Сципион Африкански и тежките битки с Картаген
Историята обича положителното възприятие за комизъм и постоянно показва непредвидени обрати за тези, които са повярвали в цялостната си безсмъртност. Такава е историята на Сципион Африкански и неговият добър военен приятел – Ханибал. Всичко почнало от брилянтната концепция на Ханибал да напусне тогавашния мегаполис Картаген, да премине през Испания, с цел да събере войска, по-късно да се насочи към Италия и най-после да изгори Рим, с цел да потвърди на по този начин наречената империя, че не е изключително велика, колкото си фантазира. За задачата Ханибал събира войска от 50 хиляди наемника от Галия, Испания и Северна Африка. Освен това не се тормози да им достави задоволително военен запас под формата на коне и слонове.
Вместо да тръгне по упования път, той минава Алпите и то по някои от най-трудните направления и за изненада на всички, съумява да извърши задачата си. Картагенската войска от наемници не познавала военна дисциплинираност и постоянно нападала по един и същи метод – с жестока брутална мощ, отнасяйки всеки вероятен съперник. Когато пристигнало време сенатът да излъчи военачалник, който да води отбраната на Рим, въпреки и никой до в този момент да не можел да достави такава, господата избират Тиберий Семпроний Лонг. Вместо да се възползва от методите на партизанската война, Лонг насочва армията си в директна офанзива.
Резултатът не е толкоз лиричен, колкото Римската империя би желала да го запише в архивите си. Ханибал прекомерно елементарно съумява да унищожи 2/3 от армията му. Битката при Требия е доста сериозен и гласовит пестник, изключително откакто изпратената конница от 4000 конника е безусловно премазана. Лонг разполага с войска от 39 000 пехотинеца, до момента в който Ханибал може да отвърне с едвам 20 000 боеца, 6000 души тежка конница и 37 бойни слона.
Снимка: By John Trumbull (1756-1843) – Yale University Art Gallery – The Death of Paulus Aemilius at the Battle of Cannae, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=40826676
За подкрепление идват още 1000 галски конника. Макар и Ханибал да печели борбата, доста от опитните му бойци падат жертва на суровото време, разнообразни заболявания и тежки рани. Въпреки злокобните условия, наемниците имат потребност от три часа, с цел да трансфорат земята на Трибея в кърваво поле. Когато новините за загубата идват, Рим към този момент е мобилизирал своите 80 000 боеца. Заформящата се борба при Кана, която се случва на 2 август 216 година прочие Хр. е следващото показно, че римляните в никакъв случай не са очаквали сходно злокобно наказване. Ханибал атакува със доста по-малка войска и все пак няма желание да отстъпва.
Всички негови наемници са особено подготвени от ветерани, в това време спешният щаб на империята съумява да събере 80 000-та си армия от новобранци. Една нова маневра води спомагателни триумфи. Ханибал се преструва, че атакува фронтално, а по-късно симулира оттегляне. След като новобранците потеглят след него, опиянени от концепцията, че ще победят, резултатът е повече от гибелен, в засада.
Пространството за защита било толкоз малко, че римляните трябвало да се пазят с юмруци, тъй като нямали място да замахнат с мечовете си. И до момента в който стоят притиснати в прегръдката на наемниците, конница ги изненадва в тил и стартира един от най-зловещите курсове по анатомия, до момента в който от 80-хилядната войска не остават единствено разчленени човешки трупове. Повече от 50 000 души умират, останалите римляни съумяват да избягат, само че измежду останките се откриват и телата на Гай Теренций Варон и Луций Емилий Павел – водачите на последната отбрана.
Забавната страна на историята е, че Картаген в никакъв случай не поддържа военните маневри на Ханибал. Вместо да получи подкрепление, с което да продължи военната си акция. След като се озовал в Тоскана и няма какво да прави, нито против кого да поведе армията си, Ханибал прекарва към 10 години, без да води каквато и да е стълкновение. Вместо това обръща внимание на всеки, който може да го подразни. Точно по този начин, почти 10 години Ханибал се занимава с мародерство и на практика употребява всички запаси, с цел да плячкосва.
Снимка: By Miguel Hermoso Cuesta – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27034577
Междувременно в Рим се търси човек, който да се оправи с евентуалната опасност, само че откакто множеството бойци помнят доста добре кървавите срещи с африканеца, никой не желае да рискува. Още по-страшното в тази обстановка е, че има задоволително завърнали се бойци, които помнят смъртоносния капан и кървавите реки, които оставя Ханибал. Сред множеството разказвачи участвал и Публий Корнелий Сципион Африкански. Опознал доста добре тактиката на своя конкурент, Сципион декларирал на сената, че е време да се разправят със злодея един път вечно.
Директният конфликт не можел да приключи позитивно. Младият главнокомандващ разбирал всичко това доста добре и към този момент имал задоволително поучения от последните сражения. Като доста други оживели, той самият губи татко си и чичо си по време на предходните сражения, затова има и задоволително добър персонален претекст за възмездие. Вместо да води борбата на италианска земя, той взема решение да удари испанската провинция, в която се крият всички картагенски ресурси. Погледът му е ориентиран към испанския град Картахена и 3 години по-късно с успеха в Илипа (на към 10 километра от сегашния град Севиля), Сципион съумява да отреже всички шансове са на Ханибал да зарежда армията си, а с това стартират и бедите за мародерът.
Сицион прекосява бързо Гибралтар и детронира владетелят на Намибия, изправя се пред следващата картагенска войска и още веднъж печели. Загубите бързо съумяват да доближат до ушите на Ханибал, който незабавно би трябвало да се завърне. Пътят му изисква време, а в това време Сципион продължава да печели въздействие и победа след победа, калявайки римските легионери с опит. През 202 година прочие Хр. двамата велики пълководци най-сетне се срещат. На близо 200 километра от Картаген, двамата се приготвят за съществено стълкновение.
В началото на борбата, Ханибал слага бойните си слонове на предна позиция с проекти още веднъж да гази римски легионери. Картагенският военачалник е заложил на добре познатата тактичност. Този път, сюжетът нямало да се повтори. Вместо да побягнат, римските легионери почнали да псуват и крещят колкото могат против слоновете. Последните бойни акции били задоволителни, с цел да може римляните да схванат, че колкото и гневни да са големите бозайници, те имат един доста сериозен проблем – извънредно страхливи животни са.
Снимка: By Henri-Paul Motte – Das Wissen des 20.Jahrhunderts, Bildungslexikon, Rheda 1931, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2151651
Вместо да сгазят източника на звук, множеството се обърнали и почнали да газят всичко, което се изправи на пътя им. Гледката сигурно не е била изключително красива, откакто 1300 слона газят хора и явно нямат желание да спрат скоро. Сципион нямал време да съжалява съперника и бързо повел армията си с последна задача – да унищожи всичко, което слоновете още не са. На бойното поле на Зама, Сципион губи едвам 3000 души, до момента в който Ханибал би трябвало да види по какъв начин 25 000 души умират от личните му слонове и несъмнено, благодарение на римляните.
Не изгаря Картаген, макар голямото предпочитание на сената и се прибира като победител. Получава купата „ Африкански “, символизираща неговата победа. Боевото реми с Картаген е задоволително за Римската империя, само че не и за Картаген. Възстановяването на армията им съумява да докара до последваща война, само че този път идва Сицион младши, с цел да довърши започнатото от татко си. След като унищожава Картаген и продава цялата му популация като плебеи, спорът сред Африка и Европа съумява да завърши.
Заглавна фотография: By Никола Пусен – The Yorck Project (2002) 10.000 Meisterwerke der Malerei (DVD-ROM), distributed by DIRECTMEDIA Publishing GmbH. ISBN: 3936122202., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=157565
