Как Тодор Живков заряза лозе с корона и петолъчка на глава
Историята за лозарската корона с петолъчка стартира ден преди този момент в далечната 1973 година в Плевен. На 13 февруари в града идва президентът и комунистически водач Тодор Живков. Хиляди плевенчани са излезли на улицата, с цел да посрещнат височайшия посетител. Живков върви в центъра на града, заобиколен от локалните партийни величия, и маха с ръка за привет към народа.
13 февруари 1973 година: Откриване на шивашката фабрика "Мизия " в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Първият в страната открива фабрика " Мизия ". За да отрази събитията, тук участва дребна войска от публицисти. Сред тях е и фоторепортерът Иван Григоров, тогава на 26 година, студент по публицистика, дошъл като асистент-оператор с екип на " Студиото за документални и игрални филми ", с цел да снима визитата на Тодор Живков.
Тодор Живков, съпроводен от двете му страни от Пенко Герганов и Иван Бешев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Партийните деятели се въртяха към него, гледаха го в устата, подготвени на мига да реагират. Имаше ужасно доста хора, които желаеха да се приближат до Живков, само че охранители с бомбета бяха създали отдалеченост от него ", спомня си Иван Григоров.
Живков тържествено прерязва лентата и лисва менчето с вода измежду овациите на служащите.
13 февруари 1973 година: На заседание на плевенския партиен актив
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Хората ликуват от наличието на Първия, пристигнал в града при тях. Издигнат девиз на постройката на фабриката го посреща с " Борба за осъществяване на проекта за 1973 година ".
Работници от фабриката "Мизия " приветстват Тодор Живков
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
По това време Иван Григоров съумява да направи и паметна фотография.
" Тогава стана огромен наплив и аз се озовах тъкмо зад тила на Живков. С огромен риск взех решение да фотографирам голото му теме. В този миг той си подвигна и двете ръце за привет към народа. Получи се емблематична фотография, на която хем не му се вижда лицето, хем не може да го сбъркаш с различен. Но в случай че ме бяха видели ченгетата по какъв начин го фотографирам в тил, най-малкото, което можеха да ми създадат, беше да ми вземат лентата ", споделя Григоров.
13 февруари 1973 година: Тодор Живков реже лентата за разкриване на фабрика "Мизия " в града
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В програмата на Живков е партийно заседание с локалния актив на Българска комунистическа партия.
13 февруари 1973 година: Тодор Живков на паритийното заседание в Плевен, съпроводен от първият партиен секретар на Плевен Пенко Герганов, и втория - Иван Бешев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На трибуната с Тодор Живков са първият партиен секретар на Плевен Пенко Герганов, и вторият по сан след него - Иван Бешев, а зад тила им е подложен голям девиз с надпис: " На упорита работа и битка за осъществяване решенията на декемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия! ".
Лозунгите по това време са неразделна част от битието на народа. Няма дружество, в което да няма изписани с огромни букви партийните повели на Българска комунистическа партия, както и портрети на Георги Димитров, Владимир Ленин, Леонид Брежнев или Тодор Живков.
Партийното заседание в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
13 февруари 1973 година: Откриването на фабрика "Мизия " в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Събранието свършва късно вечерта, само че публицистите не са забравени, отварят стол и ги нахранват. Визитата в Плевен на Тодор Живков продължава на Трифон Зарезан, професионален празник на лозаря още от 1962 година с министерско разпореждане. Според българския бит в празничния ден стопаните излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: " Колкото капки, толкова коли грозде ". Такава е традицията и до през днешния ден.
Тодор Живков би трябвало да зареже лозовите масиви на Института по лозарство и винарство в Плевен.
14 февруари 1973 година: Посрещане на Тодор Живков с питка на лозето
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Беше едно гадно време, газим в тиня. Рота бойци мина покорай нас и ревизира със специфични устройства за мини лозята, преди да пристигна Тодор Живков. Изведнъж видях корони от лозови листа, а на върха им петолъчка. Такова нещо не бях виждал и незабавно започнах да фотографирам ", спомня си Григоров.
14 февруари 1973 година: Тодор Живков зарязва лозята в Плевенско
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Оказва се, че короните са за Тодор Живков и останалите ВИП посетители от София - учен Ангел Балевски и учен Панталей Зарев. Както традицията повелява, дами в носии ги посрещат с питка и бълици с вино.
Тодор Живков в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Царят на лозята - Тодор Живков
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Цар на лозята ", естествено, е Тодор Живков.
Тодор Живков е избран за Цар на лозята
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Връчиха му косера, с който се зарязва лозето. С короната с петолъчка се завря в храстите и стартира ритуала. Беше много комичен с тази корона, само че всички го гледаха с екстаз по какъв начин се оправя с ритуала. По това време пристигна държавният фотограф Димитър Алтънков, който постоянно тормозеше и строяваше репортерите, при отразяването на събития. Като видя цялата картина с короните с петолъчки, незабавно ни насочи закана никой да не снима. Аз обаче към този момент бях съумял да изщракам цялостен филм и бързо го скрих. Така резервирах тези фотоси, без да ги демонстрирам, до рухването на режима ", спомня си Григоров.
Тодор Живков разязва лозята
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
След церемонията на лозето последва крадка раздумка с народа там. Това беше особено за Тодор Живков по време на цялото му ръководство с цел да показва, че и той е " човек от народа ". Така приключва висшочайшата аудиенция в Плевен.
14 февруари 1973 година:Възсторжено посрещане на Тодор Живков на лозарските масиви край Плевен за заразявнето на лозята на Трифон Зарезан
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
14 февруари 1973 година: Иван Македонски - осветителят на екипа, снимал на лента визитата на Тодор Живков в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Последното зарязване на лозе от Тодор Живков е през 1998 година, към този момент свален от власт и с присъда. Винопроизводители от Врачанско го канят за зареже лозята. За да излезе от София, тъй като е под домакински арест, е поискано особено позволение. Денят е безоблачен и топъл. Тодор Живков съблича сакото и останал единствено по риза, подрязва лозето. Два месеца по-късно той влиза в Правителствена болница, а след това изпада в 20-дневна кома. Смъртта му настава на 5 август 1998 година
Тодор Живков ръководи България цели 33 години. Той е най-дълго задържалият се на власт комунистически водач в цяла Източна Европа. Живков бе вторият след Ерих Хонекер в Германска демократична република, който беше свален по време на събитията, последвали рухването на Берлинската стена и рухването на комунизма. В България това стана с анемичен прелом през есента на 1989 година. Живков обаче бе първият от всички свалени източноевропейски комунистически диктатори, изправен на съд. През 1992 година той получи неоправдателна присъда за присвояването на 21.5 млн. лв., по тогавашния курс - към 24 млн. щатски $. Съдът го осъди и за това, че е раздавал на комунистическия хайлайф коли, жилища и вили на смешно ниски цени. Тодор Живков бе наказан на 7 години затвор, само че заради влошеното си здравословно положение изкара част от присъдата си под домакински арест до гибелта си на 86-годишна възраст.
13 февруари 1973 година: Откриване на шивашката фабрика "Мизия " в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Първият в страната открива фабрика " Мизия ". За да отрази събитията, тук участва дребна войска от публицисти. Сред тях е и фоторепортерът Иван Григоров, тогава на 26 година, студент по публицистика, дошъл като асистент-оператор с екип на " Студиото за документални и игрални филми ", с цел да снима визитата на Тодор Живков.
Тодор Живков, съпроводен от двете му страни от Пенко Герганов и Иван Бешев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Партийните деятели се въртяха към него, гледаха го в устата, подготвени на мига да реагират. Имаше ужасно доста хора, които желаеха да се приближат до Живков, само че охранители с бомбета бяха създали отдалеченост от него ", спомня си Иван Григоров.
Живков тържествено прерязва лентата и лисва менчето с вода измежду овациите на служащите.
13 февруари 1973 година: На заседание на плевенския партиен актив
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Хората ликуват от наличието на Първия, пристигнал в града при тях. Издигнат девиз на постройката на фабриката го посреща с " Борба за осъществяване на проекта за 1973 година ".
Работници от фабриката "Мизия " приветстват Тодор Живков
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
По това време Иван Григоров съумява да направи и паметна фотография.
" Тогава стана огромен наплив и аз се озовах тъкмо зад тила на Живков. С огромен риск взех решение да фотографирам голото му теме. В този миг той си подвигна и двете ръце за привет към народа. Получи се емблематична фотография, на която хем не му се вижда лицето, хем не може да го сбъркаш с различен. Но в случай че ме бяха видели ченгетата по какъв начин го фотографирам в тил, най-малкото, което можеха да ми създадат, беше да ми вземат лентата ", споделя Григоров.
13 февруари 1973 година: Тодор Живков реже лентата за разкриване на фабрика "Мизия " в града
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
В програмата на Живков е партийно заседание с локалния актив на Българска комунистическа партия.
13 февруари 1973 година: Тодор Живков на паритийното заседание в Плевен, съпроводен от първият партиен секретар на Плевен Пенко Герганов, и втория - Иван Бешев
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
На трибуната с Тодор Живков са първият партиен секретар на Плевен Пенко Герганов, и вторият по сан след него - Иван Бешев, а зад тила им е подложен голям девиз с надпис: " На упорита работа и битка за осъществяване решенията на декемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия! ".
Лозунгите по това време са неразделна част от битието на народа. Няма дружество, в което да няма изписани с огромни букви партийните повели на Българска комунистическа партия, както и портрети на Георги Димитров, Владимир Ленин, Леонид Брежнев или Тодор Живков.
Партийното заседание в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
13 февруари 1973 година: Откриването на фабрика "Мизия " в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Събранието свършва късно вечерта, само че публицистите не са забравени, отварят стол и ги нахранват. Визитата в Плевен на Тодор Живков продължава на Трифон Зарезан, професионален празник на лозаря още от 1962 година с министерско разпореждане. Според българския бит в празничния ден стопаните излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: " Колкото капки, толкова коли грозде ". Такава е традицията и до през днешния ден.
Тодор Живков би трябвало да зареже лозовите масиви на Института по лозарство и винарство в Плевен.
14 февруари 1973 година: Посрещане на Тодор Живков с питка на лозето
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Беше едно гадно време, газим в тиня. Рота бойци мина покорай нас и ревизира със специфични устройства за мини лозята, преди да пристигна Тодор Живков. Изведнъж видях корони от лозови листа, а на върха им петолъчка. Такова нещо не бях виждал и незабавно започнах да фотографирам ", спомня си Григоров.
14 февруари 1973 година: Тодор Живков зарязва лозята в Плевенско
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Оказва се, че короните са за Тодор Живков и останалите ВИП посетители от София - учен Ангел Балевски и учен Панталей Зарев. Както традицията повелява, дами в носии ги посрещат с питка и бълици с вино.
Тодор Живков в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Царят на лозята - Тодор Живков
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
" Цар на лозята ", естествено, е Тодор Живков.
Тодор Живков е избран за Цар на лозята
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg " Връчиха му косера, с който се зарязва лозето. С короната с петолъчка се завря в храстите и стартира ритуала. Беше много комичен с тази корона, само че всички го гледаха с екстаз по какъв начин се оправя с ритуала. По това време пристигна държавният фотограф Димитър Алтънков, който постоянно тормозеше и строяваше репортерите, при отразяването на събития. Като видя цялата картина с короните с петолъчки, незабавно ни насочи закана никой да не снима. Аз обаче към този момент бях съумял да изщракам цялостен филм и бързо го скрих. Така резервирах тези фотоси, без да ги демонстрирам, до рухването на режима ", спомня си Григоров.
Тодор Живков разязва лозята
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
След церемонията на лозето последва крадка раздумка с народа там. Това беше особено за Тодор Живков по време на цялото му ръководство с цел да показва, че и той е " човек от народа ". Така приключва висшочайшата аудиенция в Плевен.
14 февруари 1973 година:Възсторжено посрещане на Тодор Живков на лозарските масиви край Плевен за заразявнето на лозята на Трифон Зарезан
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
14 февруари 1973 година: Иван Македонски - осветителят на екипа, снимал на лента визитата на Тодор Живков в Плевен
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Последното зарязване на лозе от Тодор Живков е през 1998 година, към този момент свален от власт и с присъда. Винопроизводители от Врачанско го канят за зареже лозята. За да излезе от София, тъй като е под домакински арест, е поискано особено позволение. Денят е безоблачен и топъл. Тодор Живков съблича сакото и останал единствено по риза, подрязва лозето. Два месеца по-късно той влиза в Правителствена болница, а след това изпада в 20-дневна кома. Смъртта му настава на 5 август 1998 година
Тодор Живков ръководи България цели 33 години. Той е най-дълго задържалият се на власт комунистически водач в цяла Източна Европа. Живков бе вторият след Ерих Хонекер в Германска демократична република, който беше свален по време на събитията, последвали рухването на Берлинската стена и рухването на комунизма. В България това стана с анемичен прелом през есента на 1989 година. Живков обаче бе първият от всички свалени източноевропейски комунистически диктатори, изправен на съд. През 1992 година той получи неоправдателна присъда за присвояването на 21.5 млн. лв., по тогавашния курс - към 24 млн. щатски $. Съдът го осъди и за това, че е раздавал на комунистическия хайлайф коли, жилища и вили на смешно ниски цени. Тодор Живков бе наказан на 7 години затвор, само че заради влошеното си здравословно положение изкара част от присъдата си под домакински арест до гибелта си на 86-годишна възраст.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ