудим оптимално рано за разходка по магазинчетата за керамика. Градът е прочут и като столицата на керамиката на Южна Италия. Именно в локалните ателиета се създават красивите съдове и сувенири, които се намират по пазарите на цяла Пулия, а и освен. Улицата с магазините (Via Crispi) е като открит музей на керамиката. Можете освен да се насладите на разнородни форми и цветове, само че и да погледате работата на локалните майстори. Характерна линия за тамошните домашен съдове е украсата със сини цветя от точки, както и рисунка на петел - знак на обилие, благосъстояние, дълъг живот.
Реклама
Ще видите цилиндрични съдове, които постоянно комбинират най-малко два цвята - това са така наречен capasa, които преди време са били употребявани за запазване на храна (например маслини, зърно, каперси в зехтин и т.н.), а в наши дни може да служи идеално като кофа за изстудяване на вино.
Друга типична керамична фигура е така наречен pumo, което италианците слагат в краищата на парапетите на балконите си за шанс и благополучие. Самата дрънкулка е стилизирана пъпка на цвете с три дребни листенца като знак на пролетта и подновяващия се живот.
Интересен сувенир е и така наречен pupa, или керамична дрънкулка на жена с мустаци. За да научите историята зад нея, отбийте се в локалния музей на керамиката, другояче даже единствено разходка в квартала ще ви е задоволителна. Нашите керамични истории успяхме да съберем точно оттова.
Pupa, или керамична дрънкулка на мъж с мустаци и женско облекло, знак на храброст и обич Автор: Дарина Черкезова Таранто
Таранто е една от спирките, които избираме поради положителните връзки и с рейс, и с трен. Така можем да вмъкнем в графика още един град. Таранто е учреден от спартанците при гръцката колонизация и в разцвета си е бил един от най-големите в света. От това време има остатъци от храма на Посейдон. Като най-голяма забележителност нормално се показва остарялата Арагонска цитадела (Castel Sant`Angelo), само че даже и разходката из остарелия град (разположен на неестествен остров с достъп през два моста) е задоволителна, с цел да се добие визия за мястото.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Енергетика 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Политика 3 Компании Реклама Локоротондо
Следобедът е за Локоротондо. Градчето се намира на рид, от който има неповторима панорама над долината Итрия. Името му безусловно значи " кръглото място ", тъй като постройките са ситуирани в кръг. Или по-точно кръгообразен лабиринт. В който е приказно прелестно да се изгубиш. Уличките са тесни, а къщите са високи и бели, накичени с цветя. Рози има и до лозовите насаждения по скатовете на хълма. Всеки притежател е оставил своя си артистичен почерк.
Липсата на вода е едно от огромните провокации на живота в Пулия. Затова и старите къщи в Локоротондо са с остри покриви - по този начин дъждовната вода се стича по-лесно и се събира в цистерни в самите къщи.
Ако отидете по Великден, не се стряскайте, в случай че видите обесени вещици от терасите на къщите. Оказва се, че това е локален обред за филтриране на греховете. Куклите вещици се горят на Великден. За обичая научих чак след това, по тази причина не снимах вещицата, която видяхме покрай централния площад - стори ми се прекомерно злокобна, с цел да я архивирам.
Алберобело
Алберобело е най-туристическото място в Пулия . Причудливите каменни къщи с кръгли покриви, или така наречен trullo, са непокътната мярка на региона. Всъщност може да ги видите и по пътя, както и в региона на Локоротондо. В Алберобело обаче те са най-вече на едно място. Къщите са образец за така наречен изсъхнало строителство, т.е. не е употребена заварка, а стените и покривите им са от подредени един върху различен камъни. Легендата е, че по този метод къщите елементарно се разглобяват и по този начин локалното население е успявало да избегне данъчно облагане. Просто в случай че тръгне информация, че има данъчен в региона демонтираш къщата, а след неговото посещаване можеш елементарно да я вдигнеш отначало. В къщите нормално има огнище, обособява се и втори етаж, където спят децата.
Понякога е мъчно да се разминеш с тълпите от туристи в Алберобело, само че каменните къщи са една от наложителните забележителности на Пулия Фотограф: Дарина Черкезова Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Дестинацията е Пулия - югоизточният район, който заема " тока на ботуша " на картата на страната. А проектът е да забележим максимума за четири дни. Въоръжени единствено с дребни раници (40/30/20) и ваканционно въодушевление.
Маршрутът
Пристигаме в Пулия през Бари. Често хората избират да нощуват там и да си вършат ежедневни екскурзии до градове и селца в региона. Нашият избор е всеки ден да нощуваме на друго място по кръгообразен маршрут, който стартира и приключва в най-големия град на провинцията, откъдето да се вземе полетът наопаки.
Първият вид е подобаващ, в случай че не ви се занимава с детективско търсене на написания и връзки. В Пулия има. Информацията на уеб страниците нормално е единствено на италиански, написания на място в градчетата постоянно липсват или са неточни, а хората рядко приказват британски (макар че са извънредно сърдечни и постоянно се пробват да помогнат). Долу са нашите спирки, а в случай че решите да експериментирате с различен " бутиков " маршрут - свалете си като най-малко приложението, през което са налични всички жп линии и част от автобусните.
Реклама Матера
Първата спирка е Матера - градче, което на процедура се намира в прилежаща на Пулия област, само че пък за сметка на това е елементарно налично непосредствено от летището в Бари и заслужава да бъде в листата " да се види в този живот ". Старият град е издълбан в каньона на река Гравина. Съвсем безусловно, тъй като къщите и църквите действително са пещери, изкопани във варовитата канара и запушени с изкопания материал. Каменните постройки са известни като sassi (от итал. камък). Градчето е населявано до 1950 година и е било едно от най-бедните в страната, без ток и водоснабдяване. Впоследствие хората са преселени в новия град, а остарелият остава ненаселен до 1980 година, след което е трансфорат в място за туризъм.
Вече в доста малко от пещерите живеят фамилии и множеството са заведения за хранене и магазинчета. Църквите в скалите също са възобновени и доста от тях не престават да действат. През 2019 година Матера беше оповестена за европейска столица на културата дружно с Пловдив.
В подземието на цистерната за събиране и предпазване на вода Фотограф: Дарина Черкезова
Освен разходката в " пещерния град " наложително посетете и градската цистерна за вода (Palombaro Lungo), която се намира под централния площад " Виторио Венето ". Инженерното оборудване, правено в края на XIX в., е внушително - държи се на колони от близо 18 метра и може да побере 5 млн. литра вода, или нещо като шестетажен блок с най-малко три входа, само че подземен. Цистерната е снабдявала града с вода. Миницистерни - кладенци, в които се оттича дъждовна вода, има и в множеството пещерни къщи. Впоследствие някои от тях са превръщани и в камбановидни жилища подземен.
Гроталие
Нощувката е в Гроталие, с цел да се събудим оптимално рано за разходка по магазинчетата за керамика. Градът е прочут и като столицата на керамиката на Южна Италия. Именно в локалните ателиета се създават красивите съдове и сувенири, които се намират по пазарите на цяла Пулия, а и освен. Улицата с магазините (Via Crispi) е като открит музей на керамиката. Можете освен да се насладите на разнородни форми и цветове, само че и да погледате работата на локалните майстори. Характерна линия за тамошните домашен съдове е украсата със сини цветя от точки, както и рисунка на петел - знак на обилие, благосъстояние, дълъг живот.
Реклама
Ще видите цилиндрични съдове, които постоянно комбинират най-малко два цвята - това са така наречен capasa, които преди време са били употребявани за запазване на храна (например маслини, зърно, каперси в зехтин и т.н.), а в наши дни може да служи идеално като кофа за изстудяване на вино.
Друга типична керамична фигура е така наречен pumo, което италианците слагат в краищата на парапетите на балконите си за шанс и благополучие. Самата дрънкулка е стилизирана пъпка на цвете с три дребни листенца като знак на пролетта и подновяващия се живот.
Интересен сувенир е и така наречен pupa, или керамична дрънкулка на жена с мустаци. За да научите историята зад нея, отбийте се в локалния музей на керамиката, другояче даже единствено разходка в квартала ще ви е задоволителна. Нашите керамични истории успяхме да съберем точно оттова.
Pupa, или керамична дрънкулка на мъж с мустаци и женско облекло, знак на храброст и обич Автор: Дарина Черкезова Таранто
Таранто е една от спирките, които избираме поради положителните връзки и с рейс, и с трен. Така можем да вмъкнем в графика още един град. Таранто е учреден от спартанците при гръцката колонизация и в разцвета си е бил един от най-големите в света. От това време има остатъци от храма на Посейдон. Като най-голяма забележителност нормално се показва остарялата Арагонска цитадела (Castel Sant`Angelo), само че даже и разходката из остарелия град (разположен на неестествен остров с достъп през два моста) е задоволителна, с цел да се добие визия за мястото.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Енергетика 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Енергетика 1 Енергетика 2 Политика 3 Компании Реклама Локоротондо
Следобедът е за Локоротондо. Градчето се намира на рид, от който има неповторима панорама над долината Итрия. Името му безусловно значи " кръглото място ", тъй като постройките са ситуирани в кръг. Или по-точно кръгообразен лабиринт. В който е приказно прелестно да се изгубиш. Уличките са тесни, а къщите са високи и бели, накичени с цветя. Рози има и до лозовите насаждения по скатовете на хълма. Всеки притежател е оставил своя си артистичен почерк.
Липсата на вода е едно от огромните провокации на живота в Пулия. Затова и старите къщи в Локоротондо са с остри покриви - по този начин дъждовната вода се стича по-лесно и се събира в цистерни в самите къщи.
Ако отидете по Великден, не се стряскайте, в случай че видите обесени вещици от терасите на къщите. Оказва се, че това е локален обред за филтриране на греховете. Куклите вещици се горят на Великден. За обичая научих чак след това, по тази причина не снимах вещицата, която видяхме покрай централния площад - стори ми се прекомерно злокобна, с цел да я архивирам.
Алберобело
Алберобело е най-туристическото място в Пулия . Причудливите каменни къщи с кръгли покриви, или така наречен trullo, са непокътната мярка на региона. Всъщност може да ги видите и по пътя, както и в региона на Локоротондо. В Алберобело обаче те са най-вече на едно място. Къщите са образец за така наречен изсъхнало строителство, т.е. не е употребена заварка, а стените и покривите им са от подредени един върху различен камъни. Легендата е, че по този метод къщите елементарно се разглобяват и по този начин локалното население е успявало да избегне данъчно облагане. Просто в случай че тръгне информация, че има данъчен в региона демонтираш къщата, а след неговото посещаване можеш елементарно да я вдигнеш отначало. В къщите нормално има огнище, обособява се и втори етаж, където спят децата.
Понякога е мъчно да се разминеш с тълпите от туристи в Алберобело, само че каменните къщи са една от наложителните забележителности на Пулия Фотограф: Дарина Черкезова Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ