Историята познава редица майстори на измамата, които по един или

Историята познава редица майстори на измамата, които по един или различен метод съумяват да натрупат своите благосъстояния благодарение на непознатите пари. Игра като тази изисква досетливост, както и възбуждане на човешката лакомия, а тъкмо тя е оръжие, което може да направи чудеса. И тъкмо тук обръщаме внимание на господин Ивър Крьогер. Роденият през 1880 година швед остава в историята като инженер, финансов сътрудник, фабрикант и даже донор. Зад неговото име стоят съществени промишлености и бизнеси, които развива от нулата и съумява да построи, някои от тях не престават да съществуват и до през днешния ден, само че други умират, заради простата причина, че Ивър в никакъв случай не се е опитвал да построи нещо сполучливо, а да накара другите да заплащат за първокласния му живот. Кройгер е роден в Калмар през 1880 година в фамилията на промишлен и търговец на кибритени клечки в същия град.

Момчето има капацитета да стане популярен мъж и с изключение на в учебно заведение, продължава да взима частни уроци, с цел да може да прескочи няколко години напред и да успее да приключи колкото се може по-бързо учебно заведение. На 16 години е признат в института по Кралски технологии в Стокхолм, където съумява да се дипломира като магистър по механика и инженерни науки. В фамилно отношение в никакъв случай не е желал да има деца или семейство, неговият фокус е върху специалността и развиването на промишлеността. През целият си живот ще има една половинка, на която ще остане правилен – Ингеборг Еберт. Тя прекарва известно време с него – най-често по няколко години, по-късно се разделя и се дами за различен мъж.

При първия си брак Ингеборг има щерка. След като се развежда, тя се връща с детето си назад при индустриалеца и отново изкарва избран интервал от години, преди да се скарат още веднъж. Кройгер разполага с частни жилища в Стокхолм, Ню Йорк, Париж и Варваша, също по този начин е закупил частен остров в архипелага към Стокхолм. Ивър не обича да върви по хотели и когато провежда бизнес срещи, избира да се случват в Париж, където има лично жилище. Към актива си има и няколко поръчкови яхти, с които да плава до разнообразни дестинации. Инвестира в книги и изкуство, като всяко негово жилище разполага с скъпи експонати. През 1919 година е един от главните акционери в компанията AB SVensk Filmindustri, която се основава през 1919 година

В началото на новия век, Ивър ще бъде открит по-често в Съединени американски щати, където търси разнообразни дизайни и технология, която към момента не е показана в родината му. Така попада на стоманобетонните структури и взема решение да заплати патента и да го придвижи в Швеция. По-късно го дава и на германците. По това време един от специалистите в Швеция е неговият братовчед Хенрик Кройгер. В Швеция към момента имат подозрения за новите структури, което стимулира Кройгер да стартира да чете лекции и да написа книги по отношение на качеството на продукта, който е лицензирал за приложимост. С негова помощ се построява Олимпийския сезон в Стокхолм. Неговата компания е първата, която вкарва периодите за изграждане на постройка. На собствен клиент дава обещание, че ще построи небостъргач с височина от 6 етажа – по това време това е доста висока постройка.

Ако компанията му не успее да вдигне постройката на време, в контракта се записва наказателна клауза на стойност 1200 $ или към 18 хиляди $ през днешния ден, това ще е сумата за всеки предварителен ден от пусковия период. От друга страна има и още едно условие, клиентът би трябвало да се съгласи да заплати сумата за всеки ден от предварителното ѝ привършване. Работниците на Кройгер съумяват да завършат всяка постройка предварително и да взимат спомагателна чиста облага. След няколко години Кройгер ще бъде най-хубавата строителна компания в Швеция и на върха измежду останалите в Европа. За към шест години съумява да печели доходи на стойност от 200 000 $ на година. С сходни триумфи компанията се разделя на няколко подразделения, като оперира благодарение на Ивър и неговия съучастник Пол Тол.

В следствие фокусът ще бъде ориентиран към компанията за кибритени клечки, която в миналото е принадлежала на татко му. През 1927 година Кройгер ще има банки, миньорски компании, железница, дърводелски завод и фабрика за хартия. Към триумфите му се прибавят: кино дистрибутор, търговия с недвижимо имущество в няколко европейски града и надзорен дял на акции в L.M.Ericsson & Co – водещата шведска телефонна компания. По това време управлява към 50% от желязната руда и целулозата. Към активите се прибавя и мината в Болиден, която е една от най-богатите отвън Южна Африка.

По време на Първата Световна война съумява да закупи фабриката на татко си и по-късно да я слее и с няколко други, занимаващи се с произвеждане на кибритени клечки, договорката е повече от добра. И тъкмо тук стартират огромните беди. Ивър закупува компанията от своите братя, тъкмо когато компанията има съществени финансови усложнения. Прави договорката с вярата, че ще може да вземе всички заводи във Финландия и Норвегия, оформяйки съвършен картел. Със сливането на всички заводи – дребни и огромни. Кройгер съумява да сътвори компания с към 450 000 акции, като той самият разполага с 223 000, до момента в който строителната му компания има още към 60 000.

По това време компанията му създава червен фосфор, с който клечката да гори доста по-лесно и откакто мъчно могат да се възпламенят по случайност, на кутийката написа „ безвредни клечки “. В интервала сред 1925 и 1930 година Кройгер стартира да дава заеми на държавното управление, с цел да се ускори реконструкцията. По този метод Швеция дава зелена светлина за слагането на монопол върху кибрита. За да може да увеличи капитала си, Ивър ще тегли заеми от шведски и американски банки, стартира да мести капитал от една компания към друга и в това време съумява да вземе цялата горска промишленост в северна Швеция, като желае да реализира картел и върху целулозата.

Прави опити и за монопол в телефонните компании. В Германия съумява да закупи банка като Deutsche Unionsbank и Union de Banques a Paris във Франция. Капиталът постоянно идва от неговите лични компании. До 1931 година Кройгер има към 200 компании, само че успеха и насладата му са за малко. Падането на стоковата борса през 1929 година е като дървен прът в сърцето му. По същото време Кройгер имал към 30 милиарда шведски крони или към 100 милиарда $ през 2000 година По същото време всички банки в Швеция са изтеглили заеми от близо 4 милиарда крони. Какво се крие зад невероятните триумфи?

Според мнозина Ивър употребява най-различни компании, които просто да играят ролята на проводник за средства от една компания в друга. През 1932 година би трябвало да се опита да заложи сигурността на своите компании, с цел да продължи да се оправя със загубите и рухването на цената. Между февруари и март има потребност от близо 10 милиона $, с които да заплати разноските и дивидентите на своята компания. През въпросната година вложителят ще е изгубил сред 50 и 100 милиона $ или към 1.5 милиарда $ в днешни пари. Подписва контракт с Полша, че ще даде средства, въпреки и да няма никаква визия по какъв начин тъкмо ще се случи това.

Обещава заем на Германия от 125 милиона $ – 1.9 милиарда $ през днешния ден и продължава да подписва други проекти, с които да стартира да доставя продукция. Германия е подготвена да му даде монопола на кибрита, въпреки и там да е на към 70% от пазара. Ивър подписва всички покупко-продажби, само че още няма никаква визия по какъв начин ще достави средствата. Френският министър-председател взема решение да върне сумата от 75 милиона $, преди да пресрочи времето. Средствата идват на време, с цел да може немците да получат своя заем. За страдание през март се среща с немския министър на финансите в Берлин, който публично е получил информация, че Кройгер и неговата фабрика за кибрит е публично банкрутирала. До средата на годината слуховете стартират да се популяризират в цяла Европа.

При опит да тегли още заеми, се оказва, че банките към този момент са съумели да раздадат средства, които все още са половината от запаса на Швеция. Повечето институции желаят да прегледат цялото деловодство на Кройгер, заради безпокойство, че неговата империя не е толкоз скъпа, колкото се показва. Срещата е уредена да се случи в Берлин сред 13 и 14 март. Кройгер потегля от Съединени американски щати и идва във Франция, където се среща със своя банкер Оскар Ридбек на 11 март. След един ден е открит в личния си апартамент с огнестрелна рана в главата. До тялото му са открити револвер, две запечатани писма и една записка. В нея текстът гласи следното:

„ Направих такава огромна каша, че считам това за единственото приемливо решение за всички ощетени. Моля, погрижете се за двете писма, които бяха изпратени до мен преди няколко дни. Сбогом в този момент и благодаря. “

След гибелта му, всички страни, в които влага, осъзнават каква машинация е въртял Кройгер. Външни афери откриват, че през 1930 година не е имал сумата от 630 милиона $ в капитал. Според неговите документи, кибритът носил 200 милиона, 30 милиона имало в банки и още 400 милиона $ са били категоризирани под формата на „ Други вложения “. Когато империята дефинитивно се сгромолясва през 1932 година, счетоводителите откриват, че сумата от 250 милиона $ в никакъв случай не е съществувала. През цялото време Кройгер е съумял да откри дребни и огромни вложители, които да налеят всичките си спестявания в неговата компания. Понеже е прочут и прочут като извънреден талант в стопанската система, спестяванията на фамилиите и дребните банки се озовават в неговия джоб.

След гибелта му излиза наяве, че хартиите не костват безусловно нищо. По-големите вложители съумяват да си върнат едвам 43% от загубите, останалите не виждат никакви средства. Интересното е, че малко след прекосяването на финансовата рецесия, съвсем всяка една от фирмите стартира да се възвръща, само че това просто не се случва незабавно. Друг огромен проблем е, че по време на рецесията, огромна част от вложителите желаят да извадят средствата си, въпреки и същите да липсват. До през днешния ден историците го считат или за популярен предприемач или за извънреден лъжец, управляващ понзи скица.

Кройгер плащал дивиденти на своите акционери едвам след привличането на нови такива, преди този момент няма облага за никого. Много постоянно се оказва, че след подписването на договорка, неговите чиновници ще изискат да имат подписа на страната, с която оперират. Такъв е казусът с Марджам Гловацки, водеща фигура в полското министерство на финансите. Ивър желал да има щемпел с неговия автограф, тъй като можело да се наложи да го употребява в бъдеще. Макар и да не употребява тъкмо този, той има подписите на всяка страна и институция, с която подписва контракти.

Подправя италиански бондове, които са написани от господин Дж. Босели, само че литографер открива, че са подправени и нямат никаква стойност. Въпросните бондове са били на стойност сред 100 и 140 милиона $ и несъмнено можели да минат като доста добра алтернатива, в случай че не са били подправяни. В последните години преди пропадането, Ивър ги вади и се пробва да ги показа като законни. Въпреки това е ясно, че когато продава своите дялове в Съединени американски щати на стойност от 250 милиона $ – към 3.75 милиарда $ през днешния ден, средствата са изпратени в Холдинг в Лихтенщайн, с което се отклоняват всички спомагателни налози. След като дава 400 милиона на своята лична страна, автоматизирано се счита за „ Спасителят на Европа “.

Въпреки това не се крие и обстоятелството, че това е първата финансова скица, която е основана за чистата полза на един човек. Според някои шведски банкери, той е 3-я най-богат човек в света. Най-високият пик в неговата кариера носи сумата от 650 милиона $ или 10 милиарда в днешни пари, само че когато умира, множеството му акции са на стойност към 200 милиона $, останалите просто не съществуват. Само банкрутът на кибритената компания в Съединени американски щати ще коства на американските вложители сумата от 250 милиона $.