Българско военно чудо: Дойранската епопея
Историята помни доста подвизи на разнообразни народи, почтени да останат в спомените на поколенията и да надживеят своите герои. Несъмнено измежду тези колоси на доблестта се подрежда и записаната със златни букви в българската бойна популярност Дойранска епопея. Именно тя е във фокуса на осми епизод от документалната поредност на съдружие „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “ „ Българско военно знамение “. Късометражният филм пресъздава славната борба при Дойран по време на Първата международна война сред Съглашението и Българската войска.
Обединените сили на англичани, французи, гърци и сърби не съумяват да пречупят волята на българския боец, който, макар потискащия артилерийски огнен дъжд, дефицитът на хранителни запаси, въшките, студът и контрастния превес на съперника в бройка, отстоява своите позиции.
Всичко стартира през 1914-та година, когато България изоставя неутралитета си и се включва в Първата международна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Османската империя империя против Съглашението – Англия, Франция, Русия, Италия. Врагът бързо прави оценка основното значение на Дойран и през август 1916-та година френски, британски и колониални елементи нападат, само че българите ги отблъскват с цената на тежки загуби заради неприятно укрепена позиция.
В идващите три години към Дойран се строят интензивно Предна, Междинна и Главна защитни линии, инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да приберат всеки войник при артилерийски обстрел. Главна заслуга за оствояването на Дойран има тактическият и инженерен талант на именития ген. Владимир Вазов и самоотвержеността на неговите подчинени. През април 1917-та година се състои втората несполучлива офанзива от страна на британските войски и точно по време на тази борба Гео Милев е тежко ранен в главата и губи окото си. Следващите набези от страна на Съглашението са също толкоз безуспешни.
През септември 1918-та година се състои следващото нахлуване срешу Дойран: три британски и две гръцки дивизии, един сръбски и един френски полк и стотици оръдия, са подготвени за нова офанзива. Невижданата артилерийска подготовка продължава съвсем 10 дни. Развръзката на „ Дойранската епопея “, гледайте във видеото:
Обединените сили на англичани, французи, гърци и сърби не съумяват да пречупят волята на българския боец, който, макар потискащия артилерийски огнен дъжд, дефицитът на хранителни запаси, въшките, студът и контрастния превес на съперника в бройка, отстоява своите позиции.
Всичко стартира през 1914-та година, когато България изоставя неутралитета си и се включва в Първата международна война на страната на Централните сили – Германия, Австро-Унгария и Османската империя империя против Съглашението – Англия, Франция, Русия, Италия. Врагът бързо прави оценка основното значение на Дойран и през август 1916-та година френски, британски и колониални елементи нападат, само че българите ги отблъскват с цената на тежки загуби заради неприятно укрепена позиция.
В идващите три години към Дойран се строят интензивно Предна, Междинна и Главна защитни линии, инженерно оборудвани с бетонни и скални укрития, които да приберат всеки войник при артилерийски обстрел. Главна заслуга за оствояването на Дойран има тактическият и инженерен талант на именития ген. Владимир Вазов и самоотвержеността на неговите подчинени. През април 1917-та година се състои втората несполучлива офанзива от страна на британските войски и точно по време на тази борба Гео Милев е тежко ранен в главата и губи окото си. Следващите набези от страна на Съглашението са също толкоз безуспешни.
През септември 1918-та година се състои следващото нахлуване срешу Дойран: три британски и две гръцки дивизии, един сръбски и един френски полк и стотици оръдия, са подготвени за нова офанзива. Невижданата артилерийска подготовка продължава съвсем 10 дни. Развръзката на „ Дойранската епопея “, гледайте във видеото:
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ