Никлас от Салм – човекът, който развали закуската на Сюлейман
Историята не се вълнува от цифрите и неведнъж потвърждава, че огромната войска постоянно може да стане за смях. Сюлейман ще разбере всичко това по сложния метод. След като завладява Белград, фокусът на султана се насочва към Средиземноморието. В идващите години ще сложи своя морска база на остров Малта и ще се стреми към цялостната морска доминация. Когато Унгария отхвърля да се преклони, Сюлейман взема решение да показва цялостната си мощ, изразена най-вече в човешки капитал, взиман най-често под формата на кръвен налог, да обезврежда крал Лайош 2-и. След като кралят е мъртъв, апетитът на всички се изостря. Много скоро излиза наяве, че султанът освен не показва мощ, само че има желание да трансформира образа на Европа. Самият той доста желае да наподобява на Александър Македонски и употребява военната си мощност, с цел да заслужи тази купа.
След като австрийският херцог Фердинанд стартира скромна военна акция с искания за короната, султанът на Османската империя взема решение да се разноски за повторно в Централна Европа и този път употребява повече от 120 000 боеца, тежка артилерия, камили (по-издържливи били на дълъг път) и още доста други. Великият военачалник счита до края на годината да се е разправил с всички врагове, само че за жал природата е против него, прочее както се случва и с Наполеон – дъждовете се оказват прекомерно скъпо наслаждение. До началото на септември падат Мохач и Буда.
Крайната дестинация на дългото пътешестване е Виена. През цялото време вестоносци и разузнавачи предават, че 100 000 войска на Сюлейман минава извънредно елементарно през градовете. Виена би трябвало да се приготви за доста тежка борба. Младият султан още не знае, че от другата страна го чака един 70-годишен дъртак с задоволително военен опит, донесъл главата на френския крал. Никлас граф на Салм се оказва застрашителен немски наемник. Макар и на напреднала възраст, той употребява към този момент наложени немски наемници с името ландскнехти. Въпросните бойци могат да се похвалят с цветните си облекла, висока преданост и жертвоготовност.
Снимка: By Daniel Hopfer – from de.wikipedia uploaded by Benutzer:Dylac, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=465391
Историята на тези бойци стартира с документално позволение за развъждане. Само лордовете могат да набират такива наборници и след съществено военно образование, ландскнехтите стават освен желана, само че и единствена наемна войска в Централна Европа. Въоръжени с пики с дължина от 4.2 метра, както и с мечове с дължина от 170 сантиметра, тези бойни приятели можели да водят свирепи борби, изключително от разстояние. Същите даже не подозирали, че в обсадата на Виена ще могат да показват какъв брой значима е дистанцията в такива дуели. Да не приказваме, че взвод от 300 индивида комбинира най-хубавото – избран брой носи пики, по-късно има група с мечове и на финала се поддържат от стрелци с арбалети.
Повечето тактики се копират от швейцарската войска, само че са задоволително ефикасни и съумяват да се наложат през идващите сражения Освен тези симпатични бойни единици, Никлас употребява и 700 испански мускетари – те разполагали с барут и задоволително патрони. Докато Сюлейман наближава града, опитните бойци усъвършенстват неведнъж обсадата, съумяват да изведат дамите, децата и старците. Въпреки това, султанът припомня на бойците си, че след две седмици има намерение да закусва в катедралата Свети Стефан. Наемната армия не можела да скапе своето добро име и под командването на Никлас дават свирепа опозиция.
Тежката артилерия на Сюлейман е останала някъде по пътя. Леката артилерия няма никакви шансове против стените на Виена, били те и рехави. Прелитащите снаряди постоянно успявали да се движат по каменния път и да основават главоболия, по тази причина за една вечер били извадени всички камъни и Виена осъмнала единствено с улици от тиня. Следващите прелитащи снаряди безусловно замръзвали в калта. Сюлейман наредил на неговите най-опитни бойци да стартират да копаят тунели подземен и да детонират стените подземно.
Снимка: By Неизвестен – HÜNERNÂME II. CİLT MİNYATÜRLERİNDE KOMPOZİSYON DÜZENİ, Ruhi KONAK, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3610635
След като въпреки всичко една от стените се отваря, наемниците съумяват да я запушат и да отхвърлен към този момент обезсърчените османски бойци, множеството от тях без необикновен опит във водените на обсадна война. На 11 октомври още веднъж проливни дъждове охлаждат желанието за офанзива на Сюлейман. Войниците му са обезсърчени, заболели и като че ли проклетата Виена не желае да пада. Храната завършва, офицерите стартират да режат крака на всеки боец, който стартира да мечтае за бягство. Последното стълкновение се води единствено 2 часа, без никакви обилни вреди по крепостта. На 14 октомври се избиват пленниците в лагера на Османската Империя. Сюлейман си потегля бледен единствено с упоритостите за владичество в Централна Европа. Все отново ще има и второ нахлуване, само че след години, само че 70-годишния Никлас няма да е на линия, с цел да показва сериозния си боен опит.
