Адмирал Ий Сун Шън – неопитният мореплавател, който унижи японската флота
Историята познава редица велики персони, чийто живот е предначертан към изкуството на войната. Някои откриват това предопределение в самото начало, а други в следствие, както е написал Алфред Шултц в своя „ Чужденец “. Историята на Ий Сун Шън стартира през 1545 година в Суел, Корея. Тогава към момента не съществува разделянето сред Северна и Южна Корея. Шън стартира да опознава света към себе си, само че колкото и да се пробва да избяга от изкуството на войната, това е единственото, което задържа интереса му. През цялото си детство учи бойните изкуства и прекарва с часове в извършения със своя меч.
Щом умората надделее, бъдещият войник стартира да учи военни тактики, практикува езда и с подръчни материали съумява да създаде лък и стрела. Родителите му осъзнават, че няма различен път за тяхното момче и го изпращат в влиятелна военна академия. С приключването на образованието идва време и за предопределение. Шин е изпратен в северната част на страната, където умел и добре прочут зложелател в лицето на джурчените, заплашва народа. Тунгиският народ и до през днешния ден разсънва редица теории по отношение на произхода и унощожената корейска страна Бохай.
Снимка: By Mobius One – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=81550829
Пришълците, които стартират да основават своето историческо минало от X век са имали реномето на марудери. Незащитените региони постоянно ли били апетитна хапка за господата, само че вследствие на това бързо води редовата войска в засегнатите региони и точно там бъдещият военачалник съумява да натрупа опит. Посланието е задоволително мощно за останалите мародери. Успехите и бойната популярност не можели да се дадат на младия войник и тъкмо затова неговия командващ офицер пуска слуха, че Шън е избягал от стълкновение по време на най-важната борба.
Първата огромна премия от сполучлива борба е разжалване и грубо наказване, което за малко да коства живота му. След като излежава своята присъда, възпитаникът на военната гимназия получава най-ниския вероятен сан – редови войник. Необходими са няколко месеца и някогашният победител стартира да изкачва още веднъж ранговете в армията. В този миг флотилията би трябвало да е на висота, изключително откакто Японската империя е обединена от Тойотоми Хидейоши.
Подобна политическа маневра значи единствено още главоболия за Корея, изключително откакто японците имали предпочитание да покоряват Китай и Корея. През 1592 година флотилия от 1700 бойни кораба напуща японските крайбрежия и потегля към Корея с единствена задача – да унищожи съперника и да получи колкото се може повече земя. Първото бойно кращене на адмирала е точно в борбата за Окпо.
Снимка: By I, PHGCOM, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2250538
Около 50 японски кораба нарушават заповедта на Хидейоши – да не атакуват селата и да не мародерстват, само че явно незащитените поданици били задоволително изкушаващи. При идването на Шън, корейските крайбрежия били запалени и създавали задоволително положително прикритие.
Междувременно корейската корабни оръдия продължавали да изсипват гнева си върху нашествениците. В резултат на тази смелост, повече от 26 транспортни кораба са унищожени. Корейските плавателни съдове дават едвам три загуби и две от тях са в резултат на неверни маневри, попаднали под приятелския огън. Желанието на корейските моряци да последват врага е охладено, само че пък положителната вест за жадните за кръв идва с нареждането за офанзива на други 5 японски кораба. След гонене, вражеските моряци акустират на брега на Хапо и също бягат. Шин подрежда корабите да бъдат изгорени. На идващият ден идва ново известие със същия сюжет, японски транспортни кораби ограбват корейски села.
Когато флотата идва за втори рунд, съперниците отхвърлят да се борят и просто бягат. Въпреки желанието за гонене на врага и по вода и по суша, нарежданията за завръщане на родните пристанища и Шин извършва заповедите. Много скоро съперниците ще се срещнат още веднъж. На 8 юли 1592 година идват новините, че японската войска е съумяла да акустира на брега на Сачеон. Пехотата е съумяла да завземе основна позиция над пристанището и по този метод има значимата висота в сражението. Японските бойци имат обезпечено прикритие от още 12 огромни бойни кораба.
След това дава команда за оттегляне и се отдалечава колкото се може по-далече. Решили, че имат по-сериозно преимущество, японците бързо се впуснали в борба, само че за огромна изненада не разкрили страхиви моряци, а 23 бойни кораба, които с неспокойствие желаят бърза среща с японския капитан Уакизаки Ясухару. Цифровото превъзходство и корейската дисциплинираност надвиват и всички 17 противников кораба са потопени. Останали без отбрана, японските бойци били посрещнати от разгръщаща се армада, която обстрелва умерено позицията им. Мнозина съумяват да избягат, само че жертвите продължавали да се покачват. Корейските елементи регистрират единствено 5 ранени, в това число и адмирал Шин, който е прострелян.
Снимка: By Berlin-George – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7082346
Вместо да унищожи всички кораби, адмиралът пощадява дребните и се надява, че съперника ще се изкуши да ги употребява за бягство. Историята продължава да споделя славните подвизи на Шин. Той влиза в доста борби и постоянно резултатът е еднакъв – потопени кораби, изплашена войска и никакво предпочитание за стълкновение. Преди всяко стълкновение, той употребява информацията от локалните риболовци и по този начин приготвя сраженията си извънредно добре. По време на нашествието се концентрира най-вече върху транспортните кораби, които носят жизненоважните материали.
Друг проблем е фактът, че самураите са извънредно ефикасни на земя, само че откакто не са положителни моряци, техните умения не са от особена изгода. Стратегията им от самото начало е да вземат транспортен съд на абордаж. Шин обаче пази отдалеченост и оставя артилерията му да приказва вместо него. И с цел да охлади пристрастеностите на съперника, основава по този начин наречените кораби-костенурки. Това са бързи плавателни бойни лодки с железно покритие, което да защищити моряците от противников огън и стрели, а при абордаж, врагът може да уцели едно от доста добре позиционираните остри копия, пръснати по целия транспортен съд.
И в случай че оръдията не помагали, подсиленият корпус бил задоволително мощен, с цел да премине през вражеската лодка и да я раздели на две. Към края на годината към 56 костенурки се насочват към остров Хансан. Там е щабът на японската войска и в този миг се охранявал от 73 бойни кораба. За следващ път Ий прави маневрата на бягство и за следващ път японците го следват в открита борба. Резултатът е нови 59 потопени кораба. Моралът на съперника плувал към дъното дружно с останките.
Междувременно се подписва малко помирение сред двете страни, само че всичко било машинация. На японските острови се подготвяли нови бойни кораби, които да се върнат. Освен това, изкуството на войната в никакъв случай не е отричало използването на шпиони. Японският имперски двор съумял да употребява такива и мнозина подшушнали на корейският император, че се приготвя доста тежко стълкновение в притоците на Чилчон. Адмирал Шин получил нареждания да се насочи към клопката, само че за повторно в кариерата си отхвърля да извърши директна заповед. Отново е разжалван и бичуван.
Неговите кораби са дадени на Вон Гюн. Той повежда 169 бойни кораба в притоците и влиза непосредствено в клопката на японците. За няколко часа повече от 30 000 корейски бойци падат под мечовете на самураите, които от дълго време очаквали среща с врага. Само 13 кораба съумяват да избягат. И както нормално, след такова проваляне Ий е върнат назад на поста.
Снимка: By GhostCollision: Jeff Harr – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4516740
През 1597 година след такова страховито проваляне, 13-те кораба стават цел на японска флотилия с цели 300 бойни кораба. Последното стълкновение явно ще се води при Мьонгнянг. Противникът употребява силата на течението и се ускорява с огромна скорост против останалите 13 кораба. Вместо да ги посрещне фронтално Ий употребява скоростта на съперника в своя изгода. Поддържа разстояние и обстрелва всички, без да разрешава офанзива на абордаж.
Загубите на Ий са трима ранени и двама убити. Позорният погром дефинитивно пречупва духа на японската флота. В борбата за Норянг към корейските кораби се причисляват и китайски. С общи старания съумяват да победат армада от 500 враженски кораба. Повечето се пробват да избягат назад в Япония.
За страдание това е последната борба на адмирала. По време на сражението е прострелян в лявата подмишница от японски боец. Осъзнавайки, че това е краят му, подрежда на племенника му да облече неговата ризница, да се бият бойните барабани и никой да не афишира гибелта му. Другият човек, който схваща за гибелта му е по-големият му наследник. Никой различен не знае, че безстрашният морски вълк е умрял. Когато адмирал Чен Лин желае да се срещне Ий, с цел да благодари за помощта, а вместо това пред него застава племенника Уан, очевидци записват по какъв начин Чен е падал няколко пъти на земята, плачейки и бичувайки се самичък с удари в гърдите. Тялото на великия адмирал е върнато в родния му град Асан. Там по корейска традиция е заровен до татко си.
Заглавна фотография: By Unknown author – 동아대학교 박물관 [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24507566
