Италианска торта Pipasener
Необходими Продукти
● брашно - 200 г универсално● захар - 200 г кристална
● яйца - 3 бр. L
● рикота - 200 г
● стафиди - 50 г
● черен кувертюр - 40 г нарязан на дребно
● ром - 2 с.л. мрачен
● зехтин - 1 с.л. Екстра Върджин
● бакпулвер - 8 г
●
ГЛАЗУРА
● сметана 35% - 200 мл
● маскарпоне - 150 г
● пудра захар - 1 с.л.
● шоколадови стружки - за поръска
Начин на подготвяне
Фурна - 160 градуса.
Кръгла форма без кръг d 20 см, добре намаслена с парче меко масло и леко покрита с брашно.
Стафидите се накисват в гореща вода за 15 - 20 минути. Отцеждат се.
В купа се смесва брашното, захарта, яйцата, рикотата, и всичко това се разбърква с телена бъркалка. Добавят се стафидите, шоколада, рома и лъжицата зехтин. Отново всичко се разбърква с телена бъркалка. Готовата примес се изсипва във формата, и се пече в затоплена фурна на 160 градуса за към 45-50 минути, или до суха съчка сложена по средата.
Изважда се от фурната, охлажда се за малко и се слага върху решетка, до цялостното й изстудяване.
След като се охлади изцяло с нащърбен нож, се изрязва капачето, което се е получило по време на печенето, с цел да се изравни и елементарно да се сложи глазурата.
Разбива се студената сметана и пудрата захар до меки върхове. Прибавя се маскарпонето и се разрушава до сняг. Със супена лъжица се слага глазурата напълно доброволно, като леко може да се заглади, или да се създадат връхчета с лъжицата. Посипва се с настърган шоколад за лукс.
Тази рецепта за италианска торта Pipasener я видях при Cucina di Asi и ми хареса още на пръв взор, лесна, бързо ставаща, и с артикули, които се намират във всеки дом. Но рецептата за италианската торта си има история и аз ще се опитам да я опиша, по този начин както я прочетох.
Рецептата е на Nadia Santint, която е доста прочут италиански кулинар и има ресторантче Dal Sull`Oglio. Ресторантът съществува от 1996 г, а фактически съществува от 1925 година и е бил владеене на Teresa Buzzi и Alberto Santini. В момента Nadia Santini го ръководи дружно с двамата си синовете и брачна половинка си и други членове на фамилията, тъй че това е вид фамилен ресторант.
Италианската кухня следва традициите, които се съхраняват в продължение на години. Тяхното мото при приготвянето на храната е, че: Когато храната се подготвя с обич, тя може да се трансформира в благополучие, страст, и е източник на благоденствие. Готвенето е доста повече от нужда. Един апетитен обяд или вечеря е мотив за среща с другари и фамилии. Любовта от приготвянето на храната се предава от потомство на потомство и приказва за нашия усет, страсти, темперамент, нрав и пристрастеност. Това е нашето завещание и еднаквост.




