Италианският треньор на столичния Левски Делио Роси може би греши

Италианският треньор на столичния Левски Делио Роси може би бърка за доста неща. Но дали съзнателно или не, на първата си конференция за годината той промълви една фраза, която първоначално прозвуча обидно за българския футбол, само че въпреки това удари право в задачата.

" Не е елементарно да се вземат състезатели от огромни шампионати. И да ги уговориш да играят в България. Съвсем не е елементарно ".

Лоша работа. Първата реакция би могла да бъде родолюбиво-патриотична и да приключи с засегнатост към особата на така и така особения експерт. И въпреки в сходна позиция да има прочут аргумент, то надали тя е най-удачната. Защото преди време един много образован притежател на Нобелова премия бе споделил, че когато бъдем упрекнати или упрекнати в нещо, по-добре е първо да помислим за какво е по този начин. Да потърсим виновността, в случай че такава е налична, в самите себе си. А едвам по-късно да нападаме респондента си.


Роси: Футболистите в Левски не са слаби, би трябвало обаче да мислим дълготрайно - като Лудогорец

" Нека бъдем пестник и работим умерено "

Реалността? Да, България от дълго време не е атрактивна дестинация, що се касае до степента на прелест за приблизително равнище футболисти от Европа. За някои други страни и техните състезатели към момента си оставаме добър вид, само че видяно световно Делио Роси е прав.

Българските гении, които можем да осъществяваме, понижават с всеки минал ден. Защото към този момент са малко тези, които желаят да работят с тях

Въпросът е за какво продължаваме да разсъждаваме като страна, представляваща " междинната класа " във футбола на Стария континент, в случай, че не сме такава. Не, не сме. Контрапункти са налични, само че не е ясно доколко са правдиви.



Защо приказваме за прехвърляния на футболисти от вторите равнища на Испания, Италия и Германия (а в дадени случаи даже за представители на локалния елит) в наши клубове? Какво би донесло това на България? На нашия футбол. Но в дълготраен проект. Както означи господин Роси.

Не за няколко мача и за една европейска клубна акция, а за няколко шампионски сезона. Отново както загатна Делио Роси. От взимането на чужденци има смисъл, само че може би във разновидността " Лудогорец ", при който те се " образоват " поетапно и развиват във времето. За следващ път - както сподели Роси (тавтологията в тази ситуация е съзнателно търсена).


Източник:

И въпреки всичко да се върнем на въпроса - за какво приказваме за гръмки прехвърляния?

Отговорът - тъй като пропуснахме момента!

Пропиляхме шанса си да се развием в най-популярната игра и да сме това, което мислим, че сме сега - разрастваща се във футболно отношение страна.

Постигането на краткосрочните (с други думи - лесните) цели измести фокуса ни от главната такава

Кога пристигна този късмет? През това все по-далечно, като че ли трансформирало се в плод на някаква народопсихологическа футболна митология лято, изкачило ни измежду Великите сили в международен мащаб. През 1994 година. Тогава получихме несравним късмет. Да бъдем видяни, да запазим и развиваме капацитета си, да използваме моментната си " известност ", с цел да запазим експертите си в страната и да убедим останалите страни, че можем да развиваме футбол. Че можем да бъдем разпознаваеми с школата си , с това че сме люлка за гении. И това да стане непокътнатата ни марка, по сходство на тертипа в Аякс и каталунската Ла Масия (макар и видяно по-частно, от клубна гледна точка).



А какво в действителност сторихме? Реализирахме няколко велики имена, останали вечно в историята. След това още няколко. Загърбихме детско-юношеския футбол. И в този момент би трябвало да започваме през цялото време. Но пък никой не желае да се нагърбва с това. Нямали сметка. Много скъпо им излизало...

На пръстите на едната ръка се броят случаите и клубовете, които сега работят по този метод. Един от тях е Монтана. Където моментните резултати и класиране не са най-важното. А се гледа на обстановката като на развой. Развиващ се развой. В дълготраен проект и с ясна, съответна тактика. Това е единственият метод.


Михаил Мадански пред ТОПСПОРТ: Националният ни тим има бъдеще, французите не впечатлиха никого

" Монтана ще се върне в елита тогава, когато е изцяло подготвен за това "

България можеше да развива футбол. Можеше да бъде център за подготовка, ориентиране и вярна реализация на гении. Но постигането на краткосрочните (с други думи - лесните) цели измести фокуса ни от главната такава . И в този момент поносим негативите от това. Чудим се Кабонго Нури ли да си купим или Джанфранко Пернамбукано. Знайни и незнайни, имагинерни звезди. С ясна, еднократна задача. Да бележат. Да водят спонсори. Да печелят пари. Докато не бъде заменено управлението на съответния клуб. След това? Пак през цялото време.

А българските гении, които можем да осъществяваме, понижават с всеки минал ден. Защото към този момент са малко тези, които желаят да работят с тях . Както беше преди.


Източник:

Какво е решението? Завръщане към началото. Към школите. Към децата. Селекция. Докато към момента не е прекомерно късно. Или може би даже и този миг е отминал...

В противоположен случай? Губим всичко. И поемаме заедно към Соледад (по Стайнбек).