Италия е в очакване на важно решение. На 10 декември

Италия е в очакване на значимо решение. На 10 декември 2025 година в Ню Делхи Комитетът на ЮНЕСКО ще гласоподава. Той ще дефинира дали италианската кухня ще стане част от нематериалното културно завещание на човечеството. Това решение е от значително значение за Италия.

Кандидатурата не е просто за предписания. Тя обгръща цялостен културен модел. Той включва жестове, истории и усеща. За италианците храната е памет, връзка и любов. Тя е метод да изразят грижа. Това е „ кухнята на възприятията “, както разказва досието.

Процесът започва на 23 март 2023 година Министерството на земеделието и горите и Министерството на културата издигнаха кандидатурата. Тя е под наслов „ Италианската кухня, сред резистентност и биокултурно многообразие “. Целта е да се отбрани културен модел. Той оформя всекидневието на 60 милиона италианци. Обхваща и 80 милиона по света.

Италианската кухня е разнообразна. Тя включва голям брой локални обичаи. Те са разнообразни като акцентите и пейзажите. Но всички те се сплотяват към шерването на храната. Това е акт на грижа и почитание към земята. Предава се и познание посредством всекидневието. Приготвянето на ядене е метод да кажеш „ грижа ме е за теб “.

На 10 ноември експертният орган на ЮНЕСКО даде своето утвърждение. Той предложи включването на италианската кухня. Докладът акцентира устойчивото развиване на традицията. Тя предизвиква равнопоставеност. Укрепва обществената единодушие. Включва всички, без значение от възраст или генезис. Предлага и модел за битка с разхищението на храна. Експертите считат кандидатурата за мощна и поредна. Тя е изцяло в духа на правилата на ЮНЕСКО. Ако политическото решение удостовери това, Италия ще е първата страна. Цяла нейна кухня ще бъде приета за международно завещание.

През август 2023 година в Помпей показаха формалното лого. То изобразява ръка на готвач. Тя „ разбърква “ знаци на италианската просвета. Под логото стои надпис: „ Аз обичам италианската кухня, претендент за завещание на ЮНЕСКО “. Създаден е даже химн – „ Vai Italia “. Написан е от Могол и изпят от Ал Бано.

Експертите са безапелационни. Италианската кухня е икономическа мощ. През 2024 година цената ѝ доближи 251 милиарда евро. Това е 19% от световния ресторантьорски пазар. Въпреки това, „ Italian sounding “ продължава да вреди. Щетите са към 120 милиарда евро годишно. Италианската агро-хранителна верига е 15% от националния Брутният вътрешен продукт. Продуктите със предпазен генезис надвишават 20 милиарда евро. Еногастрономическият туризъм също пораства. През 2024 година е генерирал над 40 милиарда евро.

Очаква се признаването от ЮНЕСКО да има огромен резултат. Експерти предвиждат нарастване на туристите с 6-8%. Това ще е в първите години. След това ще е сред 2 и 3%. Това би означавало 18 милиона нови визити. Само за първите две години. Това ще е катализатор за туризма и стопанската система. Ще усъвършенства и интернационалния имидж на Италия.

ЮНЕСКО ще вземе дефинитивно решение сред 8 и 13 декември 2025 година в Ню Делхи. Министърът на земеделието Франческо Лоллобриджида прикани за самообладание. Той акцентира значимостта на кандидатурата. Техническият комитет към този момент е дал позитивно мнение. Но политическото решение следва. 24 страни ще гласоподават. Сред тях са Франция, Китай, Бангладеш и Етиопия. Италианската кухня не принадлежи единствено на Италия. Тя е за всички, които имат вяра. Храната е памет, връзка, семейство и просвета. Всяка паста, пица, фокача има история. Тя заслужава да бъде предпазена.

Италия към този момент има обекти в листата на ЮНЕСКО. Сред тях са неаполитанската пица и еспресо традицията. Тази нова кандидатура е подкрепена необятно. Включва Министерството на културата, районни управляващи, фермерски асоциации. Шеф-готвачи и гастрономически институти също я поддържат. Някои специалисти предизвестяват, че утвърждението не е обезпечено. Политическият комитет може да промени решението си. Признаването на цяла национална кухня е неповторимо. То може да сътвори казус. В Италия има и опасения. Признанието може да ускори имитациите. Може да докара и до комерсиализация. Особено в случай че няма ефикасна отбрана на достоверността.